Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260266

 

                                           гр. Пловдив, 21.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение – осми граждански    състав, в    публично   заседание   на  двадесет и трети септември,  през   две  хиляди  и   двадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                 председателя гр.д.№1415  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

Производството    е    по     чл.258   и   сл.   ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх.№19280/10.07.2020г.  депозирана от „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. Д.Д. против  Решение №1201 от 10.04.2020г.  на  ПРС,  постановено  по   гр.д.№19566/2019г.,   първи гр.с.,               с  което  са  отхвърлени  предявените  от  „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД  с  ЕИК *********,  искове с  правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК  за признаване за установено, че не дължи на Община Пловдив, следните вземания,  установени с влязъл в сила  Акт за установяване на задължение по декларация № 431/28.04.2014г. и за принудителното събиране, на  които е  образувано изп. д. № 20198290400134 по описа на ЧСИ З. Добринова:  за сумата от 157,25 лева главница, ведно  със законна лихва от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане и 238,39 лева натрупани лихви.  С постановеният съдебен акт е осъден „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Община Пловдив, сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт. В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна,  като вместо това въззивният съд уважи предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

 Въззиваемата страна  Община Пловдив, представлявана от кмета З. Д. Д., чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт В.Я. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на  първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, по съображения изложени в отговора.. Претендира разноски, представляващи  юрисконсултско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима и като такава следва   да бъде разгледана по същество.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК,   съдът  намира,  че  същото  е   валидно  и  допустимо.

 Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението единствено  по  изложените  във   възззивната  жалба  доводи.

Първоинстанционният съд е  сезиран с  обективно съединени искове с  правно основание чл. 439, ал. 1  ГПК, като ищецът  твърди, че органът по приходите при Община Пловдив е съставил Акт за установяване на задължение по декларация № 431/28.04.2014 г. за неплатен данък за лек автомобил марка „Алфа Ромео 6 2.5“ с рег. № *** и лек автомобил Форд Мондео с рег. № ***, за периода 29.05.2008 г. – 31.12.2013 г. в  размер на 1899,55 лева и за лихви за забава в общ размер на 558,16лева, от които голяма част са били заплатени, а друга част от тях са били отменени поради изтекла давност. За принудителното  събиране на главница от 157,25 лева, ведно със законна лихва върху тази сума от  30.10.2019г., както и натрупаните лихви от 238,39 лева,  с разпореждане на ЧСИ Добринова и  на основание чл. 456 ГПК това вземане на общината било присъединено по изп. дело № 20198290400134 на ЧСИ Добринова. Ищецът счита, че не дължи тези вземания на ответника, тъй като се е погасило правото му на принудително изпълнение за същите. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите по акта за установяване на задължение по декларация № 431/28.04.2014.

Ответникът Община Пловдив оспорва предявените искове.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е констатирал, че не се установява за процесните вземания да е изтекъл както 5-годишен давностен срок, предвид образуваните изпълнителни дела и предприети изпълнителни способи по същите, нито абсолютният 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 ГПК.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е  правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно  отново да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на  първоинстанционния акт. 

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск  се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат разгледани само факти, настъпили след приключване на производството по издаване на Акт за установяване на задължение по декларация № 431/28.04.2014г.,

Видно от данните по делото, 28.04.2014г.  след извършена проверка от С. П.- г. и.  в отдел „***“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив е издаден Акт за установяване на задължение по декларация  №431/28.04.2014г.., с който на ищеца са  установени задължения  за данък върху превозни средства за  периода от 29.05.2008г. до 31.12.2013г., ведно с лихви за просрочие  към 28.04.2014г. за  лек автомобил „Алфа Ромео 6 2.5“ с рег. № *** и за  периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., ведно с лихви за просрочие към 28.04.2014г., за  лек автомобил  „Форд Мондео“ с рег. № ***. Установено е  също, че  част от визираните в акта задълженията са били погасени чрез плащане, а друга част отменени с решение № 24 от 07.07.2014г. на  директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. По отношение на останалите неплатени суми е налице изпълнително основание по смисъла на чл. 165 ДОПК.

Вземанията за данъците върху моторните превозни средства и за лихвите върху тези вземания съставляват публични общински вземания по смисъла  на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК и като такива, същите  се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, като  разпоредбата на  чл. 171 ДОПК предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, която започва да тече от                  1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ДОПК, давността  се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В конкретният случай, процесните вземания са установени с Акт за установяване на задължение по декларация  №431/28.04.2014г.., с издаването на който на 28.04.2014гг. давността е била прекъсната. От този момент е започнал да тече нов  5-годишен давностен срок, който към датата на образуване на  изпълнително дело № 95/2015г. – 25.05.2015г г изпълнително  дело 134/2019г.,  не е изтекъл, както  не е бил изтекъл и  абсолютният 10-годишен давностен срок, който за най-старото от процесните задължения от 2009г.  е  започнал да тече на 01.01.2010г. и към момента на предявяване на иска  - 29.11.2019г. не е бил изтекъл.

Гореизложеното обосновава извода, че вземанията на ответника не са погасени по давност, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен  акт, поради  което същият следва да бъде потвърден,                  а  жалбата като  неоснователна  следва  да  бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи  юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                            

                                            Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1201 от 10.04.2020г.  на  ПРС, постановено  по   гр.д.№19566/2019г.,  първи гр.с..              

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, със седелище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Пролет“ №2,ет.2 да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, със адрес: гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ №1 представлявана от кмета З. Д. Д., сумата от 100лв /сто лева/ лева възнаграждение за защита от юрисконсулт.

           Решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване.

  

                                                   

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: