Решение по дело №982/2016 на Административен съд - Пазарджик

 Р е ш е н И Е

 

№ 76/16.2.2018г.

 

гр. Пазарджик

 

 

в името на народа

 

 

Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ

 

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 982, по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона да държавния служител (ЗДСл).

Първоначално производството по делото е образувано по жалба на Д.А.Х. против Заповед № Л-4056/h от 04.10.2016 г., издадена от главен директор на ГДИН при Министерството на правосъдието, като в тази първоначална жалба е направено и искане, в случай че бъде отменена заповедта, да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа заради прекратяване на правоотношението, в размер на 3420 лв. за период от шест месеца, считано от 05.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на жалбата до окончателното плащане на сумата. Алтернативно, ако се приеме че заповедта е законосъобразна, то да се постанови решение, като се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 1140 лв., представляваща обезщетение за времето, пред което същият е останал без работа, считано от 05.10.2016 г., в продължение на два месеца, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

С Решение № 726/21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 821 по описа за 2016 г. съдът е разделил производството, като производството по обжалване на заповедта на директора на ГДИН е приключило с отмяна на същата. Решението е обжалвано пред ВАС и с Решение № 9206/12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2161/2017 г. по описа на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила и е осъдена ГДИН да заплати на ищеца 500 лева разноски по касационното производство.

С решението е разделено производството с искане за осъждане на ГДИН при МП за заплащане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 1 от същия закон.

Ищецът поддържа исковата молба в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Поддържа искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с поставена от него задача.

Ответникът – ГДИН София, редовно призован, не изпраща представител, не заявява становище по исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и приложимия закон, приема, че искът е допустим, тъй като е предявен след влизане в сила на съдебното решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен.

Със Заповед  № Л-4056h от 04.10.2016 г., издадена от Главния директор на ГДИН при Министерство на правосъдието, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д.А.Х. – стажант, на длъжност „надзирател ІІ степен“ в Арест Пазарджик, към Сектор „Арести“, Втора категория при ОСИН гр. Пазарджик, Втора категория и на основание чл.226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 19 от ЗИНЗС, е прекратил служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.10.2016 г.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С Решение № 726/21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 821 по описа за 2016 г., Административен съд Пазарджик е отменил Заповед  № Л-4056h от 04.10.2016 г., издадена от ГД на ГДИН при Министерство на правосъдието. С Решение № 9206/12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2161/2017 г. по описа на ВАС на Република България, Пето отделение, отменителното решение на Административен съд Пазарджик е оставено в сила, като същото е влязло в законна сила на датата на постановяване на решението  по извършената касационна проверка – 12.07.2017 г.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че на 12.07.2017 г. служителят е възстановен на заеманата длъжност с основна заплата от 495 лева. При основна работна заплата към 12.07.2017 г. в размер на 495 лева, обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6-месечен период е 2970 лева. Обезщетението за забава при главница 2970 лева е 374,56 лева за периода от 20.10.2016 г. до 16.01.2018 г., а лихвата за забава за периода от 20.10.2016 г. до 31.01.2018 г. е 386,94 лева.

Между страните не се спори, а и видно от представените доказателства по делото – удостоверение за декларирани данни (л. 209) и приложената към него справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.06.2017 г. до 11.08.2017 г., че  ищецът е бил в трудови правоотношения от 30.05.2017 г. до 05.06.2017 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковата претенция за частично основателна и доказана по размер.

Искът, с който се претендира обезщетение е с правно основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл, съгласно който когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Налице е хипотезата на чл. 104, ал.1, изречение първо от ЗДСл – влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконно уволнение и право на обезщетение в съответен на определения в закона размер и период. Претендираното от ищеца обезщетение следва да се изчисли на база на определеното му възнаграждение (основната заплата) към момента на възстановяването му на работа след признаване на уволнението за незаконно за времето, през което не е заемал държавната служба, но не за повече от шест месеца. Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът е останал без работа през сочения в исковата молба шестмесечен период и основната му заплата е 495 лева към датата на възстановяването му на работа, поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за шест месеца общо в размер на 2970 лева, изчислено въз основа на това възнаграждение, е основателна и доказана по размер.

Основателна е и исковата претенция за присъждане на законна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая, началният момент на забавата е 12.07.2017 г. – когато влиза в сила решението на Административен съд Пазарджик за отмяна на незаконното уволнение и следва исковата претенция за търсената сума за лихва да се уважи частично в размера на законната лихва, считано от 12.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодните разноски. Същите възлизат общо на 750 лева, от които и 600 лева – платено адвокатско възнаграждение и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,

                                                         Р Е Ш И:

              ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на Д.А.Х. ***, сумата 2970 (две хиляди деветстотин и седемдесет) лева, представляваща обезщетение   за времето, през което не е бил на държавна служба, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № Л-4056/h от 04.10.2016 г., издадена от главен директор на ГДИН при Министерството на правосъдието, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  иска като неоснователен и недоказан в останалата му част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София да заплати на Д.А.Х. ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

              Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          СЪДИЯ: /п/

Решение № 276 от 09.01.2020г. на ВАС - София, Пето отделение по АД № 4494/2018г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 982/2016 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати на Д. А. Х. сумата 600лв. разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.