№ 4559
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110142759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.
Постъпила е искова молба на С. ИВ. Б. срещу "Еос Матрикс" ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1, евент. пр.кв. чл. 439, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
/принудително/ изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 06.12.2010г., издаден по ч.
гр. дело №1782/2010г. по описа на РС – Радомир.
Съгласно чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В този случай съдът следи служебно дали е местно компетентен, по аргумент
от чл. 119, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, предвид фактически твърдения и представени писмени доказателства,
преценени за целите на проверката по чл. 119, ал. 3 от ГПК, че компетентен да разгледа
предявената искова молба е РС – Радомир, тъй като към датата на подаването й именно в
неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца видно от служебно
извършената справка за адресна регистрация.
Ищецът има качеството на потребител по см. на пар.13, т.12 от ЗЗП. Предявеният
иск касае защита срещу изпълнително основание, удостоверяващо притезание на ответника
по договор за финансова услуга-потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не
разграничава изборната подсъдност според вида на исковете на потребителя, поради което
същата е приложима и при отрицателните установителни искове, предявени от лице имащо
качеството на потребител, какъвто именно е и настоящия случай – материално правното
основание за процесното вземане произтича от договор за кредит, по който ищецът има
качеството на потребител на предоставената му финансова услуга. Подсъдността по чл. 113
от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички
спорове между търговци и потребители - така Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. №
1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П,
т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др., поради което
в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване,
както й отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради
противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. Определение № 272 от
1
28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по
ч.т.дело № 2502/2019г.).
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42759/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Радомир.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощник.
Делото да се докладва при жалба, а при липса на такава и СЛЕД изтичане срока за
обжалване незабавно ДА се изпрати по подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2