Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба с вх. № 37 от 06.01.2023г. от С.Л.М.,***, чрез адвокат М.С. от ЯАК, с адрес *** срещу Прокуратурата на Република България. Иска се обявяване за нищожен акт - „Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег. № 1390 от 31.03.2011г. на ВКП /Приложение 5/ в частта на чл. 1 ал. 3 и чл. 9-11/, наричани по долу Правилата. Претендират се настъпили имуществени вреди от неправомерно задържан лек автомобил по пр.пр. 2020/2013 на Окръжна прокуратура Ямбол.

Във връзка с това, че ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни, ЯАС, трети състав, с разпореждане № 107 от 07.02.2023г. остави исковата молба без движение, като даде подробни указания за отстраняване на нередовности в исковата молба.

Уточняваща молба с вх. № 322 от 08.02.2023г. постъпи от ищеца, като се посочи следното: Предмет на иска е: 1. Обезщетяване на вреда, настъпила от обезценяване на автомобила по време на задържането му на открит паркинг на КАТ- Ямбол в периода 01.10.2013 г. до 08.01.2018 г. (4 години и 3 месеца). Тя възлиза на 15950 лв. - главница. През 2013 г. ищецът е предал модерен и представителен автомобил, а през 2018 е получил овехтяло и загубило пазарна стойност МПС. Автомобилът е престоял на незащитен паркинг без поддръжка и обслужване на електрическа, ходова, двигателна система, гуми, лаково-бояджийско покритие и други. Размерът на това обезценяване е поискал да определи съдебно - стокова експертиза. 2. Мораторна лихва върху главницата за периода 09.01.2018 г. (освобождаване на МПС) до 06.01.2023 г. (дата на депозиране на исковата молба). 3.Законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно събиране на сумата.

Посочва, че правопораждащ юридически факт е неправомерното писмено разпореждане (конкретен административен акт) на прокурор М.Б.от 27.09.2013 г. по пр.пр.2020/2013 г. ЯОП, с което е разпоредил предаване на МПС на република Италия. Твърди, че нищожността на този прокурорски акт произтича от: 1. Липсата на правомощие за прокурора съгласно чл. 69а ЗМВР да разпорежда предаване на МПС на чужда държава. Законовият текст му вменява единствено да утвърди едномесечното задържане на МПС. Потвърждаването на този прокурорски акт по реда на вътрешно инстанционния контрол, не може да санира тази нищожност.; 2. Нищожността на „Правилата по прилагане на чл. 69а от ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП) № 1390/31.03.2011 г. Тези правила са правно нищо (нищожни), тъй като чрез тях в условия на липса на нормотворческа власт, ГП е учредил за подчинените си право на преценка и правомощие да разпоредят предаване на МПС на чужда държава.(чл.1 от Правилата).; 3.Липсата на основание (искане в Шенгенската информационна система (ШИС) за предаване на МПС. На следващо място посочва, че видно от лингвистичната експертиза, а и от елементарен прочит на английско езичен текст на фиша в ШИС, искането на италианската полиция не е за предаване на автомобил, а за информация за него. Това била и причината МПС да престои на паркинга на КАТ Ямбол, без никой от Италия да дойде и да го потърси.

Твърди се още, че прокурор Б.е направил неправилна преценка по смисъла на чл. 1 от Правилата по прилагане на чл. 69а ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП) № 1390/31.03.2011 г.

Като пряка причинно - следствена връзка между нищожния акт на прокурора, описан в т.2. и настъпилата вреда, уточнява : Издаването на нищожния прокурорски акт е единствената причина за задържането на МПС на открития паркинг на КАТ- Ямбол 4 години и 3 месеца. Сочи, че ако нищожния прокурорски акт не бе издаден, МПС нямаше да се обезцени в следствие на престоя на незащитен паркинг без поддръжка и обслужване на електрическа, ходова, двигателна система, гуми, лаково-бояджийско покритие и други.

Заявява, че е налице хипотезата на чл. 203-207 от АПК, тъй като щетите са настъпили от конкретен административен акт, а не от действие или бездействие.

Иска от съда да се произнесе по нищожността на Правилата по прилагане на чл. 69а от ЗМВР, издадени от Главния прокурор (ГП) № 1390/31.03.2011 г. Обстоятелството, че те вече са отменени с изричен акт не е пречка за обявяване на изначалната им нищожност, до колкото те са дали „правомощие“ на прокурор Б. да произнесе разпореждането за предаване на МПС на Р.Италия.

С определение № 50 от 17.02.2023г. по адм. дело № 7/2023г. на ЯАС е оставена без разглеждане исковата молба от С.Л.М.. С определение № 5772 от 01.06.2023г. по адм. дело № 2613 /2023г. на ВАС е отменено определението на ЯАС и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.П., който поддържа претенциите с искане да бъдат уважени изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна Прокуратура на Република България редовно призована в съдебно заседание не изпраща представител. Депозиран е отговор-становище, в което се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище, че исковата молба е изцяло неоснователна и се придържа изцяло към депозирания писмен отговор-становище от Прокуратурата на РБ.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С определение № 50 от 17.02.2023г. по адм. дело № 7/2023г. на ЯАС е оставена без разглеждане исковата молба от С.Л.М.. С определение № 5772 от 01.06.2023г. по адм. дело № 2613 /2023г. на ВАС е отменено определението на ЯАС и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с указания задължителни за настоящия съд.

По делото е изискано и приложено адм. дело № 142/2018г. ведно с решение № 1154 от 23.01.2020г. по адм.дело № 11088/2018г.на ВАС.

С представянето им, постъпи и становище от Прокуратурата на РБ, чрез процесуален представител Ц.М.-гл.експерт-юрисконсулт. Представена е и заповед № РД-04-117/06.04.2017г. за отмяна на правилата. Становище с вх. № 328 от 09.02.2023г. относно писменото становище на Прокуратурата на РБ депозира и процесуалния представител на ищеца.

С решение № 154/26.7.2018г. състав на ЯАС е отхвърлил предявените от С.Л.М. ***, чрез пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и електронен адрес - * искове да бъдат осъдени солидарно Прокуратурата на Република България-гр.София, бул.„Витоша“ № 2 и Министерство на вътрешните работи (МВР)-гр.София, ул.„6-ти септември“ №29 да му заплатят сумата 135512,04 лева, включваща главница в размер на 114455,25 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в това, че в резултат на задържане на собствения му лек автомобил „*“ с peг.№ *, рама * С.Л.М. е пропуснал полза в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен автомобил, които имуществени вреди са в резултат на Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е постановено лек автомобил, с марка „*", модел „*", с рег.№ *, с рама № *, ведно с 1 бр.ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде на полицейските власти на Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице, въз основа на което постановление МВР-Ямбол е задържало автомобила; на неверния начален превод на сигнала в ШИС, извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция „МОС“ на МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление № 3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура и мораторна лихва върху главницата в размер на 21056,79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й събиране. Решението е оставено в сила с решение № 1154 от 23.01.2020г. по адм.дело № 11088/2018г.на ВАС.

Към адм. дело № 142/2018г. се съдържа и прокурорска преписка пр.пр. 2013/2020.

Видно от установеното по адм. дело № 142/2018г. на ЯАС с Договор за покупко-продажба на МПС рег.№ 3136/21.08.2013 г. на нотариус в район РС-Бургас С.Л.М. е закупил от Г.Н.Я. и С.В.Я. лек автомобил „*“ с per.№ *, рама *, двигател № ****, цвят тъмно син металик за сумата 900 (деветстотин) лева, която сума продавачите са получили изцяло от купувача.

В Докладна записка от 30.08.2013 г. на инспектор в сектор „ПКП“ при ОДМВР-Ямбол до началник сектор „ПКП“ при ОДМВР-Ямбол е посочено, че във връзка с преписка рег.№ 12371/2013 г. на ОДМВР-Ямбол е извършил проверка, при която установил, че на 29.08.2013 г. в сектор „ПП“-Ямбол е представено МПС марка „*“ модел „*“ с ДК.№ *, рама *, собственост на С.Л.М., който автомобил е обявен за издирване в ШИС под Шенгенски идентификационен № IT ********. Предложено е докладната записка със събраните материали да се изпрати на Окръжна прокуратура-Ямбол по компетентност.

Видно от Протокол от 29.08.2013 г. за доброволно предаване на вещи по чл.69а, ал.2 от ЗМВР С.Л.М. е предал доброволно описания автомобил с един брой ключ за запалване.

Преписка рег.№ 12371/2013 г. на ОДМВР-Ямбол с докладната записка и Справка ШИС-издирвано МПС Шенген идентификатор IT ******** са изпратени до Окръжна прокуратура-Ямбол, където са входирани под № 2020/30.08.2013 г.

С Протокол за избор на наблюдаващ прокурор от 30.08.2018 г. е избран М.Б. за такъв по преписка 2020/2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол.

С Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол е постановено лек автомобил, с марка „*", модел „*", с рег.№ *, с рама № *, ведно с 1 бр.ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде на полицейските власти на Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице.

В мотивите на постановлението е посочено, че видно от писмо рег.№ А-20595/30.08.2013 год. на Д"МОС", сектор „СИРЕНЕ" при МВР на Р.България, полицейските власти на Р.Италия са изпратили волеизявление, съдържащо информация за въведения сигнал по ШИС, с потвърждение на същия и с изрично искане за връщане на обявения за издирване лек автомобил на неговия собственик по смисъла на чл.69а, ал.8 от ЗМВР.

С Постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на Апелативна прокуратура-Бургас е потвърдено Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на ЯОП.

С Определение № 223/15.11.2013 г. по чнд № 366/2013 г. на ЯОС е оставена без разглеждане жалбата на С.Л.М. против постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол потвърдено с постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на Апелативна прокуратура-Бургас.

С Определение № 57/19.02.2014 г. по вдчн №226/2013 г. на Апелативен съд-Бургас е потвърдено определение № 223/15.11.2013 г. по чнд № 366/2013 г. на ЯОС.

С Постановление № 1194/2014 г. от 07.05.2014 г. на Върховна касационна прокуратура е потвърдено постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на Апелативна прокуратура-Бургас, с което е потвърдено постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол.

С Определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014 г. Административен съд-Ямбол е оставил без разглеждане искане вх.№833/09.06.2014 г. от С. Л. М. ***, чрез адв.С. ***, на осн.чл.250 от АПК да бъде обявено за нищожно Постановление на ЯОП от 27.09.2013 г. по пр.2020/2013 г., в частта, с която е разпоредено “Лек автомобил, с марка “*”, модел “*” с рег.№ *, с рама № *, ведно с 1 бр. ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 г. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде на полицейските власти на Р.Италия”, и да бъде разпоредено безусловно прекратяване на действията на ЯОП по задържане на автомобила, което определение е оставено в сила с Определение № 9402/07.07.2014 г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС и е влязло в законна сила на 07.07.2014 г.

С решение № 702/17.01.2018 г. по адм.дело № 9184/2017 г. ВАС-Петчленен състав-ІІ колегия е отхвърлил искането на С.Л.М. за отмяна на определение № 9402/07.07.2014 г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС, с което е оставено в сила определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014 г. Административен съд-Ямбол.

С Определение № 284/07.08.2014 г. по адм.дело № 141/2014 г. Административен съд-Ямбол е оставил без разглеждане предявения от С.Л.М. *** против Министерството на вътрешните работи гр.София иск да се приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника несъществуването на отразения в писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Д „МОС”, сектор „СИРЕНЕ” при МВР юридически факт-наличие на „изрично искане за връщане на вещта” в писмо на италианските власти по сигнал с идентификатор IT ********, което определение е оставено в сила с Определение № 12767/28.10.2014 г. по адм.дело №12533/2014 г. на ВАС и е влязло в законна сила на 28.10.2014 г.

С молба № 2020/13 от 26.02.2015 г. С.Л.М. *** да се разпореди освобождаване на въпросния автомобил и предаване на собственика му, като с писмо изх.№ 2020/2013 г. от 27.02.2015 г. на ЯОП е уведомен, че преписка № 2020 по описа на Окръжна прокуратура –Ямбол за 2013 г. е решена с акт на прокурор от ОП-Ямбол и не съществуват законни основания за нейното пререшаване, като с определение № 83/26.03.2015 г. по чнд №133/2015 г. на ЯОС е оставена без разглеждане жалбата на С.Л.М. против уведомлението на ЯОП от 27.02.2015 г.

С Постановление от 15.04.2015 г. на Софийска районна прокуратура е отказано да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 28846/2014 г. по описа на СРП, която преписка е образувана по повод постъпил в СРП сигнал от С.Л.М., чрез адв. М.В.С. с твърдение, че неизвестен служител при Министерство на вътрешните работи - дирекция МОС е съставил и подписал писмо № А-20595 / 30.08.2013 г. на дирекция МОС при МВР, който документ е официален и е с невярно съдържание, поради което е предмет на престъпление по смисъла на чл.311, ал.1 от НК.

С Постановление № 3050/2015 г. от 30.06.2015 г. на Апелативна прокуратура-София са потвърдени постановление от 14.05.2015г. по пр.пр.№ 9810/2014г. на Софийска градска прокуратура, с което е потвърдено постановление от 15.04.2015 г. на Софийска районна прокуратура за отказ от образуване на досъдебно производство, като постановлението на Апелативна прокуратура-София е потвърдено с постановление от 01.06.2016 г. на ВКП по пр. № 1194/2014 г.

С Постановление № 3397/2013 г. от 30.11.2015 г. на Апелативна прокуратура-Бургас е потвърден отказът на прокурор Б. при Окръжна прокуратура - Ямбол от 16.11.2015 г. да пререши преписка изх.№ 2020/2013г. на същата прокуратура.

Видно от писмо рег.№ 812100-8143/19.04.2017 г. на МВР в Дирекция „МОС“ е получено съобщение, че сигнала в ШИС за издирване на описания по-горе автомобил е заличен.

Със Заповед № 1679з-6/08.01.2018 г. на началник РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол е разпоредено лек автомобил „* *", с рег.№ * с рама № * да се върне на С. Л. М., което е сторено с Протокол за връщане на вещ, иззета по чл.84, ал.1 от ЗМВР от 09.01.2018 г.

По настоящото дело е назначена по искане на ищеца Стоково-оценителска-автотехническа експертиза, като вещото лице да даде заключение за пазарната стойност на автомобила със същите показатели като този на ищеца/марка Ф., джип * модел 2005г. Автоматична скоростна кутия, въздушно окачване, година на производство 2005г./към 01.10.2013г. и пазарната стойност на същия автомобил към датата на връщането му-08.01.2018г. Вещото лице представи заключение, прието като неоспорено от страните. При определяне на пазарната стойност на автомобила към 01.10.2013. е взето предвид, че автомобилът към момента на оценката е бил в годно за употреба състояние, т.е. в движение. Вещото лице приема като най- подходящ следния метод за оценяване: метод на „Пазарните цени“ (Пазарните аналози). Пазарната стойност на обекта се определя по формулата: справедлива пазарна стойност на оценявания актив (СПС) е равна на справедливата пазарна цена на аналога (СПЦ) по коефицент на корекция (КК). При многобройните проучвания на пазарните оферти се наблюдава склонност у продавачите към намаляване на първоначално обявената стойност в рамките на около КК = от 5% до 15%. Това обуславя въвеждането на коефициент на корекция на средната офертна цена от извършената справка. Този коефицент пряко зависи от моментното състояние на пазара и по-конкретно от търсенето и предлагането на тази марка и модел ППС към датата на оценката. Средната пазарна цена на транспортните средства се изчислява след предварително изготвен анализ базиращ се на информация, относно покупни цени на МПС и потенциалните възможности за използването му. След определяне на всички коефициенти и отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към използвания метод за оценка за крайната пазарна стойност на оценявания автомобил.Автомобил марка Ф., джип * модел 2005г., автоматична скоростна кутия, въздушно окачване, година на производство 2005г. Към 01.10.2013г. СПЦ е 28 930,00лв. (двадесет и осем хиляди и деветстотин и тридесет лева). Средния коефициент на корекция е 10%. Следната справедлива пазарна стойност на автомобила се получава 26 037,00лв. (двадесет шест хиляди и тридесет и седем лева).

За Определяне на пазарната стойност на автомобила към 08.01.2018г. е използвана същата методология като при датата на изземване на автомобила, определя се и цената към дата на връщането му. Автомобил марка Ф., джип * модел 2005г., автоматична скоростна кутия, въздушно окачване, година на производство 2005г. Към 08.01.2018г. СПЦ е 13 300,00лв. (тринадесет хиляди и триста лева). Средния коефициент на корекция е 10%. Следната справедлива пазарна стойност на автомобила се получава 11 970,00лв. (единадесет хиляди и деветстотин и седемдесет лева). При извършване на оценката се изхожда за „справедлива пазарна стойност“: Оценката се стреми да даде максимално точен ориентир за справедливата пазарна стойност на оценяваните обекти, като се базира на обективна информация интерпретирана от необвързана с потенциалните преговорящи страни, според вещото лице. Към дата 01.10.2013г. - 26 037,00лв. (двадесет шест хиляди и тридесет и седем лева). Към дата 08.01.2018г. - 11 970,00лв. (единадесет хиляди и деветстотин и седемдесет лева). Сумата на обезценяване на МПС-то от датата на задържането му до датата на връщането му се изчислява на 14 067,00лв. (четиринадесет хиляди и шестдесет седем лева). Заключението е прието като неоспорено от страните.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същия е допустим, с оглед определение № 5772 от 01.06.2023г. по адм. дело № 2613 /2023г. на ВАС , с което е отменено определение № 50 от 17.02.2023г. по адм. дело № 7/2023г. на ЯАС. ВАС приема, че :“АС е сезиран с осъдителен иск, предявен от от С.Л.М. срещу Прокуратурата на РБ за ангажиране на деликтна отговорност на държавата за обезценяване на неправомерно задържан лек автомобил по прокурорска преписка 2020/2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол с цена на иска 15950 лв. главница и мораторна лихва в размер на 8085 лева. От изложението на фактите е видно, че се претендират обезщетяване за обезценяването на лек автомобил марка *, джип * модел 2015 г. за периода 01.10.2013 г. -08.01.2018 г., през който период е бил задържан по силата на прокурорско постановление за предаването му на италианските власти на основание чл.69а ЗМВР (отм.).“

ВАС сочи още, че по настоящето дело се искат имуществени вреди в резултат на обезценката на автомобила от продължителното неправомерно задържане.

ВАС изрично посочва, че съдържанието на решение № 4/16.03.2017 г. по конституционно дело №16/2016 г. на Конституционен съд, с която е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.84, ал.6, изр. първо от ЗМВР и на чл. 84, ал.8 ЗМВР със сходно съдържание като чл.69а, ал. 6 и ал.8 ЗМВР(отм.), в което изрично е посочено, че актът на прокурора по чл.84 ЗМВР има характера на административен акт и подлежи на съдебен контрол. В тези случаи актовете на прокурора са изрично подчинени на режима, установен в чл.120 от Конституцията .

Рагледан по същество искът срещу Прокуратурата на РБългария е неоснователен и недоказан по следните съображения:

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изрично обуславя допустимостта на иска за вреди от предварителната отмяна на акта, от който се твърдят вредите. Предвид данните по делото това условие в случая не е изпълнено. Отклонение от установения в чл. 204, ал. 1 от АПК принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. Видно от доказателствата и извършената служебна проверка, спорното постановление на първо място не само, че не е било отменено, а напротив неговата валидност е била потвърдена в хода на две инстанционни производства - с постановление № 1194/2014 г. от 07.05.2014 г. на Върховна касационна прокуратура е потвърдено постановление № 3397/2013 г. от 15.10.2013 . на Апелативна прокуратура - Бургас, с което е потвърдено постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол, както и по реда на АПК.

С определение № 9402/07.07.2014 г. по адм. дело № 8181/2014 г. на ВАС е потвърдено определение № 213/11.06.2014 г. по адм. дело № 98/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане искането на М. да бъде обявено за нищожно постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол. По реда на извънредния способ за контрол с решение № 702/17.01.2018 г. по адм. дело № 9184/2017 г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на М. за отмяна на определение № 9402/07.07.2014 г. по адм. дело №8181/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила определение № 213/11.06.2014 г. по адм. дело № 98/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол. За нищожност на оспорвания акт съдът следи служебно, поради което такава проверка по отношение на оспорваното в настоящото производство постановление вече е била извършена.

Неоснователно е твърдението на ищеца относно нищожността на постановлението предвид произнасянето на Конституционния съд. С Решение № 4 от 16.03.2017 г. на КС по к. д. № 16/2016 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР, както и на чл. 84, ал. 8 от МВР в частта й "в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта". В решението е прието, че отпадат установените в закона функции на прокурора от окръжната прокуратура за контрол върху предаването/изземването на вещта и нейното връщане на лицето, от което е приета или иззета, тъй като разпоредбата на чл. 84 от ЗМВР възлага на прокурора контролни правомощия върху актове на изпълнителната власт, каквито не са предвидени в чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България (КРБ). След като посочените норми са обявени за противоконституционни, прокуратурата не би могла да държи вещта на законно основание. Конституционният съд е приел, че занапред връщането на вещта ще следва да се осъществява непосредствено от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение в резултат на доброволно предаване, които следва да се произнесат с надлежно издаден административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.151 ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде правило за поведение занапред, но преди обявяването му за противоконституционен той е възпроизвел своя правен ефект. Към момента на издаване на постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол нормата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР е била част от позитивното право и е произвела своето действие.

В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици.

С оглед на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, настоящия състав на ЯАС смята, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин наличието на имуществени вреди, които да са настъпили от незаконосъобразен акт на длъжностни лица на ответника и да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразен акт.

Следва да се посочи, че изрично ищеца заяви, че не се касае за незаконосъобразни действия или бездействия на прокуратурата. Изрично беше поискано да бъдат обявени за нищожни „Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагането на чл. 69а ЗМВР“, отменени, предвид решение № 4/16,03.2017 г. по к.д. № 16/2016 г. на Конституционния съд (Правила). Така, оспорва се текстът на чл. 1, ал. 3 от Правилата, който описва целта на разпоредбата на чл. 69а ЗМВР, както и текстовете на чл. 9-11 от Правилата, които са съобразени с разпоредбите на чл. 84 от ЗМВР. Тези Правила са подписани от главния прокурор, в съответствие с функциите му по чл. 138 от ЗСВ, както и от министъра на вътрешните работи.

Според ищеца именно те са били основание за действията на прокурора при ЯОП по пр.пр. 2020/2013. Тук е мястото да се посочи, че тези правила са отменени и не страдат от най-тежкия порок –нищожност , поради което и такава не следва да бъде обявявана. Тези Правила са подписани от главния прокурор, в съответствие с функциите му по чл. 138 от ЗСВ, както и от министъра на вътрешните работи и както се посочи по-горе, впоследствие отменени.

С оглед изложеното, на първо място не е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от длъжностни лица на ответника при упражняване на административна дейност. Постановените актове по случая с отнемането на лекия автомобил са такива по реда на НПК и няма данни същите да са отменени, като незаконосъобразни. Действията с автомобила на ищеца са извършени в резултат на оперативно издирвателни мероприятия по установяването му, актове и действия на Прокуратурата по изземване. Следователно, не се отнася за административна дейност на длъжностни лица на ответника.

Не е налице първата от изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а след като не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на специалната норма искът изцяло е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл съдът счита, че при липсата на една от предпоставките за уважаване на иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ няма как и да коментира причинна връзка и вредоносен резултат. Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

Според чл.204, ал.1 и ал.2 АПК иска може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като ал.3 и ал.4 дават възможност когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както и незаконосъобразността на действието или бездействието да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Дадените възможности за упражняване на правата по различен процесуален ред са алтернативни и не може да се ползват заедно или последователно.

Поради това когато незаконосъобразността на административния акт, действието или бездействието са били разгледани по реда на една от процедурите на чл.204 АПК е недопустимо да се преразглеждат по друга от тях.

Видно от доказателствата по делото Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е разпоредено предаване на собствения на ищеца лек автомобил „*“ с per.№ *, рама * на италианската полиция е било предмет на пълен инстанционен контрол.

В рамките му се извършва проверка за неговата законосъобразност на всички основания включително и за нищожност, поради което и доколкото постановените актове са окончателни, то не съществува възможност за преразглеждане на този въпрос.

Паралелно с това за нищожността на въпросното постановление съдът се е произнесъл с влезли в сила определения по адм.дело № 98/2014 г. на Административен съд-Ямбол и по по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС. Нещо повече, с решение № 702/17.01.2018 г. по адм.дело № 9184/2017 г. ВАС-Петчленен състав-ІІ колегия е отхвърлил искането на С.Л.М. за отмяна на определение № 9402/07.07.2014 г. по адм.дело №8181/2014 г. на ВАС, с което е оставено в сила определение № 213/11.06.2014 г. по адм.дело № 98/2014 г. Административен съд-Ямбол. За да постанови този акт съдът изрично е обсъдил Решение №4/16.03.2017 г. по конституционно дело № 16/2016 г. на Конституционния съд, с който е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.84, ал.6, изр. първо от ЗМВР с мотиви, че актът на прокурора по чл.84 ЗМВР има характер на административен акт.

В тази връзка както постановлението на ЯОП, така и извършеното въз основа на него задържане на автомобила не са действия или бездействия по смисъла на чл.204, ал.4, респ. чл.250 и чл.256 АПК, защото се основават или на закона или на административен акт.

Ето защо в настоящия процес не може да се извърши претендираната от ищеца преценка на законосъобразност по реда на чл.204, ал.3 и ал.4 АПК, след като същите въпроси са били разгледани в други производства, приключили с влезли в сила актове и пререшаването не може да стане чрез инцидентния контрол за установяване нищожност на административен акт или на незаконосъобразност на действие или бездействие в рамките на обезщетителното производство.

Горното обосновава извода, че в случая липсват административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, които да са незаконосъобразни, т.е. липсва една от изискуемите предпоставки, за да бъде уважена претенцията.

На следващо място настъпването на твърдяния вредоносен резултата не е установено по безспорен и категоричен начин по пътя на пълното доказване.

За такова не е достатъчно заключението на съдебно-стоковата експертиза за размера на обезщетението, представляващо хипотетично цената за обезценяване на автомобила, престоял на паркинг около 4г. който съответства на марка *, модел * със сходни характеристики.

Освен това изготвената експертиза дава заключение, но може само в сферата на вероятностите и твърде абстрактно да се посочи размер на обезценяване на автомобила. Възниква въпросът с колко би се обезценил, ако беше експлоатиран този автомобил. По отношение на обезценката на автомобила: следва да се има предвид, че обезценката на автомобил е нормален/естествен процес от обективната действителност и настъпва по отношение на всеки автомобил, независимо от собствеността и мястото, където се съхранява. Обезценяването би настъпило дори ако вещта се намираше във владение на ищеца.

Поради това съдът приема от една страна, че твърдяния вредоносен резултат не е в пряка причинна връзка с незаконосъобразен адм. акт, а от друга страна претенцията е недоказана и по размер.

Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, което влече същия резултат и по отношение на акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен за направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова.

Неоснователни са претенциите на ответната страна - Прокуратурата на Република България за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, които са специални и дерогират чл. 78 от ГПК.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявената от С.Л.М. ***, чрез пълномощника му адв. М.С. ***, офис 10 и електронен адрес - *.com искова молба да бъде осъдена Прокуратурата на Република България-гр.София, бул.„Витоша“ № 2 да му заплати сумата от 15950/петнадесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на обезценката на продължителното неправомерно задържане на собствения му лек автомобил „*“ с per.№ *, рама * С.Л.М., за периода 01.10.2013 г. до 08.01.2018 г. в резултат на нищожност на „Правила за работа и осъществяване на взаимодействие на органите на МВР и ПРБ при прилагане на чл. 69а от ЗМВР“, рег. № 1390 от 31.03.2011г. на ВКП /Приложение 5/ в частта на чл. 1 ал. 3 и чл. 9-11/, довели до Постановление изх.№ 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, с което е постановено лек автомобил, с марка „*", модел „*", с рег.№ *, с рама № *, ведно с 1 бр.ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР-Ямбол с протокол от 29.08.2013 год. по реда на чл.69а, ал.2 от ЗМВР от С. Л. М. *** да се предаде на полицейските власти на Р.Италия или на надлежно упълномощено от тях лице, въз основа на което постановление МВР-Ямбол е задържало автомобила.

Отхвърля и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 09.01.2018 г. (освобождаване на МПС) до 06.01.2023 г. (дата на депозиране на исковата молба), както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателно събиране на сумата.

Не уважава искането на Прокуратурата на РБ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Председател:	/п/ не се чете