Решение по дело №2718/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 761
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20213110202718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110202718 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-012044/05.02.2020г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи се, че
трудов договор е сключен с лицето на 27.12.2019г., а за дата на нарушението е посочена
30.12.2019г., което прави невъзможно установяването на датата на нарушението. При
проверката лицето само се е запознавало с условията на труд, а не е престирало
такъв.Алтернативно се претендира маловажност на случая. Иска се отмяна на наказателното
постановление или намаляване размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 30.12.2019 г., служители на ДИТ – Варна, сред които св. И., извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на територията на сладкарски цех «Сладко
изкушение», находящ се в гр. Варна, ул.»Мащерка» 9, стопанисван от «ИР БГ» ЕООД.
В обекта извършвали трудова дейност лица, които били облечени с работно облекло
и изработвали сладки. Едно от лицата била ЕК. Т. К..
На лицето била предоставена за попълване декларация, в която лицето посочило
параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за «Ир Бг»
1
ЕООД от 30.12.2020г. на длъжност «сладкар» с установено работно време от 10,00 до 13,00
часа, , при липса на сключен трудов или граждански договор. Посочила още, че е дошла
пробно, за да покаже какво може.
Впоследствие, въз основа на проверените трудов договор и уведомление по чл.62
ал.5 от КТ служителите на ДИТ установили, че с лицето е сключен трудов договор с дата от
27.12.2019г. Предоставеното впоследствие на проверяващите уведомление за регистрация
на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата на уведомяване 30.12.2019г. - 15:07:05
часа.
При това положение бил сформиран извод, че е осъществен състав на
административно нарушение по КТ и на 28.01.2020г. от св. И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че на 30.12.2019
г., като работодател е допуснал до работа лицето ЕК. Т. К. на длъжност «сладкар», на
територията на сладкарски цех «Сладко изкушение», находящ се в гр. Варна,
ул.»Мащерка» №9, преди да й е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ ,
заверено от ТД НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили в тридневен срок.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-012044/05.02.2020г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над
минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. И., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор;
констативен протокол; декларация от заетото лице; уведомление до ТД НАП и др.
Въз основа на писмените доказателства по делото трудов договор; декларация от
заетото лице и уведомление до ТД НАП се установява, че с ЕК. Т. К. е бил сключен трудов
договор на 27.12.2019г. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 30.12.2019г.
На тази дата, в 11,40 часа лицето собственоръчно е попълнило декларация,
посочвайки част от параметрите на установеното трудово правоотношение.
Съдът категорично не възприема отразеното в декларацията, че лицето е дошло на
30.12.2019г. в обекта, за да покаже какво може. Такъв извод противоречи на вече сключения
трудов договор и указаната в него дата на явяване на работа.
Лицето е престирало труд в обекта без му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП, тъй като видно от представеното копие от
Уведомление, същото е регистрирано часове след установяване на лицето в обекта - на
30.12.2019г. в 15:07:05 часа.
Писмените доказателства по делото напълно кореспондират със заявеното от св. И.,
която е очевидец на нарушението – същата пряко е възприела Е.К., която в работно облекло
е изработвала сладки в обекта.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия; декларация от заетото лице;
копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма , но неправилно е определил размера на административното наказание
над минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път,
адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена санкция в
минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, съдът намира следното:
С жалбата се сочи, че трудов договор е сключен с лицето на 27.12.2019г., а за дата на
нарушението е посочена 30.12.2019г., което прави невъзможно установяването на датата на
нарушението.
Според настоящия състав на съда не възниква съмнение досежно датата на нарушението и
тя безспорно е 30.12.2019г.
Действително, с ЕК. Т. К. е бил сключен трудов договор на 27.12.2019г. , но работникът
се е задължил да постъпи на работа на 30.12.2019г.
Именно на тази дата – 30.12.2019г. К. е установена в обекта в работно облекло да
изработва сладки, което безспорно представлява действия по престиране на труд за
работодателя.
Видно от копие от Уведомление до ТР НАП Варна, същото е регистрирано часове
след установяване на лицето в обекта - в 15:07:05 часа.
Така, съдът намира, че по безспорен начин е установено, че на 30.12.2019г. лицето
ЕК. Т. К. е било допуснато до работа преди да му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП.
С жалбата се сочи още, че при проверката лицето само се е запознавало с условията на труд,
а не е престирало такъв.
Съдът не кредитира подобна позиция като мотивите защо се възприема фактологията,
изложена с НП са изложени по- горе и не следва да бъдат преповтаряни.
На последно място алтернативно се претендира маловажност на случая.
Съдът извърши преценка и намери, че правилно от страна на наказващия орган не е
била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва
3
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в
закона минимален размер.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-012044/05.02.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, с което на „ИР БГ” ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лева на
1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4