О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.Лом,
02.04.2020г.
Ломски районен съд, втори
граждански състав, в закрито съдебно заседание, проведено на втори април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1575 по описа на ЛРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.145 и
сл. от АПК.
Адм.гр.дело № 1575/20г. по описа на ЛРС е
образувано по Жалба на „ЮЛСТРЕЙД“ ООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Христо Силянов“ № 41, представлявано от управителя Ю.М.К.
против Мълчалив отказ на Председателя на Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за
стопанската 2020/21г. за землището на с.Златия, обл.Монтана във връзка със
Заповед РД-09-567/14.0.2015г.и Приложение към Заповед РД-04-2/10.08.2017г. на
Министъра на земеделието и храните и горите, с която се указва, че при
съществуваща колизия на права ОСЗГ не е органа, който трябва да разрешава спора
между страните, а имотите трябва да бъдат изключени от процедурата по уедрено
ползване. Със Заявление с вх.рег.№ АР-4105 от 10.08.2020г. жалбоподателят е
поискал изключване от процедурата по чл.37в от ЗЦСПЗЗ поради неизяснена колизия
на права и съществуващо наличие на повече от едно правно основание за едни и
същи имоти, като за наличието на конкуренция на права е заведено гр.д. с ИМ с
вх.рег.№ 10090/10.08.2020г. по описа на ЛРС, с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството по делото е образувано в РС
гр.Лом, след като с Определение № 13373 от 28.10.2020г. на Върховния
Административен съд на РБ, Четвърто отделение по адм.дело № 11330/20г. по описа
на ВАС производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на РС гр.Лом за произнасяне по Жалбата на „ЮЛСТРЕЙ“ ООД, ЕИК ……, гр. София,
представлявано от управителя М. А., срещу мълчалив отказ на Председателя на
комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на
с.Златия, обл.Монтана.
В жалбата
се твърди, че органът не се е произнесъл по подадено негово заявление с вх.
рег.№ АР-41/10.08.2020г. по регистъра на Общинска служба по земеделие –
Вълчедръм за изключване на имоти, находящи се в землището на с.Златия, обл.
Монтана, от процедурата по чл.37в от
ЗСПЗЗ.
Посочва се, че е налице неизяснена
колизия на права, за което е заведено гражданско дело с правно основание чл.108
от ЗС пред РС-Лом.
Приложени са писмени доказателства:
Искова молба, вх. № 10090/10.08.2020г., с ищец жалбоподателя и ответник
„АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ“, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ № 9, представлявано от С. И. Д., с правно основание чл.108 от
ЗС, а също Заявление вх. № АР-41/10.08.2020 год. от жалбоподателя до
Председателя на комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 год. за
землището на с.Златия, обл. Монтана.
В цитираното заявление е поискано да
бъдат изключени от процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. и
оставени в реалните им граници поземлени имоти в землището на с.Златия, обл.
Монтана, с идентификатори: № 31053.47.5 по КККР на с.Златия – представляващ
„нива“ от 53,571дка и № 31053.926.33 по КККР на с.Златия, представляващ „нива“
от 3,081дка. Приложен е Протокол от проведено на 11.08.2020 год. заседание на
комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ, назначена със Заповед 221/05.08.2020 год. на
Директора на ОДЗ Монтана и посочената заповед. Жалбата е подадена чрез ОЗС
Вълчедръм до Върховен административен съд, който с Определение №
13373/28.10.2020г. по адм. дело № 11330/2020г. е прекратил производството и
изпратил същото по подсъдност на РС Лом.
Предвид заявеното оспорване, съдът
намира, че така предявената жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1
от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение
между собствениците и/или ползвателите.
Сключването на споразумението се
ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със
заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на
съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до директора на
областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение,
разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за
техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът
на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в
землището в срок до 1 октомври на съответната година.
Законовата процедура ясно и конкретно е
разписана в чл. 37в от ЗСПЗЗ, като в нея се съдържат правомощията на всеки един
от органите ръководещи процеса, включително правомощията на комисията,
разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се
произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата
по разпределение на масивите.
Когато такова споразумение се постигне
между ползвателите при условията и в срока по ал. 1 – до 30 август, както и
когато не бъде постигнато, комисията следва да състави служебно проект за
разпределението на ползването на земите по масиви в срок до 15 септември на
съответната година и да изготви доклад до директора на областната дирекция
"Земеделие", който и в двата случая в срок до 01 октомври издава
заповед за разпределение на масивите.
Тази заповед представлява индивидуален
административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 37в,
ал.5 от ЗСПЗЗ.
Неиздаването на индивидуален
административен акт в законовия срок представлява мълчалив отказ.
Когато съществува задължение за правно
действие – издаване на индивидуален административен акт, само тогава
неиздаването му в срок представлява мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно оспорване.
Съгласно
чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията,
действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или
изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от
производствата по издаване на нормативни актове.
В конкретния случай мълчаливият отказ
на председателя на комисията по чл.37в ЗСПЗЗ да изключи от процедурата по
уедрено ползване посочените от жалбоподателя имоти, за които е налице твърдяна
колизия на права, не съставлява индивидуален административен акт, тъй като е част от производството по издаване на
индивидуалния административен акт - заповед за разпределение на масивите на
директора на областната дирекция по земеделие.
Тази именно заповед представлява
индивидуален административен акт и
подлежи на самостоятелно обжалване.
Жалбата против мълчаливия отказ на
Председателя на Комисията по чл.37в от
ЗСПЗЗ е недопустима, тъй като актовете на Комисията представляват актове по чл.
21, ал.5 от АПК, които са част от
процедурата и целят да подготвят производството по чл. 37в на ЗСПЗЗ.
След като по съществото си актовете на
комисията не съставляват индивидуален административен акт, то те не подлежат на
оспорване по съдебен ред, включително и мълчаливите отказа за издаването им.
Жалбоподателят може да обжалва
индивидуалния административен акт на компетентния административен орган, който
в случая е Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Монтана.
Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ съставлява
помощен орган към административния орган като същата няма решаващи правомощия.
Дори помощният орган, какъвто е комисията по чл.37в ЗСПЗЗ, да не се е
произнесла по молбата на жалбоподателя, то тя ще изпрати същата заедно с
преписката и становището си до компетентния административен орган, като
органът, след като бъде сезиран, при издаването на своя индивидуален
административен акт, сам ще установи дали помощният орган е действал
правосъобразно като не е изключил от процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ процесните
имоти, сочени от жалбоподателя.
Актовете, които са част от
административната процедура (чл. 21, ал.5 от АПК) при всяко положение не
подлежат на обжалване, т.е. не съществува хипотеза, при която на тези актове
може да се придаде и друго качество, например да се приеме, че представляват
отказ на органа да се произнесе по същество на искането или отказ да разгледа
въобще това искане.
Всякога актовете на помощните органи са
само доказателства, като част от административната преписка, която предшества
издаването на административния акт, който единствено може да се оспорва.
В случая законът не предвижда задължение
на административния орган да се произнесе по заявлението за изключване на
определени земеделски имоти от разпределението по чл.37в от ЗСПЗЗ, издавайки
индивидуален административен акт, с който да нареди или откаже исканото
изключване на въпросните имоти, за да се приеме, че липсата на подобен акт в
срок представлява мълчалив отказ за издаване на административния акт.
Мълчаливият отказ предполага задължение
за органа да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с
точно определено съдържание, поради което не може да има мълчалив отказ за
издаване на непредвиден от закона акт.
Ето защо, съдът констатира, че жалбата е
недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт. На това основание съдът
следва да остави без разглеждане жалбата
и да прекрати производството.
Тъй като в случая е постановено
определение за приключване на устните състезания и ход по същество по чл. 149, ал. 2 ГПК, то следва
същото да бъде отменено на осн. чл. 253 ГПК.
Относно разноските:
Съгл. чл. 81 ГПК, съдът дължи
произнасяне и по отношение разпределяне между страните отговорността за
разноските – поискани и направени в настоящото производство.
В случая процесуалния представител на
ответната страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно ТР № 3 от 13.05.2000г. на ОС
на ВАС - в случаите, в които съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в
съдебно-административното производство. В проведеното на 18.02.2021г. с.з.
ответникът по делото Г. К. р. – председател на Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ на
землището на с.Златия със Заповед № 221 от 05.08.2020г. на Директора на ОД
“Земеделие“ гр.Монтана е представляван от юрисконсулт П.Б.Г. – юрисконсулт на
ОС „Земеделие“ гр.Монтана, съгласно представеното Пълномощно от 03.12.2020г. по
делото.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
препращащ към чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100лв /сто лева/
до 200лв /двеста лева/. Настоящото дело не е с фактическата и правна сложност,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД “Земеделие“ гр.Монтана сумата от 100лв /сто лева/
за юрисконсутлско възнаграждение на П.Б.Г. – юрисконсулт в ОД“Земеделие“
гр.Монтана за явяването и в с.з.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 18.02.2021
год., с което е обявено съдебното дирене за приключило.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на осн. чл.159 и сл. от АПК, като НЕДОПУСТИМА жалбата на
ЮЛСТРЕЙД ООД, ЕИК ……., гр. София, представлявано от управителя М. А., срещу
мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската
2020/2021г. за землището на с. Септемврийци, обл. Монтана, за произнасяне по подадено
негово заявление с вх. рег.№ АР-4064/07.08.2020г. по регистъра на Общинска
служба по земеделие – Вълчедръм за изключване на имоти, находящи се в землището
на с. Септемврийци, обл. Монтана, от
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 1575/2020г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА
„ЮЛСТРЕЙД“ ООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Христо Силянов“ № 41, представлявано от управителя Ю.М.К. ДА ЗАПЛАТИ на ОД
“Земеделие“ гр.Монтана, представлявана от д-р В. И. Г. сумата от 100лв /сто лева/ за юрисконсутлско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: