Р Е Ш Е Н И Е № 162

 

гр. В.,   30.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд,  4-ти наказателен състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 502……

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от П.Б.П., ЕГН **********,*** , против Наказателно постановление № 19 – 1786 -000089/09.09.2019г. на Началника на РУ – В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. за  административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият  заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна не заема  становище в с. з.

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 17.08.2019г. около 12.45 часа в гр. В., ул. „Е.А. I“, е установено, че жалбоподателят е паркирал специален автомобил марка „Форд Транзит с рег. № ВН 1195 ВС, негова лична собственост, върху тротоар до блок на същата улица, като автомобилът е бил в стационарно положение, без лицето да го е управлявало.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М.В.И. - актосъставител, свидетеля Н.В.П. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според приетата за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

           Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Община В., приета с Решение №103, взето с Протокол №6 от 29.07.2019г., паркирането на пътни превозни средства /ППС/ на територията на Община В. се извършва само на разрешените, определени и обозначени за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.3, т.3 от Наредбата се забранява паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Според разпоредбата на чл.63 от Наредбата контролът по изпълнение на тази наредба се осъществява от: 1. Кмета на Община В. и/или определени с негова писмена заповед длъжностни лица. 2. Директора на ОДМВР В. и/или определени от него с писмена заповед длъжностни лица. Съгласно чл.68, ал. 1 от Наредбата за нарушенията на правилата за паркиране на извършителите се налагат предвидените в Закона за движение по пътищата санкции, в размерите им определени със същия закон. Съгласно ал. 2 от същата правна норма при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в настоящата Наредба.

        Анализът  на нормата на  чл. 94, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 98, ал. 2, т. 2 и на чл. 178е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар, а го е допуснал в зависимост от спазването на определени условия.  С § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП се определя, че "тротоар " е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП " път " е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т. 2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата - " Път " е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.

       Законодателят е посочил в нормата на  чл. 94, ал. 3 изр. 2 от ЗДвП, че за да бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, са допустими престой и паркиране на тротоара на ППС само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, при положение, че след паркиране/престой на МПС остане разстояние минимум от 2 метра за преминаване на пешеходци. Липсата на подобно разстояние в конкретната хипотеза не е установено, но от представения снимков материал е видно, че автомобилът се намира на достатъчно отстояние от входа на блока, т.е. не е непосредсвено пред входа и не препятства свободното придвижване на пешеходци.

       В АУАН не е отразено също дали в случая е имало определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране на посочената улица, какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от блока или гаража, за да се направи извод за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 94, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързано с паркиране на МПС непосредствено пред входовете на жилищни сграда и гаражи. Не е посочена и максималната допустима маса на автомобила.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 – 1786 -000089/09.09.2019г. на Началника на РУ – В., с което на жалбоподателя П.Б.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178е от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. за  административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                    

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : А. Д.