М О Т И В И
към присъда №29/24.10.2016г.
по НОХД №280/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу
Н.Р.А. За това, че :
На
22.10.2016г., по път III -205, км 58 и 24 м, на територията на община
Главиница, обл.Силистра е дал подкуп- пари на стойност 100 лв. /банкнота с номинал сто лева сериен №
АД5808226/ на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение -
полицейски орган при РУ- Тутракан, при ОД на МВР гр.Силистра - полицейски
инспектор при РУ- Тутракан, при ОД на МВР гр.Силистра Д.Й.Р., за да не
извърши действия по служба - да не състави акт за установено административно
нарушение за допуснати нарушения по закона за движение по пътищата – престъпление по чл. 304а от НК, във вр. с чл. 304, ал.1 НК
Наказателното производство е
образувано като Незабавно производство.
Направено е искане от страна на подсъдимия и неговия процесуален
представител за разглеждане на съдебното производство по реда по реда на глава ХХVІІ от НПК. С разпореждане
за насрочване на делото съдът промени реда за разглеждане на съдебното
производство от този по гл.25, в такъв по реда на гл. 27 от НПК.
Направени са изявления на подсъдимият, че признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти в съдебното производство. На подсъдимият А. са разяснени правата и е уведомен, че направените от него
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І
от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е извършила
престъпление по чл. 304а от НК, във вр.
с чл. 304, ал.1 НК. Иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”
в размер на една година, което следва да
се редуцира и се приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като така редуцираното
наказание бъде с отложено изпълнение за три години изпитателен срок.
Наказанието „глоба“ следва да бъде също
в минимален размер. Вещественото доказателство следва да се отнеме в полза на
държавата.
Защитникът на подсъдимия се
солидаризира със становището на публичния обвинител, иска се съдът да наложи наказание в минимален размер лишаване от свобода – така определено след
съответната редукция и с прилагане разпоредбата на чл.66 от НК, предвид чистото
съдебно минало, осъзнаването на вината, обремененото семейно положение.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият заявява, че дълбоко съжалява за станалото. Моли за минимално
наказание.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 22.10.2016год. подс. Н.Р.А. наел
свой познат - св.А.К.А. като „шофьор“, за да го откара до открития пазар в
гр.Главиница, обл.Силистра с товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“,
рег.№ РР …….. ВВ. Автомобилът бил закупен преди време от подс. Н. и той го
ползвал въпреки, че собствеността на автомобила не е прехвърлена по установения
ред. Н. А. наел св. А.А., защото самият
той не бил правоспособен водач, а му се налагало да посети открития пазар
предвид дейността която извършвал да купува животни- коне. Когато в
следобедните часове от деня, на връщане от пазара преминали през с.Стефан
Караджа, обл.Силистра до изхода от населеното място в посока гр.Исперих лицата
забелязали обозначено ПТП и намиращи се в близост двама униформени полицейски
служители с обозначен служебен автомобил.
Това са били служителите на
РУ-Тутракан- свидетелите Д.Й.Р. и И. Д.Л. - служители в РУ гр.Тутракан при
ОДМВР гр.Силистра, група „Охранителна полиция“ на длъжност полицейски инспектор
и младши авто-контрольор. На този ден служителите били „на разположение“ по
утвърден от Началника на РУ гр.Тутракан месечен график.
В обедните часове от деня на 23.10.2016год.
служителите получили сигнал за ПТП, настъпило по път III-205 км 58 и 24 м на
територията на общ.Главиница, обл.Силистра в близост до изхода от с. Стефан
Караджа в посока към гр.Исперих, обл.Разград.
По разпореждане на ОДЧ полицейските
служители се явили на указаното място и предприели действия по обозначаване и
запазване на местопроизшествието, както и регулиране на пътния трафик. С оглед
осигуряване безопасността на движението, служителите указвали по надлежния ред
на водачите на преминаващи МПС да намалят значително скоростта на движение,
като преминат покрай тях.
При бавното придвижване на МПС
товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.№ РР 02 66 ВВ покрай
служителите, последните забелязали, че на предното обзор но стъкло не е наличен
винетен стикер. Предвид факта, че автомобилът се придвижвал извън границите на
населеното място, налице били данни за извършено нарушение на ЗДвП съгласно
чл.139 ал.5. Това обстоятелство послужило като основание на полицейските
служители да извършат проверка на водача и автомобила.
Св.Ив.Лазаров подал на водача ясен за
възприемане сигнал със стоп - палка да спре, като му указал да придвижи
автомобила на безопасно разстояние извън платното за движение - в отбивка от
дясната страна на пътното платно по посока на движение на автомобила до
указателната табела за край на населено място.
Служителите доближи товарния
автомобил, представили се по надлежния ред, след което установили самоличността
на водача А.К.А., и спътника му - подс. Н.Р.А.
В хода на извършената проверка били
изискани документите на водача и на автомобила, при което било констатирано
друго нарушение — МПС не било преминало годишен технически преглед и не била сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид установените нарушения, в
кръга на своята териториална и материална компетентност като длъжностно лице -
полицейски орган св.Д.Р.се заел със съставяне на АУАН Серия Г, бланкови номер
459899 за извършени нарушения по ЗДвП. Водачът св.А.К.А. бил поканен до
служебния автомобил, за да присъства при съставяне на акта. Актосъставителят
седнал на предната дясна седалка в купето на служебния автомобил с per. № СС
4300 АК и започнал саморъчно да изписва реквизитите в акта. Когато св.А.К.А. се
уверил, че служителят ще състави АУАН се върнал при намиращият се в близост
товарен автомобил при своя спътник и му казал, че ще бъде наказан като водач -
нарушител.
След като чул това подс. Н.Р.А.
доближил служебния автомобил, непосредствено до предната дясна врата. Вратата
била в затворено положение, с отворен в горната част прозорец. Докато
полицейският инспектор описвал обстоятелствената част в акта, той разяснявал на
обвиняемия какви нарушения са констатирани и извършени от водача, какви
наказания предвижда закона за тях и какъв е редът за налагането им. В този
момент подс.Н.А. се надвесил, приближил се към отвора на прозореца за повече
дискретност и задал на служителя риторичен въпрос дали може да направи нещо, за
да не последва наказание за извършените нарушения на ЗДвП, за да не бъде
съставен АУАН. Думите му били придружени с действие по промушване и подхвърляне
на банкнота от страна на подсъдимия, намираща се в ръката му, в купето на
служебния автомобил в скута на полицейския служител, който в същия момент
съставял АУАН. Банкнотата - една на брой с номинал 100 български лева паднала
върху акта в прегънато положение, еднократно, по вертикал. Серийният номер на банкнотата
бил АД5808226, емисия 2003година. Без да докосва или премества банкнотата
служителят поставил папката, в която се намирала между двете предни седалки в
служебния автомобил. Преустановил съставянето на акта временно предвид
наличието на данни за извършено престъпление от общ характер по чл.304а, вр. с
чл.304 ал.1 от НК. Излязъл от автомобила и разпоредил на подс. Н.Р.А. да остане
на място, като му съобщил, че ще бъде задържан за срок от 24 часа съгласно
разпоредбите на ЗМВР за извършеното от него престъпление - даване на подкуп на
длъжностно лице — полицейски орган. В това време св.И.Л. се намирал в
непосредствена близост до служебния автомобил и станал непосредствен свидетел —
очевидец на случилото се и на проведения между св.Димитър Раев и обвиняемото
лице разговор. След като служителите запазили местопроизшествието, докладвали
на ОДЧ и дочакали пристигането на следствено - оперативна група. На място бил
извършен оглед на МП по реда на чл.212 ал.2 от НПК.
В хода на разследването е изготвена
експертна справка, която установява, че процесната банкнота с номинал 100 лева
и сериен номер АД5808226, емисия 2003година, приобщена към материалите по
делото като ВД е истинска и представлява законно платежно средство.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия,
свидетелство за съдимост показанията на свидетелите Лазаров, Раев, Ахмет,
експертна справка, писмени доказателства относно назначенията на полицейските
служители, техните права и задължения и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП- НП № 3623 ЗМ-264/2016 г.
по описа на РУ МВР Тутракан.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимия Н.А..
От обективна страна:
Предвид събраните по делото
доказателства категорично се установява, че подсъдимият А. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. С деянието си подс. Н.Р. Алие осъществил престъпление по
чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК на 22.10.2016г., по път III -205, км 58 и
24 м, на територията на община Главиница, обл.Силистра е дал подкуп- пари на
стойност 100 лв. / банкнота с номинал сто лева сериен № АД5808226 /на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение — полицейски орган при
РУ- Тутракан, при ОД на МВР гр.Силистра - полицейски инспектор при РУ-
Тутракан, при ОД на МВР гр.Силистра Д.Й.Р., за да не извърши действия по служба
— да не състави акт за установено административно нарушение за допуснати
нарушения по Закона за движение по пътищата.
Законодателят е разграничил няколко
различни форми на изпълнителното деяние на престъплението „квалифициран активен
подкуп“. Това са: предлагане, обещаване, даване на подкуп. Сам по себе си
подкупът по чл. 304а НК е някакъв дар или каквато и да е облага за определената
категория лица: длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, вкл.
съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, на полицейски орган или
разследващ полицай, която облага не им се следва и предлагането, обещаването
или даването е за да се извърши или да не се извърши действие по служба или
загдето е било извършено или не е било извършено такова действие ако обратното
се е налагало по силата на службата. В настоящия случай става въпрос за първата
законова хипотеза - предлагане на подкуп. Това налага предварителното
изяснявяне на съдържанието на употребеният от законодателя глагол „предложи“.
Предлагането на подкуп като едно от изпълнителните деяния на активния подкуп
представлява съзнателна проява, изразяваща пряко и недвусмислено намерението на
дееца да предостави във фактическа власт облага, която следва да е и достатъчно
конкретна, както и обвързаност на това предложение с целта да се мотивира
длъжностното лице да пренебрегне служебните си задължения, да действа в ущръб
на службата.
Според „Тълковен речник“ на
издателство "Наука и изкуство", допълнено и преработено четвърто
издание от 1997 г., „предлагам“ граматически следва да се тълкува като:
поднасям, слагам нещо пред някого; изявявам готовност да платя.
Известно е от правната теория и
непротиворечивата съдебна практика на ВС и ВКС, че деецът отговаря за
престъплението „активен подкуп“ не само когато даде дар и длъжностното лице
получи този дар, или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши
или да не извърши или загдето е извършило, или не е извършило действие по
служба, но и когато деецът предложи дар (облага). Вярно е, че при даването на
дара е необходимо получаването му от длъжностното лице, докато при предложението
е достатъчно от фактическа страна деецът да е индивидуализирал и обективирал
волята си чрез конкретни фактически действия за предоставянето на облагата.
Свидетелят Д.Й.Р. е длъжностно лице
по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК. Длъжностните му правомощия включват
осъществяване на дейности по безопасността на движението и контрола на
движението. Подкупът е даден по време на изпълнение на служебните му
задължения. Облагата не му се следва и му била дадена от обвиняемия, за да не
извърши действие по служба с цел осигуряване на обществения ред и
предотвратяване извършването на административни нарушения на обслужваната от
него и от колегата му територия, като не състави АУАН за констатирани от него
административни нарушения / основни задължения, визирани в длъжностната му
характеристика/ и отделно от това Д.Й.Р. е длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение, защото естеството на служебната му дейност е свързана и с
осъществяване на административен контрол и ръководство на служителите в звено
„Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при РУ - Тутракан.
Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в оставяне на
банкнотата Предложената банкнота представлява законно платежно средство, което
се доказва от приложената експертна справка.
От субективна страна:
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината. Обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, подс. Н.Р.А. е осъществил престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304,
ал.1 от НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема като смекчаващите отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, осъзнаването на вината, ниската обществена опасност на
дееца, положителните характеристични данни с които разполага.
Съдът установи като отегчаващо отговорността
обстоятелство високата обществена опасност на деянието.
Причините за извършване на
престъплението са принизено правосъзнание, недостатъчни морално-волеви
задръжки.
Настоящият състав намира, че
направеното самопризнание не трябва да се преценява като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК. Освен това, съгласно съдебната практика (Решение №
1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.) самопризнанието
представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална
стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Поради това не е налице превес
смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства,
че не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. 304а, вр. е чл. 304,
ал.1 НК вземайки предвид доказателствата по делото, обществената опасност на
извършеното и на подсъдимия, липсата на изключителни смекчаващи и липсата
отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода
за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл.
58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 до ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОСЕМ МЕСЕЦА И
ГЛОБА В РАЗМЕР НА ДВЕСТА ЛЕВА. Съдебният състав намира, че така определеното
наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се поправи и
превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
Да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да
бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият А. към момента на
извършване на престъплението е неосъждан,
на лице са основанията за прилагане на тази норма. Съдът определи срока за отлагане изтърпяване
на наказание в минимален размер от три години, предвид характера и тежестта на
противоправните последици от деянието.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия, на основание чл.309 ал.1 от НПК съдът потвърди мярката за неотклонение „Подписка” до
влизането на присъдата в сила.
Съдът се
произнесе и по веществените доказателства по делото - 1 бр. банкнота с
номинал сто лева сериен № АД5808226след
влизане на присъдата в сила се отнема в поза на държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.