№ 156
гр. Русе , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200041 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Е.М. Транс“ ЕООД до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0002139/03.12.2020г. на Директора
на РД ”АА”- гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Наказаното дружество редовно призовано; явява се управителят, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз на общността за превоз на
товари № 11036. На 17.10.2020г. му била извършена комплексна проверка в
1
сградата на АНО. В хода на проверката било установено, че за два периода на
управление на товарен автомобил – през месец февруари и месец април
2020г. водачът Е.М. е превишил периодите на ежедневно кормуване веднъж с
77 м. и втори път с 3 ч. и 57 м. За констатираното нарушение
актосъставителят св.Ю.С. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което
на дружеството наложил административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл.104 ал.1 от ЗАПр вр.чл.10 § 2 изр.1
пр.2 от Регламент 561/2006г. вр.чл.78 ал.1 т. 1 от ЗАПр.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в
хода на производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право на това и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
В случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Нарушението произтича от това, че за него изобщо не е ясно за какво
нарушение му е наложено наказание. Отделно от това е наложено наказание
за нарушение, което изобщо не е доказано по начина указан в чл.303 от НПК.
За да се приеме, че дружеството - жалбоподател осъществило състава на
вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за работното време и почивките от страна на водача, а следва да
се установи чрез допустими от закона средства, че това неизпълнение е в
резултат на действие или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат
от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на
такава, а не на виновно поведение на водача. От материалите по
административно-наказателната преписка е видно, че този въпрос не е
2
изследван и няма каквито и да било доказателства, дали транспортното
предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви
предварителен график за управление на превозното средство от съответния
водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва
да е на разположение, още по-малко е установено, че има такъв изготвен
график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на правилата
за работното време и почивките на водачите. В случая наказателното
постановление е издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или
бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е организирал
работата на водача.
Освен това, видно от обстоятелствената част на наказателното
постановление, са изложени твърдения за две допуснати нарушения на
максимално допустимото време за кормуване - на 28.02.2020 година и на
08.04.2020 година. За посочените в наказателното постановление две
административни нарушения е наложено едно административно наказание, в
нарушение на принципа заложен в чл. 18 от ЗАНН. Неизяснен остава както
въпросът за кое от нарушенията е наложено същото. По този начин е
нарушено както правото на защита на санкционираното лице, така и
възможността на съда да проведе контрол за законосъобразност на
наложеното наказание. Допуснато е съществено процесуално нарушение,
което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Тъй като административнонаказателното производство е строго
нормиран процес, а описанията на нарушенията са непълни и неясни, то
съдът намира, че водят до невъзможност на жалбоподателя да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен и нарушават съществено
правото му на защита. Горните съображения обуславят извод за
незаконосъобразност на АУАН и издаденото НП, поради нарушаване
производствените правила на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002139/03.12.2020г.,
издадено от Директора на РД „АА“-гр.Русе, с което на „Е.М. Транс“ ЕООД за
нарушение по чл.104 ал.1 от ЗАПр вр.чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламент
561/2006г. вр.чл.78 ал.1 т. 1 от ЗАПр му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 000лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбаподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4