РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, трети касационен
състав,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 322 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.К.Н.,
чрез адвокат Д.С., против решение №
564/03.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 719/2023 г. на Районен съд – Русе, с
което e потвърдено НП № 38-0004385/06.03.2023 г. на
директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе, с което на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на оспорващия е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на
МРРБ.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Иска се отмяната на въззивното решение и
вместо него да се постанови ново решение, с което да се отмени оспорваното НП. В
условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да намали
наложеното наказание към предвидения от закона минимум.
Ответникът
по касационната жалба – директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Русе не
взема становище. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От фактическа страна районният съд е приел
за установено, че на 20.12.2022 г. касаторът управлявал товарен автомобил,
марка „Скания“, тип седлови влекач с две оси, с рег. № ВТ 3518 КТ, с прикачено
към него полуремарке, с рег. № ВТ 1145 ЕЕ, като извършвал обществен превоз на
товар – въглища. На същата дата, около 15:30 ч., в гр.Русе, КПП хижа „Приста“, той
бил спрян за проверка на документите на ППС и на товара от служители на РД
„Автомобилна администрация“ гр. Русе. В хода на проверката, въз основа на
представената кантарна бележка № 5878/20.12.2022 г., било установено, че при
допустима максимална маса на управляваното от касатора съчленено ППС от 40 000
кг., същата била 47 200 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а
въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното НП, с което на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000
лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №
11 от 3.07.2001 г. на МРРБ.
При тези факти въззивната инстанция приела
от правна страна, че с оглед идентификацията на моторното средство масата му не
може да превишава 40 тона. Според съда, поради установеното с кантарната
бележка тегло – 47200 кг., ППС се явява
тежко и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС може да се придвижва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя. Изводът на
въззивния съд е, че като управлявал тежко ППС без съответното разрешително,
както от обективна, така и от субективна страна, жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е санкциониран. Не е констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила. Посочено е, че наказанието е правилно индивидуализирано
на максимума и следва да бъде потвърдено в размера, в който е наложено, тъй
като същото е съобразено с наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Решението е правилно, в частта, с която е потвърдено
НП по отношение на извършеното нарушение и неправилно по отношение на
определения размер на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лв.
Неоснователни са наведените в касационната
жалба възражения, че водачът не е от кръга на лицата, които са субекти на
извършеното нарушение, както и това досежно твърдяното от касатора
несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП и приложените от АНО
разпоредби.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП поставя императивно изискване
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. При неспазване на поставеното задължение,
в хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП се предвижда налагане на глоба на
водача на превозното средство в размер от 500 до 3000 лв.
Административнонаказателната отговорност по
смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2 от ЗДвП е предвидена за водача, поради
което касаторът, като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на чл. 139, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. От текста на
цитираната разпоредба следва, че за отговорността по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството чия
собственост е МПС, претоварено над допустимото по закон, като нормата предвижда
административнонаказателната отговорност за деянието да бъде търсена от водача,
който управлява това ППС, а не от неговия собственик.
Управлението на автомобил, чиято маса
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ,
както е и квалифицирано установеното при проверката деяние.
Установените в хода на административнонаказателното
производство факти, отразени в АУАН и НП, са подведени под хипотезата на
приложимата в случая санкционна разпоредба, т. е. налице е пълно единство между
описанието на нарушението от фактическа и правна страна, което обуслява извод,
че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето при ангажиране
на административнонаказателната му отговорност. За пълнота следва да се отбележи, че
в обстоятелствената част на НП е посочено пълното наименование на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
На следващо място, настоящият касационен
състав не споделя направеното в касационната жалба възражение за липса на
компетентност на актосъставителя и АНО при издаването на процесните АУАН и НП.
Посочената от касатора разпоредба на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, касае
контролът извършван върху извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, какъвто не е настоящия
случай.
Нормативният акт, регулиращ
обществените отношения свързани с придвижването на извътгабаритни и/или тежки
ППС по пътищата, е именно Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която съгласно § 3
от ЗР е издадена на основание чл. 139 от ЗДвП.
Касаторът е санкицониран за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. По отношение компетентността на
актосъставителя, съгласно чл. 91, ал. 2 от Закона за автомобилните превози
контролът при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства
с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани
от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието,
Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея, се
осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Алинея 3, т. 1 от същата разпоредба определя, че длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право да спират
моторните превозни средства, извършващи обществени превози на пътници и товари
и превози на пътници и товари за собствена сметка, за проверка, а съгласно чл.
92 от същия закон в изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица
извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.
По отношение на компетентността на АНО,
съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на
наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от
него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от
лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната
община или от оправомощени от него лица. По първоинстанционното дело е
приложена Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, издадена на основание чл. 47, ал. 2,
вр. чл. 47, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН, с която в т. 6 са дадени правомощия на
директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ да издават
наказателни постановления за установени нарушения на регламенти на ЕС, Закона
за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата.
Ето защо, настоящият състав, счита, че
оспорените АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи.
След извършения анализ, настоящият касационен състав,
счита, че не са налице твърдените в касационната жалба пороци на АУАН и НП,
досежно извършването на нарушението, както и не е накърнена възможността на
санкционираното лице да реализира правото си на защита в пълен обем.
Настоящият касационен състав обаче, намира оспореното
решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон по
отношение на размера на санкцията, тъй като наложеното наказание се явява явно
несправедливо.
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е
предвидил налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева,
което наказващият орган е определил в размер от 3000 лева. Този размер на
наказанието въззивният съд е приел за правилно индивидуализирано на максимума,
тъй като същото е съобразено с наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При
определянето на същия обаче не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Действително, управлението на
претоварените превозни средства, крие сериозен риск за участниците в движението
и за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията
на процесното не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в
т. ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. В НП не са
изложени мотиви, а и липсват доказателства, които да съставляват отегчаващи
вината обстоятелства, нито данни, че деецът е извършвал и други подобни
нарушения, установени с влезли в сила НП. Претоварването в случая е с 7200 кг., което
надвишава максимално допустимото тегло с 18 %, поради което не може да се квалифицира като възможно
най-тежкото нарушение по смисъла на т. 4 от Приложение № 1 "Категория на
тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016
година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на
Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, за да бъде наложено наказание в предвидения
от закона максимум. С оглед на
горното и за постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че НП следва да се
измени, като наложеното на нарушителя административно наказание се определи под
предвидения в санкционната норма максимален размер от 3000 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 564/03.08.2023 г.,
постановено по АНД № 719/2023г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено НП
№ 38-0004385/06.03.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” -
гр.Русе, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП №
38-0004385/06.03.2023 г. на директора на РД ”Автомобилна администрация” - гр.Русе,
с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на оспорващия е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв., за нарушение
по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба
№ 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, като намалява размера на наложеното административно
наказание "глоба" от 3000 /три хиляди/ лева на 2000 /две хиляди/
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.