М
О Т И В И към
присъда № 62/19.04.2019 год. по Н.О.Х.Д. № 733/2019 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Повдигнато
е обвинение против подсъдимата Т.Д.Д., родена на *** ***, адрес
за призоваване: град Стара Загора ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 5, вх.А, ет.8, ап.31,
българка, български гражданин, с основно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********, за това, че на 08.10.2018 год. в град Стара Загора, съзнателно се
ползвала пред П.В.П.- служител на сектор ”Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора от неистински официален документ - български документ за завършено
образование (Диплома за средно образование, серия А-04, № 065895, рег. №
274-43/26.06.1999 год., на който е придаден вид, че е издаден на името на Т.Д.Д.,
ЕГН **********, от Професионална гимназия по Ресторантьорство и Хотелиерство –
гр.Павел баня), като предмет на деянието е документ за завършено образование и
от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимата
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства,
които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е
изложена в обвинителния акт.
По отношение на
наказанието предлага на подсъдимата Т.Д.Д. да бъде определено наказание
съобразно разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание ”Лишаване от
свобода” в размер на една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
Адв. С.Ч. ***, в
качеството на защитник на подсъдимата Д. пледира подзащитната му да бъде призната
за виновна в извършване на деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1
от НК, като на основание чл.78а от НК бъде освободена от наказателна
отговорност и й бъде наложено административно наказание ”Глоба” в минималния
размер, предвиден в закона.
Подсъдимата Т.Д.Д.
при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника
си в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за налагане на
глоба.
Съдът намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата Т.Д.Д. е родена на ***
***, адрес за призоваване: град Стара Загора ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 5, вх.А,
ет.8, ап.31, българка, български гражданин, с основно образование, неомъжена,
безработна, неосъждана, с ЕГН **********. Подсъдимата била чувала, че само
притежаващите диплома за средно образование могат да изкарат шофьорски курс и
че дипломата за средно образование е условие за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС). Тъй като подсъдимата Д.
желаела да притежава СУМПС, но нямала завършено средно образование и съответно
нямала диплома за завършено средно образование, тя решила да се снабди
противозаконно с неистинска диплома, която да използва за получаването на
СУМПС. В изпълнение на намисленото, тя се свързала с неустановен в хода на
разследването мъж, който я снабдил с приложения по делото неистински български
документ за завършено образование - диплома за средно образование, А-04 № 065895,
рег.№ 274-43/26.06.1999 год., на който е придаден вид, че е издаден от
Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство град Павел баня на
името на Т.Д.Д., с ЕГН **********. След това подсъдимата Д. спокойно се
записала на шофьорски курс, след което издържала успешно и изпит за водачи на
МПС.
Свидетел П.В.П.работела като
служител на сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. Задълженията й
били да приема заявления за издаване на документи за самоличност на български
граждани, а именно - свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС).
***, подсъдимата Т.Д.Д. подала
в сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора Заявление за издаване на
документ за самоличност на български граждани, входящ № 18290/18.10.2018 год.,
пред свидетелката П.В.П.(като длъжностно лице - служител на сектор ”Пътна
полиция” при ОД на МВР Стара Загора). С това заявление подсъдимата Д. поискала
да й бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС), категория ”В”. Към горното заявление, подсъдимата Д. приложила
изискуемия комплект документи - удостоверение от БЧК, медицинско удостоверение,
и оригинал и копие на горната диплома за завършено образование. Подсъдимата Д.
приложила към заявлението копие на Диплома за завършено средно образование,
А-04 № 065895, рег. № 274-43/26.06.1999 год., което заверила с изписани
собственоръчно от нея надписи: ”Вярно с
оригинала, 08.10.18 год., Т.Д.Д., и подпис“. След това, подсъдимата Д.
предоставила на свидетелката Пенева горното Заявление за издаване на документ
за самоличност на български граждани,
входящ № 18290/18.10.2018 год., заедно с горецитираните приложения и
завереното от нея копие и оригинала на Диплома за завършено средно образование,
А-04 № 065895, рег. № 274-43/26.06.1999 год. за сравнение с копието. След като
свидетелката Пенева се уверила в самоличността на подсъдимата Д. и сравнила
идентичността на копието на Диплома за завършено средно образование, А-04 №
065895, рег.№ 274-43/26.06.1999 год. с оригинала и тъй като не се усъмнила в
автентичността на дипломата, върнала оригинала на горната диплома на подсъдимата
Д. и завела заявлението й във входящия дневник за заявления на ”Пътна полиция” при
ОД на МВР Стара Загора. На 09.10.2018 год. на подсъдимата Д. било издадено
СУМПС № *********, което й било връчено от друга служителка на сектор ”Пътна
полиция” при ОД на МВР Стара Загора – С.Д..
Свидетелката Е.Х.работела в сектор
”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, със задължение да проверява
истинността на представяните от заявителите документи. Свид. Х.извършила служебна проверка в базата
данни на Министерство на образованието и науката, където не открила данни за дипломата,
представена от подсъдимата Д.. Затова свид. Х.поискала справка от Професионална
гимназия по ресторантьорство и хотелиерство Павел баня, откъдето й отговорили,
че в архивите на училището няма регистрация на диплома за средно образование,
А-04 № 065895, рег. № 274-43/26.06.1999 год., издадена от Професионална
гимназия по ресторантьорство и хотелиерство град Павел баня на името на Т.Д.Д.,
с ЕГН **********. Тогава свидетелката Х.призовала подсъдимата Д. да даде
обяснения по случая. В обясненията си подсъдимата Д. излъгала, като записала,
че е завършила средно образование в Професионална гимназия по ресторантьорство
и хотелиерство град Павел баня, като дала на св.Х.оригинала на диплома за
средно образование, А-04 № 065895, рег. № 274-43/26.06.1999 год., на който е
придаден вид, че е издаден от Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство
град Павел баня на името на Т.Д.Д., с ЕГН **********.
От изготвената справка от
Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство град Павел баня се
установява, че имената на двама от членовете (Димитър Милчев и Стефка
Господинова) на зрелостната комисия за 1999 год. не фигурират в неистинския
документ и че Професионална гимназия по ресторантьорство и хотелиерство град Павел
баня не е издавала диплома за средно образование, А-04 № 065895, рег.№ 274-43/26.06.1999
год. на името на Т.Д.Д., с ЕГН **********.
Видно от изготвената почеркова
експертиза се установява, че подписът, положен за заверка на копие на
инкриминирания документ е изпълнен от подсъдимата Д., а ръкописният текст: ”Вярно
с оригинала, 08.10.18 г., Т.Д.Д., и подпис”, положен за заверка на копие на
инкриминирания документ, също е изпълнен от подсъдимата Д.. От заключението на
извършената комплексна експертиза се установява, че подписите в оригинала на
инкриминирания документ за ”Директор” и за ”Членове на зрелостната комисия” не
били изпълнени от подсъдимата Т.Д.Д..
Видно от изготвената техническа
експертиза, предоставения за изследване документ - Диплома за средно
образование, А-04 № 065895, рег.№ 274-43/26.06.1999 год., на който е придаден
вид, че е издаден на името на Т.Д.Д., с ЕГН **********, от Професионална
гимназия по ресторантьорство и хотелиерство Павел баня е неистински официален
български документ за завършено образование, като за изготвянето на бланката и
реквизитите на документа бил използван цветен мастилено-струен принтер или
копирна машина, за разлика от оригиналните документи от този вид, при които е
използван метода на плоския и високия печат.
В хода на разследването лицето,
изготвило неистинския документ не е установено.
Видно от изложената
фактическа обстановка и с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства подсъдимата Д. на 08.10.2018 год. в град Стара Загора, съзнателно
се ползвала пред П.В.П.- служител на сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора от неистински официален документ - български документ за завършено
образование (Диплома за средно образование, серия А-04, № 065895, рег. №
274-43/26.06.1999 год., на който е придаден вид, че е издаден на името на Т.Д.Д.,
с ЕГН **********, от Професионална гимназия по Ресторантьорство и Хотелиерство
град Павел баня), като предмет на деянието е документ за завършено образование
и от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Изложената фактическа обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на
разследването доказателствен материал: обясненията на подсъдимата Т.Д.Д.,
показанията на свидетелите и други
писмени доказателства по описа на делото, събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, като следва
да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимата Т.Д.Д. е осъществила от обективна
и от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.316,
във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, съдът прие, че тя е
извършила престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже
съзнавала общественоопасния характер, предвиждала настъпването на
общественоопасните му последици и искала
настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията на
подсъдимата Т.Д.Д. по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат
всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, както тези, които
касаят обективните признаци на престъплението, така и тези, които се отнасят до
неговата субективна страна.
От
обективна страна подсъдимата Т.Д.Д. е осъществила фактическия състав на
престъплението по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1
от НК, тъй като на 08.10.2018
год. в град Стара Загора,
съзнателно се ползвала пред П.В.П.- служител на сектор ”Пътна полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора от неистински официален документ - български документ за
завършено образование (Диплома за средно образование, серия А-04, № 065895,
рег. № 274-43/26.06.1999 год., на който е придаден вид, че е издаден на името
на Т.Д.Д., ЕГН **********, от Професионална гимназия по Ресторантьорство и
Хотелиерство – гр.Павел баня), като предмет на деянието е документ за завършено
образование и от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Използваният от
подсъдимата документ – документ за завършено образование, а именно: (Диплома за средно образование, серия А-04, №
065895, рег. № 274-43/26.06.1999 год., по дефиниция е
официален такъв, съгласно чл.93, т.5 от НК, тъй като се издава от съответните,
регламентирани в ЗО органи, по съответен ред и форма, в кръга на службата им.
В случая,
представения като легитимация за наличие на правоспособност документ за
завършено средно образование, не е бил издаден от съответните длъжностни лица
от органите, овластени за неговото издаване по закон, поради което и съгласно
дефиницията на чл.93, т.6 от НК, е неистински такъв.
Същият безспорно е
и удостоверителен, тъй като чрез него се засвидетелства наличието на придобито
и завършено образование, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо
такова, респ. се явява съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл.
308, ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила
инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същата е
съзнавала, обществено опасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
След анализа на всички събрани по делото доказателства за дапрецени дали случаят е маловажен по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, съдът следва да вземе предвид както тежестта на причинения
престъпен резултат, така и значимостта на настъпилите
други последици. Значимостта на вредните последици при документните престъпления по чл.316
от НК се определят от обстоятелствата за характера на удостоверените неверни
факти, за целта, с оглед на която е било предприето удостоверяването
им и за начина и степента на реализиране на тази цел. Действително престъплението по чл.316
от НК е формално и признаците на състава
му не включват настъпването на определен
престъпен резултат, но за степента на обществена
опасност на деянието е от значение не само тежестта на причинения
престъпен резултат, а и характерът на другите
настъпили последици.
С оглед степента на засягане на обществените отношения при използването
на неистинсия официален документ – Диплома за завършено
средно образование, а именно засягане на обществените
отношения, свързани единствено с възможност за
продължаване на обучението в по-горна степен, настоящия състав намира, че случаят
е маловажен. Това обстоятелство не може да изключи вината
при извършване на инкриминираното деяние,
но се отразява значително на степента на неговата обществена опасност. Наред с това следва да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, както и семейната й и трудова ангажираност. Изложеното мотивира съда да приеме, че извършеното от Т.Д.Д. деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като липсват вредни последици от деянието. Ето защо следва същото да се преквалифицира по текста на ал.4, т.2 на чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, като подсъдимата бъде оправдана по първоначалното обвинение
по
чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до две
години;
Тъй като за извършеното от подсъдимата
умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, с
деянието не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното
възстановяване, а подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и
не е освобождавана от наказателна отговорност по чл.78а от НК, съдът на
основание чл.78а от НК освободи подсъдимата Т.Д.Д. от наказателна отговорност
за извършеното от нея престъпление, като й наложи административно наказание
”глоба” в размер на 1000 лева, която да заплати по
бюджетна сметка на Районен съд Стара Загора, като я призна за невиновна и я
оправда по обвинението по чл.316, във връзка с чл.308, ал.2, във връзка с ал.1
от НК..
При определяне на размера на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените от подсъдимата самопризнания, изразеното от нея критично отношение
към извършеното, чистото й съдебно минало и младата й възраст, като не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелство.
Съдът счете, че на
основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимата Т.Д.Д. следва да бъдат присъдени направените разноски,
които да се заплатят по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора в размер
на 826,74 лв., в хода на досъдебното производство № 1228-зм-249/2018 г. по
описа на сектор ”ПП” при ОД на МВР Стара Загора.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: