РЕШЕНИЕ
Номер 227 26.09.2023 г. град Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен
състав, на тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева и прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 159 по описа за 2023
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на С.В.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение
№ 111/01.03.2023 г., постановено по АНД № 2322/2022 г. по описа на Районен съд
– Русе, с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП на касатора В. е наложена глоба в размер на 300,00 лева.
Касаторът оспорва решението като „ …неправилно
и незаконосъобразно и моля, да бъде отменено изцяло. При постановяване на
своето решение съдът не е съобразил събраните доказателства по делото както по
отделно и в тяхната съвкупност.“. Иска решението да бъде отменено,
като бъде отменен електронния фиш. В съдебно заседание касаторът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. А.Е.,***,
която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; не претендира разноски по
делото, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – Агенция „пътна инфраструктура“ (АПИ) Национално тол
управление, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Л.К.-И., оспорвам
жалбата като неоснователна и недоказана;
представя справка във връзка с всички закупени електронни винетки за
процесното ППС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Посочва, че административното нарушение е установено безспорно, решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на С.В.В. против електронен фиш №
**********, издаден от АПИ, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на В. е
наложена глоба в размер на 300,00 лева.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съставеният електронен
фиш съдържа изискуемите от закона реквизити и отговаря на нормативно
установените условия за неговото издаване.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай посочените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
Настоящият съдебен състав
не споделя изложените в касационната жалба и в пледоарията в съдебно заседание възражения
на процесуалния представител на касационния жалбоподател относно неправилната
според него материалноправна уредба на електронния фиш. Адвокат Е. сочи в
жалбата, че „В чл. 47 от ЗАНН са посочени лицата, които
могат да налагат административни наказания, като тук трябва да се отбележи, че
тази разпоредба следва да намери приложение и за електронния фиш. След като
законът не е предвидил в електронния фиш да се съдържат имената и длъжността на
издателя му, това означава, че електронният фиш така, както е уреден от закона,
не представлява волеизявление и не би следвало да поражда правни последици, но
текущият законодател въпреки това е регламентирал, че електронният фиш
въздейства неблагоприятно върху правната сфера на нарушителя.“ В жалбата се цитира практика на
Административен съд – Пловдив за периода 2012 г. -2013 г., която не само не е
задължителна за настоящия състав, но и е несъобразена с действащото към
настоящия момент законодателство. Правилно въззивната инстанция се е позовала
на ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС относно съдържанието на електронния фиш и
по-конкретно относно липсата на необходимост в същия да бъде изписано името на
неговия издател, който да подпише фиша. Съгласно посоченото тълкувателно
решение необходимо е да бъде изписано наименованието на структурата, която го
издава. Всички изложени разсъждение в касационната жалба са специфични и
екзотични разбирания на процесуалния представител на касационния жалбоподател и
те не могат да дерогират приложимото законодателство.
На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.В..
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР №
3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/01.03.2023 г.,
постановено по АНД № 2322/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА
С.В.В., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: