Р Е Ш Е
Н И Е № 4
22. 02.
2016 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч.…………………….състав
На 21. 01.
2016 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 414
по описа за 2015
година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ във вр. с
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата,
чрез процесуалния си представител, изнася в ИМ, че била потребител на
застрахователна услуга по см. § 1, ал. 1, т. 1 от КЗ и по силата на валидно
сключен договор за застраховка “ ГО “ на деликвента с ответното дужество.
На 22.
05. 2015 г. около 17: 15 часа в гр. Ч., на ул. В.Л., пред дом № **, при
управление на МПС, марка “ Фолксваген “, модел “ Поло “, с рег. № **, водачът М.А.А.
с ЕГН ********** причинил по непредпазливост телесна повреда на ищцата,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, дясната ръка и десния крак, което
причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
ПТП
възникнало в гр. Ч., на кръстовище на ул. В.Л., пред дом № **. При движение на
заден ход по ул. В.Л., без да се увери, че пътят зад МПС е свободен, водачът на
лекия автомобил ударил пресичащата улицата ищца. Местопроизшествието било
посетено от служители на МВР и бил съставен Констативен протокол за ПТП №
1471290 от 22. 05. 2015 г.
При
възникналото ПТП ищцата била съборена на земята и получила травма на гръдния
кош, дясната ръка и десния крак. Веднага била откарана във ФЦМП – Ч., където
била прегледана. От изследването се установило, че била получила травма на
гръдния кош, като й били назначени аналгетици и компреси. Тъй като болките не
отшумявали ищцата посетила личния си лекар за преглед. При прегледа било
установено, че ищцата изпитвала болки в ударените места – гръден кош, дясна
мишница и предмишница, дясно бедро и подбедрица. Назначена й била терапия с
болкоуспокояващи и компреси. И до настоящия момент изпитвала болки в
контузените места. Болезнените движения на десния крак още затруднявали
придвижването й. Болките в дясната ръка и до настоящия момент й пречели да се
обслужва сама. Болките в областта на гръдния кош също не били отшумели. Падайки
на земята, изпитала силен страх за живота си. Стресът от инцидента силно
повлиял върху нея. Вече се страхувала да се движи по улиците. Често си спомняла
за инцидента. Станала по- напрегната и тревожна. Избягвала места и ситуации,
които да й напомнят за ПТП.
По
повод причинените неимуществени вреди, след справка в Интернет страницата на
Гаранционен фонд, установила, че гореописания лек автомобил е с валидно
сключена застраховка “ ГО “ по застрахователна полица № 02114002334103, валидна
от 15. 09. 2014 г. до 15. 09. 2015 г. към “ ЗД Бул Инс “ АД.
Тъй
като към датата на подаване на ИМ не била получила обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 22. 05. 2015 г.,
за ищцата се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране
на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка “ ГО “
против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на
вредите, причинени от застрахования.
Претендира
ответното дружество да й заплати неимуществени вреди за болките и страданията в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 22. 05. 2015 г. в размер на 3000 лв. за
причинените й травматични увреждания: контузия на гръдния кош, дясната ръка и
десния крак, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
На осн.
чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, моли да й бъде присъдена и дължимата законна лихва от
датата на непозволеното увреждане 22. 05. 2015 г. върху претендираното
обезщетение.
Моли
съда, да постанови решение, с което да осъди “ ЗД Бул Инс “ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1407, район Лозенец, бул.
Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П., да заплати на С.Д.Т. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 3 000 / три хиляди / лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от
нея ПТП на 22. 05. 2015 г., изразяващи се в причинените й контузия на гръдния
кош, контузия на дясната ръка и контузия на десния крак, което е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 22. 05. 2015 г. – датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено
становище с отговора си, че оспорва изцяло ИМ по основание и размер и моли да
бъде отхвърлена, като изцяло неоснователна и недоказана. Алтернативно вземат
становище, че ПТП не е настъпило по изключителна вина на водача на МПС, а е
налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата е пресичала
пътното платно на необозначено за целта място, без да се съобразява с посоката
и скоростта на движение на въпросното МПС. Молят, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД евентуалното обезщетение да бъде намалено със степен не по- малка от 50 на
сто.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, от заключението на вещото лице, както и от становището на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.
05. 2015 г. около 17. 50 часа в гр. Ч. на ул. В.Л., в частта й на така
наречената в гр. Ч. „ малка бензиностанция „,
пред дом ** настъпило ПТ, изразяващо се в следното: Водачът и свидетел
по делото М.А.А. при управление на МПС Фолксваген, модел Поло с рег. № *** в
посока назад / на задна скорост / съборил на земята ищцата, в резултат на което
същата, видно от приетата и неоспорена по делото СМЕ по писмени данни № 477/
2015 г. с вещо лице Д- р Т.Г.Т., получила контузия на гръдния кош /
кръвонасядания по предна и задна повърхност /, кръвонасядания на дясна мишница
и предмишница и кръвонасядане на дясно бедро и подбедрица. Контузията на
гръдния кош е причинила на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, а кръвонасяданията на дясната мишница и предмишница и дясно бедро и
подбедрица са причинили страдания. Изрично в заключението си вещото лице
отбелязва, че предвид възрастта й възстановителния период, при правилно
протичане на оздравителния процес, е около 3 седмици.
За
извършеното от страна на водача на въпросното МПС нарушение на правилата за
движение по ЗДвП, бил съставен и АУАН, въз основа на който впоследствие било
съставено и НП от Началника на РУП Ч., с което на свидетеля А. била наложена
глоба в размер на 20. 00 лв.
Видно
от представените писмени доказателства се установява, че на водача е бил
представен талон за медицинско изследване, като на същия е била извършена
предварителна проба с Алкотест 7510 0097, като показания резултат бил 0. 00 на
хиляда, т.е. показания резултат не е отчел наличието на алкохол в кръвта на
водача на МПС, което обстоятелство се потвърждава и от представения и приет по
делото Протокол за химическа експертиза № 235/ 25. 05. 2015 г. със заключение,
че в кръвта на водача М.А. не се доказва наличие на алкохол. Такива твърдения
по делото не бяха наведени и от ответната страна.
Видно
от изслушаната и приета по делото АТЕ безспорно се установява механизма на
настъпване на ПТП, а именно, че произшествието е станало на 22. 05. 2015 г. в
условията на дневна светлина, около 17. 15 часа в гр. Ч. на ул. В.Л. пред дом **
в частта на улицата зад така наречената „ малка бензиностанция „. Установява
се, че управлявания от свидетеля А. лек автомобил е извършвал маневра –
движение на заден ход, без обаче водачът да се убеди, че зад автомобила няма
наличие на хора или на други ППС. По същото време и час, в качеството си на
пешеходка ищцата Т. предприела пресичане на улицата. Лекият автомобил при хода
си назад, застига пешеходката в гръб, удря я и я събаря на пътното платно.
По
разбиране на настоящия състав заключенията на двете експертизи следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите са в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал и са изготвени от експерти, разполагащи с нужните
специални знания. Съдът кредитира свидетелските показания на Г.Н. Т., макар и
същата да е в близки родствени отношения / снаха на ищцата / по отношение на
търпените болки и страдания, тъй като като близък роднина на пострадалата и
ищца, свидетелката има лични наблюдения и преки впечатления от страданията на
последната. Съдът счита, че следва да кредитира тези показания, тъй като те са
логични, съпоставени и с представената и приета по делото медицинска
документация, а и в хода на производството други доказателства, противни на
тях, не бяха събрани.
Безспорно
установено по делото е, че процесния автомобил има сключен договор за
застраховка „ ГО „ с ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 1 от КЗ с
Договор за застраховка „ ГО „ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахования е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ, следва на първо място: да се установи
наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „ ГО „ между
собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя, както и
всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения, а именно да е налице противоправно
извършено действие, наличие на вредоносен резултат, наличие на вина у прекия
извършител, както и на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между
противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят
дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител.
По
разбиране на настоящия състав в конкретния случай е налице противоправно деяние
на водача, изразяващо се в това, че е нарушил разпоредбите на ЗДвП, като от
обективна страна на същия при управление на автомобила на заден ход не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и удря движещия се зад МПС
пешеходец. От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, небрежно,
тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата, които регламентират движението
по пътищата и е следвало да съобразява поведението си с тях. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното.
Относно
размера на репарираните причинени увреждания, съдът счита, че следва да се
съобразява с нормата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, а именно че при непозволено
увреждане се дължат всички вреди, които са пряка или непосредствена последица
от увреждането, както и че същите се определят по справедливост.
Съгласно
правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „ справедливост „ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. Справедливостта се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната. С оглед на това като се прецени степента на
уврежданията, които е получила ищцата, а именно - лека телесна повреда: контузия
на гръдния кош / кръвонасядания по предна и задна повърхност /, кръвонасядания
на дясна мишница и предмишница и кръвонасядане на дясно бедро и подбедрица, като се
вземе предвид, че вследствие получените увреждания и преживения шок, ищцата е
претърпяла и продължава да търпи болки, страдания и страх, съдът намира, че следва да уважи иска в пълен
размер, както същият се претендира по ИМ.
Съдът счита, че следва да посочи
и обстоятелството, че ищцата е жена в напреднала възраст, на 74 години и
евентуалното възстановяване на същата би се забавило във времето. На следващо място следва да бъде отбелязано, че са налице
променени обществени отношения в Република България и нейните ангажименти
свързани с членството й в Европейския съюз. Съобразно нормата на чл. 492 от КЗ, минимална застрахователна сума (лимит на
отговорност): за застрахователите са
определени от законодателя в размер на 10 000 000. 00 лева. От това следва, че регламента на застраховането
и обезщетяването, като функция на застраховането следва да се изравни до голяма
степен с условията в останалите европейски държави.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетяване на претърпените
от ищцата неимуществени вреди следва да се определи
общо в размер на 3 000.
00 лв., която сума отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението, направено от ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата. Остава
недоказано твърдението на ответника, че ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е пресичала пътното платно на необозначено за
целта място. Това е така, защото ответната страна не ангажира релевантни
доказателства установяващи това нейно твърдение. Напротив, видно от становището
на вещото лице по САТЕ причината за произшествието от техническа гледна точка е
от неправилните действия от водача на лекия автомобил. В хода на производството
не се събраха каквито и да е било доказателства, пострадалата да е нарушила
законови тестове на ЗДвП. Следва да се има предвид, че същата е предприела
пресичане на пътното платно, зад паркиран автомобил, който не е бил в движение
и същата не е можела да предполага, че същият ще потегли на заден ход.
Недоказано остава и възражението за пресичане на необозначено място, тъй като
се установи, че по протежението на улицата няма каквито и да е било пешеходни
пътеки и пресичането на необозначено място не е забранено по силата на Закон.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата, като при непозволеното
увреждане същите се дължат от деня на събитието, когато е извършено
увреждането. Лихвите се явяват компенсаторни, а не мораторни и те се дължат от
деня на увреждането, от деня на злополуката, защото съгл. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД
длъжникът се смята за изпаднал в забава и без покана.
Предвид всичко гореизложено,
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.226, ал.1 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя за обезвреда вредите, причинени на ищеца, като трето лице, от застрахован при
него по риска „гражданска отговорност”. Установи се че ищецът е пострадал при
пътно транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на автомобила и че
в резултат на това произшествие е претърпял неимуществени вреди. По силата на валидно
сключения между прекия причинител на увреждането и застрахователя
застрахователен договор, задължението за обезвреда се поражда за
застрахователя, поради което и предявеният против него иск се явява основателен
и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковата претенция,
на осн. чл. ** ал. 1 от ГПК, съдът счита че следва да осъди ответното дружество
да заплати ннна ищцовата страна направените по делото разноски в размер на 1360.
00 лв. – адвокатски хонорар, ДТ за завеждане на ИМ и възнаграждения за вещи
лица.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 226 ал. 1 от КЗ във вр. чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „ БУЛ ИНС “ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1407, район Лозенец,
ул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П. да заплати на С.Д.Т. с ЕГН **********,***, сумата в размер на
3 000 / три хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 22.
05. 2015 г., изразяващи се в причинените й контузия на гръдния кош, контузия на
дясната ръка и контузия на десния крак, което е причинило разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 22. 05. 2015 г. – датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД “ БУЛ
ИНС “ АД, с посочен ЕИК и седалище и адрес на управление: да заплати на С.Д.Т. с п.а. и ЕГН направените
по делото разноски в размер на 1360. 00 лв. – адвокатски хонорар, ДТ за
завеждане на ИМ и възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . .
. . . . . . . . . . . . .