Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
05.01.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Петнадесети
декември |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
882 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП
№20-0239-000476/29.05.2020г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград, с което на Р.С.А. с ЕГН**********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177, ал.1, т.1 чл. 185 и чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, са наложени
административни наказания: „ГЛОБА” в
размер на 300 /триста / лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, ГЛОБА” в размер на 20 /двадесет / лева за
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, „ГЛОБА”
в размер на 200 /двеста / лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП,
като ОТМЕНЯВА НП по отношение на
наложените административни наказания: ГЛОБА” в размер на 20 /двадесет / лева за
нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и
лишаване от право да управлява МРС за шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
НП в
останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-000476/29.05.2020г.
издадено от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Р.С.А.
с ЕГН**********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,т.1 чл. 185 и
чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в
размер на 300 /триста / лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, ГЛОБА” в
размер на 20 /двадесет / лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест
месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП
Жалбоподателят не се явява се
явява лично по делото. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП
следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на закона.
Адв. А.П. в качеството си на
упълномощен повереник на жалбоподателя по същество подкрепя исканията изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Б.Й.Т. работи, като
полицейски служител в РУП Асеновград, на длъжността мл.автоконтрольор. На 03.03.2020г., св. Т. бил на работа нощна смяна. Около 21.00
часа св. Т. бил извикан за съдействие от
негови колеги, които се намирали на ул. „ Хан Крум” в гр. Асеновград. Отивайки
там, той установил, че те са спрели за проверка водач на лек автомобил „ Опел
Корса” с ДК№ ****. Установено било и това, че автомобила е бил управляван от
жалбоподателя Р.С.А.. Св.Т. бил уведомен от присъстващите полицейски служители,
че докато са били до №33 на близката улица „Христо Анастасов” те са направили
опит да спрат за проверка движещ се по улицата лек автомобил „ Опел Корса”,
като водачът вместо да спре плавно на указаното място, увеличил скоростта и
направил опит да осуети проверката. Това поведение на водача, наложило по
активна намеса от страна на служителите, като го последвали и спрели на ул.
„Хан Крум”. При извършената проверка водачът
не могъл да представи свидетелството за управление на МПС, като давал уклончиви
отговори относно неговото притежаване. Това обстоятелство наложило св. Т. да извърши справка по
интернет, посредством носения таблет. При това се установило, че водачът Р.А.
притежава свидетелство на същото е отнето, като същия бил санкциониран с друго
влязло в сила НП, глобите по което не били платени. Въз основа на резултатите
от извършената проверка, на същата дата-03.03.2020г. св. Т. съставил спрямо Р.А.
АУАН № 621566. Със съставения АУАН на водача А. били вменени три административни
нарушения, а именно по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН и е резултатите от допълнително извършената
проверка, на 29.05.2020г. прямо Р.С.А. било издадено и обжалваното НП.
Междувременно в деня на съставяне
на АУАН от св.Т., на същото място където била извършена и проверката от негова
страна, управлявания от Р.С.А. автомобила
бил обект на оглед. За целта били съставени протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум. С
писмо от 03.03.2020г. на разследващия полицай, РП Асеновград били уведомени, че
на същата дата е стартирало БП №154/2020г. водено за извършено престъпление по
чл.270, ал.1 от НК а именно за това, че на 03.03.2020г. в 20.30 часа, в гр.
Асеновград, на ул. „Христо Анастасов”
при управление на МПС-л.а. „ Опел Корса” с ДК№ ****, противозаконно е
пречил на орган на властта да изпълни задълженията си. С постановление от
04.03.2020г. като обвиняем по делото бил привлечен Р.С.А., на когото било
повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Воденото производство било внесено в РС Асеновград, по реда на чл.382,ал.1
от НК, с подписано между страните споразумение за прекратяване на делото. Въз
основа на материалите било образувано и НОХД №197/2020г. на АРС-ІІ-ри н.с.
Същото приключило с Определение №35/10.03.2020г. с което постигнато между
страните споразумение било одобрено. Р.С.А. се признал за виновен в това, че на
03.03.2020г. в гр.Асеновград при управление на МПС е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, за което му било наложено и
наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Установеното от съда фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя Б.Й.Т.,
от приложените по делото писмени доказателства и приложеното НОХД №197/2020г. по
описа на АРС-ІІ-ри н.с.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за допустима, но за неоснователна относно искането за цялостна
отмяна на обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна
може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил състава на първото от
трите му вменени административни нарушения, а именно това по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. По делото безспорно се установи, че на 03.03.3020. в 21.00 часа, в гр.
Асеновград, на ул. „Христо Анастасов” е
управлявал МПС-л.а. „ Опел Корса” с ДК№ ****. Установи се и това, че по същото
време той е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред. Това
е и основния състав на чл.150а от ЗДвП, по който е било квалифицирано
нарушението чрез съставения АУАН. Именно тази правна квалификация е възприел и
АНО който в издаденото НП е посочил, че нарушението е квалифицирано по чл.150а
от ЗДвП. По отношение на това обстоятелства е налице, единство между отразеното
в АУАН и НП, като направеното възражение в тази насока се явява неоснователно.
Доколкото по време на проверката водачът А. не е представил СУМПС и е давал
уклончиви отговори, като св. Т., сам се е уверил, че свидетелството му за правоуправление на МПС
е отнето, което се е потвърдила и от извършената справка чрез носения таблет, то
правилна се явява констатацията на актосъставителя, че водачът след като не
представя СУМПС същия се явява лишен от това право. По отношение на тези
обстоятелства при съставяне на акта няма допуснати нарушения. От приложената
към административнонаказателната преписка, справка за нарушител, се установява,
че СУМПС на водача Ахмед е било отнето на 01.01.2020г. като това е станало със
съставен от полицейски служител АУАН № 407276/01.01.2020г. Въпреки, че е бил с отнето СУМПС, което е
станало чрез цитирания акт, то на 03.03.3020г. водачът си е позволил да управлява
лекия автомобил. Действително спрямо него на 02.01.2020г. е била издадена и ЗППАМ
№20-0239-00003, която макар и не връчена към 03.03.2020г. не налага корекция на
извода на съда относно вмененото с НП нарушение по чл150а, ал.1 от ЗДвП.
Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. д.
от ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури
безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по
отнемане на свидетелството за управление, не изключващо възможността за
депозиране на писмени възражения в определен срок. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която в случаите по чл. 171, т. 1, б. „д”. ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се
изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
В този смисъл е Решение №
3386/07.03.2012 г. по адм. дело № 5855/2011 на ВАС. За да управлява МПС
водачът А. е трябвало да притежава СУМПС
/чл.150а, ал.1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на
предвидените в закона условия/чл.151 и чл.152 ЗДвП/ и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има
право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се
извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е
предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран
в чл.150 - чл.152 ЗДвП. Фактът, че на 03.03.2020г. Р.А. е управлявал МПС, като
СУМПС му е било отнето преди това, чрез съставения АУАН № 407276/01.01.2020г.
води до извода, че вмененото с НП нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е било
налице.
По отношение на
определянето и налагането на административното наказание – глоба в размер на
300лв., за нарушението по чл.150а, ал.1
от ЗДвП, съдът намира, че АНО се е съобразил с квалификацията на
описаното в НП нарушение, като макар определяйки санкционната по т.1 вместо по
т.2 от чл.177, ал.1 от ЗДвП, той не е създал условия за различно и двусмислено
тълкуване на неговата правна воля. От НП се установява, че за нарушението по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на нарушителят е било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева. Като санкционна норма е посочен текста на чл.177,
ал.1,т.1 от ЗДвП. Същия текст гласи, че се наказва се с глоба от 100 до 300
лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право
по съдебен или административен ред. В случая обаче, както се посочи по-горе,
нарушителят А., не се явява неправоспособен водач, а такъв на който е било
отнето СУМПС, в който смисъл е вменено с
НП нарушение по чл.150а, ал.1 от НК. По отношение на нарушителя А., за
по-голяма коректност следва да се посочи, че административното наказание е
следвало да се определи на основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП, който текст
гласи, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или
то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 / какъвто се явява и нарушителят А./.
Тази неточност при определяне на административното наказание по отношение на
нарушителя, /предвид еднаквостта на размера на наказанията в двете разпоредби/ все
пак не е съществена, като това не следва да счита за основание за отмяна на
обжалваното НП в тази му част.
При определяне вида и
размера на административното наказание за първото нарушение, АНО се е съобразил изцяло с текста на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, като е отчел вида на нарушението и неговата квалификация. Предвид
установеното с НП и АУАН нарушение по чл.150а, от ЗДвП, съдът е на становище,
че с оглед множеството регистрации и наложени наказания на Р.А. за извършени
нарушения по ЗДвП то санкцията спрямо него
е била правилно определена и наложена в размер към максимума от 300лв.
Въпреки, че липсват
конкретни възражения за отмяна относно второто от трите вменени с НП нарушения,
а именно това по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, то съдът намира, че жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена. Нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП не запретява определено поведение, а това е инструктивен законов срок за
заплащане на глоба, след който наказващия орган може да предаде нарушителя на
органите на принудителното изпълнение. Буквално текста гласи, че наложеното
наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение
на съда при обжалване. Словом текста изписан в НП, като нарушение на ЗДвП не фигурира в закона
и фактически му е предаден друг смисъл. Ето защо съдът намира, че тази норма не
визира състав на нарушение и жалбоподателят не е извършил такова. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление в тази чу част е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По отношение на третото от вменените
с НП нарушения, съдът след като се запозна с възраженията по депозираната
жалба, намира същата за основателна.
Безспорно по делото се установява, че на 03.03.2020г., в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, посредством управляваното МПС-л.а. „ Опел Корса” с ДК№ **** и
движейки се по ул. „Христо Анастасов”,
водачът Р.С.А. не е спрял на указаното му от полицейските служители
място. Това действително следва да се квалифицира, като административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, доколкото то не
съставлява престъпление. Този извод безспорно следва от текста на чл. 103от ЗДвП, в който е посочено че „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.”. Както бе посочено по-горе обаче, то в хода на съдебното
следствие безспорно е установено, че водачът не само не е спрял плавно при
подаден му сигнал да указаното място, но отдалечавайки се, с активни действия,
е направил опит да осуети извършване на полицейска проверка спрямо него. За
това му поведение спрямо него се е водило БП № 197/2020г. на РУП Асеновград.
Воденото наказателно производство е приключило с Определение №199/24.09.2010г.
с което постигнато между страните споразумение е било одобрено. Нарушителят Р.А.
е бил признат за виновен в това, че на 03.03.2020г. в гр.Асеновград при
управление на МПС е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.270, ал.1 от НК, за което му било наложено и наказание „Глоба” в размер на
500 лева. От диспозитива на вмененото му обвинение за извършено престъпление се
установява, че на практика във вина на Р.А. е бил вменен във вина и част от
състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Установеното спрямо
жалбоподателя с НП трето нарушение следва бъде съобразено с текста на чл. 33 от ЗАНН, който регламентира случаите, когато с едно и също деяние осъществява
едновременно състав на административно нарушение и на престъпление. Според
съдебната практика е недопустимо, за едно деяние, с което се нарушава
едновременно наказателна и административна норма, деецът да носи отделно
отговорност за двете, тъй като наказателната отговорност поглъща административната.
С цел избягване на възможността извършителят на противоправното деяние да бъде
наказан два пъти за едно и също такова, законодателят е въвел изискването да не
се образува административнонаказателно производство, когато е възбудено
наказателно преследване. В случаите когато е образувано
административнонаказателно производство, при наличие на обвинение за осъществен
състав на престъпление, то първото
следва да се прекрати. Предвид безспорно установеното обстоятелство относно
образуваното БП № 197/2020г. на РУП Асеновград, по което и жалбоподателят вече
е бил признат за виновен и осъден, то следва да намерят приложение текстовете
на чл.33 от ЗАНН. Установените в хода на делото обстоятелства, не са били
отчетени от АНО, който вместо да приложи текста на чл.33, ал.2 от ЗАНН и да
прекрати настоящето административнонака-зателното производство, той е пристъпил
към издаване на НП, което се явява неправилно и като такова същото следва да
бъде отменено и в тази му част .
Мотивиран от горното,
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: