Решение по дело №370/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба с вх.№2103-28-14/22.12.23г. в ТП на НОИ-Ямбол, постъпила в съда с вх.№2905/20.12.2023г., от М. Г. С. от [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат С. Е. от АК, Ямбол против Решение №2153-28-46/05.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-105/ 20.11.2023г. против Разпореждане № РВ-3-28-01444409 от 31.10.2023г., Разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Твърди се материална незаконосъобразност на постановеното решение и потвърденото с него разпореждане, като се обосновава неправилен извод на органите на ТП на НОИ-Ямбол, че държавата на пребиваване на жалбоподателя е Германия. Представят се писмени доказателства за доказване твърденията на жалбоподателя, че същият е с държава на пребиваване Република България. Иска се да бъде отменено Решение № 2153-28-46/05.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, потвърденото с него разпореждане № 281-00-1386-1/03.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Ямбол. Претендират се и направените разноски по производството. Представени са подробни писмени бележки.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Г. С., редовно призован, се явява лично и с адв. С. Е. от АК-[област]. Жалбата се поддържа с искане за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и за присъждане на разноски по представен списък. В определения от съда срок са постъпили писмени бележки.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. М., която оспорва жалбата, поддържа изложеното в депозирания писмен отговор, в който е направено уточнение, че е допусната техническа грешка в обжалваното решение и вписаното разпореждане № РВ-3-28-01444409 от 31.10.2023г. не се отнася за М. С.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.

ЯАС като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в 14-дневен срок от връчване на решението, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт съгласно изричната разпоредба на чл.118, ал.1 от КСО, от неблагоприятно засегнато лице. Поради това съдът приема жалбата за допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със справка вх. № 281-00-1386-1/18.10.2023г. е прието заявление, с което М. С. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а, ал. 1 от Кодекса на социалното осигуряване (КСО).

С уведомително писмо с изх.№У-281-00-1386-1/18.10.2023г. на основание чл.1, ал.6 от Наредбата за отпускане на паричните обезщетения за безработица, лицето е уведомено да представи следните липсващи документи:

• Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава- членка на ЕС със СЕД U002 и U004
• Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (Е0)№883/2004г.

Със справка вх. № 281-00-1386-2/31.10.2023г. са приети следните документи:

Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО)№883/2004г. и Преносим документ U1 (оригинал).

При обработване на данните от всички документи в досието е установено, че лицето декларира заетост в Германия от 04.06.2015г. до 31.07.2023 г.- Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО)№883/20. В преносим документ U1 (оригинал) предоставен от лицето е потвърден период на заетост от 04.06.2015г. до 31.07.2023г. - 8 години, 1 месец и 27 дни.

От компетентното длъжностно лице е извършена проверка на данните съдържащи се за М. С. в информационната система на НОИ. Съгласно регистъра на трудовите договори за лицето липсват данни за подадени уведомления за сключени трудови договори. При проверка на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за лицето за периода от 13.02.2009г.до момента на издаване на разпореждането липсват подадени данни от осигурители в Р България т.е. М. С. не е извършвал трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл.4 и/или чл.4а от КСО. Във връзка с определяне правото на парично обезщетение за безработица е установено, че за същото лице няма подадени данни за осигурителен период от ноември 2007г. до момента на постановяване на разпореждането за отказ като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/или чл.4а от КСО, от което се извежда извода, че М. С. не е бил осигуряван за фондове на държавно обществено осигуряване по българското законодателства.

Постановено е разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023г., с което на основание чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Разпореждането е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор и е получено на 09.11.2023г., с мотиви: „Съгласно чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Член 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда сумиране на периоди на осигуряване и заетост, осъществени в съответствие със законодателството на която и да е друга държава членка, ако работникът е завършил последно периоди на осигуряване или заетост в съответствие със законодателството, по силата на което се търси обезщетението за безработица. На държавите членки е позволено да изискват минимален осигурителен период, за да вземат предвид периодите в държавата по предходна заетост. Правило е, че обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата на последната заетост, която е и компетентната държава. Регламентът предвижда възможност за изместване на тази принципна компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато тя е различна, по съображения, че през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки с държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. Поради тези съображения, регламентът установява критерии за определяне на държавата по пребиваване, като я определя като държавата, в която се намира центърът на жизнените интерес на лицето. Основен критерий при определяне държавата на пребиваване за трудово правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност (в този смисъл и трайната практика на СЕС, т.19, дело С-76/76). Представен е от лицето преносим документ U1, издаден от Компетентната институция на Германия с потвърден период на осигурена заетост от 04.06.2015-31.07.2023 г., чиято продължителност е 8 години 1 месец и 27 дни. Наред с това, принципно това би могло да означава, че след изтичането на 5- годишен срок за лицето е било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство е възприело този 5-годишен период като срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичане на който дадено лице има право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т.е. този период от време се счита за достатъчно продължителен, за да обоснове стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явява индикатор за връзката с тази държава (в този смисъл - становището на Европейската комисия по дело С-30/22, ч. III, т.11).От събраните доказателства и налични данни се обосновава извод, че държавата по пребиваване съвпада с държавата последна заетост. Следователно, на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.“

Депозирана е жалба срещу разпореждането и е постановено процесното решение.

По жалбата е постановено Решение №2153-28-46/05.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, като същата е преценена за неоснователна, съотв. е оставена без уважение. В решението адм. орган се позовава на мотивите изложени в разпореждането. Доразвива мотивите с извод, че жалбоподателя е живял в Германия за дълъг период от време, като е осъществявал и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно)установяване в тази държава. Адм. орган е приел, че последната заетост на М. С. е била Германия. Съобразно това Република България като държава- членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на съюза. Позовава се на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост.

След анализ на нормативната база, съдържаща се в регламенти, с решението си директорът приема, че лицето се е завърнало в държавата си по произход, но не и по пребиваване. Направен е извод, че България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС са изпратили U003 - искане за информация за заплатата, U001CB - искане за осигурително досие - трансграничен работник за удостоверяване на периода на заетост и причината за прекратяване на трудовия договор и Структуриран електронен документ 14005 - относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 т.2 от Регламент 883/2004г.

Оспорващият прилага пред съда удостоверение за постоянен адрес в [населено място], Електронно изпращане на удостоверение за работа съгласно параграф 312 а на Трета книга на Социалния кодекс, на Федерална агенция по заетостта, Агенция по заетостта Буххолц, в превод от немски, както и прекратяване на трудов договор от 04.06.2015г., Хамбург 31.05.2023г., също в превод от немски език, както и удостоверение за адресна регистрация съгласно параграф 18, ал. 2 от Федералния закон за адресна регистрация, решение за отказ на Федерална агенция по труда, Агенция по труда Люнебург-Юлцен. Разпитаната по делото като свидетел е съпругата на оспорващия, която заяви, че причините М. да отиде в Германия и да работи там, както и след това те с детето да отидат при него са били финансови, да получат по-добри средства. М. отишъл през 2015 г., а съпругата му и детето отишли през 2016 г. Причината да се върнат в България била, че го освободили от работа и решили веднага да се върнат с детето в България. Това било през лятото, в края на месец Юли, 2023 г. Записали детето на училище. Живеели в наследствено жилище на М. тук в [населено място], [жк]. Не желаят и нямат намерение да живеят в Германия. Отписали са се от всички институции, нямат жилище, отрегистрирали квартирата от общината, детето отписали от училище там. След като М. спрял да работи, взели решение окончателно да се върнат за постоянно, да търсят работа и да живеят в България. Нямат намерение да живеят в Германия. Докато живеели в Германия не прекъснали връзката си с България, нито с нейното семейство, както и с неговото също. Всяка година си идвали за кратко, като са в отпуск.

При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

С обжалваното Решение №2153-28-46/05.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с вх.№1012-28-105/ 20.11.2023г. против Разпореждане № РВ-3-28-01444409 от 31.10.2023г., Разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО) на оспорващия.

ЯАС намира, че при постановяване на решението си адм. орган е допуснал съществени нарушения на адм.производствените правила довели до нарушаване правото на защита на оспорващото лице. Нарушението се изразява в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, с оглед разпоредбата на чл. 35 от АПК, което от своя страна е довело до нарушаване принципите на административното право, а именно издаване на адм.акт, в нарушение на чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.

Съображенията на съда са следните:

Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма.

Спорът между страните се свежда до това дали българският Национален осигурителен институт е компетентната институция да отпусне поисканото от жалбоподателя обезщетение за безработица.

По делото не се спори, че М. Г. С. е гражданин на Република България с последна заетост в Германия. Съобразно това и за двете държави като държави-членки на ЕС са приложими европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза-тези, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Съгласно чл. 65, § 2, във връзка с чл.65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, получава ПОБ в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване. По делото не е спорно, че М. Г. С. е пребивавал в Германия от 04.06.15г. до 31.07.23г., както е декларирал, съгласно декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 ( 2) от Регламент (ЕО )№ 883/2004г. Жалбоподателят е посочил това обстоятелство и за членовете на семейството си(съпруга и дете) в цитираната декларация от 31.10.2023г.(л.20 от делото), декларирал е намерение да се установи трайно в Република България. Разпитаната по делото съпругата на М. С. потвърди, че са били в Германия с цел-работа. Заяви още, че вече детето е записано на училище в Ямбол, завърнали са се с намерение да живеят постоянно в България.

Жалбоподателят твърди, че считано от лятото на 2023г. е реализирал намерението си да пребивава единствено и само в България. Адм. орган е представил в оригинал преносим документ U1, издаден с оглед координиране на системите за социална сигурност и съдържа периоди, които трябва да се вземат предвид предоставянето на обезщетения за безработица. Представена е справка за задграничните пътувания на оспорващия за периода 04.06.2015-31.07.2023г.

Отделно от това, както се посочи по-горе оспорващият представя по делото удостоверение за постоянен адрес в [населено място], Електронно изпращане на удостоверение за работа съгласно параграф 312 а на Трета книга на Социалния кодекс, на Федерална агенция по заетостта, Агенция по заетостта Буххолц, в превод от немски, както и прекратяване на трудов договор от 04.06.2015г., Хамбург 31.05.2023г., също в превод от немски език, както и удостоверение за адресна регистрация съгласно параграф 18, ал. 2 от Федералния закон за адресна регистрация, като е посочено, че жилището е напуснато на 24.07.2023г. от семейството на М. С.. Представено е и решение за отказ на Федерална агенция по труда, Агенция по труда Люнебург-Юлцен, видно от която е отхвърлена молбата за обезщетение за безработица от 01.08.2023г., поради отписване от 24.07.2023г. и заминаване в родината си и поради това, че не е на разположение на трудовия пазар.

М. Г. С. е гражданин на Република България, която е държава-членка на ЕС. Предвид това, както и обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била в държавата- членка на ЕС Германия, различна от държавата -членка Р.България, която е сезирана със заявлението на С. за ПОБ, то спрямо него са относимите правни норми са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Специалните правила, представляващи изключения от общия принцип по чл. 11, § 3 от Регламент № 883/2004, че ДЧ по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са тези регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.“…Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване… „

От всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин по делото се установи, че съществувалото с германския работодател трудовоправно договорно отношение на С. е прекратено към деня на подаване на заявлението.

С. няма връзка с държавата-членка по последната му заетост, през целия период след подаване на заявлението си живее на постоянния си адрес в [населено място], не са налице данни да е работил в друга ДЧ на ЕС.В случая по отношение на С. са изпълнени условията по Решение № U3 от 12.06.2009г. Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, същият следва да се разглежда като напълно безработно лице по смисъла на чл.65,пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. и по отношение на него следва посочената разпоредба да намери приложение.

Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Под понятието „държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване“ следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намират центърът на неговите интереси. Критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице се регламентират от чл.11,пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/2009, съгласно т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. В тази насока Решение №12598/25.09.2019г. по адм.д.№13206/2018г. на ВАС, Решение№222/08.01.2019г. по адм.д.№8158/2018 на ВАС.

В случая от събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ по делото се установи, че пребиваването на С. в Германия е обусловено единствено от съществуването на трудовото правоотношение, че упражняваната от него дейност е била с временен характер, че неговото семейство и роднински връзки са в Р.България, като след завръщането си същият живее в наследствено жилище, на постоянния си адрес в [населено място]. Едновременно с гореизложеното, съгласно разпоредбата на чл.11, пар. 2 от Регламент №987/2009 решаващо при определянето на действителното място на пребиваване на лицето е намерението на лицето, произтичащо от всички факти и обстоятелства, посочени в параграф 1 и особено причините за преместването на лицето.

От всички събрани по делото доказателства /писмени и гласни/, съдът приема за намерение на оспорващия и семейството му да установи трайно в страната си.

По изложените съображения съдът намира, че при прилагане на критериите по чл.11,пар. 2 от Регламент №987/2009 по делото не се доказа от адм. орган, че държавата на пребиваване на лицето М. С. е Германия.

За определяне на държавата по пребиваване е необходимо на първо място да се изясни съдържанието на понятието пребиваване. Определение на това понятие е дадено в чл. 1, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, където се посочва, че „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, за разлика от понятието „престой“, което регламентът определя като временно пребиваване (чл. 1, б. „к“). От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 по прилагането на т.нар. основен регламент – Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, под понятието „държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване“ следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите интереси. Обстоятелствата, които се взимат под внимание при определяне на центъра на интересите на едно лице, могат да имат различно естество. Това са семейното положение, къде живее семейството му, къде ходят децата на училище, работи ли по професията си, личните му контакти и връзки в двете държави, социалните му контакти, интервалите на работа в чужбина и завръщането на лицето, видът на трудовия договор и др. При всеки конкретен случай различните обстоятелства следва да бъдат съобразени, с цел установяване на постоянното местопребиваване на заявителя.

Следва да се посочи, че в конкретния случай липсва от страна на адм. орган изследване на центъра на жизнени интереси на лицето. Такива липсват и в мотивите на потвърденото разпореждането.

И не на последно място следва да се посочи, че обстоятелството, че дадено лице е придобило право на постоянно пребиваване, не означава, че е упражнило това свое право. По този въпрос по делото също няма данни в адм. преписка.

В заключение правото на ЕС приема, че може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Административният орган неправилно е интерпретирал информацията от получените електронни документи и в тази връзка необосновано е приел мястото на временно пребиваване на жалбоподателя за такова покриващо критерии и на обичайното му пребиваване. Действително в периода на заетост в Германия, жалбоподателят е бил на територията на тази страна, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, поради което не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване".

Жалбоподателят е подал чрез Дирекция „Бюро по труда“ -Ямбол до Директора на ТП на НОИ, Ямбол заявление № ЗПОБ-210-1421 от 17.10.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Безспорно бе установено в производството по делото, че жалбоподателят не продължава да пребивава в Германия, нито се е върнал там, поради което и не се е регистрирал (т.е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в Германия. Видно от представения в превод от немски език отговор от Агенция по труда Люнебург –Юлцен до оспорващия, получено е Решение за отказ, видно от който е отхвърлена молбата му за обезщетение за безработица поради това, че се е отписал от 24.07.2023г. поради заминаване в родината си и поради това, че вече не е на разположение на трудовия пазар.Посочено е че според Трета книга на социалния кодекс не е безработно лице и няма право на обезщетение за безработица.

В този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

При липса на попълнени каквито и да е други данни в представени СЕД за положението на оспорващия - естеството на упражняваната дейност, семейното положение, източници на доходи, жилищно положение и т. н. не би могло да се стигне до извод, че е извършена преценка за мястото на обичайното му пребиваване съобразно правилата на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. Към настоящата жалба са приложени и документи удостоверяващи, че оспорващият няма адрес в Германия след приключване на трудовата му заетост там.

Административния орган е следвало да вземе в предвид центъра на жизнените му интереси, в т.ч. влиянието, което оказва и местоживеенето на семейството му и близките му роднини, родителите му и др.факти определящи центъра на жизнените му интереси, поради което държавата на пребиваване се определя в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009, като по смисъла на пар. 1 от чл. 11 лицата се подчиняват на законодателството само на една държава.

Независимо от цитираните в оспорения административен акт решения на СЕС, адм. орган е следвало да извърши преценка на обстоятелствата, определящи центъра на жизнените интереси на оспорващия, мотиви за което съдът изложи по-горе.

По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение № 2153-28-46/05.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 281-00-1386-1/03.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол за постановени при съществено нарушение на процесуалния закон и несъответни на целта на закона, като такива следва същите да бъдат отменени.

Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен орган за произнасяне по заявлението на М. С., съобразно указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

За прецизност и във връзка с направеното уточнение в писмения отговор от ответната страна, че вписаното в диспозитива на обжалваното решение „разпореждане № РВ-3-28-01444409 от 31.10.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол“ не се отнася за М. С., следва да се посочи, че очевидна фактическа грешка в постановения адм. акт се отстранява по предвидения за това ред в чл. 62 от АПК. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено в цялост.

С оглед изложеното, жалбата се явява основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото са доказани разноски в размер на 400/четиристотин/ лева - адвокатско възнаграждение, договорено и внесено, видно от договор за правна помощ серия Я № ********** от 14.12.2023г. Представен е и списък на направените по делото разноски.

Предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

 

Водим от гореизложеното, Ямболски административен съд, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. С. от [населено място], чрез адвокат С. Е. от ЯАК, съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 403 Решение № 2153-28-46/05.12.2023г. наДиректора на ТП на НОИ-гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-28-01444409 от 31.10.2023г., Разпореждане №281-00-1386-1/03.11.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, § 3, буква“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент ЕО 883/2004г. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ИЗПРАЩА, административната преписка по Заявление на М. Г. С. от [населено място],прието със справка вх. № 281-00-1386-1/18.10.2023г., с което е поискал да му бъде отпуснатопарично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а, ал. 1 от Кодекса насоциалното осигуряване (КСО)на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП наНОИ-Ямбол за ново произнасяне, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящоторешение по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на М. Г. С. от [населено място] разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.