Р Е Ш Е Н И Е
№ 2333
11.06.2018 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд първи граждански
състав
На
единадесети юни
две хиляди и осемнадесета година
В открито
заседание на десети май 2018 г. в
следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Вера Тодорова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11122 по описа
за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, моли съда да постанови решение срещу
ответника Б.Т.Я., ЕГН **********,***, с което да признае за установено в
отношенията между тях, че му се дължи сумата от 3 857,14 лева, представляваща
разходите, които е извършил ищецът в качеството му на работодател за повишаване
на квалификацията на ответника на основание подписан договор между ищеца и
ответника от 04.10.2016 г. за повишаване на квалификацията, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 23.05.2017г., до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски в заповедното
и исковото производства.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор на 03.10.2016 г.
по силата на който ответникът е назначен на длъжността „***“ в Отдел „*“, с
място на работа - Производствената база на ищеца в град *.
Твърди,
че между ищеца и ответника на 04.10.2016 г. е сключен договор за повишаване на
квалификацията на ответника, по силата на който Я. е приел и се е задължил да
завърши платен и осигурен от неговия работодател курс за повишаване на
квалификацията за длъжността „***“, съгласно приложената към договора програма
за обучение / курс от 1 до 3/, която съставлява неразделна част от този
договор.
Твърди,
че по силата на договора за квалификация ответникът се е задължил да работи при
ищеца за срок от три години и шест месеца, считано от 04.10.2016 година, когато
е бил подписан договорът за повишаване на квалификацията и съгласно който
договор в член 5 страните се били
уговорили заплащането на обезщетение от 4500 лева от работника на работодателя,
в случай, че работникът не изпълни задължението си да работи при работодателя
за уговорения в договора срок.
Твърди,
че в качеството му на работодател е изпълнил изцяло задълженията си, плащайки и
предоставяйки необходимото на работника
обучение, което се установявало от приложените към исковата молба две
изявления, изходящи от ответника, с които същият е декларирал, че са му били
проведени обучения по курс 2 и курс 3, както и приложените към исковата молба
девет броя обходни карти за провеждане на курс 1.
Видно
било от приложените към исковата молба два броя изготвени от Я. тестове, че
последният се е справил с обучението.
Твърди,
че работникът не е изпълнил задължението си да работи при ищеца в уговорения в
договора срок, тъй като считано от 02.04.2017 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено едностранно от ответника на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ,
като след тази дата същият е престанал да идва на работа.
Ищецът
счита, че с отправеното изявление
ответникът е направил негоден опит да развали договора за повишаване на
квалификация, тъй като работодателят не е неизправна страна.
Ищецът
сочи, че за ответника не съществува право да разваля договора за повишаване на
квалификацията, тъй като работодателят е изправна страна по договора, тъй като
същият е изпълнил точно и пълно задълженията си по договора за повишаване на
квалификация, ето защо с едностранното си
изявления ответникът не е развалил договора и не е прекратил трудовоправната
връзка.
Ищецът
твърди, че ответникът дължи на своя работодател обезщетение, изразяващо се в
извършени разходи за извършеното му
обучение, в размер на неизпълнената част от договора в размер на 3857,14
лева.
Твърди
се, че за вземането е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК като е било образувано частно гражданско дело № 7468/2017 година по
описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ граждански състав, издадена е била заповед
за изпълнение, срещу която заповед ответникът е подал възражение, а в
едномесечния срок кредиторът е предявил установителен иск за вземането си.
Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват. Ответникът
сочи, че работодателят е неизрядна страна по подписания договор за повишаване
на квалификацията, тъй като не е изпълнил задълженията си по процесния договор,
тъй като не е предоставил уговорените в договора обучения на ответника.
Признава, че са проведени два курса, а именно: курс 2 - теоретичен и Курс 3
–управление на времето, а относно курс 1, твърди, че не са проведени последните
две части от обучението: производствен инженер и софтуерен отдел. Заявява
обаче, че курс две не е проведен в пълния му обем, като обучение е проведено
само по някои теми.
Възразява
срещу определения размер на претендираното обезщетение, като счита, че ищецът
не е търпял вреди в такъв размер, както и че на ищеца се следват само
разходите, направени за повишаване на квалификацията на ответника, в размера,
съответен на неизпълнението.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
По силата на заповед № *от 25.05.2017 г. за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 7468 / 2017 г. по описа
на VІІІ гр. състав при Районен съд – Пловдив, било разпоредено ответникът в
настоящото производство Б.Т.Я., да заплати на заявителя „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, сумата от 3857,14 лева –
главница, представляваща дължимо от длъжника обезщетение по чл.234, ал.3, т.2
от КТ във врзъка със сключени между страните трудов договор № */ 03.10.2016 г.
и Договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл.234 от КТ от
04.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2017 г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 77,15лв.,
представляваща разноски по делото
за държавна такса и 300лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
В двуседмичния срок за възражения, уреден в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение срещу
вземането по заповедта. В законоустановения срок ищцовото дружество е предявило
настоящите искове за признаване за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца процесните суми – главница, ведно със законната лихва, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на
чл.410 от ГПК.
Липсва
спор между страните, а и от представения трудов договор се установява, че
страните са се намирали в трудово правоотношение с източник трудов договор № *
от 03.10.2016 година. Между страните бил сключен и договор за повишаване на
квалификация от 04.10.2016 година. Липсва спор и относно факта, че на ответника
е било проведено обучение в пълен обем по Курс 2 – теоретичен и курс 3 -
управление на времето. Трудовото правоотношение било прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ, считано от 02.04.2017 г., по инициатива на служителя.
От разпита на св. А.А.се установи, че в нейните
задължения влиза да се * новопостъпили работници и служители. Системата е
такава, че при тях влизат много нови хора непрекъснато. Тези нови хора нямат
знанията, а много често не се придобиват тези знания от висшите учебни
заведения, вследствие на което трябва да направят някаква програма, с която
тези хора да бъдат обучени така, че да могат да изпълняват своите служебни
задължения. Във връзка с това, част от нейните задължения били, при наличие на
такива хора, които трябва да бъдат обучени, да ги обучава в областта „*”. Били
двама човека – Б.Я. и Б.В.. Били само двамата и трябвало да минат курс на
обучение *, за да могат да работят след това като софтуерни инженери при
работодателя. Те нямали знанията да полагат какъвто и да е труд в тази зона, в
която работодателят се занимавал - в сферата на контролера с машини, нямали
знания, т.е. труд в това направление те категорично не полагали по време на
обучението. Те били изолирани в стая, която нямала връзка с мрежата в „Айгер”.
Цялата система била на база на мрежова структура от компютри. Цялата информация
се обменяла по електронен начин, т.е. те нямали достъп до мястото, където може
да полагат труд в този сървър, в тази мрежа. На тях им се давали отделни
примери, задачки, които били част от нещата, които работодателят извършвал, за
да може да им подпомогнат обучението по отношение на практическата част. В
„Айгер” имало практика да преминават всички нововлезли хора, които са
новопостъпили, да преминават през т.нар. Адаптационна програма. Това е
програма, при която служителите трябва да преминат през отделни отдели, с които
в бъдеще би трябвало да си имат работа. Примерно, ако стават софтуерни
инженери, трябва да преминат през отдел „Клиентска документация”, защото те са
свързани с него, както и през отделите, с които имат връзка като софтуерни
инженери и е добре те да преминат през тези отдели. Те преминават през тези
отдели за няколко дни чисто информативно, едва ли не. Дават им се малки
задачки, обясняват им се малки неща, колкото да се ориентират в средата в
съответния отдел, кой отдел какво прави и съответно да се запознаят с хората в
този отдел. Това била целта на адаптационната програма, т.е. те преди да дойдат
задължително преминават през Адаптационна програма, която предхожда обучението,
провеждано от свидетелката.
От
разпита на св.Б.В. се установи, че обучението протекло чрез преминаване през всички отдели.
Един месец имали да минат през абсолютно всички отдели за по една седмица за
адаптация в работната среда, за да видят всеки отдел с какво се занимава. По
една седмица изкарали и после вече седнали в една зала, направили им компютри и
започнали вече да учат това, което им било подготвено в следващия курс. Първите
четири седмици само обикаляли и гледали кой какво прави реално.
От разпита на св.Д.М.се констатира, че обучението по
„Айгер професор“ била обучителна платформа, която във фирмата използвали за
обучение на служителите. В процеса на обучение се правели демонстрации на
съответните действия, както те се извършвали в софтуера, имало и диаграми на
работните потоци. Програмата „И Пи Ди Ем“ имала възможности за настройки, които
при различните потребители могат да са различни, но принципите на работа били
еднакви.
Съдът възприема показанията на разпитаните
свидетели като логични, последователни и съответни едни на други. В договора за
повишаване на квалификация е предвидена клауза (т. 5б), в смисъл, че в случай,
че трудовият договор се прекрати по каквато и да е причина преди изтичане на
срока от три години и половина, в който служителят се е задължил да работи при
работодателя, обучаемият следва да заплати на работодателя неустойка в размер
на 4500лв.
Според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ
трудовият договор е недействителен, когато противоречи на закона, на
колективния трудов договор или ги заобикаля. Трудовият договор е основен
източник на трудовото правоотношение, чието минимално необходимо съдържание е
уредено в чл. 66, ал. 1 КТ.
Установения в чл. 9 ЗЗД
принцип, уреждащ свободата на договаряне, е възприет и в КТ – чл. 66, ал. 2 КТ,
която разпоредба дава възможност на страните да уговорят други условия,
свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор. Според чл. 50, ал. 2 КТ
колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са
по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в
колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Анализът на
цитираните разпоредба налага извод, че уговорки, предвиждащи по –
неблагоприятни условия на труд за работника или служителя от установените в КТ,
са недействителни на основание чл. 74, ал. 1 КТ.
Такава е клаузата по т. 5б от процесния договор, имащ характер на допълнителна
клауза към трудов договор, визираща задължението на ответника да заплати
обезщетение на ищеца за проведеното въвеждащо обучение при предсрочно
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като представлява по –
неблагоприятно условие за прекратяване на трудовия договор от съдържащата се в
КТ правна уредба. КТ урежда минималните стандарти на защита на работниците или
служителите, които индивидуалният или колективният трудов договор не могат да
нарушават. Случаите, в които работникът или служителят отговаря имуществено към
работодателя, са изчерпателно изброени в КТ. С трудовия договор не могат да се
уговарят нови основания за имуществена отговорност на работника или служителя
извън предвидените в КТ случаи, тъй като по този начин се създават по –
неблагоприятни условия за труд от установените в закона. Единственият случай,
при който законът допуска страните да уговорят задължение на работника или
служителя да обезщети работодателя за едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение, е при договора за професионална квалификация по чл. 234 КТ
( чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ).
При прекратяване на трудовото
правоотношение по инициатива на работника или служителя той дължи обезщетение
на работодателя само в случаите по чл. 220, ал. 1 КТ
– за неспазен срок на предизвестие, по чл. 229, ал. 4 КТ
- неизпълнение на договор за придобиване на квалификация, по чл. 232, ал. 3 КТ
– неизпълнение на договор за обучение по време на работа и по чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ – неизпълнение на договор за повишаване на
квалификацията или преквалификация. В случая между страните не е сключен
договор за обучение по смисъла на чл. 229,
чл. 232 КТ, а сключеният такъв няма характер на договор за повишаване на квалификацията
по смисъла на чл. 234 КТ,
неизпълнението на който (едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
от ищеца) е основание ангажиране на имуществената му отговорност. Проведеното
от работодателя въвеждащо обучение (за запознаване с вътрешната организация на
работата при работодателя, както и за извършваните от различните отдели
дейности, както и използваната от работодателя вътрешноинформационна система) е
в изпълнение на установените в чл. 62, ал. 6 КТ
и чл. 127, ал. 1, т.
5 КТ задължения да запознае работника или служителя с трудовите му
задължения, включени в длъжностната му характеристика, и с начина им на
изпълнение и има за цел да го подготви за ефективно изпълнение на възложената
му работа. Това обучение не е от вида обучения, по отношение на които се
сключва договор по чл. 229,
чл. 232
и чл. 234 КТ,
нарушаването на които поражда задължение на работника или служителя да обезщети
работодателя.
Отделно от изложеното следва да се посочи,
че уговорката за заплащане на обезщетение на работодателя при прекратяване
трудовия договор от ищеца е в противоречие с признатото и гарантирано от закона
право на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение, което
той може да упражни без никакви негативни имуществени последици за него, освен
в случаите на неспазен срок на предизвестието. По изложените събражения съдът
намира клаузата по т. 5б от договора за повишаване на квалификация за недействителна
поради противоречието й със закона. Макар такова възражение да не е въведено от
страните в процеса, то предвид факта, че сочената разпоредба се явява
императивна, то съдът следи служебно за наличието на недействителна клауза в
трудовия договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът
за заплащане на обезщетение по чл.234 от КТ се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ищецът претендира разноски, но предвид
изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1200лв. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение. Минималният размер на възнаграждението,
съразмерно на цената на иска, е 500лв. Предвид продължителността на делото и
провеждане на повече от две съдебни заседания, на ответника се дължи и
допълнително възнаграждение от 600лв. С оглед изложеното съдът намира, че
следва да намали възнаграждението на 1100лв. до минималния, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ № 246, против Б.Т.Я., ЕГН **********,***,
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че на ищеца се дължи сумата от 3
857,14 лева, представляваща разходите, които е извършил ищецът в качеството му
на работодател за повишаване на квалификацията на ответника на основание
подписан договор между ищеца и ответника от 04.10.2016 г. за повишаване на квалификацията,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
23.05.2017г., до окончателното й изплащане и разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК ч. гр. д. № 7468/2017 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с.
ОСЪЖДА „Айгер
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Васил Левски“ № 246, да заплати на Б.Т.Я., ЕГН **********,***, сумата от 1100лв./хиляда и сто лева/ - разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.