Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
28.09.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 197 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.65,
ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба на Г.Е.М.
с адрес ***, подадена чрез адв.Е.Р. срещу Заповед № 480 от 21.03.2022 г.,
издадена от кмета на Община град Добрич, Й. Й., по реда на чл.65, ал.1 от
Закона за общинската собственост (ЗОС), с която е наредено изземване от наследниците
на Е.А. Маринов на общинско жилище в гр.Добрич, жк“Балик“, бл.39, вх.А, ап.2,
ет.1.
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна като излага твърдения, че заповедта за
прекратяване на наемното праовоотношение между общината и наследниците на Е.А.
М. не била получена от тях. По тези съображения моли заповедта да бъде
отменена.
Ответникът,
кметът на Община град Добрич, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
След
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на
страните съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката,
Г.М., и нейното семейство, синът й Е.Е.,
дъщеря й Г.. А. и съпругът й, Е.А. М., са били настанени в общинско жилище със
Заповед № 17/19.06.2000 г. на кмета на Община град Добрич. Представен е
сключеният на 12.01.2006 г. договор за наем на общински жилищен имот, сключен
със съпруга на жалбоподателката, Е.А. Маринов, както и три анекса за удължаване
срока на наемния договор, сключени на 20.03.2009г., 20.03.2012 г. и 02.04.2015 г.
От препис извлечение от Ат за смърт № 0200/13.02.2017 г. е видно, че съпругът
на жалбоподателката, Е.А. Маринов, е починал на 06.02.2017 г.
На
14.12.2021 г. Комисия, назначен със Заповед № 1665/04.11.2021 г. е съставила
Констативен протокол за процесното общинско жилище, с който е открито
производство по прекратяване на наемното правоотношение с наследниците на починалия
Е. М..
Производството
е приключило с издаването на Заповед № 180/01.02.2022 г. за прекратяване на
наемното правоотношение. Представена е Служебна бележка № 1 от 09.02.2022 г. за
поставяне и съобщаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение
чрез залепване на входната врата на
адреса на общинското жилище – бл.39, вх.А, ап.2.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно
чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание,
не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се
изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
С
оглед цитираната разпоредба, оспореният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган.
Административният
акт не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал.2, т.3 от АПК,
който изисква посочване на адресата на акта. В случая заповедта е издадена
срещу „наследниците“ на Е.А. М., без те да са индивидуализирани с трите си
имена, постоянен/настоящ адрес, въпреки че в административното производство
тези лица са били установени от административния орган. Липсата на
индивидуализиране на адресатите на акта е порок във формата на административния
акт, който обаче води и до съществено процесуално нарушение на административно
производствените правила, тъй като създава неяснота срещу кого е издаден
административния акт и кой има право да оспори същия.
При
извършената проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът
констатира, че същата е издадена в нарушение на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Съгласно
тази разпоредба, заповед за изземване на общински имот се издава при
кумулативното наличие на следните предпоставки: предмет на заповедта за
изземване да е имот общинска собственост, същият да се владее или държи без
основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала. В случая е налице само първата от изброените предпоставки, тъй като
е безспорно, че имотът е частна общинска собственост. Административният орган
обаче не е доказал наличието на втората предпоставка - имотът, предмет на
оспорената заповед, да се държи без правно основание от жалбоподателката. Това
е така, тъй като към датата на издаване на заповедта за изземване няма данни
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение да е била надлежно връчена
и съответно влязла в сила.
Поради
това следва да се приеме, че към дата 21.03.2022 г., към който момент, съгласно
чл. 142, ал.1 от АПК, се преценява материалната законосъобразност на
административния акт, жалбоподателката е притежавала валидно и противопоставимо
на Община град Добрич правно основание, по силата на което да държи недвижимия
имот.
Съдът
счита, че към датата на издаване на оспорения акт заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение не е влязла в сила. За да породи правния си ефект,
Заповед № 180/01.02.2022г., с която е прекратено наемното правоотношение, следва
да влезе в сила. Актовете влизат в сила, след изтичане на 14-дневен срок, ако
не са оспорени, или ако са оспорени след влизане в сила на решението, с което
са потвърдени.
В
конкретния случай заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е
връчена на нейните адресати по реда, предвиден в АПК, а именно по правилата на
чл.18а във вр. с чл.61.
Административният
орган твърди, че адресатите на заповедта не са могли да бъдат намерени на
адреса на общинското жилище, поради което е извършил съобщаване чрез залепване
на съобщение на входната врата на жилището. Подобен начин на съобщаване на
издадения административен акт е предвиден в чл.18а, ал.9 от АПК, но по делото
няма данни да е спазен редът, посочен в цитираната разпоредба. Нормата изисква
в поставеното по този начин съобщение да се посочи, че документите или книжата
са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат в едноседмичен срок.
Подобно съдържание няма в представената по делото Служебна бележка № 1 от
09.02.2022 г. и от същата не става ясно в какъв период е стояло обявлението на
входната врата, кога е свалено и от кой момент административният орган счита,
че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила.
Не
може и да се приеме обстоятелството, че жалбоподателката се е запознала с
издадената заповед за прекратяване на наемното правоотношение след образуване на настоящото дело, понеже запознаването
с даден документ от преписката, представена в съдебното производство не е предвидено
сред начините, обявени от закона за връчване на административен акт.
По
тези съображения, предвид факта, че заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение между страните не е влязла в сила, следва да се приеме, че
наемният договор между тях не е прекратен, съответно жилището не се държи от
жалбоподателката без основание. От изложеното следва, че заповедта за изземване е издадена при липсата
на материалноправна предпоставка, т.е. в нарушение на материалния закон, поради
което следва да се отмени като незаконосъобразна на основанието по чл.146, т.2,
т.3 и т.4 от АПК.
Жалбоподателката
не претендира разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич,
трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.Е.М. ЗАПОВЕД № 480 от 21.03.2022 г., издадена от кмета на Община
град Добрич, Й.Й., по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост,
с която е наредено изземване от наследниците на Е.А. Маринов на общинско жилище
в гр.Д.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ,
в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: