Р Е Ш Е Н И Е
№ 254 29.06.2020г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На седемнадесети юни 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1723 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното изплащане, на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с решение по гр.д. № 1922/2018г. по описа на РСТ ответницата е призната за собственик по наследство на недвижим имот в с. K. , общ. Търговище, а именно поземлен имот с пл.сн.№ 223 с площ 1770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-223 по плана на селото, ведно с построената в него къща и стопански постройки. Ответницата е дъщеря и наследник на А. И. А. , починал на 03.10.2017г. Ищцата и бащата на ответницата са живели във фактическо съпружеско съжителство в продължение на 20 години, като от 1997г. до 2006г. живели в нейното жилище в Търговище, а след това се преместили в къщата в с. K. , където живели заедно с майка му. През 2007г. ищцата продала собствения си апартамент в Търговище и голяма част от парите вложила в извършване на подобрения в имота в с. K. , заплащала материалите и плащала на майсторите със своята заплата. Бащата на ответницата страдал от тежко онкологично заболяване и неговите доходи се разходвали за лечението му, лекарства, престои в болницата и др. спешно необходими животоподдържащи дейности. В периода на съвместното съжителство на ищцата с бащата на ответницата с лични средства на ищцата са направени подобрения в имота в с. K. , който е собственост на ответницата сега, изрично изброени – в къщата на стойност 4700 лв.; в двора- на стойност 600 лв. В къщата останали и движими вещи, собственост на ищцата, на стойност 500 лв. Ищцата закупила на името на фактическия и съпруг-баща на ответницата лек автомобил и извършили ремонт и подмяна на части, заплатени от ищцата, общо на стойност 1730 лв. Ищцата заплатила разходи за погребение на фактически си съпруг, панихиди и струвания на обща стойност 1420 лв. Ответницата не заплатила подобренията в имота; не заплатила стойността на движимите и вещи , останали в къщата; не взела участие в траурните церемонии и свързаните с тях разходи, поради което се е обогатила за сметка на обедняването на ищцата. Ищцата моли ответницата да бъде осъдена да и заплати сумата от общо 9000 лв., представляваща стойността на направените и заплатени от нея подобрения в къщата и в двора; стойността на личните и движими вещи; разходите за закупуване и поддръжка на лек автомобил; разходите за погребение и панихиди. Редовно призована ищцата се яви в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. Н. ***, който поддържа иска така, както е предявен. Представи писмена защита.
Ответницата в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. След развода на майка и на ответницата с баща и, той имал още един брак, прекратен със смъртта на втората му съпруга. В имота в с. K. живеели заедно баба и С. И.А. – майката на баща и баща и А. И. А. , докато ищцата ходила там само от време на време. Всичко, за което претендира ищцата, че е правила в имота, е било извършено от баща и. Още докато е била жива баба и С. там имало хладилник , пералня и къщата е била обзаведена. Всички вещи, за които твърди ищцата, че са нейни или на нейни близки, са били всъщност собственост на баща и на ответницата. Баща и получавал пенсия, продал наследствените си ниви в периода от 2003г. до 2013г.; използвал колата за такси и изкарвал добри пари. След смъртта на баща и, ищцата държала ключовете от къщата и изнесла всичко от там. Изграденото или ремонтираното в къщата е било още от времето на баба С. , или А. е плащал, а съседа А. му е помагал, или дърводелеца И. , или е взето на готово като остъклението от съседа М. . В двора- всички постройки и зайчарници са от времето на баба С. ; овошките са саморасли или купени и садени от баща и А. , а асмите и асмалъка са от времето на бабата и дядото на А. . Няма движима вещ-собственост на ищцата, която да е останала в къщата. Докато се водило делото за собственост ищцата е изнесла всички вещи от там, както нейни, така и собствени на А. – пералня, хладилник, телевизор, помпа за кладенец и съхранявани от баба С. одеяла и спално бельо. Лекият автомобил е купен лично от А. с договор от 12.03.2012г. като действителната покупна стойност е 300 лв. Ищцата отказвала да предаде на ответницата, както ключовете от къщата, така и от колата. Разходите за погребение на А. е поела сестра му-лелята на ответницата. Не е заплащано за гробно място и за гробари, които са били приятели на А. . Правените панихиди и помени от ищцата са били по нейно собствено желание. Ответницата също е правила панихида на баща си. След смъртта на А. ищцата се е обогатила неоснователно, като е продала изрично посочени от ответницата движими вещи. Редовно призована ответницата не се яви лично в откритото заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Д. ***, който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Представи писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници е видно, че А. И. А. е починал на 03.10.2017г. в с. K. , общ. Търговище е негов единствен законен наследник е ответницата-неговата дъщеря И.А.Б.. С влязло в сила на 12.11.2018г. решение № 195/08.05.2018г. по гр.д. № 1922/2017г. по описа на РСТ, потвърдено изцяло с решение № 107/03.10.2018г. по в.гр.д. № 125/2018г. е признато за установено, че И.А.Б., е собственик по наследство на следния недвижим имот: находящ се в с. K. , общ. Търговище , а именно: Поземлен имот, с пл.сн.№ 223 с площ от 1770 кв.м., за който е отреден УПИ ІІ-223 по плана на с. K. , ведно с построените в него: жилищна сграда и стопански постройки, при граници /съседи/: ПИ № 222- Айше Шабанова Хасанов, ПИ № 231-А.С.А., А. ТА. ов, ПИ № 227 – М.М.Д., ПИ № 226-Д.Х.С., ПИ І 224-Т.С.З., на осн. чл.124 ал.1 от ГПК и във чл. 5 от ЗН. Няма спор по делото, че този имот са живели постоянно А. И. А. и неговата майка - С. И.А. /записана по името на мъжа си И. А. ов, а иначе С. К.А./ т.е. бащата и бабата на ответницата. След влизане в сила на решението за установяване на собствеността къщата е продадена от ответницата и към момента на разглеждане на настоящото дело тя е във владение на новите собственици. Няма спор по делото, че баба С. е починала през 2010г. Безспорно е също, че А. е бил женен два пъти: първия път-за майката на И., като бракът е бил прекратен с развод и втори път- за Й., като бракът е бил прекратен със смъртта на втората съпруга. Безспорно е също, че след 1997г. до смъртта на А. през 2017г. , той и ищцата Е. са имали дългогодишна интимна връзка. Безспорно е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с Вх.рег.№ 7281, акт№ 98, том ХVІІ, дело № 4020 от 19.12.2007г. по описа на Служба по вписванията-Търговище, ищцата е продала за сумата от 9900 лв. собствения си недвижим имот-едностайно жилище в гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 36, ет.6, ап.17.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът разпита две групи свидетели-посочени от ищцата: 1. К.К.-първи братовчед на А. ; 2. А.Ю.-приятел на А. и Е.; 3. П. Г.-съседка на А. и посочени от ответницата: 1. С.Д.-майка на ответницата; 2.А. А. и 3. А. А. ов – съседи на А. . Според първата група свидетели след смъртта на баба С. през 2010г. А. и Е. трайно се установили да живеят в с. K. и тогава започнали ремонтите и подобренията по къщата. Тъй като Е. работила и в събота в „магазина на тротоара“-магазина за строителни материали на ул. „Васил Левски“ в гр. Търговище , идвала в сряда и след това в неделя сутринта в с. K. , а после започнала да идва по-често и когато били заедно Е. била движещата сила да се оправят нещата в къщата и двора, да им е по-удобно. Свидетелите на ищцата казаха, че е сменена входната врата /портата/ за двора, тъй като преди това тя се отваряла навътре, за да се ползва мястото като гараж и да се вкарва колата вътре, е сменена т.е. направена да се отваря навън и е сменена на портата гредата, която била увиснала. Св. Ю. участвал, помагал му на А. при изграждане на входната врата. Северния прозорец е зазидан, затворен там където е помещението за баня. Вътре в кухнята на северния прозорец е сложена PVC-дограма. Новото остъкление на стълбището е всъщност взето старо остъкление с винкела от съседа М. /съпруг на св. Г./, но този винкел недостигнал и за едно част трябвало да се купи нов. Според св. Г. Е. платила 150 лв. за винкела, който купили, за донаждане, а св. Ю. участвал в заваряването. В мазето имало подпочвени води и се наложило да се излива цимент. Сменени са греди. Вътре в кухнята се наложило да се избива врата, сложена от PVC и в съседната малка стая е направена баня. Там преди това било леглото на майка му на А. и след това майка му се преместила да спи в съседната стая./св. Г./. От малката кухня се влиза в банята, отвън е направено навесче, подковано с лаМ. и и отпред е с остъкление. Не се установи от показанията на свидетелите на ищцата изграждане на ново антре-коридор /юг/. Банята е с водопровод, бойлер, мивка, фаянс. Там сменили три бойлера-най-напред М. му дала /сестрата на А. /, после на Е. брат и донесъл друг и накрая купили нов бойлер /св.Г./. Тъй като част от мазилката паднала, източната стена е измазана. По-късно сменяли тапети-това спомена единствено св. Ков. По покрива частично са сменяни цигли и е правен ремонт на един комин. В двора имало коза, зайци, петли и кокошки, като за панихидата Е. оставила зайци, петли, кокошки. Там е имало дървени зайчарници, но А. с Е. направили железни. Засадили доста плодни дръвчета, над 20 бр. има-кайсии, круши, ябълки, праскови, сливи. Овошките били купени от разсадника в Търговище и ги сели А. , Е. и нейния брат. За асмите И.-брата на Е. дошъл с две момчета и издигнали бетоновите стълбове, а на другата седмица купили винкелите./св. Г./ Преди това имало асмалък с дървени стълбчета, новия с бетонни стълбчета дето се прави е от Е. и А. ./св. Ков/. По отношение на претендираните от ищцата като нея собственост движими вещи, останали в къщата:секция от 2 части ПДЧ; дИ., зелена дамаска; 7 стола тапицирани; 2 фотьойла; гардероб, кухненски чамови шкафове двойни - горен и долен; буре 120 л.черничево дърво със стойка, от показанията на първите трима свидетели се установи, че когато св. Ков продал и освободил бащината си къща, той ги дал на Е. с условие тя да му съхрани, запази някои негови вещи /напр. циркуляр за рязане на дърва и фуражомелка/, които се намират в къщата на майка и в гр. Търговище. Св. Ю. знае, че тези вещи са от братовчед му на А. – К и той ги дал на А. да ги съхрани, той да ги ползва. Според св. Г. Е. съхранявала на К машините в Търговище и той е преотстъпил за ползване дИ.чето и 6 тапицирани стола. Така изброените по-горе вещи са били дадени за ползване, дадени с условие, а не подарени или продадени, за да са собственост на Е.. Никой от свидетелите на ищцата не спомена за нейна собственост на сателитна антена и връзка с доставчик. От приложеното гр.д. № 1922/2017г. по описа на РТС /л.79-80/ се установи, че дъщерята на А. е платила сметката от 58.70 лв. на 21.12.2017г. и е подала заявление от 28.11.2017г. за прекратяване на услуга: мобилна карта, телевизия и дом.тел.
Видно от представения от ищцата по настоящото дело Договор за покупко-продажба на МПС, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 12.03.2012г. , А. И. А. е закупил от М.Х.М. и Х.С. М.а МПС – лек автомобил, марка „Пежо“, модел 306, с рег.№ Т8385 ТТ, за сумата от 300 лв. , като е отбелязано, че автомобилът е в изправност и в движение. От показанията на свидетелите на ищцата се установи, че реалната цена, която А. е платил е 1200 лв. След около една-две години е правен ремонт на двигателя и задния мост е сменян и пред св. Ков Е. дала 120 лв. за извършване на ремонта, докато св. Г. каза, че А. е направил частичен ремонт. От показанията на същата свидетелка се изясни, че тъй като А. бил пенсионер по болест можел да ползва облаги за колата – дават им винетки, пътни помощи. Автомобилът е бил необходим не само когато А. е пътувал от с. K. до гр. Търговище, за да вземе Е., която работила до късно вечер, но и с него превозвал като нелегално такси хора от село до града.
По отношение на погребалния ритуал и панихидите на 40 дни и на 1 година от смъртта на А. , според показанията на свидетелите Ков, Ю. и Г., всички разноски е поела Е.-заплащала на гробари, ковчег, подавки в торбички, двете панихиди по 14 човека в р-т „Капана“ в Търговище, закупено агне за годината, възпоменания със снимка.
По искане на ищцата е назначена комплексна съдебна експертиза, като съгласно заключението: в къщата подобренията са на стойност 4466.01 лв., които са довели до увеличаване на стойността на имота с 1756.38 лв.; в двора подобренията са на стойност 1036 лв., които са довели до увеличаване на стойността на имота със 770 лв.; движимите вещи са на стойност 367.75 лв. и лекия автомобил е на стойност 1550 лв., а разходите за погребение, панихиди и струвания са в размер на 899.70 лв. или общата стойност на направените разходи е 8319.46 лв.
От показанията на посочените от ответницата свидетели А. А. и А. А. ов, които са съпрузи и са били най-близки съседи с А. , с когото много се имали, всеки ден се виждали и само една мрежа е деляла дворовете им, се установи , че не става дума за нова входна врата-порта, а тя е едновремешната, като св. А. ов и дърводелеца я „обърнали“ – да се отваря навън, за да може да се вкарва колата. А. или както му вика св. А. „А.“ зазидал прозореца-северния, замазал го и така го оставил на мазилка, преградили кухнята, съществуващия там прозорец сменил с PVC-дограма и баба С. отишла да живее в другата стая. Няма ново остъкление на стълбището, защото А.взел остъклението от съседа М. С., без да го питал и без нищо да му е плащал, после се върнал да вземе и прозорчето, че М. се бил възмутил. В къщата имало две мази и там няма нищо ново, нито стълбище е правено, нито е циментирано, нито нови рафтове-съществуващите рафтовете са от баба С. . Там е сменена само една греда между двете колонки и св. А. ов е участвал лично със свои инструменти /крика/, заедно с А. и дърводелеца. При оформянето на новата кухня и баня А. използвал старата врата от мястото, което са затворили, запушили. ЛаМ. ения покрив са го правили с дърводелеца на селото още докато баба С. е била жива. Св. А. ов е категоричен, че няма изграждано ново антре-коридор от юг. В кухнята изобщо е нямало вода и св. А. ов прекарал до там течаща вода, когато А. правил банята същият свидетел прекарал вода и до банята и сменил нагревателя в бойлера, който сестра му на А. е дала. Баба С. била жива и все мърморила на А. да измаже стената, където е паднала мазилката, тя купила хоросан и действително А.я измазал. По покрива нищо не е било правено, никой не са виждали по покрива, едва сега новия собственик е купил керемиди. Тапетите са стари от сватбата на А. и С.. Зайчарници си имал А. и те били дървени, а като продавал братовчед му К бащината си къща в същото село донесъл един или два зайчарника. Още като била жива баба С. , А. направил стопански постройки за пилета и за кокошки. От овошките ябълките ги купувала св. А., прасковите били саморасли и после А.ги извадил и ги наредил до оградата където са и сега. Всяка година св. А. ов подрязвал асмата и овошките на А.и в двора на А.двамата свидетели не са виждали Е., нито са виждали тя да живее там постоянно. Затова св. А. ов каза „Тя идваше само да пълни чантите лятото и като заколи нещо А.. “ и „Е никога не е била там, идваше излизаше от дъжд на вятър, той беше изоставен, получаваше храна от социала…“ По отношение на секцията, дИ.а, спалня с нощни шкафчета, гардероб от показанията на св. Д. се установи, че след като през 1983г. е приключило делото за делба А. ги е взел. Св. А. също знае, че тези вещи са от делбата на А. и С.на. След смъртта на А. , Е. с първите двама разпитани свидетели /Ков и Ю./ и с нейния брат, почти всяка вечер влизали в къщата и изнасяли от там движими вещи- така са изнесли бурето и бидони, а други вещи са продали – козата, стълбчетата, дърва 5 куб., петлите и кокошките продала на съседи 9 бр. по 7 лв. и те естествено дошли да си ги взЕт, предлагала и на св. А. ов да купи зайци, но той отказал. Безспорно е, че Е., както след смъртта на А. , така и след приключване на гр.д. № 1922/2017г. по описа на РСТ с влязло в сила решение, с което И. е призната за единствен собственик на имота – по наследство от баща си, не е допускала в къщата и не е предавала ключовете от имота на дъщерята на А. , което е наложило последната да търси съдействие от полицията /л.33-36 по настоящото дело/. Що се касае до сателитната антена тя все още си стои недемонтирана на къщата /св. А. ов-„Виваком“ стои още там./ За покупката на лекия автомобил А.отишъл при съседите си А. и А. А. ови и им казал, че си купил „Пежо“ на старо, вечерта се почерпили и Е. не е била там. За последвалите ремонти на автомобила-скоростна кутия, диференциал, А. сам си ги плащал и споделял със св. А. ов какво е сменил по колата.
От показанията на същите двама свидетели А. ови се установи безспорно, че за земята за гроб в селото не се плаща, ковчегът и подавките за погребението са платени от сестрата на А. . Видно и от уведомлението, издадено на 02.12.2019г. от кмета на с. K. , за гробищни паркове в селото не се плаща такса земя за погребение. На гробарите нищо не е плащано, тъй като те са му били приятели- това св. А. знае от единия от тях Данаил. Панихида в село не е правена. Ответницата заедно със св. А. ходила на гробищата , подавала е на съседи , за едната година от смъртта на А. е купила агне, а на втората година – сложила паметник на гроба.
При преценката за това кой и кога е извършвал разходи за необходими разноски или за подобрения в имота на А. , наследен от ответницата по делото, и действително ли са били извършени, дава вяра на св. А. ов и св. А.. Категорично те са били най-близките съседи, с които А. е споделял, обсъждал и търсил помощ, една мрежа ги деляла двата имота и двамата свидетели през всичките години ежедневно са имали преки и непосредствени впечатления за случващото се в имота още докато е била жива баба С. ; те са били хората, на които А. първо се е похвалил, че си е купил лека кола и се е събрал с тях да ги почерпи; те са били хората, с които законната наследница на А. е ходила на гробищата и е подавала. Още повече, че показанията на тези двама свидетели кореспондират и с установеното от писмените доказателства. Съдът не кредитира показанията на св. Г., според която междусъседските отношения на А. с А. и А. А. са малко хладни, тъй като тя самата със съпруга си всяка година живеели от м.Ноември до м. Март в Германия и макар къщата им в с. K. да е била отсреща срещу къщата на А. тя няма такива пълни впечатления на очевидец. Епизодични са и впечатленията на св. Ков и св. Ю.. Така след анализа на установеното по-горе от посочените доказателства с оглед твърденията в исковата молба, съдът приЕ, че изобщо няма изградена такава нова входна врата-порта; няма правени нови циментови стълбища и поставяне на нови рафтове в мазата; няма изградено ново антре-коридор /юг/; няма нови тапети, с които да са сменени старите; няма ремонт на покрив и изграден нов комин. Другите описани в исковата молба подобрения и ремонти в къщата са извършвани още докато е била жива баба С. и са финансирани лично от нея /напр. доставката на хоросан и измазването на източната стена, където е била паднала мазилка/ или са ползвани съществуващите материали /старата входна врата, сваленото остъкление от съседа бай М. , бойлера на сестра му М., вратата между кухнята и малката стаичка и пр./ и работите са извършвани от А. с помощ на приятелски начала от св. А. и понякога на св. Ю., на които обаче не е заплащано за използване на инструменти /напр.крик/ или за труд, а новите материали са плащани от средства на А. . В двора баба С. и А. са имали дървени зайчарници, а мебелите в стаята на втория етаж /спалня с нощни шкафчета, гардероб, дИ./ са били дадени на А. след делбата на СИО с първата му съпруга С.. По-късно донесените железни зайчарници от св. Ков са били изнесени след влизане в сила на решението за установяване собствеността на ответницата, а движимите вещи, за които се твърди , че са собственост на ищцата/секция, дИ., 7 стола, 2 фотьойла, гардероб и пр./ всъщност са и били предоставени за ползване от св. Ков като отплата за услугата, че тя му съхранява в дома на майка си в Търговище други потребни нему вещи- инструменти и машини. За зайчарници и визираните мебели не са плащани разноски. За направата на асма на железни винкели и за купуване на овошки също няма доказателства за разходи, тъй както няма доказателства, че е плащано на св. А., който всяка година лично е подрязвал асмата и дръвчетата. Бурето-120 литра, бидони и др.движими вещи ищцата с помощта на св. Ков и др.са изнесли от къщата още докато ответницата е нямала ключове и достъп до нея, което е продължило и дори след влизане в сила на решението по гр.д. № 1922/2017г. на РСТ. Не се доказа също, че сателитната антена, която св. А. ов нарича „Виваком“ и тя още стои на къщата, е заплатена от Е., а дори напротив- договорът е бил сключен на името на А. и всъщност по силата на договора с „Виваком“ тя е била предоставена на потребителя. Кокошките и зайците ищцата разпродала след смъртта на А. , както оставените 3 заека и 3 петли тя сама е употребила за организираните от нея панихиди. Предвид всички установени по-горе обстоятелства заявените претенциите на ищцата, свързани с тях се явяват недоказани по основание.
Досежно лекия автомобил, безспорно е, че е купен със собствени средства от бащата на ответницата на 12.03.2012г., втора употреба – „на старо“, дори и реалната му цена да е била 1200 лв., а не посочената в договора, който е частен документ, 300 лв.
Няма спор между страните по делото, че А. е бил онкологично болен, имал е разходи за лечение, пиел е доста бира и много сериозно е пушел цигари, но след операцията отказал цигарите. Според първата група свидетели всичко, което е правено в къщата или е купувано-кола, движими вещи, ремонти, е плащано от Е., с нейни средства, с нейни пари, като това го знаят от А. или Е. и с малки изключения са видели плащане от нея /св. Ков- Е. платила 120 лв. за ремонт на автомобила и св. Г. – платила 150 лв. за винкела, тъй като стария не е стигал/. Според втората група свидетели А. е имал собствени източници на доходи освен от пенсията, от приходи като такси, макар и нелегално, неофициално регистрирано, и от продажбата на собствените си земеделски земи, за които той им казвал. Видно от представената от ищцата Справка от персоналния регистър на НОИ при пенсиониране на Е.Ч. за осигурителния и доход /л.54-62/, където той е посочен по години, средно месечният и доход напр. от 2010г. до 2017г., когато е починал А. е както следва: 2010г.- 335.46 лв.; 2011г.-365.54 лв.; 2012г. – 416.01 лв.; 2013г.-443.54 лв.; 2014г.281.39 лв.; 2015г. – 229.29 лв.; 2016т. – 255.71 лв. ; 2017г. 181.31 лв. В исковата си молба ищцата твърди, че през 2007г. е продала свой апартамент в гр. Търговище и голяма част от парите вложила за извършване на подобрения в имота /на А. /. Действително съгласно представения от нея нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот същата е продала на 19.12.2007г. собствения си недвижим имот-едностайно жилище в гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 36, ет.6, ап.17, за сумата от 9900 лв. Няма писмени доказателства, от които да се установи, че напр. част от продажната цена на имота и е преведена точно за заплащане на подобрения и ремонти в имота в с. K. . Никой от посочените от нея свидетели дори не спомена за това, че част от парите от продажбата на апартамента тя е вложила за извършване на подобрения в имота на А. . Продажбата на имота е през 2007г., а това е твърде рано съпоставено със смъртта на баба С. през 2010г. , като дотогава Е. е посещавала твърде рядко А. в с. K. , както и съпоставено с покупката на лекия автомобил през 2012г. Освен това ищцата е имала разходи да поддържа домакинството в жилището на майка си в гр. Търговище, където е живяла след продажбата на собственото си през 2007г. и това обстоятелство е известно от приложеното гр.д. № 1922/2017г. по описа на РСТ. Видно от представеното от ответницата удостоверение за получаваната пенсия в периода 2013г.-2017г. от А. А. ов, същата е била в размер , както следва: 2013г.-307.51 лв.; 2014г.-315.97 лв.; 2015г. – 321.38 лв.; 2016г. – 328.88 лв.; 2017г. - 340.45 лв. От показанията и на двете групи свидетели се установи, че леката кола А. използвал не само за да взЕ Е., която работи до късно вечер от Търговище и да я закара до с. K. , но и за да превозва хора като „нелегално такси“, от което също е реализирал доходи, които не е декларирал и съответно са били необлагани „чисти“ доходи. Видно от писмените доказателства – удостоверение от Служба по вписванията за вписвания и отбелязвания за лицето А. И. А. , както и от нотариалните актове – 5 бр. /л.49 до 53/ , бащата на ответницата е продавал поземлени имоти , ниви, които са негова индивидуална, лична собственост – на 12.08.2009г.; на 22.12.2010г. и на 05.03.2012г. или в съсобственост с други лица – / 2 бр. н.а./ на 15.07.2010г. Всеизвестно е обстоятелството, че в миналите години, за да се избегнат по-високи данъци при покупко-продажбата на недвижими имоти, за продажна цена е записвана в нотариалния акт данъчната оценка. Така с нот.акт от 05.03.2012г. А. е продал свои собствени недвижими имоти в с. K. общо 16.758 дка , а именно: нива с площ от 5.779 дка; трайни насаждения с площ от 2.301 дка; гора в земеделски земи с площ от 3.186 дка; нива с площ от 5.492 дка , за общата сума от 1938.63 лв. /която е и данъчната оценка/, броена на продавача при подписване на нотариалния акт. След една седмица – на 12.03.2012г. е купил лекия автомобил. Очевидно е при съпоставката и преценката на писмените и гласните доказателства, взети в тяхната съвкупност, че наследодателят на ответницата е имал свои лични средства, с които да закупи МПС или да заплати материали за частични ремонти или за необходими разходи и подобрения в къщата.
Що се касае до разходите за погребението на А. , струвания и панихиди, от гласните доказателства несъмнено се установи, че разходите за самото погребение са поети от сестрата на А. , а струванията и панихидите за 40 дни и за 1 година са били две алтернативни - едните са организирани и заплатени от ищцата, а другите – от ответницата.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищцата иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на общо 9000 лв. е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. Съгласно визираната разпоредба, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, да размера на обедняването. Основателността на този иск изисква ищецът да докаже: обогатяване на ответника; липса на основание за това обогатяване; обедняване на ищеца; причинно-следствена връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Това съдът е указал в доказателствена тежест на ищеца в т.5 от проекта за доклад в определението по реда на чл.140 от ГПК , както и в доклада по делото, направен в първото открито заседание в присъствие на страните и пълномощниците им и приет без възражения от тях. По-малката величина между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника е материалното основание на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Когато се касае за обстоятелство, на което се основава иска, то доказателствената тежест е за ищеца. Доказването на иска чрез положителния факт, от който произтича правото, предпоставя установяването и на двете величини: обедняване и обогатяване, като доказателствената тежест в случая е за ищцовата страна.
От събраните по делото доказателства в конкретния казус не се установиха такива фактически обстоятелства за извършени от ищцата разходи в имота, наследен от ответницата – за подобрения, за трайни насаждения и изграждане на стопански постройки в двора; или за останали в имота собствени на ищцата мебели и други движими вещи; за закупуване на лек автомобил, в резултат на които да се е обогатила ответницата. Напротив установи се, че не съществуват някои подобрения или необходими разноски за запазването на имота, които ищцата е описала или че те са направени със средства на майката на наследодателя на ответницата или с негови лични средства. Доколкото от показанията на св. Ков и св. Г., се установи, че са очевидци на плащане от страна на Е. с нейни лични средства на 120 лв. за частичен ремонт на автомобила и 150 лв. за закупуване на част от винкел за остъкление, то искът следва да бъде уважен за сумата от 270 лв., като в останалата част се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващо разходи за погребение, панихиди и струвания по повод смъртта на А. А. ов в размер на общо 1420 , съдът счита, че е неоснователна още и на осн. чл.55 ал.2 от ЗЗД. Съгласно визираната разпоредба не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Като е заплатила храна за гробарите, организирала и финансирала разходите за панихиди на 40 дни и на 1 година от смъртта на мъжа, който е обичала, за когото се е грижила и който е споделил с нея около двадесет години от съзнателния и живот, за да бъде споменат и уважен сред поканени от нея близки за двамата хора, ищцата е постъпила абсолютно честно и морално, отдала е последна почит към покойника! Това е сторила по своята субективна воля и лично желание. В тези свои действия ищцата, нито е замествала наследницата на А. А. ов, която от своя страна е извършила помени и струвания, нито е била принуждавана от нея да направи тези разходи. Ето защо ищцата изпълнявайки свой етичен дълг, няма основание да търси парично възмездие за него.
С оглед изхода на спора действително направените разноски от ищцата са в размер на 55.95 лв., а действително направените разноски от ответницата са в размер на 679 лв. или след компенсация между основателните разноски на страните ответницата следва да заплати на ищцата сумата от 623.05 лв., на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И. А. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Т.Д.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Ч., ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. А.Н.,***, сумата от 270 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното изплащане, на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ за сумата над 270 лв. до пълния претендиран размер от 9000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. И. Ч., ЕГН **********,***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. А.Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ на И. А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Т.Д.,***, сумата от 623.05 лв., по компенсация, представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: