Решение по дело №525/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, подадена чрез мл. експерт В. К., против решение № 97 от 30.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 3912/2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23 - 0002958 от 03.06.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Лесо трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Гроздьово, област Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 6, на основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се конкретни доводи за това. Прави се искане за неговата отмяна. В условията на евентуалност се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с указание за прилагане разпоредбата на чл.63, ал.7 т.1 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание касатора, не се явява, не се представлява.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмен отговор на касационна жалба, чрез адв. И. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски по представен списък с разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Лесо трейд“ ЕООД, против Наказателно постановление № 23 - 0002958 от 03.06.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на дружеството на основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С решение № 97 от 30.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 3912 /2024 г., ВРС е отменил оспореното НП. За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 22.01.2024 г. била изпратена покана от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, адресирана до „Лесо трейд“ ЕООД, за извършване на проверка на документацията, свързана с транспортната дейност на дружеството, което притежавало лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 8049, валиден до 15.11.2026 г. В хода на проверката на транспортните документи, св. В. Ж. П. - инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна установил, че водача М. А. К., при започване на ежедневния си работен ден за извършване на товари за собствена сметка на дата 08.07.2023 г, видно от заповед от 01.07.2023 г. с МПС марка „Мерцедес“ от кат. N3 с peг. № [рег. номер], попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., не е използвал правилно записващото оборудване, поради което същия не е въвел в монтирания в МПС дигитален тахограф марка “Continental Automotive” тип. 1381.20700, cep. № ********** символа на държавата, в която е започнал ежедневната си работа, а именно Република България, в нарушение на чл. 34, пар. 7, изр. 1 от Регламент 165/ 2014 г. (ЕО). Св. П. преценил, че дружеството - превозвач не е провеждало редовни проверки, за да се увери, че водача М. А. К., при започване на ежедневния си работен ден за извършване на товари за собствена сметка, е използвал правилно гореописаното записващото оборудване, като преценил, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството е осъществило състав на нарушение на разпоредбата на чл. 33, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) 165/ 2014 г., поради което и на 11.04.2024 г. П. съставил АУАН, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпило писмено възражение. На 03.06.2024 г. АНО, приемайки идентична фактическа обстановка, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) 165/ 2014 г.

От правна страна ВРС приел, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Санкционната разпоредба е неотносима към процесното административно наказание и фактическото описание на поведението на дружеството, за което се твърди, че осъществява състав на административно нарушение. Приел е, че налице и материална незаконосъобразност на издаденото НП.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав.

Съдът споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи.

По делото се установява по несъмнен начин, че на 08.07.2023 г. водачът М. А. К. при започване на ежедневния си работен ден за извършване на товари за собствена сметка, видно от заповед от 01.07.2023 г. с МПС марка „Мерцедес“ от кат. №3 с peг. № [рег. номер], попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/ 2006 г., не е използвал правилно записващото оборудване, поради което същият не е въвел в монтирания в МПС дигитален тахограф марка “Continental Automotive” тип. 1381.20700, cep. № ********** символа на държавата, в която е започнал ежедневната си работа, а именно Република България.

В действителност се установява, че нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в НП се приема, че по някакъв начин дружеството не е осигурило на водача информация, поради което и същият не е боравил правилно със записващото устройство. Предвид горното са правилни изводите на ВРС, че санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, въз основа на която е индивидуализирано процесното административно наказание, е напълно неотносима към фактическото описание на поведението на дружеството, за което се твърди, че осъществява състав на административно нарушение. В съответствие с материалния закон са изводите на ВРС и досежо посочената дата на нарушението и описанието на изпълнителното деяние, което предполага времеви период на извършването му.

На следващо място от показанията на св.П. се установява, че не се ангажира с отговор дали това е системно нарушение от страна на водача. В този смисъл необходимостта от извършване на редовни проверки в работата на определен водач предпоставя да бъдат установени поне две или повече нарушения на трудовата дисциплина, каквито не се установява да са допуснати. Касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на съставомерните в случая признаци на нарушението. В настоящото съдебно производство също не е представил други доказателства, които да подкрепят фактическите констатации на проверяващите органи, поради което настоящия състав на съда приема, че ВРС правилно и законосъобразно се е съобразил с приетите по делото писмени и гласни доказателства и е отменил издаденото в нарушение на закона НП.

Нито едно от наведените с касационната жалба възражения при така приетите доказателства, не би могло да повлияе върху крайните решаващи изводи на съда, че липсват основания за отмяна на решението отменящо процесното НП.

Доколкото направените от Районен съд - Варна изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 30.01.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 3912 по описа на ВРС за 2024г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „Лесо трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Гроздьово, област Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 6 сумата в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.