О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1754
гр. Пловдив 14.08.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в
закрито заседание на 14.08.2019 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
като разгледа т.д. №
700/2019 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия АНТОНИЯ РОГЛЕВА,
намира за установено следното:
С определение № 333/8.8.19 г., постановено по ч.т.д. №
486/19 г. на Пловдивски апелативен съд, е постановено т.д. № 94/19 г. по описа
на ОС – Стара Загора да се изпрати за разглеждане на ОС – Пловдив на осн. чл.
23, ал.3 от ГПК /поради отстраняване на всички съдии от ОС- Стара Загора/.
Същото е образувано по искова молба, предявена от „КИНО
АРЕНА“ ЕИК ********* срещу „ЛЕТО ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********, с която са предявен
иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД да се обяви за окончателен договор за лизинг №
003459-001/14.02.2007 г. с предмет описани лизингови обекти /УПИ и сграда,
намиращи се в гр. София, и машини, съоръжения и оборудване, находящи се в
същата сграда/.
В исковата молба са изложени доводи, че процесният
договор има съдържанието и белезите на договор за продажба, независимо че е
именован „договор за лизинг“ предвид уговорената възможност лизингополучателят
да придобие собствеността върху лизинговите обекти. Ищецът счита, че искът е
местно подсъден на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649 от ТЗ, тъй като
евентуалното му уважаване ще доведе до попълване масата на несъстоятелността.
Постъпил е отговор на исковата молба, в която е направено
възражение за местна неподсъдност, като се иска делото да бъде изпратено на
Софийски градски съд като местно компетентен съд.
Ответникът счита, че разпоредбата на чл. 649, ал.5 от ТЗ
се отнася само за исковете, изрично изброени в ал.1 на същия член, сред които
не попада предявеният иск, респ. че подсъдността по същия се определя по
правилата на ГПК.
По възражението за местна подсъдност не е налице
произнасяне предвид започналата процедура по отводи, довела до отстраняване на
всички съдии от ОС- Стара загора от разглеждане на делото.
Съдът намира възраженията за местна неподсъдност за
основателни.
Съгласно чл. 649, ал.5 от ТЗ иск по ал.1 се предявява пред съда по несъстоятелността.
Исковете по чл. 649, ал.1 от ТЗ са тези по чл. 645, 646 и
647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност.
Искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД не е сред изброените в ал.1
на чл. 649, респ. не попада в приложното поле на чл. 649, ал.5 от ТЗ, която
разпоредба е специална и не следва да се тълкува разширително.
Не е налице и друга норма от ТЗ, която да предвижда иск
по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, предявен от името на несъстоятелно дружество или от
синдика да се разглежда от съда по несъстоятелността.
Искът по чл. 19, ал.3 от ТЗ не е обусловен от иск за
недействителност по чл. 646 от ТЗ или от
отменителен иск по 647 от ТЗ, а е самостоятелно предявен иск, поради
което не е налице основание за разглеждането му от съда по несъстоятелността
като компетентен съд по исковете по чл. 646 и 647 от ТЗ.
Горното налага извод, че подсъдността следва да се
определи по правилата на ГПК.
В случая, доколкото се претендира, че процесният договор,
макар и именуван „договор за лизинг“, по съществото си е договор за продажба, и
именно в качеството си на такъв се иска обявяването му за окончателен, местната
подсъдност следва да бъде определена на основание чл. 109 от ГПК – по
местонахождението на имота. Т.е. местно компетентен да разгледа спора е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Ето защо производството по настоящето дело следва да бъде
прекратено и делото изпратено по подсъдност на СГС.
Мотивиран от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 700/2019 г. по описа
на Пловдивски окръжен съд.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПО ПОДСЪДНОСТ на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: