№ 152
гр. Петрич, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100180 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН **********, гр. П.,
ул.“Ц. С.“ № **, действаща чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № *****, седалище и адрес на управление гр., жк „ “, бл.***,
вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М., срещу „С. К.
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“Сл.“
№ **, ет.*, представлявано от Н. П. П..
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
666795/23.04.2022 година, съгласно който дружеството - ответник се е
задължило да предаде на ищеца кредит в размер на 1 000 лева, а последният
се е задължил да върне кредитната сума чрез заплащане на 12 месечни
вноски. Ищецът твърди, че към датата на депозиране на исковата молба в
съда погасяването на задълженията по Договора не е започнало.
Твърди се в исковата молба, че по силата на постигнатите ищецът се е
задължил да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в три
дневен срок от сключване на сделката, като при неизпълнение на това
задължение е уговорено право на кредитора да получи неустойка. Твърди, че
още със сключването на договора кредиторът е начислил неустойка в размер,
1
надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР. Сочи, че
същата е включена в погасителния план, към всяка месечна погасителна
вноска.
Ищецът счита неустоечната клауза за нищожна, като противоречаща на
чл.23 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4, чл.21 ЗПК. С подробни
аргументи обосновава становище, че неустоечната клуаза е нищожна поради
противоречие на закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Твърди, че процесната неустоечна клауза заобикаля
закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК. Ищецът счита
също, че процесната неустоечна клауза не е индивидуално уговорена по
смисъла на чл.146 от ЗЗП и е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5
ЗЗП.
С гореизложеното молителят обосновава становище, че целият договор за
кредит е недействителен, което има за последица недействителност и на
съдържащата се в него неустоечна клауза. Изрично заявява воля, че не
предявява иск за обявяване нищожност на договора, а само възражение, по
което съдът да се произнесе в мотивите на решението. С посоченото
обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.
Иска се от съда да постанови решение, с което да : обяви за нищожна
неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит № 666795, сключен
между С. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул.“Ц. С.“ № ** и „С. К. ООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“Сл.“ № **, ет.*,
представлявано от Н. П. П., поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и нарушаване на добрите нрави. Молителят претендира съдебни
разноски, прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира искова молба вх.№
4240/04.05.2023 г., обективираща насрещна искова претенция. Заявява, че не
оспорва факта на сключване на релевирания в исковата молба на Т. договор за
паричен заем, с посоченото съдържание. Сочи, че заемополучателят се е
задължил да върне получения заем в срок до 24.04.2023 г., чрез 12 месечни
погасителни вноски, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна
част от Договора. Сочи, че страните по кредитното правоотношение
уговорили ГПР 48,06% и ГЛП 40.05 %. Сочи, че до образуване на делото
2
ищцата Т. не е правила погашения по процесния договор. Сочи правни
доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор за заем е действителен,
не противоречи на закона и на добрите нрави, не заобикаля закона. С
изложеното обосновава искане да се осъди С. А. Т. да заплати на „С. К. ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“Сл.“ № **,
ет.*, представлявано от Н. П. П., сумата от 1 274,28 /хиляда двеста седемдесет
и четири лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща сбор от
дължими на основание Договор за паричен заем № 666795/23.04.2022 г.,
сключен между страните по делото, главница и възнаградителна лихва за
периода от 23.05.2022 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба в съда /04.05.2023 г./ до
окончателното й погасяване. Претендира съдебни разноски, заявява
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск депозира писмен
отговор с вх.№ 5796/19.06.2023 г. Твърди, че Т. е правила погашения
съгласно постигнатите договорености като е изплатила изцяло дължимата
сума. Навежда правни доводи, с които обосновава теза за недействителност на
процесния договор. Не прави доказателствени искания Претендира съдебни
разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат процесуални
представители. Страната –юридическо лице представя писмени
доказателства. Ищецът депозира писмена молба, с която заявява воля за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Не възразява да се приеме като
доказателство представеното от дружеството-ответник /по първоначалния
иск/ писмено доказателство. Твърди, че ищцата е погасили всички дължими
по процесния договор суми на кредитодателя. С това обосновава искане за
отхвърляне на насрещния иск като недоказан и неоснователен. Претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на ЕАД
„Д. М.“ БУЛСТАТ *****. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от страната - дружество адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
3
Разпитана е свидетелката М. Ч. – служител на дружеството-ответник, с
месторабота офис на „С. К.“ ООД гр. П.. По делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание,
заключението е приобщено към доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване сключването
на Договор за паричен заем № 666795/23.04.2022 година между страните по
делото, съгласно който дружеството-ответник е предало на ищеца Т. паричен
заем в размер на 1 000 лева, а последната се е задължила да върне кредитната
сума чрез заплащане на 12 месечни вноски, в срок до 24.04.2023 г., при ГПР
48,06% и ГЛП 40.05 %, съгласно Погасителен план, представляващ
неразделна част от договора или общ размер на сумата 1 274,28 лева /чл.3 /;
по силата на постигнатите договорености / чл.6/ Т. се е задължила да
обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители в три дневен срок от
сключване на сделката, като при неизпълнение на това задължение е
уговорено право на кредитора да получи неустойка, която е включена в
погасителния план, към всяка месечна погасителна вноска или общо сумата
от 1 341,72 лева неустойка. Съгласно Погасителен план, представляващ
неразделна част от договора, общо дължимата от кредитополучателя по
договора сума е в размер на 2 606,25 лева.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира
с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от страните и необорена
от останалите доказателства по делото, извършените от кредитополучателя Т.
плащания на основание процесния договор за кредит са в размер на 40 лева
/на 05.08.2022 г./, 30 лева /на 19.08.2022 г./ и 313 лева /на 31.03.2023 г/, които
кредиторът е отнесъл за погасяване на такси по кредита. Вещото лице сочи,
че непогасеният остатък от задълженията по кредита са в размер на:1 000 лева
главница; 274,28 лева възнаградителна лихва; 1 331,97 неустойка по договора
и 133,06 лева такси.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
4
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза /чл.6.2 от договора/ за задължение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.6.1 от
договора.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. №
818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора
условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на
обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
5
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън
обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на
процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно
сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно
действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което
предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен
и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена
разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /надхвърляща
размера на дадения кредит/.
Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24
ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП,
като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително
6
изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от
възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.
По насрещните искове:
Основателността на предявените от „С. К. ООД насрещни искове е
обусловена от разглеждане на възражението на ответника по тях за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Доколкото в случая се касае за правоотношение, произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за
съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези
императивни изисквания има за последица недействителност на договора.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
настъпват при самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на
кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния
случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 48,06 %, но от
записването в договора и от погасителния план, неразделна част от него, не
става ясно от кои компоненти в случая се формира ГПР, нито е ясна
разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
7
потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната
договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както се
посочи по-горе, по силата на чл.5 от Договора заемополучателят се е
задължил да предостави обезпечение на кредита – поръчителство от
физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да
не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от посочените
обезпечения реално е условие за сключване на договора. Следователно
уговорената неустойка реално представлява разход по кредита, поради което е
следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от
и е пряко свързана с договора за кредит. Като не е сторено това потребителят
е бил поставен в невъзможност да разбере действителния размер на разходите
по правоотношението, което има за последица недействителност на
процесния договор за кредит съгласно чл.22 ЗПК.
Налице е несъответствие и с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, с която
е въведено императивно изискване за посочване на лихвения процент по
кредита и условията за прилагането му. Макар в договора да е посочен ГЛП
40,05% следва да се отчете липсата на уточнение върху каква база се
начислява той: дали върху целия размер на заемната сума или върху
остатъчната главница. Това е пречка да се определи как се разпределя
лихвата във времето и влияе ли се от намаляването на главницата.
Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на
кредитополучателя Т. за изначална недействителност на процесното
облигационно правоотношение между страните, поради което и по аргумент
на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито в случая се явяват
начислени неустойка и лихви за забава.
В казуса безспорно се установи, че платената/върнатата от
кредитополучателя по процесния договор за кредит сума на кредитора е в
общ размер 383 лева. Следва, че невърнатата част от дадения на Т. кредит е в
размер на 617 лева. Съдът намира за недопустимо присъждането на тази сума
– 617 лева на кредитодателя, тъй като последният обосновава двете
8
кумулативно обективно съединени искове – за главница и възнаградителна
лихва, като дължими на основание валидно договорно заемно
правоотношение между страните, а не на основание чл.23 от ЗПК – като
дадени по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК е
аналогична на чл.34 от ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване –при липса на основание, всеки дължи връщане на това, което е
получил. По тази причина насрещните претенции на „С. К. ООД за
присъждане на сумите от 1 000 лева – дължима и невърната главница и 274,28
лева дължима и неплатена възнаградителна лихва, са неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят. Съдът счита, че уважаването на предявените в
случая насрещни претенции предвид обстоятелствата, на които са основани,
би довело до постановяване на решение извън предмета на делото, т.е. до
постановяване на решение по същество на делото по непредявен иск, което
представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователността на предявените главни насрещни осъдителни искове
има за последица неоснователност и на акцесорните такива с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по
първоначалния иск следва да понесе сторените от ищеца Т. съдебни разноски
в размер на 50 лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ БУЛСТАТ №
*****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „М. л.“, бл.***, вх.“*“, ет.*,
офис **, представлявано от управителя Д. М. М., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480 лева /с вкл. ДДС/
възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на
неустоечната клауза. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие / лист 66 в делото/, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
9
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на делото в частта относно предявените насрещни искове,
на ищеца по същите не се дължат съдебни разноски. Същевременно, предвид
липсата на доказателства по делото, не се дължат съдебни разноски и на
ответника по насрещните искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите вр. чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит
вр. чл.146, ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите
неустоечната клауза в Договор за паричен заем № 666795, сключен между С.
А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул.“Ц. С.“ № **, община П., област Бл. и „С. К.
ООД ЕИК ****** седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **,
ет.*, представлявано от Н. П. П..
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „С. К. ООД ЕИК
****** седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*,
представлявано от Н. П. П. срещу С. А. Т., ЕГН **********, гр. П., ул.“Ц. С.“
№ **, община П., област Бл. осъдителни претенции за вземания, дължими на
основание Договор за паричен заем № 666795 г., в размер на : 1 000 /хиляда/
лева, представляваща непогасена главница, и 274,28 лева /шестдесет и един
лева и шестдесет и четири стотинки/ лева представляваща неплатена
възнаградителна лихва за периода от 23.05.2022 г. до 24.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от предявяване на претенциите
/04.05.2023 г./ до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА „С. К. ООД ЕИК ****** седалище и адрес на управление град
С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати на С. А. Т., ЕГН
**********, гр. П., ул.“Ц. С.“ № **, община П., област Бл. съдебни разноски
по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
10
ОСЪЖДА „С. К. ООД ЕИК ****** седалище и адрес на управление град
С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н. П. П. да заплати на основание
чл.38 от ЗА сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“
БУЛСТАТ № *****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „М. л.“,
бл.***, вх.“*“, ет.*, офис **, представлявано от управителя Д. М. М., за
осъществената от последния в полза на ищеца С. А. Т. безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11