РЕШЕНИЕ
гр. София, 18 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11641 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Л.Р.Й. и П.Р.Й., действащи чрез своята майка и
законен представител, твърдят, че са пострадал при пътнотранспортно
произшествие на 22/02/2016г. и са получили следните телесни увреждания: П.Й. –
фрактура на двете кости на дясната подбедрица, фрактура на черепа и изпадане в
кома, фрактура на носните кости, контузия на гръдната кост, а Л.Й. – изкълчване
и навяхване на костите на десния глезен, черепно-мозъчна травма с изпадане в
безсъзнание, кръвонасядания и отоци по тялото. Поддържат, че вина за
произшествието е имал водачът на лек автомобил с рег.№ М 3712 АН С.А.Г., който се
движил с несъобразена с пътните условия и собствените си възможности скорост и
ударил ППС – каруца, в която пътували ищците. Гражданската отговорност на
водача е била застрахована при ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД. Ищците твърдят, че получените увреждания са
причинили рязка промяна в поведенческия им модел, при П.Й. имало влошени
показатели на мозъчната кора; децата станали избухливи, разсеяни, не можели да
се концентрират; не била възстановена напълно функцията на долните им крайници,
а поради неправилно зарастване на фрактурите била изменена и походката на
децата. Те изпитвали
болки, страдания и неудобства в ежедневието си. Ищците предявели искане за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди към ответника, но липсвало
произнасяне по него. Предявяват иск за изплащане на обезщетение от 40 000лв за Л.Й.
и 70 000 лева за П.Й.. за неимуществени вреди. Претендират също и законна лихва
от датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне – 13/07/2016 год. до
окончателното изплащане на главницата и разноски.
Ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД оспорва исковете
изцяло като неоснователни, а също и размерът на претенциите. Твърди, че не е
налице противоправно и виновно поведение на водача С.Г., както и че не са
настъпили твърдените от ищците вреди във вида и степента, твърдени от тях или
че тези вреди са в причинно-следствена връзка с произшествието. Смята, че
обективното здравословно състояние на ищците е било възстановено в кратък срок
след инцидента, както и че липсват доказателства за променен поведенчески
модел. Ответникът твърди наличие на съпричиняване, тъй като ищците са се качили
в ППС, със знанието на своята майка при положение, че на последната е било
известно, че водачът му е употребил алкохол. Ответникът мотивира и твърдението
си за съпричиняване с факта, че ППС с животинска тяга се е движило по пътя в
нарушение на правилата за движение по пътищата – необорудвано със
светлоотразителни табели, необорудвано с престилка за животински отпадъци,
нерегистрирано по местоживеене на собственика, децата не били обезопасени,
каруцата не се движила най-вдясно по платното за движение. Що се отнася до
претенцията за лихва, ответникът не оспорва, че е бил поканен да заплати
обезщетение, но към искането на ищците липсвала посочена банкова сметка, ***. Ответникът
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 22/2/2016 год. на път І Е79, км. 99+500 е настъпило пътно
транспортно произшествие между лек автомобил Москвич 412 с рег. № ******,
управляван от С.А.Г. и ППС – кон с каруца, управлявано от Р.И.Й., при което са
пострадали П.Р.Й. и Л.Р.Й.. Алкохолната проба на водача на каруцата, направена
при настъпване на произшествието била положителна. Гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил е била застрахована от ответното дружество.
Със
споразумение по нохд № 879/2017 год. на РС-гр.Монтана, С.А.Г. е признат за
виновен в това, че на 22/2/2016 год. на главен път Е-79, на км 900+500, при
управление на лек автомобил Москвич 2140, с рег. № ******нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и причинил по непредпазливост
средни телесни повреди на П.Р.Й..
На 22/2/2016 год. Л.Р.Й. е бил приет
за лечение в МБАЛ в гр.Монтана, където е останал до 24/2/2016 год. Окончателно
поставената му диагноза е контузио капитис, комоцио церебри.
На 22/2/2016 год. П.Р.Й. е бил приет
за лечение в МБАЛ в гр.Монтана, където е останал до 25/2/2016 год. Окончателно
поставената му диагноза е контузио капитис, комоцио церебри, В.Л.К.фациеи,
фрактура осис окципиталис, фрактура осис нази, хематома епидурале, фрактура
тибие ет фибуле декстра. В болницата детето е било оперирано. На 11/3/2016 год.
П.Й. е бил приет за ново болнично лечение за оперативна подмяна на гипсова
имобилизация.
На 8/8/2016 год. в ответното
дружество е заведено искане от името на двамата ищци, за заплащане на
обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди.
Вещото лице по съдебно-медицинската
неврологична експертиза, дава заключение, че при процесното ПТП детето П. е
получило контузия на главата, разкъсно контузна рана в областта на лицето,
линейно счупване на окципиталната кост вдясно от средната линия, счупване на
костите на носа, малък епидурален хематом, счупване на голямо-пищялната кост и
малко пищялната кост в дисталната им трета, на десния крак. Детето се повлияло
добре от проведеното лечение и при проведени проследяващи прегледи не били
констатирани отклонения в неврологичния му статус. При удара ,от счупената кост
на черепа, се получил малък излив във вътрешната повърхност на тилната кост,
без компресия на подлежащия мозъчен паренхим, протекло с леко степенни промени
в съзнанието; количествените промени на съзнанието обаче били възстановени през
стационарния престой на детето. Епидуралният хематом бил с малък размер, без
данни за нарастване през първото денонощие. Той бил повлиян благоприятно от
медикаментозното лечение. За животът на детето е имало риск през първото
денонощие, когато е критичният период за
продължаващо кървене. При детето П. не били установени патологични изменения в
мозъчната дейност, липсвали данни и за гърчова симптоматика. Вещото лице не е
установило неблагоприятно развитие на здравословното състояние на детето, след
инцидента, то било с нормално психофизическо
развитие и не се очаквали усложнения. Слабостта в долните му крайници
била неубедителна.
Вещото лице травматолог по
назначената медицинска експертиза, дава следното заключение: Уврежданията на
детето П. след произшествието били контузия на главата, мозъчно сътресение,
разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на тилната кост на черепа, хематом
под твърдата мозъчна обвивка, счупване на носните кости, на голямопищялната
кост в долната част. Тези увреждания
били често срещани при пострадали от ПТП и се дължат на настъпилото
произшествие. Черепно-мозъчната травма създавала временна опасност за живота на
детето, а счупването на голямопищялната кост – трайно затруднение на движенията
за срок от 4 месеца. Проведеното лечение на детето отговаряло на правилата на
добрата медицинска практика. Правилно било отхвърлено и първоначалното мнение
за операция на крака, поради наличието на черепно-мозъчна травма. Операция била
извършена само на носните кости, като възстановяването им настъпило за около 30
дни. Периодът на лечение и възстановяване бил 4 месеца и бил обичаен за дете на
възрастта, на която е бил ищецът П.. През този период детето търпяло болки,
главоболие, световъртеж и интензивни болки в дясната подбедрица – в продължение
на 2 седмици. След това болките намалели. То търпяло болки и при началото на
рехабилитацията. Към момента детето
можело да търпи болки само при рязка промяна на времето. В периода на лечение и
възстановяване то имало нужда от помощта на майка си. Към момента счупените
кости на детето били зараснали, с малка деформация на големия пищял. Лисвали данни
за негативни промени или усложнения в здравословното му състояние, такива не се
и очаквали. Детето се придвижвало самостоятелно към момента. Детето Л. получило
следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, навяхване на
дясната глезенна става. Тези увреждания били често срещани при пострадали от
ПТП и се дължат на настъпилото произшествие. Уврежданията довели до временно
разстройство на З.то на детето, неопасно за живота. Проведеното лечение на детето
отговаряло на правилата на добрата медицинска практика. Лечебният и
възстановителен процес при детето Л., приключил за около 20 дни. През този
период то търпяло болки в главата и световъртеж – по-интензивни през първите 2
седмици от произшествието. Такива болки в момента не били изпитвани от детето.
То било възстановено, движенията на глезенната му става били в норма, не се
очаквали неблагоприятни промени за в бъдеще.
Вещото лице по назначената
автотехническа експертиза дава заключение, че произшествието настъпило на път,
разделен с осова линия, ограничен от двете страни с бяла непрекъсната линия М1.
Ударът настъпил на 1.8 метра вляво от десния край на асфалта, по посоката на
движение на двете превозни средства и на около 115 метра след приетия ориентир.
Пътният участък бил прав, без препятствия, които да ограничават видимостта на
водача, а към настъпване на удара било светло и слънчево време, настилката била
суха. Според вещото лице, когато каруцата е била застигната от лекия автомобил,
скоростта на автомобила била не по-малко от 92 км/час. Водачът на лекия
автомобил не реагирал своевременно и последвал удар в задната лява зона на
каруцата и предната дясна зона на автомобила.От удара предната част на
автомобила се възкачила върху каруцата. Вещото лице заключава, че причина за
настъпване на произшествието били субективните действия на водача на лекия
автомобил, който не подсигурил необходимата безопасна дистанция към движещата
се пред него каруца, чрез спиране или заобикаляне. Според вещото лице преди
удара, каруцата се движила в десния край на лентата по посоката на движение, а
самият удар настъпил в средата на лентата за движение.. Липсвали данни водачът
на каруцата да е увеличавал или намалявал скоростта или да е променял посоката
на движение на каруцата. За него ударът бил неочакван, нямало данни той да е
допринесъл за настъпването му. Според вещото лице от момента, в който водачът
на лекия автомобил е възприел каруцата до момента на настъпване на удара, е
било налице достатъчно разстояние между двете превозни средства, така че ударът
да бъде избегнат.
Свидетелят С.А.Г. заявява, че както си карал по пътя с
бавна скорост, каруцата изникнала внезапно, тя не била обозначена. Той не
разбрал какво точно се случило, нито кой е бил вътре в нея.
Свидетелката Ю.И.С.дава следните показания: тя видяла
децата за първи път след произшествието, когато отишла в болницата. Децата
изглеждали ужасно, били облени в кръв. Малкият бил подут, оплаквал се, че го
боли. Двете деца умирали от болки, плачели много. За тях се грижила майка им –
в болницата и след това вкъщи. Грижите около децата продължили около два
месеца. Те не можели да ходят, били с гипс на краката. Майка им ги обличала,
водила до тоалетна, хранила ги. Децата
плачели от болки, особено по-малкият. След двата месеца децата започнали да се
възстановяват. Към момента децата били по-спокойни и можели да се движат.
Крачето на по-малкото дете било изкривено и стъпвало на криво. Човекът, който карал каруцата бил дядо на
децата.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на автотехническата и
медицинските експертизи, неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Москвич 2140 с рег.№ ******С.Г.. В качеството си на застраховател,
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск
ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди, наличие на причинна
връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца, телесните
увреждания на ищеца П.Й., като следствие от произшествието се доказват от
споразумението, имащо сила на влязла в сила присъда на наказателния съд, която
е задължителна за настоящия съд. Фактът, че другият ищец Л.Й. също е пострадал
от произшествието се доказва от събраните по делото гласни доказателства и
медицинската експертиза, въз основа на които съдът приема за доказано, че
вторият ищец е пострадал от същото ПТП.
По настъпилите неимуществени вреди: От събраните по
делото гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, съдът
приема за настъпили твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства в ежедневието, настъпили като последица от травматичните
увреждания, причинени на ищците от произшествието. Не се доказва настъпване на
вреди, изразяващи се в рязка промяна в поведенческия модел на двете деца,
влошени показатели на мозъчната кора при П.Й.; избухливост, разсеяност, липса
на концентрация; непълно възстановяване на функцията на долните крайници и
изменена походката на децата. За настъпването на такива последици от
произшествието по делото не са събрани никакви доказателства, а подобни
последици от уврежданията не биха могли да бъдат предполагани. Освен това, от
заключенията на медицинските експертизи може да се направи обоснован извод, че твърдените
вреди не са настъпили, тъй като липсват негативни последици за З.то на децата
или неблагоприятни прогнози. Ето защо отговорността на ответника за
настъпването на посочените вреди не следва да бъде ангажирана, а обезщетението
следва да обхваща единствено причинените на ищците болки и страдания и
неудобства в ежедневието от ползването на помощ.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите е неоснователно. По делото са представени
доказателства за това, че водачът на ППС с животинска тяга да е употребил
алкохол преди да предприеме управлението на превозното средство. Не се доказа
обаче този факт да е бил известен на майката на двете деца. Що се отнася до
възражението, че ППС с животинска тяга се е движило в нарушение на изискванията
на чл.71 ал.1 от ЗДвП за обозначаване на превозното средство по начин, който да
позволи възприемането му от другите участници в движението, то същото не би
могло да обоснове извод за съпричиняване. По делото се доказа, че произшествието
е настъпило в светлата част на денонощието, в хубаво, слънчево време с добра
видимост, поради което и не може да се приеме, че ППС с животинска тяга е било
незабележимо за участниците в движението. Поставянето на светлоотразителни
знаци би имало значение при други метеорологични условия или ако произшествието
беше настъпило в тъмната част на денонощието, какъвто не е процесния случай. Ето
възражението за съпричиняване не следва да бъде уважено.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните вреди,
доказания интензитет на страданията на ищците и доказания начин, по който те са
преживели травмите, времето, необходимо за възстановяването им. При определяне
на обезщетението съдът взема предвид също така липсата на неблагоприятни
прогнози за З.то на ищците за в бъдеще и пълното им възстановяване. Съдът
съобразява също така и икономическите условия в държавата към момента, когато е
настъпило произшествието, като стандарт, на чиято база се определя
пропорционално обезщетение. Като се вземат предвид посочените обстоятелства,
доказани от събраните гласни доказателства и медицинската експертиза, съдът
приема, че обезщетение от 40 000 лева за ищеца П.Й. и 15 000 лева за ищеца Л.Й.
отговаря на критерия за справедливост и обезщетява доказаните вреди, претърпени
от тях. Искът в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лева за
ищеца П.Й. и от 40 000 лева за ищеца Л.Й. следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищците да се присъди и
законната лихва от 13/7/2016 год. – датата, на която е изтекъл тримесечният
срок за ответника да изплати възнаграждение извънсъдебно до окончателното изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от задължение за заплащане
на държавна такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 2200 лева и 375 лева разноски.
Ответникът следва да заплати в полза
на пълномощника на ищците, на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 2480, съобразно уважената част от иска.
При този изход на спора и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците също дължат на ответника разноски и
възнаграждение за процесуален представител. Ответникът е направил разноски в
размер на 720 лева и съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи да му
заплати 360 лева. Ответникът претендира и адвокатско възнаграждение, като по делото
са представени доказателства за заплатени 4000 лева, в брой при подписване на
договора. Ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението.
Съдът намира за основателно възражението за ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Фактическата и правна сложност на делото и
разглеждането му в две съдебни заседания, не предполагат присъждане на
адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Ето защо същото следва да
бъде определено в размерите, посочени в чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. Така определено с оглед интереса по делото възнаграждението
за един адвокат на ответника е в размер на 3730 лева,. Съобразно отхвърлената
част от иска, ищците следва да заплати на ответника сумата 1865 лева. Така,
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника 2225 лева за адвокат и
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на П.Р.Й., ЕГН ********** и Л.Р.Й., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, ж.к.******, партер – адв.Й.Д., на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания и ползване на чужда помощ, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие от 22/02/2016г., както следва: сумата 40 000 лева в полза на П.Р.Й. и сумата 15 000 лева в полза на Л.Р.Й. ведно със законната лихва от 13/7/2016
год. до окончателното изплащане на главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен от П.Й. размер от 70
000 лева и исса за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен от Л.Й. размер от 40 000 лева, както и за заплащане на обезщетение за вреди,
изразяващи се в рязка промяна в поведенческия модел на ищците, влошени
показатели на мозъчната кора при П.Й.; избухливост, разсеяност, липса на
концентрация; непълно възстановяване на функцията на долните крайници и
изменена походката на ищците.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 2573
лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Й.Д., САК, с
адрес ***, ж.к.******, партер, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата,
сумата 2480 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Р.Й., ЕГН ********** и Л.Р.Й.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.******, вх.А, партер – адв.Й.Д., да
заплатят на „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 ал.3
от ГПК сумата 2225 лева адвокатско
възнаграждение и разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: