ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, подадена чрез пълномощника му адв. Г., против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 17.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 19690 по описа на РС – Пловдив
за 2021 г., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Й. АВГ. ВЛ., ЕГН: **********, за сумата от 107,01 лв. –
неустойка, ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/10.06.2020 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя искане същото да се отмени и да
се постанови издадаването на заповед за изпълнение за посоченото вземане.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. АВГ.
1
ВЛ. за сумата от 143,87 лв. – главница, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.12.2019 г. –
09.03.2020 г. по договор за абонамент, както следва: от 07.05.2015 г. за
ползване на мобилен номер +********** и допълнително споразумение от
20.04.2018 г. към него; от 17.06.2016 за ползване на мобилен номер
+************ и допълнително споразумение от 22.04.2019 г. към него; от
21.12.2016 г. за ползване на мобилен номер +***********, както и сумата от
107,01 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
от които 29,55 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 20.04.2018 г. за ползване на мобилен номер +***********, и
77,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
22.04.2019 г. за ползване на мобилен номер +********, ведно със законната
лихва върху посочените вземания, считано от 13.12.2021 г. до окончателното
им погасяване.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта относно претендираното вземане за неустойка, като е
приел, че то произтича от нищожна, респ. неравноправна клауза. Изложени са
съображения, че уговорената в договора неустойка излизала извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, доколкото
мобилният оператор получавал част от очакваната и уговорена печалба по
договора, без да дължи насрещна престация.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо
първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора. Съгласно раздел IV, т. 4 от
допълнителното споразумение от 20.04.2018 г., съответно раздел III, т. 2 от
допълнителното споразумение от 22.04.2019 г., в случай на прекратяването на
договора преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя
или при нарушение на задълженията му той дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
като в допълнение на това потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща
на оставащия срок на договора. Според настоящия състав на съда е налице
обоснована вероятност тези клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба неравноправна е клаузата,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая
уговорената в полза на оператора неустойка при прекратяване на договора в
размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй
2
като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът
би претърпял. Същата се съизмерва с пропуснати по самия договор месечни
абонаменти за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от потребителя
и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото
след прекратяването на договора операторът си възстановява възможността
да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти. Освен
това, споразуменията предвиждат, че размерът на неустойката се завишава
допълнително и с „част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Това
от своя страна прави клаузите неясни, тъй като не е посочено точно нито с
каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е
размерът на отстъпката, от което следва че, потребителят трудно би могъл да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка.
Предвид горното, частната жалба се явява неоснователна, поради което
и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2021 г., издадена
по ч.гр.д. № 19690 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено
подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. АВГ. ВЛ., ЕГН:
**********, за сумата от 107,01 лв. – неустойка, ненадвишаваща размера на
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/10.06.2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3