Решение по дело №350/2023 на Административен съд - Монтана

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       №  381/12.06.2023 г.

 

  Административен съд - Монтана, касационно-административен състав ,в публичното съдебно заседание ,на  девети юни  ,през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                               МАРИЯ НИЦОВА

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№350/2023г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от  АПК  ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

 С решение №68 от 13.03.2023г., постановено по АНД №1549/ 2022г.по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно постановление №12-2200230/22.11.2022г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „ДИКИСТРОЙ“ЕООД гр.С*** ,представлявано от О*** М*** П*** ,в качеството му на работодател  е наложено административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 2000лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ,вр с чл.128,т.2 КТ.

          Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „Д***“ЕООД ,гр.С*** ,представлявано от О*** М*** П*** ,чрез адв.Н.Н., с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,чрез юрк.Кръстева иска да се потвърди решението, като правилно и законосъобразно.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за  неоснователна.   

Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,по изложените по-долу съображения.

          Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2200230/24.10.2022г. и наказателно постановление№12-2200230/ 22.11.2022г. за това,че при извършена проверка по документи на 06.10.2022г. по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана е установено,че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от О*** М*** П*** не е изпълнило задължително предписание №5,дадено с Протокол от извършена проверка изх.№ПР2221569/19.07.2022г.,а именно: „Работодателят да заплати на Ю*** К*** Г*** уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. януари 2022г. ,начислена по ведомост сума за получаване в размер на 1768,94лв. със срок на изпълнение -10.08.2022г.. С горното деяние е нарушен  чл.128,т.2 КТ ,вр с чл.415,ал.1 от КТ ,за което на дружеството ,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

 Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За да потвърди НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан с всички допустими писмени и гласни доказателства ,при което правилно е ангажирана административно-наказателна отговорност на дружеството.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция с оглед установената практика и по други сходни дела.Безспорно е установено по делото ,че дружеството  ,представлявано от О*** М*** П*** не е изпълнило задължително предписание№5,дадено с Протокол от извършена проверка ,изх.№ПР2221569/ 19.07.2022г.,а именно: „Работодателят да заплати на Ю*** К*** Г*** уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за м. януари 2022г. ,начислена по ведомост сума за получаване в размер на 1768,94лв. със срок на изпълнение -10.08.2022г.,при което нарушението е доказано от субективна и обективна страна. Като е потвърдил НП Районния съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален и процесуален закон.Неоснователно се явява възражението в касационната жалба ,че предписанието е изпълнено с представен собственоръчно подписан фиш за заплата от  Ю*** К*** ,изпратен по ел. път на органа ,доколкото доказателства за този факт не се съдържат по делото ,а при липса на писмени доказателства ,съдът дава вяра на  свидетелските показания на разпитаните свидетели ,които установяват ,че нито към датата на изтичане на срока на  изпълнение на предписанието-10.08.2022г. ,нито към датата на проверката -06.10.2022г. заплатата е била преведена,установено с писмен документ-ведомост за заплата с подпис на лицето.Освен това ,задължителното предписание , имащо характер на ПАМ не е обжалвано и е влязло в сила ,при което е подлежало на задължително изпълнение от дружеството.Не се споделят и възраженията ,че липсват дата и място на нарушението ,съгласно  чл.42 и чл.57 ЗАНН , както и ,че протокола от 19.07.2022г. послужил като основание за издаване на 5 различни АУАН на дружеството ,въз основа на които са издадени 5 различни НП.След като протокола съдържа в себе си констатации за извършени няколко административни нарушения от дружеството,същият би могъл да послужи като основание за санкциониране с 5 различни АУАН и НП.Изводите на съда кореспондират на доказателствата по делото ,при което решението на съда ,с което е  потвърдено наказателното постановление следва да се потвърди.

Претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по делото ,чрез неговия процесуален представител юрк.Кръстева му се дължи на основание чл.63д,ал.1 и ал.4 ,5 от ЗАНН ,във вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП в размер близък до минималния размер от 100 лв.,платими от касатора.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №68 от 13.03.2023г., постановено по АНД №1549/ 2022г.по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА „ДИКИСТРОЙ“ЕООД гр.С*** ,представлявано от О*** М*** П*** да заплати на ИТ-Монтана юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв.

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                            

 

 

 

 

                                                             2.