Решение по дело №575/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 28
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20211890200575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Сливница, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Военно формирование ........ - Б., с адрес гр.Б., ул.“З.С.“ №22, с командир Д.Д., е
подал жалба срещу наказателно постановление № 22 от 07.10.2021г., издадено от кмета на
Община Б., с което му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 800лв. на основание чл.44, ал.1, т.44 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Б. /Наредбата/ за нарушение по същия член.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е посочен, жалободателя, и се изтъкват обширни
съображения относно незаконосъобразността на проведеното административно
производство. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата страна – Община Б., редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, изпраща представител, поддържа жалбата. Представя становището си
писмено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетелите Ж. К. Т., Г. П. Г. и А. Г., намира следното:
На 29.06.2021г. по заповед на командира на Военно формирование ........ - Б., подп.
Д.Д., св.Г. П. Г. заедно с други негови колеги, запалват кабели в района на поделението. От
това горене имало пушек и миришело. Св.А. Л. Г., който работи като оперативен работник
към Военна полиция в София, и по това време е в гр.Б., движейки се по ул.“З.С.“ в посока
бул.“Европа“, забелязва необичаен на цвят дим в района на Военното формирование и
решава да провери какво се случва. На мястото на горенето установява военослужещи, в
това число и св. Г., който му обяснил, че горят медни проводници, които са обвити с гумен
кабел, при горенето на който се е получил дима. Тъй като не били спазени
противопожарните мерки, св.Г. извикал Военна полиция и в присъствието на командира на
Военното формирование – подп.Д.Д. и зам.командира на Военното формирование – майор
В.З. съставил Констативен протокол за устонавеното горене на (л.8) и направил снимки на
мястото с личния си мобилен телефон. Били снети обяснение от св.Г.. На 18.08.2021г. врид
1
директора на РС“Военна полиция“, уведомява кмета на община Б. за възможността да бъде
ангажирана административната отговорност на Военното формирование 24 980-Б. за
извършеното нерагламентирано изгаряне на открито в района на формированието на медни
проводници на 29.06.2021г. и изпраща копие от съставениат констативен протокол и
обясненията на св.Г.. Със свое писмо от 31.08.2021г., кмета на община Б., уведомява врид
директора на РС“Военна полиция“, че т.к. служители на общината не са присъствали на
цитираното нерагламентирано изгаряне на медни проводници извършено в района на
Военното формирование 24 980-Б. е невъзможво да бъдат предприети мерки по Закона за
управление на отпадъците, така, както е посочено от тях. Със свое писмо от 16.09.2021г.,
врид директора на РС“Военна полиция“ изпраща снимковия материал от констатираното
изгаряне, разяснява възможността за съставяне на АУАН въз основа на официални
документи, каквито са им изпратили и моли да бъде уведомен за предприетите мерки.
На 23.09.2021г. въз основа на озпратените от Военна полиция документи –
Констативен протокол, е съставен АУАН №22/23.09.2021г. от св.Ж. Т., в присъствието на
свидетелите А.И.Л. и Г.Д.Д. в отсъствието на представител на Военното формирование 24
980-Б. за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.44 Наредбата, а именно за това, че на
29.06.2021г. в района военното формирование е е извършено нерегламентирано изгаряне на
медни проводници – кабели , в резултат на което се е образувал гъст черно-сив дим на
височина от около 20 метра и е с неприятна задушлива миризма. АУАН е връчен по пощата
с обратна разписка на жалбодателя. Не са депозирани възражения по съставеният АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 22 от
07.10.2021г., издадено от кмета на Община Б., с което му е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 800лв. на основание чл.44, ал.1, т.44 от
Наредбата.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер.
В чл.40, ал.1 от ЗАНН, е уредена процедурата по съставянето на АУАН,като е
посочено, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е
известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В
случая не става ясно защо АНО е избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН,
като това безспорно е станало, без да са били налице законовите предпоставки за това.
Несъмнено, макар и нарушителят, Военното формирование 24 980-Б., да е било известно,
няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов представител. Имайки
предвид извършване на нарушение от юридическо лице, АНО е следвало след
констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на неявяване на
представляващия го или на упълномощен от него представител, актосъставителят да
пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в
отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е
допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от
ЗАНН.
На следващо място следва да се отбележи, че липсват категорични доказателства, от
които да може да се изведе извода, че съставеният АУАН е предявен на нарушителя. В
кориците по делото се съдържат обратна разписка за протеклата кореспонденция между
2
жалбодателя и община Б.. Но липсва отбелязване в това съобщение, че на жалбодателя е
връчен съставеният в негово отсъствие АУАН. В конкретния случай актосъставителят в
действителност не е връчил съставения АУАН лично на нарушителя, тъй като той е
съставен в негово отсъствие. При връчване на акта следва да се държи сметка и за уредената
в чл.43 от ЗАНН процедура, като нейното спазване гарантира, че лицето е узнало за
нарушението, което му се вменява, вследствие на което може да се упражни не само правото
на възражение, но и правото на защита впоследствие. Със съставянето на АУАН не само се
констатира нарушение, но и се повдига обвинение на лицето за извършването му, поради
което ненадлежно извършена процедура по съставяне и връчване е съществено процесуално
нарушение, влияещо върху правото на защита.
В случая допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
По отношение на наведените от жалбодателя нарушения в името и представителя,
съдът намира, че действително същите са допуснати, но не са от кръга на съществените, т.к.
жалбодателят е идентифициран достатъчно ясно и недвусмислено. Изискването на ЗАНН е
посочване на наименованието на юридическото лице, ЕИК и адреса и седалището на
управление, което е счетено за достатъчно с оглед недвусмисленото му идентифициране,
което в настоящия случай е сторено.
В конкретния случай съдът, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
АУАН №22 от 23.09.2021г. не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, същият е
издаден при неспазване разпоредбата на чл.40 ЗАНН и в нарушение на чл.43, ал.1 ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 22 от 07.10.2021г., издадено от кмета на община Б., намира същото за издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му, но въз основа на незаконосъобразен АУАН.
От събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52 ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Неизпълнението на изискванията за предявяване и връчване на АУАН е съществено
нарушение на административно-производствените правила, което води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Нормите на ЗАНН касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН и
наказателното постановление са императивни и тяхното нарушаване води до накърняване
правото на защита на засегнатото лице да научи какво нарушение му е вменено като
извършено от обективна страна, срещу което то адекватно, със всички законови средства
следва да реализира защитата си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено възражение,
както и че е обжалвано НП, тъй като организирането на защитата му още в началната фаза
на административно-наказателния процес следва да бъде обезпечена, посредством връчване
3
на препис от АУАН.
Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да го отмени.
Въпреки, че предвид констатираните пороци на АУАН и НП, водещи до отмяната им,
за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и становището си по
същество.
Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на
свидетелите Г. Г. и А. Г.. От страна на жалбоподателя така установената фактическа
обстантовка се оспорва.
Действително е установено на място нерегламентираното запалване на изгаряне на
медни проводници – кабели , в резултат на което се е образувал гъст черно-сив дим на
височина от около 20 метра и е с неприятна задушлива миризма . Запалването е извършено
на територията на жалбодателя. Действително е наличе нарушение на чл.44, ал.1, т.44 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на община Б., забраняваща
„нерегламентираното изхвърляне, изгаряне, както и всяка друга форма на нерегламентирано
третиране на СО, в т. ч. изхвърлянето им в контейнерите за събиране на битови отпадъци
или отпадъци от опаковки“ и правилно и съобразно цитираната разпоредба е наложена и
имуществената санкция в минимален размер, т.к. е предвидена такава от 800 до 1000лв.
Констатираните по горе нарушения в административнонаказателно производство,
водят до отмяна на процсното НП.
С оглед изложеното и направеното искане от представителя на жалбодателя, АНО,
община Б. дължи юрисконсултско възнаграждение в размера на 100 лева, определено
съобразно чл. 37 ЗПП, във вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което
да заплати в полза на Военно формирование ........ - Б., с адрес гр.Б., ул.“З.С.“ №22.
По отношение на искането за присъждане на разноски, свързани с командировъчни
разходи и гориво за присъствие в съдебно заседание от страна на представителя на
жалбодателя, съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:
Искането е направено едва с представянето й писмено след приключване на
съдебното дирене. На следващо място, в чл.143 АПК е посочено точно, кои разноски
подлежат на възстановяване - държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата не следва да се тълкува
разширително. Съгласно установената съдебна практика направени разноски за
производството са тези, направени за възнаграждения за вещо лице, за явяване на
свидетели, за участие на преводач и тълковник, но не и пътните разходи, като няма пречка
тези разходи да се претендират извън настоящото производство( в този смисъл Определение
№ 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 8382
от 07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о. и др.).
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 от 07.10.2021г., издадено от кмета на
Община Б., с което на Военно формирование ........ - Б., с адрес гр.Б., ул.“З.С.“ №22, с
командир Д.Д. му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 800лв. на основание чл.44, ал.1, т.44 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Б. /Наредбата/ за нарушение по същия член.
4
ОСЪЖДА Община Б., с адрес гр.Б., бул.“Европа“ №85 да заплати на Военно
формирование ........ - Б., с адрес гр.Б., ул.“З.С.“ №22 сумата от 100,00лв., представляваща
разноски по производството, на основание чл.63д ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5