№ 1413
гр. Варна, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К. Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500465 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 7884/28.01.2025
г. на К. В. К. и Д. Б. К. срещу Решение № 4454/09.12.2024 г. по гр.д. №
512/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVI състав, с което са
отхвърлни исковете им против Т. П. Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да заплати, както следва: на К. К. – 1.
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. –
01.02.2023 г. за ползването от страна на Д. собствената на К.и 1/2 ид. част от
следния недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна,
***********1504.124.1.1 по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид. част от
поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за
ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от следния
недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор
***********.61.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул.
*********, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща
се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия
поземлен имот, върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с
идентификатор ***********.61, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; на Д. К. – 1.
1
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. –
01.02.2023 г. за ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от
следния недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна,
***********1504.124.1.1 по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид. част от
поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за
ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от следния
недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор
***********.61.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул.
*********, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща
се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия
поземлен имот, върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с
идентификатор ***********.61, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.01.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Релевира се дадена
неправилна квалификация на предявените искове от страна на
първоинстанционния съд, като същата следва да е по чл. 73, ал. 1 от ЗС, а не
по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Счита, че влязлото в
сила решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е достатъчно
доказателство, че ответницата владее процесните имоти. Правят се
доказателствени искания, а именно: да се допусне СОЕ, която да даде
заключение за пазарния наем на имота в гр. Варна, ул. *********, като се
съобразят свидетелските показания, които ще се съберат и за допускане до
разпит на един свидетел в режим на водене за установяване на
обстоятелството, че към момента, в който през 2006 г. ищците придобиват
имота в гр. Варна, ул. *********, както земята, така и сградата са били
напълно годни за ползване. Претендира се решението да бъде изцяло
отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
2
Въззиваемата Т. П. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по подадената жалба, с който се отправя искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По направените доказателствени искания от въззивниците: Същите са
неотносими към предмета на правния спор, предвид обстоятелството, че
релевантният период за изследване годността за ползване на процесните
обекти е 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г., а не към 2006 г., за който момент се иска
допускане на гласни доказателства и въз основа на тях да се изготви СОЕ.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 465/2025 г. по описа на ВОС,
г.о., І състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2025 г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото, включително
и по телефона.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивниците К. В. К. и Д. Б. К., а именно: да се допусне СОЕ, която да даде
заключение за пазарния наем на имота в гр. Варна, ул. *********, като се
съобразят свидетелските показания, които ще се съберат и за допускане до
разпит на един свидетел в режим на водене за установяване на
обстоятелството, че към момента, в който през 2006 г. ищците придобиват
ид.ч. от имота в гр. Варна, ул. ********* земята, така и сградата са били
3
напълно годни за ползване, като неотносими към предмета на правния спор.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4