Определение по дело №1197/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба от С. М. М. от [населено място], обл. Хасково депозирана чрез процесуален представител и насочена срещу отказ на „Обединена Българска банка“АД от 16.05.2025г., в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на оспорващия поисканите от него копия на документи, в които се съдържат негови лични данни.

В жалбата се сочи, че оспорващия има два активни кредита към ОББ АД, при подписване договорите по които същия не е получил екземпляр от тях, от погасителния план и другите съпътстващи документи.Поради необслужване на кредитите от съдлъжника, който взел екземплярите от документите при подписването им, жалбоподателя изпаднал в ситуация, при която следвало да внася вноски по кредитите. С оглед затрудненото положение, в което се оказал същия предприел стъпки, за да се сдобие с екземпляр от договорите, които е разписал. На 22.04.2025г. чрез процесуален представител, изпратил за целта електронно съобщение до „ОББ“ АД. Отговор на същото било получен на 16.05.2025г. В отговора се съдържала обща информация, номера на потребителски кредити, техния статус и дата на подписването им, както и описание на категориите лични данни, което съществено се различавало от това което се искало да бъде представено.

Навеждат се доводи в насока, че оспорения отказ на администратора на лични данни е неправилен и в противоречие с материалноправните разпоредби. Цитират се в разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/279. Прави се позоваване на части от Решение на Съда на ЕС от 04.05.2023г. по дело С-487/21, Решение на Съда на ЕС от 22.06.2023г. по дело С-579/21, Решение на Съда на ЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22. Въз основа на това се счита, че право на субектите на лични данни е да получават копие от документи, които съдържат съответните изискани данни, за да могат да упражнят ефективно предоставените им от Регламент (ЕС) 2016/279 права. В случая без представянето на точна реплика или копие на договора за кредит, жалбоподателят не можел да упражни ефективно правата по посочения регламент.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения отказ и задължаване на „ОББ“АД да предостави на жалбоподателя исканите от нето копие на документи, в които се съдържат негови лични данни по кредитното му досие .

Ответникът – „Обединена българска банка“ АД, не ангажира становище по основателността на жалбата. В молба вх. № 9187 от 02.07.2025г. при АдмС-Хасково, депозирана чрез пълномощник, сочи че на 01.07.2025г. „ОББ“АД е предала на процесуален представител на жалбоподателя копие на оригиналните документи, съдържащи се в досиетата по двата договора за кредит. Към молбата се представя копие от email съобщението с дата 01.07.2025г., с което документите са изпратени от страна на банката и копие от email съобщението от 02.07.2025г., с което процесуалния представител на оспорващия е потвърдил получаването им.

На 08.07.2025г. под вх.№ 9405 по делото е постъпила молба от жалбоподателя, депозирана чрез процесуалния му представител. С молбата се информира съда, че на 01.07.2025г. са му предоставени изисканите документи със заявлението подадено до ОББ АД. Излагат се доводи, че с тези си действия ответникът признава незаконосъобразността на обжалвания отговор и настоящия състав следва да изследва въпроса за това дали с процесния отказ са нарушени правата на оспорващия. Сочи се, че ответната страна с поведението си е дала повод за образуване на делото и следва да понесе отговорността за разноски, вкл. ако съдът прецени, че правния интерес на жалбоподателя е отпаднал.

При извършената служебна проверка за допустимост на оспорването, за която следи служебно при всяко положение на делото, съдът установи следното:

На 22.04.2025г. жалбоподателят С. М., чрез процесуален представител, подал по електронен път молба до „Обединена Българска банка“ АД, в която посочил че упражнява правото си на достъп до лични данни и с която поискал да му бъде предоставено копие от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл. но не само договор за кредит, договор за цесия и др. За предоставянето на исканите документи в заявлението е посочен ел. адрес.

На 16.05.2025. до С. М., чрез процесуалния му представител, по електронен път е изпратено писмо (отказ) от името на „ОББ“АД, подписано от екип на ОББ, в което се посочва, че правото на достъп до лични данни, включва предоставяне на копие от данните които са в процес на обработване, но не и на документите, които са създадени или съхранявани от администратора, особено ако същите съдържат данни на трети лица. Изразено е и становище, че на този етап предоставената справка към същото писмо представляваща информация относно данните, които се обработват за жалбоподателя е изчерпателна и напълно достатъчна относно пълнота, и точност.

Жалбата срещу отказа на ОББ АД да предостави на оспорващия копие от исканите от него документи от кредитното му досие, в които се съдържат негови лични данни е депозирана от С. М. в съда на 28.05.2025г.

Видно е от представените по делото от ответната страна с молба вх. № 9178 от 02.07.2025г. при АдмС-Хасково доказателства, че на 01.07.2025г. „ОББ“АД е предала на процесуален представител на жалбоподателя копие на документи, съдържащи се в досиетата по двата договора за кредит. Това обстоятелство не е спорно между страните, като се установява и от молба вх. № 9405/08.07.2025г. на пълномощника на жалбоподателя, в която се съдържа признание, че исканите документи действително са предоставени на оспорващата страна.

Следователно към настоящия момент искането на жалбоподателя, подадено до ответника по ел. път на 22.04.2025 г. чрез пълномощника му адв. Ц. е удовлетворено, поради което правният му интерес от оспорването на формирания по искането му отказ е отпаднал в хода на образуваното съдебно производство.Тъй като правният интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата – както при образуването, така при провеждането и при приключването на вече образувано съдебно производство по оспорване на съответен акт, за която съдът следи служебно то на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

При липса към настоящия момент, на процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, не следва съдът да проверява дали с акта са нарушени правата на оспорващия, тъй като това би довело до недопустимо произнасяне, респ. до недопустим съдебен акт.

Предвид обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото – към датата на подаване на жалбата вече е бил формиран оспорвания с нея отказ, в резултат на което, ако и впоследствие ответникът да се е произнесъл по отправеното до него искане от жалбоподателя по начин, удовлетворяващ искането му, съответно водещ до отпадане на правния му интерес от оспорването, респективно до прекратяване на производството, жалбоподателят има право да претендира направените не по негова вина до този момент разноски. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – адвокатско възнаграждение на адв. Т. Ц. Ц. представлявал жалбоподателя според представения договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА. В тази насока е уместно да се посочи, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване, че клиентът е роднина, близък или друг юрист. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което на представляващия оспорващия адвокат следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева, определено по реда на специалната норма на чл.8, ал.2, т.10 Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, касаеща дела с предмет ЗЗЛД.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ датата на насроченото о.с.з. по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. М. М. от [населено място], обл. Хасково насочена срещу изричен отказ на „Обединена Българска банка“АД от 16.05.2025г., в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на оспорващия поисканите от него копия на документи от кредитното му досие, в които се съдържат негови лични данни.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1197/2025г. г. по описа на Административен съд Хасково

ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК********* да заплати на С. М. М. от [населено място], обл. Хасково разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.

ОСЪЖДА „ОББ“ АД, ЕИК*********, да заплати на адвокат Т. Ц. от Адвокатска колегия – София сумата от 900.00 (деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на С. М. от [населено място] безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.