РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 27.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и прокурор В.М. и
прокурор Кр.П., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1305 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано пред СРС по предявен иск от М.Л.М.
с ЕГН ********** чрез адв. А. с адрес: *** 629/А/21 против П.н.Р.Б. с адрес: ***, представлявана
от Главния прокурор, което е било прекратено и изпратено по подсъдност на РдРС.
С определение от 30.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 61426/2018 г., СРС се е произнесъл по приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като се е
произнесъл и по направените от ищеца доказателствени искания, поради което
настоящият съдебен състав не следва отново да се произнася по същите.
В определението от 30.01.2019 г.
и в проведеното по делото о.с.з. на 07.10.2019 г., съдът не е сторил доклад по
делото, поради което и на основание чл.146, ал.1 от ГПК, съдът следва да стори
доклад по делото.
Ищецът е предявил иск, с който е
поискал от съда да присъди Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение в размер на 2000.00 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от 07.09.2018 г. до окончателното плащане за претърпени неимуществени
вреди, преживени болки и страдания, загуба на сънят, страх, че може да бъде
осъден и да лежи в затвора за дълъг период от време, вследствие на незаконното
обвинение, предявено за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му
се присъди обезщетение за имуществени вреди, вследствие незаконното обвинение в
размер на 700.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, представляваща заплатен адвокатски хонорар за
защита по предявеното незаконно обвинение, като му се присъдят и сторените в
настоящето производство разноски.
В срока за отговор ответника е
подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове и е
заявил становище по същество на спора.
С протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г., на
основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска, като предявения
иск за неимуществени вреди досежно, предявеният размер, се счита предявен за
сумата от 4300.00 лв., вместо първоначалният такъв от 2000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощникът си адв. А. поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи, като
му се присъдят направените по делото разноски.
Ответника П.н.Р.Б. в съдебно
заседание се представлява от прокурор М. и прокурор П., които оспорват
предявения иск и молят съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
Между
страните не се спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства, в
частност материалите по ДП № 48/2018 г. по описа на РУ-Радомир, пр. преписка № ../2018
г. по описа на РП – гр.Радомир се установява, че същото е образувано на 26.02.2018
г. и започнало като бързо производство на основание чл.356, ал.3 от НПК срещу
лицето М.Л.М. (настоящия ищец) за това, че на 26.02.2018 г., около 02:15 часа,
в гр. Земен, общ. Земен, обл. Перник, по улица „Земенски манастир“ пред дом №
60 в посока ул. „Гоце Делчев“ управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Тигра“, с рег. № СО ……. ВТ, собственост на Г.С.С., ЕГН ********** с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с № ARDN0098 –
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С
постановление от 07.03.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Радомир,
с оглед констатирана фактическа и правна сложност на делото и множеството
действия по разследване, които следва да бъдат извършени, на основание чл.357,
ал.2 от НПК е постановено разследването по бързо производство № 48/2018 г. по
описа на РУ – Радомир, пр.пр. № 0206/2018 г. на РП-Радомир да бъде извършено по
общия ред.
От
приложеното по ДП постановление от 27.02.2018 г. се установява, че на 28.02.2018
г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“. В хода на
проведеното досъдебно производство ищецът е бил представляван от адвокат И.А.,
за което М. му е заплатил сумата в размер на 1500.00 лева, което се установява
от приложения към ДП договор за правна защита и съдействие.
С
постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.08.2018 г. на
прокурор при РП-Радомир, наказателното производство по ДП № ./2018 г. на
РУ-Радомир, водено срещу М.Л.М. за престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК,
е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, като в мотивите на
акта е описано, че при извършената проба с техническо средство, контролният
орган не е издал на ищеца талон за медицинско изследване, което било в размер с
нормативната уредба отразена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
и по конкретно чл.6 и чл.7 от същата, като на водача след установяване на положителен
резултат от техническото средство е следва да бъде издаден талон за медицинско
изследване, в който ако водачът е съгласен с показанията на техническото
средство собственоръчно да впише в талона за изследване дали приема показанията
на техническото средство и ако ги приема, то тогава на лицето не се връчва
екземпляр от талона за изследване. Прокурорът е приел, че по този начин е
ограничено правото на защита на ищеца и не е бил спазен законоустановения ред,
което правело деянието по чл.343б, ал.1 от НК несъставомерно, като прекратил
образуваното наказателно производство. Препис от постановлението е получено от
ищеца на 30.08.2018 г., видно от известието за доставяне (л.77 от приложеното
досъдебно производство). По делото не се твърди и няма данни същото да е
обжалвано в законоустановения седемдневен срок.
От
приложената по ДП справка за съдимост е видно че ищецът е бил осъждан през 2013
г., когато с определение е било одобрено споразумение по НОХД № ./2013 г. на
КРС, като за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НС му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Ищецът е бил осъждан и през
2014 г., като с определение е одобрено споразумение по НОХД № 304/2014 г. на
КРС, като за деяние по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „пробация“,
със срок на пробационните мерки от 6 месеца, както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца. Ищецът е бил осъждан и през 2017
г., когато е било одобрено споразумение по НОХД № ../2017 г. на КРС, като за
деяние по чл.345, ал.2 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800
лева.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката Ц.И.И., живееща на съпружески
начала с ищеца, която в показанията си сочи, че след започване на делото бил
нарушен съня на ищеца, спрял да контактува с нея и детето, нямал желание да е с
тях, затворил се и не говорел, което му поведение продължило шест – седем
месеца. Твърди, че преди случилото се бил различен, занимавал се с детето, не
се отделял от него, общувал с тях, смеел се, а след започнатото досъдебно
производство се променил, като се страхувал да не влезе в затвора при положение,
че е невинен и след като разбрал, че е невинен нещата се успокоили.
Свидетелката сочи, че докато траело досъдебното производство ищецът не ходел на
работа и изцяло се изолирал от всички, не контактувал с никого.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4,
ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вследствие от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление.
Уважаването на
процесните искове е обусловено от установяване от ищеца при условията на пълно
и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: спрямо него
да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер –
съгласно смисъла на "повдигане на обвинение" в специалния закон;
наказателното производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието
не е извършено или, че извършеното не съставлява престъпление; да е претърпял
описаните неимуществени и имуществени вреди; между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно – следствена връзка, както и размера на вредите.
При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на
някоя от предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ за изключване или
намаляване на отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление. Обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл.4
от ЗОДОВ.
Изложеното
обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и
безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл.49
от ЗЗД,
но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ.
В
настоящия случай е безспорно, че на 28.02.2018 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 48 по описа на РУ-гр.Радомир
за 2018 г., което е прекратено с постановление от 27.08.2018 г. на Районна
прокуратура- гр.Радомир. Следователно е налице първата
предпоставка, тъй като Прокуратурата е повдигнала незаконно обвинение срещу
ищеца за период от приблизително шест
месеца.
По иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Събраните по
делото доказателства безспорно сочат, че на 26.02.2018 г. срещу ищеца М.Л.М. било образувано досъдебно
производство № 48/2018 г. по описа на РУ – гр.Радомир по реда на чл.356,
ал.3 от НПК, за това, че на 26.02.2018 г. в гр.Земен, по ул. Земенски
манастир“ пред дом № 60 управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,37 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както и, че с
постановление от 27.08.2018 г. наказателното
производство е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК,
а именно, че деянието е несъставомерно. Следователно, в случая са
налице обективните елементи от фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния държавен орган за
причинените на ищеца вследствие от това незаконосъобразно обвинение вреди – при
доказване на тяхното реално настъпване и причинната им връзка с незаконното
обвинение.
В процесния
случай ищецът претендира вреди вследствие от цялата дейност, свързана с
образуването и воденето на наказателно производство срещу него поради
незаконосъобразност на последните, предвид последвалото прекратяване на делото
и основанието за това, поради което съдът намира, че в случая е налице
основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата
на Република България. По делото безспорно се установи, че досъдебното
производство № 48/2018 г. на РУ-Радомир е образувано по реда на чл.356,
ал.3 от НПК на 26.02.2018 г. след като полицейски служители при РУ-Радомир са извършили
проверка на ищеца, като водач на МПС, и са установили чрез техническо
средство – „Алкотест 7510 Дрегер“ с № ARDN0098,
концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда,
въз
основа на която констатация срещу него е започнало бързо наказателно
производство. Събраните по делото писмени доказателства свидетелстват, че контролният
орган при извършената на ищеца проверка не му е издал талон за медицинско
изследване, което било в размер с нормативната уредба отразена в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и по конкретно чл.6 и чл.7 от същата, което е
послужило като основание за прекратяване на ДП с постановление от 27.08.2020 г.
Безспорно
е, че във
фазата на досъдебното производство прокурорът упражнява функциите по
ръководство и решаване – арг. Чл.46, ал.1 от НПК, поради което ответника притежава
пасивна легитимация да отговаря по претенциите, предявени на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Последният носи отговорност за причинени вреди на
лица по повод на воденото досъдебно производство, впоследствие прекратено
именно с прокурорски акт. В настоящия случай
ДП № ./2018 г. На РУ-Радомир е наблюдавано от РП – гр.Радомир, като данните по
делото сочат, че същото е докладвано на прокурор, с прокурорски акт е било
преобразувано в такова по общия ред с дадени указания за действията по
разследване, които следва да бъдат извършени и приключило отново с акт на
Прокуратурата.
Ето
защо, съдът приема, че в случая са налице основанията за ангажиране
отговорността и на ответника за извършените до момента на
прекратяване на наказателното производство действия.
Съдът намира за
установено, че в резултат от наказателното преследване срещу него ищеца,
последният е претърпял описаните неимуществени вреди – преживени болки и страдания,
загуба на сънят, страх, че може да бъде осъден и да лежи в затвора за дълъг
период от време, вследствие на незаконното обвинение, предявено за престъпление
по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което в правната му сфера е възникнало
правото на обезщетение за тяхната обезвреда.
Събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ц.И.И., преценени по реда на чл.172 от ГПК сочат, че от
започване на досъдебното производство до неговото прекратяване ищецът е
променил начинът си на живот нарушен бил съня на ищеца, спрял да контактува с
нея и детето, нямал желание да е с тях, затворил се и не говорел, което му
поведение продължило шест – седем месеца. Съдът дава вяра на
разказаното от свидетелката в тази част, тъй като показанията и са израз на
преките и впечатления от живота на ищеца, поради съвместното им живеене преди и след
процесния случай.
При
определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на законовия текст не
е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, начинът, по който
случващото се е отразило на личността на ищеца – на физическото му здраве,
психиката му, контактите и социалния му живот, положението му в обществото,
върху възможността му за развитие в служебен план и др. п.
В настоящия
случай, съдът като съобрази, че се касае за обвинение (по смисъла на
специалния деликтен състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) срещу млад мъж – към
момента на образуване на производството на 26 годишна възраст, спрямо
който е била взета и мярка за неотклонение „подписка“, чийто начин на живот се е
променил в хода на провежданото спрямо него досъдебно производство – същият
ограничил социалните си контакти, с детето си и с жената, с която
е живеел на семейни начала, че същият е бил привлечен като обвиняем по реда на
чл.219 от НПК и срещу него е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, фактът, че от образуване на производството на 26.02.2018 г. до
неговото прекратяване с постановление от 27.08.2018 г., узнато
от лицето на 30.08.2018 г., е изминал период от време с
продължителност около шест месеца, със
същия не са били извършвани действия по разследване, характерът на
наказателното дело, имащо за предмет на разследване деяние по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК, в който е предвидено наказание "лишаване от свобода" за
срок от една до пет години и "глоба" от петстотин до хиляда и
петстотин лева, и събраните гласни доказателства, преценени
по реда на чл.172 от ГПК и неопровергани от други доказателства по делото, че понастоящем
той вече отново е възстановил социалните си контакти – от друга страна, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението, следващо се на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди, възлиза на сумата от 500 лева. За да определи
този размер на обезщетение съдът съобрази и факта, че съгласно трайната
практика на ВКС (Решение № 295 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 384/2017 г.,
IV г. о., ГК и др.) от воденото наказателно производство обичайно следват и
негативни емоционални изживявания-стрес, страх от осъждане засягане на
достойнството.
От
друга страна обезщетението се претендира за неимуществени вреди от наказателното
производство като цяло, като същото се определя глобално с оглед
на всички обстоятелства по случая. В конкретния случай спрямо
ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която с оглед данните по
делото съдът намира, че не е ограничила възможностите за свободно придвижване в
границите на страната, за което по делото не събраха и доказателства, и макар
ищецът да има дете, за което е следвало да се грижи, по делото няма
доказателства отношенията му с роднини да са влошени. Няма и данни да е
разпространявана информация за производството срещу него в обществото и да е
имало каквито и да било коментари. Производството е приключило за срок
около шест месеца, като ищецът е бил разпитван само и единствено един път,
в качеството му на обвиняем, спрямо него не е било осъществено съдебно
производство (делото е било прекратено във фаза на досъдебно производство),
като престъплението за което е бил обвинен, не е тежко по смисъла на НК. Следва
да се има предвид, че справедливия размер на обезщетението, необходимо да
репарира претърпените от обвинението неимуществени вреди,
следва да бъде определен справедливо. От съдържащата се в ДП справка за
съдимост се установява, че ищецът е имал предходни осъждания, за други деяния
(включително и по чл.343б, ал.1 от НК), за които няма данни да е бил амнистиран
или реабилитиран, поради което и съдът намира, че от тук следва извод, че претърпените от
ищеца неимуществени вреди душевни болки и страдания са били в със значително
по- нисък интензитет и по-малък обем. В този смисъл е решение № 49 от
27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г., III г.
о. Ето защо съдът намира, че справедлив размер е този от 500.00 лева, за
която сума исковата претенция следва да бъде уважена, а за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 4300.00 лева или за сумата от
3800.00 лева искът се явява недоказан по размер и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди:
Съгласно
константната съдебно практика по приложението на ЗОДОВ на обезвреда
подлежат всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка последица от
незаконното обвинение. Безспорно, претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от обвиняемия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в
наказателното производство, което е било прекратено, както и тези за
извършената повторна експертиза, представляват за него имуществена вреда по
смисъла на чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение
за която срещу държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата
на чл.8 от същия. Тези имуществени вреди са пряка последица
от незаконното обвинение срещу ищеца и подлежат на обезщетяване.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 700.00 лева, макар в
досъдебното производство да се съдържа договор за правна защита и съдействие, съгласно
който ищецът е заплатил на адв. А. сумата в размер на 1500.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, но ищецът претендира такава в размер на 700.00 лева,
която и следва да му бъде присъдена и представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в престъпление по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено с Постановление на
Районна прокуратура- гр.Радомир от 27.08.2018 г., и изразяващи се в направените разноски за адвокатско
възнаграждение по наказателното производство.
Върху
уважената част от исковете се дължи и законна лихва за забава, считано от 07.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземанията за обезщетение, предвид липсата на
изискване за отправяне на покана – арг. т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, претендирана от ищеца и представляваща законна последица от
уважаване на претенциите му. От друга страна съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, по т. гр. д. № 3/2004 г.,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство, поради което и това е началния
момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва и началния момент
на погасителната давност на иска за обезщетение. В случая постановлението за
прекратяване е влязло в законна сила на 07.09.2018 г., от която и дата следва
да бъде присъдена законна лихва за забава до окончателното му изплащане.
По разноските:
Предвид
частичната основателност на предявените искове ответната страна
дължи на ищцата направените по делото разноски, съразмерно
с
уважената част от исковете – арг. чл.78,
ал.1 от ГПК.
От
приложените по делото писмени доказателства за направени от ищеца разноски се
установява, че същият е заплатил по сметка на СРС държавна такса в размер на
10.00 лева, като адв. А. е поел безплатно защитата му по настоящето дело при
условията на чл.36 от ЗА. При това положение ответникът следва да бъде осъден да
заплати съразмерно с уважената част от исковете сумата в размер на 2.40 лева,
представляваща заплатена от него държавна такса. Тъй като от приложеното по
делото пълномощно на адв. А. се установява, че същият е осъществил безплатна
правна помощ, като и в тази връзка е направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски при условията на чл.36 от ЗА. Тъй като адв. А. е осъществил
безплатна правна помощ на ищеца, то и неговото възнаграждение следва да бъде
определено по реда и при условията на чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗА, като
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено при условията на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е в размер на 580.00 лева, което съразмерно с
уважената част от исковете следва да бъде възложено върху ответника, с оглед
изхода на делото, и което следва да бъде заплатено от ответната страна на адв. И.А.,
с ЕГН ********** ***/А/21, което е в размер на 139.20 лева.
Воден от горното
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. с адрес: *** на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** чрез адв. А. с
адрес: *** 629/А/21 сумата от 500.00
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както
и сумата в размер на 700.00
(седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на повдигнато обвинение в престъпление по
чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, наказателното производство по което е прекратено
с Постановление на Районна прокуратура- гр.Радомир от 27.08.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2018 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата от присъдения
размер от 500.00 лева до пълния претендиран размер от 4300.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.н.Р.Б. с адрес: *** на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати на М.Л.М. с ЕГН ********** чрез адв. А. с
адрес: *** 629/А/21 сумата в размер на 2.40 (два лева и четиридесет
стотинки) лева, представляваща държавна такса съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата П.н.Р.Б. с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
И.А., с ЕГН
********** ***/А/21 сумата в размер на 139.20
(сто тридесет и девет лева и двадесет стотинки) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна
правна помощ на ищеца М.Л.М., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
секретар: /И.С./