Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори
граждански състав, в публичното заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА Н.
при
секретаря Поля Цанева, като
разгледа докладваното от съдия В.Н. гр. дело №6402/2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД
с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите
***, съдебен адрес:***, против П.М.Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между ответника и „Аксес Файненс“ ООД бил
сключен Договор за кредит „Бала карта„ № 404264/20.03.2014г. Твърди се, че ведно с
договора кредитополучателят получил Общи условия и Стандартен европейски формуляр по чл.5 от закона за потребителски кредит. По
силата на договора кредитодателя се задължил да предостави на ответницата кредит в максимален размер на 1100 лв.
главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Acess Finence/iCard/ Visa, а кредитополучателят се
задължавал да върне сумата в срок и при условия, посочени в договора. Твърди
се, че с подписването на договора на ответницата бил предоставен платежен
инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файненс“ АД. Посочва се в
исковата молба, че П.М.Н. усвоила сумата в размер на 1100 лв., но (вкл. към датата на подаване
на исковата молба)
не погасила задължението си към дружеството.
Твърди се още, че с договор от 27.11.2016г. и приложение от 27.12.2019г.
вземането към ответницата било прехвърлено върху заявителя изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Иска се от съда да признае за
установено, че в полза н. „А.з.к.н.п.з.„ ЕАД съществуват вземания против П.М.Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** следните суми: сумата от
1091,03 лв. главница; сумата от 755,54 лв. договорна лихва за периода от
24.03.2014г. до 08.05.2019г.; сумата от 101,56 лв. лихва за забава за периода
от 08.05.2019г. до 27.08.2020г., както и законна лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2396/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 4353/2020г. по описа на
РС-Плевен.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника чрез адв.М.И. ***. В отговора е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Проц.представител на
ответника оспорва съществуването на облигационно правоотношение между П.М.Н. и „Аксес Файненс“
ООД. Твърди се, че Н. не е подписвала
договор с „Аксес Файненс“ ООД,
както и прави възражение за неизпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от
кредитора. В отговора по чл.131 ГПК се
прави възражение за неравноправност на клаузите в договора вкл. по отношение на
уговорения годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и др. твърди се нищожност на договора поради
противоречие със ЗЗП и ЗПК. Прави се възражение и за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните
лихви, такси, комисионни, разходи и др., считано от 24.03.2014г. Признава се от ответника, че е разполагал с кредитна карта вкл. е превела следните суми по нея: през 2014г. сумата от 1259 лв.
представляващи 9 ежемесечни вноски; през 2015г.- за 12 ежемесечни вноски –
1413,58 лв.; през 2016г.- 12 месечни вноски – 1765 лв.; през 2017г.- 12
ежемесечни вноски – 3035 лв. , през
2018г.- 12 месечни вноски – 1980 лв. , през 2019г. – 6 месечни вноски – 825
лв.; или общо през периода 10277,58 лв.
ведно с теглене от картата, извършено на 04.12.2017г. в размер на 80 лв.
Твърди се, че всички задължения вкл. главница, лихви, комисионни , такси и др.
са погасени. Иска се от съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените искове. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М.И., която моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като повторна проверка за редовност
на исковата молба и с оглед приобщените
доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите
по ч.гр.д.№4353/2020г.
описа на РС-Плевен, че
на 31.08.2020г. „А.з.к.н.п.з.
“ ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против П.М.Н., както и че в хода на производството била
издадена Заповед №2396/31.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №4353/2020г.
по описа на РС Плевен, с която РС – Плевен
разпоредил длъжникът П.М.Н. да заплати на кредитора „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД сумата от 1091,03 лв. главница; сумата от 755,54 лв.
договорна лихва за периода от 24.03.2014г. до 08.05.2019г.; сумата от 101,56
лв. лихва за забава за периода от 09.05.2019г. до 27.08.2020г., както и законна
лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане
на вземането,
както и сумата от 40,96 лв. платена държавна такса и сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№
19257/16.10.2020г. С разпореждане
№8518/19.10.2020г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 29.10.2020г. С искова молба вх.№268120/27.11.2020г. / п.кл. от 25.11.2020г./ е инициирано настоящото
гражданско дело №6402/2020г. по описа на ПлРС в законовия месечен срок.
Безспорно
по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено
заверено копие на Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.03.2014г., че между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, от една страна и П.М.Н. с ЕГН **********
бил сключен договор, по силата на който кредитополучателя получил револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Acess
Finence/iCard/ Visa, а кредитополучателят се
задължавал да върне в срок и при
условия, посочени в договора. С подписването на договора Н. получила платежен
документ- кредитна карта № 404264, издадена от „Интеркарт Файненс“ АД с
валидност на картата 2 години. Видно от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника заверено копие на договор от 20.03.2014г. , договорът между страните
бил сключен за неопределен срок (чл. 3, ал.1 т.2 )
и при следните условия (
чл. 3, ал. 1 т.3-8 )
– заем под формата на
револвиращ потребителски кредит, с дата на плащане на всяка вноска от 1 до 5-то
число на всеки месец,ако кредитополучателя е усвоил кредита през предходния
месец и не е погасил изцяло задълженията
си към тази дата; при фиксиран лихвен процент – 72% в случаите по чл. 9, ал.1 и
180 % в случаите по чл. 10, ал.1 , както и годишен процент на разходите в
размер на 108 %. Съгласно чл.9, ал. 1 от договора върху усвоения размер на
кредита кредитополучателят дължи месечна лихва в размер на 6%, а съгласно ал.2
на същата клауза лихвата се изчислявала ежедневно върху усвоения размер на
кредита всеки ден. Срокът за плащане на минималната погасителна вноска била от
1 до 5 число на всеки календарен месец, през който кредитополучателят е ползвал
кредита, като при забава за плащане кредитополучателят дължал увеличения размер
на лихвата по чл.10, ал.1 т.е. 15 %
месечна лихва, която се начислявала на ден за целия период на забавата от
първия ден на забавата за плащане на минималната погасителна вноска до датата
на плащане на минималната погасителна вноска. Съгласно уговореното в
договора в чл.15, ал.2 , в случай, че „кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитополучателят има право да обяви предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора по реда в чл. 8 от Общите условия , а кредитора
има право съгласно ал.2 на същата клауза при незаплащане от кредитополучателят
на минимални погасителни вноски за период от 5 месеца, цялото задължение по
договора ставало автоматично предсрочно изискуемо“.
Установява се от анекс от 17.03.2018г., на л. 11-12 от делото, че
между „Аксес Файненс“ ООД и П.М.М. бил сключен анекс към основен договор за
кредитна карта, по силата на който била преиздадена такава кредитна карта №
404264, както и бил допълнен договора с нов раздел IX „Процедура за сключване
на анекси за увеличаване на кредитния лимит от разстояние“, както и бил изменен
чл.18 от договора.
Не
се спори и относно обстоятелството, че с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 11.11.2016г. „Аксес Файненс“ ООД прехвърлило свои
вземания на ищеца, сред които и това към П.М.М., а с пълномощно рег.№
11767/29.12.2016г. „Аксес Файненс“ ООД упълномощило А.з.к.н.п.з. “ ЕООД с права по чл.99 ЗЗД и чл.20 ЗЗЛД. В тази
насока са представените от ищеца документи на л.13-21 вкл., неоспорени от
ответника.
Безспорно
е по делото, че с връчването на исковата молба и приложенията към нея на ответницата на дата
04.02.2021г., е връчено и уведомление на л.20 от делото, с което ищецът вкл.
като пълномощник на „Аксес Файненс“ ООД уведомяват по реда на чл.99 ЗЗД
длъжника за предсрочната изискуемост на всички вземания по договор за кредит
„Бяла карта“ № 404264 от 20.03.2014г.
Спори
се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание, вземанията по Договор за кредит „Бяла
карта“ от 20.03.2014г., сключен между П.М.М.
и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, собственост ли са от „Аксес Файненс“ ООД и на какво основание,
изплатени ли са дължимите суми от кредотиполучателя, има ли противоречие между договора или част
от каузите му и Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит,
както и противоречи ли договора или
част от каузите му на добрите нрави.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с
искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК н.А.з.к.н.п.з.„ ЕООД против П.М.Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** за установяване на съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от
1091,03 лв. главница; сумата от 755,54 лв. договорна лихва за периода от
24.03.2014г. до 08.05.2019г.; сумата от 101,56 лв. лихва за забава за периода
от 08.05.2019г. до 27.08.2020г., както и законна лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2396/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 4353/2020г. по описа на РС-Плевен.
От
твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се
установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен
като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и
специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По
същество исковете са неоснователни и
недоказани.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
Съдът приема за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника, че по делото не са налице категорични и
безспорни доказателства за продажбата на вземанията към П.М.Н. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *** на „Аксес Файненс“ ООД с ЕИК ***. От обсъдените по-горе писмени доказателства, се
установява, че между ищеца, в качеството на цесионер, и „Аксес Файнанс“
ООД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г. и приложение № 1/127.12.9., с
които са прехвърлени вземания на цедента към ответника. По делото обаче не се установява
наличие на валиден договор за цесия между първоначалния кредитор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Аксес Файнанс“ ООД, както и извършено упълномощаване с
правото за уведомяване на ответника за двата договора за цесия от страна на
първото от двете дружества цеденти по веригата в полза на ищеца – цесионер. Ето
защо съдът приема, че не е доказано твърдението, че вземанията към ответника са
преминали последователно в „Аксес Файнанс“ ООД, а впоследствие и в „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД. Въпреки представеният договор
на л.11- 12 наименуван „Анекс към договор за кредит „Бяла карта“ от 20.03.2014г. с КИД 404264“ с предмет
преиздаване на кредитна карта №404264, съдът не приема документа за
доказателство за извършена цесия или
правоприемство или друг правен способ за замяна на една от страните по
договорно правоотношение. Тежестта на доказване в този смисъл лежи върху ищеца,
която не представи доказателства за наличие на
договор за цесия между първия и
втория кредитор, а единствено между втория и третия такъв.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника обаче
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не
означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в
настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на
принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, има значение, ако ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая e налично твърдение
по делото, че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата
молба на различно от цесионера-ищец лице, както и оспорване на наличието на
договорни отношение с втория и третия кредитор вкл. отправено до ответника
уведомление от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за прехвърляне на вземанията му към П.Н.
на друго лице.
На
следващо място съдът установи, че дори да се приеме наличие на валидно
облигационно правоотношение между ответника и ищеца, то по делото липсват
доказателства на длъжника да е съобщено за предсрочната изискуемост на
вземанията преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на 31.08.2020г. , а едва с получаването на исковата молба.
С
оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да
получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен
като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до
длъжника.
Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит, който по същността си е договор за заем, но и по отношение настъпването
на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори,
по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на
длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по
договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е
достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия
/кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е
и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о.,
ТК, в което се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71
от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора,
което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне
до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в
закона. Ето защо съдът приема, че клаузата в чл. 15, ал. 2 от договора
от 20.03.2014г ., в която е
предвидено, че кредитодателят не е длъжен да уведомява длъжника за
настъпила автоматична предсрочна изискуемост на всички вземания по договора
поради незаплащане на минимални погасителни вноски за срок от 5 месеца е договорка,
която противоречи на закона и като нищожна не поражда правни последици.
В
настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване
приложеното към исковата молба уведомление ( от което и да е от тримата кредитора, в полза на които се твърди, че са
съществували вземания към ответницата в различни периоди от време) за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до ответника – кредитополучател преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, нито да е налице фингирано връчване, доколкото
липсват доказателства това уведомление да е изпратено по пощата или по друг
начин.
При липсата на доказателства за валидно направено волеизявление от страна на
първоначалния кредитор или на последващите цесионери, обявено на длъжника преди
започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем,
не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане. Позоваването на предсрочна
изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да означава,
че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за плащане. До
произнасяне от страна на съда по искането за издаване на заповед за изпълнение,
производството е едностранно и препис от заявлението не се връчва на длъжника.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за наличие на облигационно правоотношение с
ответника, породено от договор за цесия и придобиване на вземанията към П.Н. от
„Аксес Файненс“ ООД и „Изи Асет Менджмънт“ АД, поради което исковата молба
следва да бъде отхвърлена на това основание като неоснователна, без да се
обсъждат останалите възражения на представителя на ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден
ищецът да заплати н.ответника направените по делото разноски, а именно сумата
от 370 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК н. „А.з.к.на п.з.“ ЕООД
с ЕИК ***,
седалище и адрес н.управление ***7,
представлявано от управителите ***, против П.М.Н. с ЕГН **********,
настоящ адрес: *** за признаване за установено, че в полза н. „А.з.к.на п.з.“ ЕООД съществуват вземания
против П.М.Н. и последната дължи сумата от 1091,03 лв.
главница; сумата от 755,54 лв. договорна лихва за периода от 24.03.2014г. до
08.05.2019г.; сумата от 101,56 лв. лихва за забава за периода от 08.05.2019г.
до 27.08.2020г., както и законна лихва от 27.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2396/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 4353/2020г. по описа н.РС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.з.к.на п.з.“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***7,
представлявано от управителите ***, да заплати на П.М.Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** сумата от 370 лв. деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от
решението след
влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№4353/2020г. описа
на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: