РЕШЕНИЕ
№ 21449
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110151499 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 258022/18.09.2023
г., подадена по електронната поща на 16.09.2023 г., уточнена с молба с вх. №
264026/25.09.2023 от А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******, гр. ********
чрез процесуален представител адв. В. Т., със съдебен адрес: ********,
адвокатска кантора ****** срещу *******, ЕИК ********, гр. **********, с
която се предявени следните обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. чл.124, ал.1, предл. 3 ГПК, с който да се признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 13.99 лева,
представляващи генерирани месечни такси за доставка на интернет за
периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
2. чл. 195, ал.1, предл.2 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 13.99 лева, представляващи платена такса за доставка
на интернет за един календарен месец, а именно юли 2023, при липса на
предоставена услуга за периода от 16.07.2023 – 30.07.2023 г. ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането), като при условията на
евентуалност претендира сумата на:
1
1. на платена без основание - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
2. на неосъществено основание - чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД
3. отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен
договор за предоставяне на интернет за обект в **********, като услугата
била прекъсната от ответника на 17.07.2023 г. в 10.30 часа и била възстановена
на 31.07.2023 г. в 18.00 часа. Периодът, в който ищецът нямал интернет е бил
15 дни и 360 часа. Твърди, че използва интернета за работа, а липсата му, т.е.
до изпълнение на договора, без обяснение от ответника, води до основание за
прекратяване от нейна страна, тъй като интернетът се е ползвал за извършване
на работа от страна на ищеца. Сочи се, че през това време ищецът
неколкократно се свързвал с ответника по телефона, в което ищецът е
направил изявление за разваляне на договора, но ответника не го приел.
Твърди се, че на 15.09.2023 г. ищецът изпратил в писмена форма изявление за
разваляне на договора. Твърди, че ответникът й начислил сумата от 50.00 лева
за доставка на интернет за периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г., въпреки че
договорът е прекратен. Твърди, че за месец юли е платила такса в размер на
25.00 лева, която я иска обратно, тъй като за този месец не е получила
услугата в пълен обем.
Претендира разноски. Моли за постановяване на решение по чл.238
ГПК. Прави възражение за прекомерност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не оспорва, че имат сключен
договор. Не оспорва, че за посочения период не са предоставили услуга на
ищеца. Не оспорва, че са получили изявлението за прекратяване на договора
на 15.09.2023 г., като на 27.09.2023 г. ответникът изпратил отговор по това
изявление.
Оспорва, че договорът е развален, оспорва сумата по основание и
размер, поради неизпълнение. Прави правоизключващи възражения: 1)
изявлението за прекратяване е на 15.09.2023 г., към който ответникът е бил
изправна страна, а не към 17.07.2023 г., когато е в забавата; 2) към 15.09.2023 г.
ищецът не е плащал нищо по договора след 20.08.2023 г., поради което е в
забава и няма право да иска разваляне на договора; 3) изявлението не е по
правилата на т.14.2.4 от Общите условията.
Ответникът твърди, че за периода от 21.06.2023 г. до 20.07.2023 г.,
21.07.2023 г. до 20.08.2023 г. е извършено плащане от ищеца към ответника в
размер на две вноски, всяка в размер на 13.99 лева за предоставяната услуга.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез адвокат.
Поддържат исковете. С молба с вх. № 348438/31.10.2024 г. с пощенско клеймо
от 18.10.2024 г. ищецът представя списък с разноски и прави искане за
изменение на цената на исковете като всеки един от тях да се счита за 13.99
лева. С молбата прилага списък с разноски. Прави искане за прихващане на
разноски, в случай се дължат на другата страна. Моли съда да се произнесе
служебно за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗПотр.
2
Ответникът, редовно призован се представлява от юрисконсулт. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като делото не е сложно от фактическа и
правна страна, но претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер. С допълнителни писмени бележки прави възражение за
недопустимост на отрицателния установителен иск. Твърди, че не са налице
доказателства, които да установят, че ответникът е начислил процесната сума
на ищеца, поради което няма правен интерес от водене на отрицателен
установителен иск. Позовава се на т.1а16 и 1а17 от ОУ, съгласно който когато
договорът е сключен между 11 и 20 число на месеца, срокът на ползване на
услугата е от 21 число на текущия месец до 20 число на следващия месец, а
месечните такси се заплащали предварително. Прави възражение за
квалификацията на иска да не е по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД , а чл.193-195 ЗЗД.
Възразява да са настъпили вреди.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По правосубектността на ответника
Искът първоначално е предявен *******, ЕИК ********. След служебна
справка в публичния ТР съдът установи, че ответникът е правоприемник
*********, ЕИК *******. След това ответникът е с нов правоприемник
*********, ЕИК/ПИК ********. Правоприемството е станало в хода на
процеса, поради което в диспозитива на решението следва да се включи
*********, ЕИК/ПИК ********, в качеството си на правоприемник на
първоначалния ответник *******, ЕИК ********.
По цената на исковете и списъка по чл.80 ГПК
Молба с вх. № 348438/31.10.2024 г. е подадена преди о.с.з., на основание
чл.62, ал.2 ГПК, но е докладва едва на 31.10.2024 г., т.е. след провеждане на
о.с.з. При това положение, съдът приема, че следва да се зачете
волеизявлението на ищеца за представяне на списък по чл.80 ГПК. По
отношение на искането за намаляване цената на иска съдът приема че не е
налице намаляване цена на иска, а отказ от иска за горницата от 13.99 лева.
Това е така, тъй като няма съгласие от ответника за оттегляне на иска, а и
второто което с намаляване цената на иска, ищецът прави отказ/оттегляне на
първоначалната искова претенция.
Ето защо производството в частта за иска по чл.124, ал.1 ГПК следва да
се прекрати на основание чл.233 ГПК, за сумата, представляваща горницата от
13.99 лева до сумата от 50.00 лева по иска с правна квалификация по чл.124,
ал.1 ГПК. Производството по иска с правна квалификация чл. 195, ал.1, предл.
2 ЗЗД и по евентуално съединените искове следва да бъде прекратено за
горницата от 13.99 лева до претендира размер от 25.00 лева, на основание
чл.233 ГПК, поради отказ от иска.
Решението в тази част ще има характер на прекратително определение,
3
което подлежи на обжалване в едноседмичен срок по реда на Глава XXI ГПК
пред СГС чрез СРС, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
По валидността, допустимостта на производството и правната
квалификация на исковете
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и
следва да бъде разгледана. Налице са всички положителни и липсват всички
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото
производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът
дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Страните не спорят, че се намират в договорно отношение по договор за
предоставяне на интернет за посочения адрес и период. Не се спори, че
периода от 17.07.2023 г. до 31.07.2023 г. ответникът не е предоставил интернет
услуга. Не се спори, че ответникът е получил изявлението за разваляне на
договора на 15.09.2023 г.
Спорно остава между страните какви суми се дължат помежду си, на
какво основание и в какъв размер. Спори се дали ищецът е направил
изявление за прекратяване на договора и ако да кога – на 17.07.2023 г. или на
15.09.2023 г. и дали това изявление е породило действие. Спорно е дали са
налице предпоставките по чл.87 ЗЗД за разваляне на договора.
1. Съгласно представен договор страните са сключили договор за
предоставяне на услуга интернет през 15.02.2010 г. (л.98 от делото). По
делото са налице данни от личната сметка на ищеца при ответника, че
същата е заплащала суми по този договор и обект за достъп до интернет
(л.113-128 от делото). Ето защо съдът приема, че от 15.02.2010 г.
страните се намират в облигационни отношения. Съдът приема, че
договорът е безсрочен. Липсват доказателства, че е срочен.
2. С отговора на исковата молба (ОИМ) ответникът е предоставил ОУ на
договора. По делото не се представи доказателства, че ищецът не е приел
или е с приел с особено мнение, резерва новите ОУ на страната. Освен
това самият ищецът се позовава на договор с *******. При това
положение доколкото не се спори и не се установяват други факти и
обстоятелства съдът приема, че за процесния период юли 2023 година са
в сила представените от ответника ОУ, които следва да бъдат приложени
(л.49 от делото).
3. Съдът приема уточнението на ответника, че следва да се приложи т.1а16
и т.1а17 от ОУ. Съгласно т.1а16 и т.1а17 от ОУ, когато договорът е
сключен и влязъл в сила между 11 и 20 число месеца, срокът на засичане
започва от момента на стартиране на ползването и завършва на 20 число
4
на месеца. Всеки следващ период на засичане започва да тече от 21-во
число на текущия месец и завършва в 24 часа на 20-число на следващия
месец. За процесния договор, само първоначалният срок за отчитане на
ползването на услугата е 15.02.2010 г. до 20.02.2010 г. След това срокът
на отчитане и на ползване на услуга е от 20 число на текущия месец до 20
число на следващия месец.
4. Съгласно чл.48 от ОУ месечната такса по договора се дължи за
първоначалния срок/срока на потребление на услугата. При това
положение разпоредбата на чл.48 от ОУ въвежда правилото, че
изискуемостта на месечната такса за предоставяне на интернет услуга
възниква за текущия месец, т.е. заплаща се сума за текущия месец.
Неоснователно е възражението на ответника, че таксата са заплаща
предварително – авансово за последващия месец. Няма такава уговорка
за заплащане на таксата предварително. Следователно последният ден,
когато потребителят може да плати за услугата е последният ден от
периода на ползване на услугата.
5. По делото са ангажирани свидетелски показания на свид. Пенков.
Същият установява факта, че ищцата е ползвала интернет – била е абонат
на тази услуга. Свидетелства, че от 16-17 юли 2023 година няма интернет,
около 2-3 седмици. Установява, че ищцата след неколкократни опити за
свързване с ответника, е получила отговор, че представители на
дружеството ще дойдат да отстранят проблема, но не са дошли.
Свидетелства, че услугата е възстановена в края на месец юли. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетеля като обективни, достоверни
и същият се явява свидетел – очевидец на случилото се (л.145 от
делото).
6. В лични обяснения ищецът признава, че за процесния период е била без
интернет цели две седмици, поради което е прекратила договора, като е
изпратила имейл. Установява, че работи като брокер, поради което
непрекъснато й се налага да ползва интернет и същият е част от нейната
работа, за да си осигури правото на труд и възнаграждение. Съдът
напълно кредитира обясненията на ищеца като достоверни, логично,
последователни и подкрепящи се от останалите доказателства. Съдът не
кредитира обясненията на ищеца в частта, че процесната авария се
дължало на бездействие на ответника при промяна на стълба на енергото.
Липсват такива обстоятелства, които да потвърдят обясненията на ищеца
(л.146 от делото)
Спорно остава дали е прекратен договорът.
7. Чл.14.2 от ОУ уреждат условията, при което потребителят може
едностранно да прекрати договора. Това са специалните условията за
прекратяване на договора. Налице са и общите условията по чл.87 ЗЗД.
8. Съгласно чл.14.2.1 договорът може да бъде прекратен от потребителя,
ако са налице условията на т.58 и т.49 от договора. Посочените
разпоредби касаят прекратяване на договора, ако операторът
5
едностранно промени цената на месечната такса или измени ОУ. Ищецът
не твърди такива факти и обстоятелства. Такива не се доказаха по делото.
Следователно не е налице основание за прекратяване на процесния
договор по чл.12.2.1 от ОУ.
9. Съгласно чл.14.2.2 договорът се прекратява с едномесечно писмено
предизвестие от наследниците на починал потребител. По делото не е
налице такава хипотеза.
10. Договорът може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие,
на основание чл.14.2.3 ОУ. Ищецът не твърди, че е налице такова
основание. Напротив в неговото изявление от 15.09.2023 г. (л.19 от
делото) прекратяването е от получаване на съобщението, т.е. незабавно,
а не с предизвестие.
11. Чл.14.2.4 ОУ урежда условия на прекратяване но договора с 20 дневно
писмено предизвестие, ако неизпълнението на договора са дължи на
неизпълнения на съществени задължения от страна на оператора. В
разпоредбата е посочено какво представляват неизпълнение на
съществени задължения от страна на доставчика на услугата. Едното
условие е нарушаване параметрите на качеството на услугата за повече от
5 последователни дни при наличие на обстоятелства, за които операторът
отговаря изцяло. Другата предпоставка – неотстраняване на възникнали
повреди в съществуващите технически възможности на ответника.
12. В чл.14.2.5 от ОУ е уредена хипотезата за прекратяване без предизвестие
от страна на потребителя, ако доставчикът не изпълни задължението си
по т.10, б. „б“ от ОУ при причини, за които отговаря. Чл.10, б. „б“ ОУ
регламентира срокът за предоставяне на услугата при първоначално
включване. Следователно потребителят може да прекрати /развали/
договора, ако доставчикът на услугата не предостави услугата в
уговореното време при първоначално включване. По делото не се
установи, ищецът да се е включил първоначално, поради което не е
налице тази хипотеза.
13. Спорно остава дали са налице условията по чл.87 ЗЗД и Чл.14.2.4 ОУ.
14. Общите условията за прекратяване на договор по чл.87 ЗЗД изискват
длъжникът да не изпълни задължението си причина, за която той
отговоря, като кредиторът трябва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение. Срок за изпълнение с предупреждение може да не се
даде, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти,
станало безполезно или изпълнението е в уговореното време.
15. Следва да се отбележи, че в ИМ ищецът твърди, че е прекратил договора,
тъй като е нямал интернет продължително дълго време и твърди, че
прекратяването е изпратено на 15.09.2023 г. по електронната поща, което
последно обстоятелства не се оспорва от страните.
16. По делото се установи, че ищецът е изпратил писмо до ответника,
съгласно което го уведомява, че договорът е прекратен от датата на
писмото, т.е. на 15.09.2023 г. (л.19 делото).
6
17. По делото се установи, че ответникът е върнал съобщение до ищеца, с
което твърди, че не е налице виновно неизпълнение от страна на
ответника, поради което счита уведомлението за едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора (л.154 от делото).,
18. С оглед върнатия отговор, съдът приема, че изявлението на ищеца от
15.09.2023 г. е достигнало до знанието на ответника. Този факт не се
оспорва от ответника. Ето защо съдът приема, че уведомлението от
15.09.2023 г. е достигнало до ответника на същия ден.
19. По делото се установи, от свидетелските показания, че ищецът е нямал
интернет в продължение на две седмици през юли месец - от 16-17 юли
2023 до края на месеца. Под края на месеца следва да се разбира
последния ден, на основание чл.72, ал.5 ЗЗД Същевременно ищецът
работи като брокер и му е необходим интернет, защото по този начин
публикува обяви, извършва предлагане, търсене, проучване на пазара,
свързва се с клиенти, влиза в преддоговорни и договорни отношения.
Следователно интернета му е необходим с оглед полагане на труд.
Интернетът е съществена част от работата на ищеца, поради което
ограничаването му от трето лице нарушава правото на труд, включително
и при брокерството, което е свободна неурегулирана професия. При това
положение накърняване на достъпа до интернет, дори и от доставчика,
нарушава правото на труд и представлява неизпълнение на облигационно
задължение. Достъпът до интернет е едно от третата генерация права на
човека – право на информационното общество. Следователно
неизпълнението на задължението да се предостави интернет в разумен
срок, при сключен договор представлява неизпълнение на договор по
смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД.
20. По делото не са налице предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД. Изпълнението
(доставка на интернет) е станало възможно. Свидетелят установява, че
края на месеца – 31.07.2024 г. е възстановен интернета. Следователно е
било възможно изпълнението и след забавата. При това положение е
безсмислено да се уточнява дали невъзможното изпълнение е станало
отчасти или изцяло. Освен това ищецът не представя доказателства,
които да обосноват че в периода от 16 до 31 юли интернетът му е
необходим за сигурно бъдещо събитие или е получил вреда при липсата
му при изпълнението на задълженията на свободната си професия. След
като няма доказателства в тази насока, , то не е налице хипотезата, че
изпълнението е станало безполезно след уговорения срок. Това е така,
защото няма доказателства, които да установят, че интернетът е следвало
да бъде доставен в периода на забава от 16 до 31 юли 2023 година.
Изпълнението след това не е било безполезно, когато е възстановен
интернета. По делото не са налице доказателства, че страните са се
уговорили изпълнението да е в уговорено време, т.е. срокът да е в полза
на ищеца.
21. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.87, ал.2
7
ЗЗД. При това положение ищецът, като потребител, може да прекрати
договора като даде подходящ срок за изпълнение, като след него
договорът ще се счита за прекратен – условията на чл.87, ал.1 ЗЗД. По
делото не се установи ищецът да е предоставил срок по чл.87, ал.1 ЗЗД
(параграф 15). Ето защо не са налице общите предпоставките за
разваляне на договора (прекратяване), уредени по ЗЗД. Следователно
договорът не е прекратен по реда на чл.87 ЗЗД, както твърди ищецът.
22. Съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.12.2.4 за
прекратяване на договора. По делото не се установи какви са
параметрите на услугата по договора. Не се установи това нарушение да
е в продължение на пет последователни дни. Следователно не е налице
съществено неизпълнение по смисъла на чл.12.2.4, първо тире ОУ.
23. Разпоредбата на чл.12.2.4, второ тире ОУ е доста широка и обтекаема,
което създава известна степен на неравноправност. Но за процесния
случай това е без значение. Това е така, тъй като по делото се установи,
че спирането на услугата, което е по вина на потребителя, е осъществено
от 16/17 юли до 31 юли 2023 година. Уведомлението за прекратяване на
договора е от 15.09.2023 г. Следователно има около два месеца период
(целият август и две половинки от юли и септември), в който ищецът е
получавал услуга. Спирането на услуга по вина на ответника е през юли
месец. Следователно не е налице такова съществено неизпълнение на
договора, което да налага да се прекрати едва след два месеца от датата
на неговото неизпълнение. Ако ищецът твърди, че интернетът за него е
толкова важен, то прекратяването и уведомлението по чл.87 ЗЗД или
чл.14.2.4 от ОУ е следвало да се извърши най-късно преди неговото
възстановяване или непосредствено след това. В период от две месеца,
съдът приема, че не са налице условията по чл.87 ЗЗД и чл.14.2.4 от ОУ за
прекратяване на договор, т.е. неизпълнение След като има неизпълнение,
то прекратяването е следвало да бъде осъществено в периода на
неизпълнение или непосредствено след това, ако това неизпълнение е
съществено. Неизпълнението трябва да е по причина, за което длъжникът
отговоря, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. При това положение няма как да
се вмени отговорност на ответника за неизпълнение, което се е случило
два месеца преди твърдяната дата за прекратяване на договора.
24. Ето защо правилно и в съответствие със закона, ответникът е приел, че
уведомлението от 15.09.2023 г. представлява едностранно писмено
предизвестие по смисъла на чл.14.2.3 от ОУ. Следователно договорът е
прекратен на 16.10.2023 г. Договорът не е прекратен на 15.10.2023 г., тъй
като е неделя, т.е. неприсъствен ден и се зачита правилото на чл.72, ал.2
ЗЗД.
25. При това положение до 16.10.2023 г. ищецът е бил в облигационни
отношения с ответника и дължи сумите по договора – месечни такси.
26. От представените от ищеца извлечения, от неговата клиентска сметка при
ответника, се установи, че има начислено задължение в размер на 13.99
8
лева за периода от 21.07.2023 г. до 20.08.2023 г. (л.126 от делото)
Същото се потвърждава и от заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза (ССчЕ), което съдът напълно кредитира като обективно,
достоверно и изготвена от компетентно вещо лице (л.159 от делото). С
оглед приетото в параграф 25 и в този, до 16.10.2023 г. ищецът дължи
суми. При това положение искът се явява неоснователен.
27. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът няма правен
интерес да води дело по чл.124, ал.1 ГПК. При положение, че ответникът
е събрал тези суми, издадени са фактури, ищецът има интерес да води
такова дело. Нещо повече ищецът претендира, че не дължи суми за
01.08.2023 г. до 30.09.2023 г. Издадената фактура обхваща до 20.08.2023 г.
Само на това основание е налице правен интерес от водене на делото. Ето
защо възражението за недопустимост е неоснователно. Налице е правен
интерес от водене на делото, защото съгласно чл.14.2.3 ОУ при
прекратяване ищецът следва да заплати дължимите суми. При това
положение е налице интерес от водене на делото.
28. Съдът приема, че възражението на ответника за правната квалификация
на иска по чл.265, ал.1, т.3 ЗЗД е основателно. В исковата молба ищецът
твърди, че е налице договор за доставка на интернет (продажба на
услуги) и в период от 15 дни, ответникът като доставчик не е изпълнил
договора. Претендира намаляване на цената за това, че е заплатил
дължимата месечна такса за целия период на ползване, а услугата не е
доставяне за периода от 16 юли 2023 до 31 юли 2023 г. При това
положение съдът приема, че правилната правна квалификация е чл.195,
ал.1, пр.2 ЗЗД – намаляване на продажната цена при неизпълнение на
продажбата. При това положение съдът приема, че не са налице
съществени процесуални нарушения, тъй като не се промяна съществено
разпределената доказателствена тежест, а и освен това съгласно
указанията на ТР 1/09.12.2013 г. по тъкл. д. № 2013 на ОСГТК на ВКС,
при погрешно разпределена доказателствена тежест въззивният съд е
втора първа инстанция и може да събере необходимите доказателства.
29. Не се спори между страните, че са се договорили ответникът да
предостави интернет срещу задължението на ищеца да заплаща месечна
такса.
30. От приетото заключение на ССчЕ се установи, че месечната такса за юли
2023 е в размер на 13.99 лева. При уговорения един месец ищецът дължи
на потребителя сумата от 13.99 лева на месец при предоставяне на
интернет. Един месец има 30 дни. По делото се установи неточно
изпълнение на продажбата на интернет, а именно недоставяне на
интернет от 16 юли до 30 юли 2023 г., т.е. това са 15 дни. Този факт съдът
установи от свидетелските показания, съгласно които интернетът е
възстановен в края на месеца. Съгласно чл.72, ал.5 ЗЗД краят на месеца е
31.07.2023 г. Следователно не е имало интернет до 30.07.2023 г. По
отношение на началната дата свидетелят твърди 16-17 юли 2023 г.
9
Ответникът признава, че за периода от 17.07.2023 г. до 31.07.2023 г. не е
доставял услуга. Това обстоятелства е отделено като безспорно. Според
свидетелят услугата не е доставяна от 16 до 30 юли 2023 година, а според
ответника от 17 до 31 юли 2023 г. В случая са без значение датите, тъй
като се касае намаляване на продажба цена за период, в който не е
доставяна услуга. И в двата случай месечната такса е за 30 дни (1 месец)
и неизпълнението е 15 дни, т.е. половината.
31. При това положение при недоставка на услуга за 15 дни купувачът има
правото на иска връщане на продажната цена за тези дни, т.е. доставката
на услуга е некачествена – не е доставена в посочения период..
Следователно доставената услуга е за 15 дни.
32. Прилагайки простото тройно правило, а именно за 30 дни се дължи 13.99
лева, то 15 дни се дължи 6.995 лева или това е 7.00 лева. Следователно за
дни, при което не се дължи сума, поради липса на услуга са отново 7.00
лева (тъй като през половината от периода не е доставяна услуга).
33. Ето защо искът се явява основателен. Следва да бъде уважен за тази
сума. Доколко са налице основанията на уважаване на главния
осъдителен иск, съдът приема, че не следва да разглежда предпоставките
по евентуалните искове.
34. Искът за горницата от 7.00 лева до пълния претендиран размер от 13.99
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед отказ от иска, ответникът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.4 ГПК.
С оглед отхвърленият иск ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед уважения иск, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
За по-лесно изчисляване, отхвърлена и прекратена част ще се считат
заедно, той като правото на разноски за тях е в полза на ответника и в тежест
на ищеца.
Предявени са две иска. Първият е в размер на 50.00 лева, а вторият е в
размер на 25.00 лева. Общата цена на исковете е 75.00 лева.
Общата отхвърлена и прекратена част по иска по чл.124, ал.1 ГПК е
50.00 лева. Общата отхвърлена и прекратена част по иска по чл.195, ал.1,
предл. 2 ЗЗД е 18 лева. Следователно общата част по чл.78, ал.3-4 ГПК е в
размер на 68.00 лева
Общата уважена част на исковете е 7 лева.
Ищецът претендира следните разноски:
Държавна такса в размер на 50.00 лева – л.34 от делото
Такса за експертиза в размер на 500.00 лева – л.136 от делото
Адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
10
В договора за правна помощ възнаграждението е по чл.38 ЗА. Същото не
се определя по реда на НМРАВ, съгласно приетото в решение по дело С-
438/22. В такъв случай съдът следва да приложи чл.5 ГПК – обичаят в
практиката. При подобен вид дела, на принципа за свободна стопанка
инициатива по чл19 КРБ и при свободен пазар, обичаят е че адвокатите се
договорят за възнаграждение в размер на 400.00 лева. Ето защо толкова следва
да се присъдят в полза на ищеца. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5
ГПК на ответника. Това е така, тъй като разпоредбата важи, когато страните са
се договорили във вреда на противната страна да понесе необичайно високи
разноски с оглед фактическата и правна сложност по делото. В случая,
страните не са си договорили възнаграждение, поради което съдът го
определя, съгласно чл.5 ГПК. Същото няма как да попада в хипотезата на
чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съдът не може да вреди на страната с договорка с
противната. Освен това, делото не е лесно от фактическа и правна страна, тъй
като има много факти, които да се съобразят при много налице условия за
прекратяване на договора. Освен това ответникът е направил много
възражения, които усложняват процеса. Ето защо възражението не е
основателно.
В този смисъл общият размер разноски, които следва да се признаят на
ищеца са 550.00 лева. Пропорционално на уважената част, ответникът дължи
на ищеца сумата от 51.33 лева (550 х 7/75), на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати директно в полза на
адвоката на ищеца, на основание чл.38 ЗА сумата от 37.33 лева (400 х 7/75), на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Ответникът също има право на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал. 8 вр. ачл.3-4 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП,
възнаграждението е в размер от 100 до 360.00 лева. При това положение съдът
приема, че не следва да се присъжда възнаграждение в максимален размер.
Делото не е толкова сложно от фактическа и правна страна, както е един иск
по чл.54 ЗКИР, ЗТСУ, ЗСПЗЗ или друг вещен иск, при който юрисконсултите
получават възнаграждение в максимален размер. Освен това, процесуалният
представител на ответника винаги се е явявал в о.с.з., което не са 1 на брой.
Ето защо възнаграждението не следва да бъде в минимален размер. Същото
следва да се определи към средата, а именно 230.00 лева (средна между 100 и
360).
Ето защо ищецът дължи на ответника юрисконсултко възнаграждение
пропорционално на отхвърлена и прекратена част, на основание чл.78, ал.8 вр.
ал.3-4 ГПК, а именно 208.53 лева (230 х 68/75).
Ищецът е направил искане за прихващане на разноски. Прихващането се
дължи до размера на по-малкото, когато двете страни се дължат взаимно суми.
Ищецът дължи на ответника сумата от 208.53 лева, представляващи разноски
по настоящото дело. Ответникът дължи на ищеца сумата от 51.33 лева,
представляващи разноски по настоящото дело. Като се прихванат, ищецът
11
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 157.20 лева,
представляващи разноски, на основание чл.78, ал.3-4 ГПК вр. чл. 103 ЗЗД.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК,
производството по гражданско дело № 51499/2023 г. по описа на СРС в
частта, с която А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******, гр. ******** е
предявила срещу *********, ЕИК/ПИК ********, ***********и (като
правоприемник на първоначалния ответник *******, ЕИК ********, гр.
**********) обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1,
предл. 3 ГПК, с който да се признае за установено, че А. Г. П. не дължи
на ********* сумата, представляваща горницата от 13.99 лева до
първоначално предявения размер от 50.00 лева, представляващи
генерирани месечни такси за доставка на интернет за периода от
01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
2. осъдителен иск с правна квалификация чл. 195, ал.1, предл.2 ЗЗД, с
който се иска ********* да бъде осъден да заплати на А. Г. П. сумата,
представляваща горницата от 13.99 лева до първоначално предявения
размер от 25.00 лева, представляващи платена такса за доставка на
интернет за един календарен месец, а именно юли 2023, при липса на
предоставена услуга за периода от 16.07.2023 – 30.07.2023 г. ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.09.2023 г.)
до окончателното изплащане на вземането, както и евентуално
съединените искове, както следва:
1. на платена без основание - чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
2. на неосъществено основание - чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД
3. отпаднало основание – чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******, гр. ******** срещу *********,
ЕИК/ПИК ********, ***********и (като правоприемник на първоначалния
ответник *******, ЕИК ********, гр. **********) отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1, предл. 3 ГПК, с
който да се признае за установено, че А. Г. П. не дължи на ********* сумата
от 13.99 лева, представляваща, представляващи генерирани месечни такси за
доставка на интернет за периода от 01.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
ОСЪЖДА *********, ЕИК/ПИК ********, ***********и (като
правоприемник на първоначалния ответник *******, ЕИК ********, гр.
**********) да заплати на А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******, гр.
******** сумата от 7.00 лева, представляващи платена такса за доставка на
интернет за един календарен месец, а именно за юли 2023, при наличие на
12
липса на предоставена услуга за периода от 16.07.2023 – 30.07.2023 г. ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.09.2023 г.) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 195, ал.1, предл.2
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******,
гр. ******** срещу *********, ЕИК/ПИК ********, ***********и (като
правоприемник на първоначалния ответник *******, ЕИК ********, гр.
**********) осъдителен иск с правна квалификация чл. 195, ал.1, предл.2
ЗЗД, за горницата от уважения иск в размер на 7.00 лева до пълния
претендиран размер от 13.99 лева, а именно 6.99 лева, представляващи
платена такса за доставка на интернет за един календарен месец, а именно за
юли 2023, при наличие на липса на предоставена услуга за периода от
16.07.2023 – 30.07.2023 г. ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба (16.09.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, л.к. № *******, гр. ******** да
заплати на *********, ЕИК/ПИК ********, ***********и (като
правоприемник на първоначалния ответник *******, ЕИК ********, гр.
**********) сумата от 157.20 лева, представляващи разноски по гр. д. №
51499/2023 г. по описа на съда, направени на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3-4
ГПК и след извършено прихващане по чл.103 ЗЗД, като сумата от 208.53
лева, дължима от А. Г. П. на *********, като разноски по това дело, е
прехваната със сумата от 51.33 лева, дължима от ******** на А. Г. П. като
разноски по това дело.
ОСЪЖДА *********, ЕИК/ПИК ********, ***********и (като
правоприемник на първоначалния ответник *******, ЕИК ********, гр.
**********) да заплати на адв. В. Т., член на САК, личен № ******,
**********, адвокатска кантора „******“, тел. ********, ********** сумата от
37.33 лева, представляващи разноски по гр. д. № 51499/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта с която производството е частично прекратено,
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия акт да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14