РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Силистра, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Д. Г. Петрова Търговско дело №
20233400900006 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ОБЩИНА
ТУТРАКАН, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Тутракан, ул. “Трансмариска” №3, представлявано от кмета Димитър С.
срещу “Т.А.Т.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Тутракан, ул. “Силистра” №54, представлявано от управителя Пламен
Николов, с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца /след уточнение/ сумата от 773.66лв.
/седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща неоснователно изплатени компенсации, над дължимите за
периода януари-декември 2020г. по Договор № 00-07-619/23.07.2019г.,
Договор № 00-07-620/23.07.2019г., Договор №00-07-621/23.07.2019г.,
сключени между страните и 56 530лв. /петдесет и шест хиляди петстотин и
тридесет лева/, представляваща неоснователно изплатени субсидии за
периода януари-декември 2020г. по Договор №00-07-621/23.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното плащане на
задължението, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1592 лева /хиляда петстотин деветдесет и два лева/,
представляваща мораторна лихва за периода от 22.11.2022г. до 28.02.2023г.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са в
правоотношение по четири договора, както следва – 1/ Договор №00-07-
619/23.07.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет
1
„Извършване на превоз на пътници по автобусна линия от републиканската
транспортни схеми, съгласно утвърдено маршрутно разписание на Община
Тутракан по обособена позиция №2; Извършване на обществен превоз на
пътници по автобусна линия Русе-Тутракан, съгласно утвърдено маршрутно
разписание № 19102 от републиканската транспортни схеми”. Договорът е в
сила от 16.09.2019г. до 30.06.2021г.; 2/ Договор №00-07-620/23.07.2019г. за
изпълнение на обществена поръчка с предмет „Извършване на превоз на
пътници по автобусна линия от републиканската транспортни схеми,
съгласно утвърдено маршрутно разписание на Община Тутракан по
обособена позиция №3; Извършване на обществен превоз на пътници по
автобусна линия Варна-Тутракан, съгласно утвърдено маршрутно разписание
№19101 от републиканската транспортни схеми”. Договорът е в сила от
16.09.2019г. до 30.06.2021г.; 3/ Договор №00-07-621/23.07.2019г. за
изпълнение на обществена поръчка с предмет „Извършване на превоз на
пътници по автобусна линия от републиканската транспортни схеми,
съгласно утвърдено маршрутно разписание на Община Тутракан по
обособена позиция №5; Извършване на обществен превоз на пътници по
автобусна линия от общинската транспортна схема, съгласно утвърдено
маршрутно разписание № 19101 от републиканската транспортни схеми”.
Договорът е в сила от 24.07.2019г. със срок 5 години; 4/ Договор №00-07-
738/09.09.2019г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет
„Спезиализиран превоз на деца и ученици на територията на Община
Тутракан, съгласно утвърдени маршрутни разписания за учебните 2019/2020г.
и 2020/2021г.”. Твърди, че във връзка с изпълнение на договорите, ответникът
е получавал от Община Тутракан компенсации и субсидии, съгласно Наредба
за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерантабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт
и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите, приета с ПМС №163 от 2015г.
/Наредбата/. Съгласно чл.7, ал.1 от първите три договора възложителят
компенсира изпълнителя за извършени разходи за превоз на лицата, ползващи
безплатни и по намалени цени пътувания, съгласно Наредбата. За целта
изпълнителят се задължава да предоставя в общината справка – декларация за
действително извършения пробег по междуселищни превози в слабо
населените райони с автобусен превоз, на основание чл.13, т.24.
Средствата се предоставят под формата на целеви трансфери от
централния бюджет по бюджетите на общините, чрез Системата за
електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/, като за целта се залагат лимити
на общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на
обществени пътнически превози, съгласно Регламент № 1370/2007г. и ЗОП.
На основание чл.3 и чл.4 от Наредбата кметовете на общините се разплащат с
2
превозвачите, съобразно фактически предоставените транспортни услуги.
Навежда, че през 2020г. ищецът е изплатил на ответника компенсация в общ
размер на 50 966лв. и субсидия в общ размер на 118 948лв. и превоз ученици
208 204.14лв., в изпълнение на процесните договори и съгласно Наредбата.
В периода 18.07.2022г. – 07.10.2022г., в изпълнение на Заповед №ФК-
10-600/12.07.2022г. на Директора на АДФИ била извършена финансова
инспекция, в резултат на която се констатирало допуснато нецелево
разходване на целеви средства в размер на 71 167.80лв., изплатени на
превозвача „Т.А.Т.” ООД, от които компенсации за пътувания по
вътрешноградския и междуселищния автомобилен транспорт, по категории
пътници, подлежащи на възстановени средства – 14 637.80лв. в резултат на
получени в повече средства с отчетените документи – регистри за издадени
карти и превозни документи към 31.12.2020г. и неправомерно платени
средства в размер на 56 530 лв. за субсидиране на превоз на пътници по
нерантабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони, във връзка с несъответствие в
предоставената справка за финансови резултати на общината към 31.12.2020г.
При финансовата инспекция е установено, че до министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията от Община Тутракан е
изпратена справка по образец – приложения №3 към чл.12 от Наредбата за
компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени
пътувания със средства на централния бюджет за периода 1.01.-30.09.2020г.
Според проверяващите, изпратената справка съдържала неверни данни,
доколкото се установило от изискана от ответното дружество справка
приложение №3, че има разминаване между предоставените ежемесечни
протоколи и справката за финансовите резултати към 31.12.2020г. Обобщава,
че превозвачът е подал неверни данни към общината, като това е
причината за изплащане на по-голям размер субсидии отколкото
полагащите се за 2020г. „Т.А.Т.” ЕООД е възстановил в общинския бюджет
13 864.14лв. компенсации, а общината от своя страна на 22.11.2022г. е
възстановила с два превода 56 530лв. – субсидии и 14 637.80лв. –компенсации
към централния бюджет.
В уточнителна молба вх. №1129/29.03.2023г. ищецът отстранява
констатирани от съда нередовности, конкретизира претенцията и формулира
петитум, в който посочените като надвнесени субсидии и компенсации са по
отношение на Договор № 00-07-619/23.07.2019г., Договор № 00-07-
620/23.07.2019г., Договор №00-07-621/23.07.2019г. Отпада първоначално
посоченият Договор №00-07-738/09.09.2019г. Моли се за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Конкретно излага, че твърденията на ищеца са за неточно изпълнение на
договорно задължение и получени във връзка с това 773.66лв. компенсации и
56 530лв. субсидии, но Община Тутракан не е предоставила свои парични
3
средства, доколкото са част от държавния бюджет. Счита, че ищецът няма
правен интерес от търсената съдебна защита на нарушено материално право,
чието принудително осъществяване е обезпечено с много по-бърз
административен процес. Излага съображения, че делото не попада в
хипотезата на чл.365, т.1 от ГПК. Квалифицира исковете като такива с правно
основание чл.74 от ЗЗД. При определяне на разходите на ответника АДФИ не
се е съобразила с указанията на МТД и е приела за разходи единствено
закупеното гориво на автобусите и заплатените трудови възнаграждения на
персонала на дружеството. Допуснато е отклонение и при включването на
ДДС в остойностения резултат от дейността на превозвача. В този случай
разходите винаги щели да са по-малки от приходите, което не отговаря на
реалността. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
С допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията,
изложени в отговора на ответника. Подчертава, че задължение на ищеца
индивидуализира спорното право, а правната квалификация се определя от
съда. Твърди, че сумите са изплатени на ответника от Община Тутракан без
правно основание, тоест за фактически неизвършени или недоказани
транспортни услуги. Действително плащането на субсидиите се извършвали
със средства от централния бюджет, чрез общините, което следва от
разпоредбата на чл.1 и чл.10 от Наредба №3/04.04.2005г. и в кокретния
случай общината е изплатила определения от държавата размер за субсидия и
компенсация, но тъй като в случая има неправилно определена субсидия и
компенсация, то претенцията е за надвнесените суми, а те са от общинския
бюджет.
В срока по чл.373 ГПК, ответника депозира допълнителен писмен
отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова
молба доводи.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители, поддържат твърденията и възраженията си, релевирани в хода
на делото. Претендират разноски. Депозирани са и писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че по силата на Договор №П0-07-
619/23.07.2019г., Договор №П0-07-620/23.07.2019г. и Договор №П0-07-
621/23.07.2019г., сключени на основание чл.112 от Закона за обществените
поръчки, Община Тутракан възлага, а „Т.А.Т.” ООД приема да предоставя
срещу възнаграждение следните услуги: „Извършване на превоз на пътници
по автобусна линия от републиканската транспортна схема, съгласно
утвърдено маршрутно разписание на община Тутракан - по обособена
позиция №2: Извършване на обществен превоз на пътници по автобусна
линия Русе – Тутракан, маршрутно разписание №19102 от републиканската
транспортна схема”; - по обособена позиция №3: Извършване на обществен
4
превоз на пътници по автобусна линия Варна – Тутракан, маршрутно
разписание №19101 и - по обособена позиция №5: Извършване на обществен
превоз на пътници по автобусни линии от Общинска транспортна схема от
републиканската транспортна схема.
На основание чл.7 от договорите възложителя компенсира изпълнителя
за извършените разходи за превоз на лицата, ползващи безплатни и по
намалени цени пътувания, съгласно Наредбата /обн. ДВ бр.51 от 07.07.2015г.,
приета с ПМС №163/29.06.2015г./. Средствата за компенсиране на
пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в
държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за разходване
на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет и не
повече от определения лимит за съответната бюджетна година, като в лимита
се включва и дължимия ДДС. В чл.8 страните са уговорили, че изплащането
на възнаграждението, определено в чл.7, ал.3, се извършва по банков път в
30-дневен срок след постъпване на средствата от републиканския бюджет по
бюджета на възложителя и след представени от изпълнителя и одобрени от
възложителя опис-сметки /справки/ и фактура. Чл.13, т.24 предвижда
представяне на справка – декларация за действително извършения пробег по
междуселищни превози в слабо населени райони с автобусен транспорт.
Предаването на изпълнението се удостоверява с двустранно подписан
протокол за приемане и предаване.
Видно от Доклад № ДИД7-СС-8/07.10.2022г. за извършена финасова
инспекция на община Тутракан и заключението към него /л.72 и сл./, при
проверката е установено допуснато нецелево разходване на целеви средства в
размер на 71 167.80лв., платени на „Т.А.Т” ООД, от които компенсации за
пътувания по вътрешноградския и междуселищния автомобилен транспорт,
по категории пътници подлежащите на възстановяване средства са в общ
размер на 14 637.80лв., в резултат на получени в повече средства от
отчетените с документи /Регистри за издадени карти и превозни документи/
към 31.12.2020г. и 56 530лв. неправомерно платени за субсидиране на
превозвача, който извършва превоз на пътници по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други
райони към 31.12.2020г. Представени към доклада са и всички приложения,
справки и писмени обяснения във връзка с извършената ревизия.
С писмо изх. №ФС-23-7796/22.11.22г. /л.144/ ищецът е поканил
ответника да възстанови неправомерно изплатени субсидии и компенсации в
размер на 71167.80лв., обосновавайки се, че направеното от кмета на
Общината възражение срещу установените констатации е безрезултатно.
Данни за получаване на писмото от ответника липсват.
Видно от писмо изх. № 373/15.12.2022г. ответникът е приел, че са
налице преведени в повече компенсации в размер на 13 864.14лв., които е
възстановил по сметка на общината. Същевременно оспорва констатациите
досежно субсидиите, като счита, че разходите, свързани с дейността са
включени в ред 4, който не е равен на сбора на ред 4.1 и т.4.2.
5
С писмо изх. № ФС-23-6847/21.10.2022г. кметът на Община Тутракан с
писмо – становище до директора на АДФИ е отправил възражение срещу
установените констатации по доклада. Изрично посочва, че подходът при
извършената финансова инспекция за изчисляване на общите разходи за
дейността по предоставяне на субсидирани превозни услуги, е неправилен, с
изложени подробни съображения в тази насока.
Представено по делото е писмо от Министерството на транспорта и
съобщенията, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” до кмета
на Община Тутракан с изх. № 07-00-00-30/2/17.02.2023г., с което в отговор на
поставени от ищеца въпроси, е посочено, че изчисляването на финансовите
резултати на превозвачите и попълването на справката по Приложение №3
съществува възможност да бъдат записвани поотделно редовете 4, 4.1. и 4.2.,
като не е задължително сборът на 4.1. и 4.2. да дава резултата в ред 4.
Посочено е и кои разходи следва да се включат, както и че с предходно писмо
с рег. № 07-00-00-341/07.08.2020г., изпратено до всички общини са дадени
подробни указания, свързани с попълване на справките за субсидии и
компенсации по Наредбата.
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено. От същото се установява, че в договори №П0-
07-619/23.07.2019г., №П0-07-620/23.07.2019г. и № П0-07-621/23.07.2019г.,
сключени между страните по делото, е заложено възложителят да
компенсира изпълнителя за извършени разходи за превоз на лицата,
ползващи безплатни и по намалени цени пътувания, съгласно Наредбата от
2015г. След извършена актуализация от Министерството на финансите
предоставената и усвоената от „Т.А.Т” EООД компенсация по
горепосочените договори е в размер на 50966лв., от която 1/ ветерани,
инвалиди 2529лв.; 2/деца до 7 навършени години – 9017лв.; 3/учащи се –
23160лв.; 4/лица, получаващи пенсия – 15915лв. и 5/МВР – служители –
315лв. Същевременно декларираните от „Т.А.Т.” ООД пред община Тутракан
карти са на обща стойност 53938.25лв., с ДДС, а изготвената справка от
общината за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на
някои категории граждани по автомобилния транспорт на община Тутракан е
в размер на 55 738.25лв., с ДДС. През периода 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
дружеството Т.А.Т. ООД е изготвило и предоставило на ищеца 12бр. справки
за размера на издадените абонаментни карти и 12бр опис сметки, отнасящи се
за безплатно пътуване на деца до 7г. и 50% на деца от 7г. до 10г. В
дневниците на продажбите на дружеството за 2020г. описаните с основание
„компенсация” продажби на карти за пътуване, които са безплатни и по
намалени цени е в размер на 50966лв., като отчетността в Дневника за
продажбите не включва бройка, а само суми на продажбите без ДДС и с
начислен ДДС, поради което сравнение между брой карти не може да се
извърши. Уточнява в съдебно заседание, че след извършена справка на
регистри за издадени карти и превозни документи се установява, че
6
подлежащите на възстановяване суми от ответника, поради плащане на по-
голяма сума от изчислената е, както следва: 1/ за деца до 7 навършени години
– 380,80лв. и 2/за пенсионери - 9 165.25лв., или общо 9546.05лв. За военно
инвалиди и учащи не само, че не е налице основание за възстановяване, но и
дължимите на „Т.А.Т.” ЕООД суми са били в по-голям размер от
изплатените, съобразно определените с бюджета /л.932/.
Що се отнася до субсидирането на обществените пътнически превози
по нерантабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони, дължимо на основание сключен
Договор №П0-07-621/23.07.2019г. и Наредбата, приета с ПМС №163 от
2015г. от заключението на СИЕ се установява, че през периода 01.01.2020г.
до 31.12.2020г. „Т.А.Т.” ООД е изготвило и предоставило на ищеца 12 бр. –
Справки за финансовия резултат от субсидираните вътрешноградски превози
и междуселищни превози в слабо населени планински и гранични райони,
като начислените и платени суми са 118 949лв. От предоставената счетоводна
информация е видно, че дружеството „Т.А.Т.” ЕООД не е водило
аналитична счетоводна отчетност за всеки отделен вид дейност, в
съответствие с изискването на чл.58, ал.1, т.2 от Наредбата при
осъществяване на други дейности извън дейността по предоставяне на
компенсирани превозни услуги. Отчитането на разходите е било общо, за
цялата транспортна дейност, без да се разграничава аналитичност за всеки
отделен вид дейност, по видове транспортни услуги – градски и
междуселищни. Вещото лице посочва, че за да може да определи полагащата
се субсидия за 2020г., предвид това, че не е водена аналитична счетоводна
отчетност, изчисленията за извършените преки разходи е направил на база на
изминати километри, а извършените непреки разходи е разпределил на база
заложените изисквания на чл.55, ал.3 от Наредбата. Намирайки
съотношението между изминатите километри при субсидираните линии
спрямо общия размер на километрите за цялата дейност на дружеството и с
получения коефициент /0.1354/ е определил какъв е размера на преките
разходи, отразени по счетоводни сметки 601, 602, 603, 604 и 605 от общия
размер на разходите за цялата дейност на дружеството, а именно
161 550.13лв. Съответно, намирайки съотношението между общият размер на
нетните приходи по субсидираните линии към общия размер на нетните
приходи по всички линии на дружеството за 2020г. и с получения коефициент
/0.0667/ е определил какъв е размера на непреките разходи, отразени по
счетоводни сметки 606, 609, а именно 3637.93лв.
Направените изчисления на финансовия резултат вещото лице е дал в
два варианта. При първи вариант на изчисление стойностите на ред 3.2 от
Приложение № 3 от Наредбата са без включен ДДС и изчисленият нетен
финансов ефект е в размер на 74 842.80лв. и това е полагащия се размер на
субсидия на „Т.А.Т.” ЕООД за 2020г. В този случай ответното дружество е
получило 44 105.20лв. в повече. При втори вариант е включен ДДС, нетния
финансов ефект е в размер на 66 348.47лв., в който размер е полагащата се
7
субсидия за 2020г. Тоест в този случай дружеството е получило в размер на
52 599.53лв. в повече от полагащата му се субсидия.
При изчисляване на сумите в разходната част и по-конкретно на
стойностите на ред 4 Общи разходи от дейността по предоставяне на
компенсирани/субсидирани услуги са включени всички разходи преки и
непреки, свързани със субсидираните линии в община Тутракан. Сумата на
ред 4 е сбор от общата сума на преки и непреки разходи. В съдебно
заседание, след запознаване с дадени указания за начина на попълване от
МТС – ИА „АА” вещото лице уточнява, че се вземат предвид всички разходи,
които са във връзка с извършването на този тип услуга, а ред 4.1. „а” и 4.2 „а”
и „б” ще са само информативни, както и че са само една част от тези в ред 4,
но не всички. Оттук извежда, че сбора на ред 4.1. „а” и 4.2 „а” и „б” не е равен
на ред 4. В ред 4 трябва да влизат сметки от 601, 602, 603, 604, 605, 606 и 609,
а в 4.1 е само сметка 601. За сметка 4.2. трябва да са стойностите от сметки
604 и 605 – това са разходи за заплати и за осигуровки, разходи за труд. При
изчисленията си вещото лице също е взел предвид всички разходи, защото в
противен случай приема, че анализа ще е частичен, а не пълен.
На въпрос доколко този подход на изчисление дава правдоподобен
резултат и санира ли се пропуска за водене на аналитична счетоводна
отчетност, вещото лице излага в с.з., че още в хода на извършване на
разходите част от тях могат да бъдат точно разпределени, например тези за
гориво, съобразно изминатите километри, но други дори и при водене на
аналитична отчетност ще се използва коефициент, с който да се
преразпределят тези разходи. Определя този метод на изчисление на
разходите за процесния договор за допустим, защото на практика по този
начин на изчисление няма загуба на стойности. Общият размер на разходите
остава непроменен. Това е компромисно решение. Уточнява още, че разходи
за гориво не е разграничавал, защото не знае какъв е средния им разход и кои
автомобили са пътували по тези линии. Не е разделил разходите на градски и
извънградски транспорт. На въпрос как ответното дружество е обяснило
стойностите, които е дало при попълване на Приложение №3 към чл.12,
вещото лице зачита техния писмен отговор /л.942 и сл./, като уточнява, че
“Т.А.Т.” ЕООД е разграничило градски и извънградски транспорт и по
определен коефициент, най-вероятно по емпиричен начин е достигнало до
него и го е наложило. Не е ясно какви разходи влизат в графа “суровини и
материали”.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящия случай ищецът навежда твърдения за наличие на
правоотношение между страните по договори по Закона за обществените
поръчки, като общината – възложител е заплатила на ответника – изпълнител
по-големи от дължимите средства за компенсации от отчетените с документи
– регистри за издадени карти и превозни документи към 31.12.2020г. и по-
големи средства за субсидиране във връзка с несъответствие в предоставената
8
справка за финансови резултати на общината към 31.12.2020г. Същите
определя като надвнесени, неправомерно изплатени, в резултат на
представените справки до Общината, съдържащи неверни данни. С горното
обосновава липсата на основание за получаване на процесната сума, като
претендира връщането й.
Като един от основните източници на облигационни задължения,
институтът на неоснователното обогатяване има за цел защита на правата и
интересите на правните субекти при получаване, придобиване или спестяване
на имущество за чужда сметка, когато такива фактически действия са
лишени от правно основание.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква твърдения за
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание.
От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към
този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на
основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена
ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката.
Хипотезата на недължимо получени суми ще е налице и в случаите,
когато независимо от наличието на договорно правоотношение ищецът
твърди, че е налице плащане на по-големи от нормираните цени за стоки,
услуги или лихви /така, мотивите към т.1 от Постановление № 1 от 28.05.1979
г. по гр.д. № 71/1979г./. Различни хипотези за неоснователно обогатяване
въпреки наличието на договорно правоотношение са разгледани от ВКС в
Решение №94/02.03.2012г. на ВКС по т.д. №133/2010г., II т.о., ТК, Решение
№3/10.08.2015г. по т.д. № 4073/2013г. на ВКС и Решение № 170/06.04.2020г.
по т.д. №2506/2018г., II т.о.
От съществено значение в случая е дали се твърди надвнасяне над
договорено и дължимо възнаграждение по договор или се търси обезщетение
за неизпълнение на договора в размер на заплатените, но неизвършени услуги
от изпълнителя. Когато обаче се касае за твърдения на възложителя за
неточно изпълнение в количествено отношение, то същите отново могат да се
противопоставят на изпълнителя чрез кондикционния иск по чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД за връщане на платеното без основание възнаграждение.
Доколкото в случая са изложени твърдения, че в резултат на неверни
данни, предоставени от ответника са платени суми над дължимите такива за
извършените от изпълнителя услуги, съдът приема, че правната
квалификация на предявената искова претенция е именно чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД.
Предвид това, че се твърди, че по силата на договорно
правоотношение между страните по делото, Община Тутракан е
възложила и надплатила извършените от изпълнителя /ответника/
дейности, то именно ищецът е правно легитимиран да предяви настоящия
9
иск, независимо, че първоначално средствата в общинския бюджет са
предоставени под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез
Системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/ по заложени
лимити /чл.3 вр. чл.16 от Наредбата/. В тази връзка, не е налице предявяване
на чужди права, по смисъла на чл.26, ал.2 от ГПК, нито хипотезата на чл.74 от
ЗЗД, каквито възражения са инвокирани от ответника. Правната
квалификация на иска се определя от съда, изхождайки от фактите и
обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба. Без значение за
наличието на правен интерес се явява и обстоятелството дали е налице
административен ред за защита.
С оглед горното, настоящият състав намира за неоснователни
възраженията на отвтника за недопустимост на исковата претенция, както и
тези касаещи правната квалификация на иска.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД ищецът следва да установи в процеса, че е дал имущественото благо
на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да
задържи полученото.
Както беше посочено, не се спори по делото, че между страните са
налице договорни правоотношения по Договор № 00-07-619/23.07.2019г.,
Договор № 00-07-620/23.07.2019г., Договор №00-07-621/23.07.2019г.,
сключени на основание чл.112 от ЗОП.
Договор №00-07-738/09.09.2019г. не се поддържа с уточнителна молба
вх. №1129/29.03.2023г., но и видно от съдържанието на исковата молба, във
връзка с него дори се твърди, че са налице неусвоени целеви средства в
размер на 13 846лв. /222 050лв. – 208 204лв./. Или, не се твърди надплащане
на суми по този договор.
Не е спорно между страните по делото, че ответната страна е
извършвала превоз по линиите, предмет на договорите, както и че на
основание договорите и Наредбата, приета с ПМС №163 от 2015г. ищецът му
е изплатил компенсации в общ размер от 50 966лв. и субсидии в общ размер
от 118 948лв.
Спорно по делото е дали част от горните са неоснователно платени, над
дължимите по договорите, или конкретно 773.66лв. компенсации и 56 530лв.
субсидии.
Съдът приема, че докладът, на който се позовава ищецът, не е
основание да се направи извод за основателност на исковите претенции.
Същият е оспорен от страна на ответника, който не е бил адресат на
финансовата инспекция. Констатациите в него не обвързват съда и съответно
установените със същия факти подлежат на самостоятелно доказване в хода
на исковото производство, поради което и следва да се произнесе по
основателността на иска въз основа на доказателствата, събрани по реда на
ГПК.
10
По твърдените като надвнесени компенсации:
В Част трета, Глава трета – Условия и ред за компенсиране на
превозвачите, извършващи пътнически обществени услуги от Наредбата са
указани условията за компенсиране на всички категории пътници, имащи
право да пътуват безплатно и по намалени цени, като изрично е посочено
какви документи следва да представят превозвачите в общината в
съответните срокове, а именно опис-сметки за броя и стойността на
издадените карти през отчетния месец и справка за изминат пробег от
превозвача.
Във връзка с получаването на предвидените компенсации ответникът
ежемесечно е подавал отчети в Община Тутракан, включващи справка за
размера на издадените абонаментни карти и опис сметка, отнасяща се за
безплатно пътуване на деца до 7г. и 50% на деца от 7г. до 10г. /с изключение
м. април/. За периода 01.01.2020г. до 31.12.2020г. са издадени общо десет
фактури на обща стойност 50966лв., заплатени в цялост от страна на ищеца,
видно от заключението на вещото лице, за което обстоятелство не е и налице
спор между страните.
Твърди се, че разликата между платените компенсации в повече от
дължимите такива е била в размер на 14 637.80лв. След възстановяване на
част от сумата от страна на ответника по сметка на ищеца, претендираните
като надвнесени компенсации е в размер на 773.66лв.
Същевременно, от приетото и неоспорено по делото заключение се
установява, че общо дължимата за възстановяване сума не е в размер от 14
637.80лв., твърдян от ищеца, а е в размер на 9546.05лв. /сбор от 380,80лв за
деца до 7 навършени години и 9 165.25лв. за пенсионери/. Ето защо,
приемайки да възстанови сумата от 13 864.14лв. „Т.А.Т.” ЕООД по същество
е възстановил повече отколкото действително е следвало. Горното обосновава
извод за неоснователност на претенцията, в частта касаеща надвнесени
компенсации за 773.66лв. и исковата молба в тази част подлежи на
отхвърляне.
По твърдените като надвнесени, неоснователно платени субсидии:
В Част четвърта, Глава първа до трета от Наредбата са уредени
условията, на които трябва да отговарят превозвачите, за да подлежат на
субсидиране, начина на определяне размера й и реда за предоставянето й.
Установява се по делото, че обслужваните автобусни линии по
сключения договор № П0-07-621/23.07.2019г. отговарят на изискванията на
чл.49 и чл.50 от Наредбата, касаещи правото на субсидиране на превозвача.
В чл.55 от Наредбата е предвидено, че субсидии за пътнически превози
се предоставят на превозвачите чрез бюджетите до размер, който не
превишава сумата, съответстваща на нетния финансов ефект от изпълнението
на задължението за обществени услуги. „Нетен финансов ефект” е
резултативна величина, която се получава след като към стойността на
„загуба” за конкретната линия/линии се добави стойността на „разумната
печалба”. За целта в чл.55, ал.4 и 5 е заложено ежемесечно превозвачите да
11
предоставят на кметовете на общините данни, необходими за изготвяне на
справката по чл.12, ал.1, което според вещото лице /л. 7 от констативно-
съобразителната част към заключението/ е изпълнявано от ответника. Ищецът
е заплатил субсидии за вътрешно градски и междуселищни пътувания в слабо
населените места, планински и гранични райони в страната в общ размер на
118 948лв., видно от заключението на вещото лице, за което обстоятелство не
е и налице спор между страните.
Съгласно чл.56 от Наредбата субсидии се предоставят само на
превозвачи, с които съответната община има сключени договори,
отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007г., като с
договорите страните регламентират задължително условията за параметрите,
въз основа на които се изчислява субсидията, механизмите за определяне на
разходите, които са пряко и непряко свързани с предоставянето на услугите и
др.
Видно от съдържанието на договора посоченото в чл.56, ал.2 от
Наредбата задължение не е изпълнено.
Съгласно чл.58, ал.1 от Наредбата при определяне на размера на
средствата за субсидии се спазват следните изисквания: 1. приходите и
разходите се определят в съответствие с приложимите счетоводни стандарти
и данъчни правила и 2. при осъществяване на други дейности извън
дейността по педоставяне на компенсаторни превозни услуги операторът
води аналитична счетоводна отчетност за всеки отделен вид дейност. В
ал.2 е уредено на какви условия следва да отговаря аналитичната счетоводна
отчетност за всеки отделен вид дейност.
Горното е в пълно съответствие на т. 5 от Приложение 1 към
Регламент /ЕО/ № 1370/2007г. , което с цел повишаване на прозрачността и
избягване на кръстосано субсидиране, в случай че даден оператор извършва
не само компенсирани услуги в изпълнение на задължения за обществени
превозни услуги, но развива и други дейности, счетоводството за посочените
обществени услуги трябва да бъде отделено, така че да отговаря на изрични
посочени условия.
Първият съществен въпрос за настоящия казус е дали ответното
дружество е водило аналитична счетоводна отчетност и ако не е, то има ли
право да получи субсидии.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение се
установява, че „Т.А.Т.” ЕООД не е водило аналитична счетоводна отчетност
за всеки отделен вид дейност, разходите са отчитани общо, за цялата
транспортна дейност на дружеството, без да се разграничава аналитичност за
всеки отделен вид дейност, по видове транспортни услуги – градски и
междуселищен транспорт. Не е спорно, че дружеството е извършвало и друга
транспортна дейност, извън процесния договор.
С оглед процесуалната пасивност на ответника, единствено в чиято
тежест е било да докаже наличие на основание за задържане на
претендираната за връщане субсидия, не се установи по делото как всъщност
12
са попълвани данните в справката по Приложение № 3 към чл.12, ал.1 от
Наредбата. Конкретно спорен е бил начина на определяне сумите по ред 3 и 4
от Приложение № 3 към чл.12 от Наредбата. Това, обаче би бил вторият
въпрос, който да е предмет на разглеждане ако се приеме въобще дали
субсидии се дължат.
Правото на субсидиране на ответника не произтича само от договорен
източник, а е нормативно установено с Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите, приета с ПМС №163 от 2015г. и с Регламент № 1370/2007г. на ЕО,
където използваната терминология не е субсидиране, а компенсиране.
Чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 1370/2007 поставя едно допълнително
спрямо предходните регулации изискване за изплащането на компенсации, а
именно да са изпълнени разпоредбите на Приложението, включително –
счетоводството за посочените обществени услуги да бъде отделено, така че да
отговаря поне на следните условия – текущите сметки по всяка една от тези
дейности трябва да са отделни и делът на съответните активи, както и на
фиксираните разходи да са разпределени в съответствие с действащите
счетоводни и данъчни правила; всички променливи разходи, подходяща
вноска към фиксираните разходи и разумна печалба, свързани с каквато и да е
друга дейност на оператора на обществени услуги, не могат при никакви
обстоятелства да бъдат начислявани към въпросната обществена услуга,
както и разходите за обществените услуги трябва да се уравновесяват с
приходите от дейността и плащанията от публичните органи, без никаква
възможност за прехвърляне на приходи към друг сектор от дейността на
оператора. Изрично е посочено, че компенсацията трябва да се изчислява
според определените в Приложението правила, с цел да не се допуска
свръхкомпенсиране /което би представлявало държавна помощ, несъвместима
с вътрешния пазар/, като последното фигурира и в преамбюла на Регламент
/EO/ № 1370/2007, указващ причините за неговото приемане, респективно -
необходимостта от отмяна на Регламент /ЕИО/ № 1191/69.
Последният първоначално не е съдържал изрично изискване за водене
на отделно счетоводство с оглед изплащането на компенсации по отношение
на дейностите, представляващи обществени услуги. Такова се въвежда с
изменението му с Регламент № 1893/91. Съгласно решение на СЕС по дело С-
504/07, Регламент /ЕИО/ № 1191/69 не допуска предоставянето на
компенсаторни обезщетения, когато не е възможно да се определи размерът
на разходите, свързани с дейността на съответните предприятия в рамките на
изпълнението на техните задължения за обществена услуга. Посочено е, че
такъв е случаят, що се отнася до транспортно предприятие, титуляр на
13
концесия за обществена услуга, което в рамките на определен градски
периметър се ползва от режим на изключителност поради възложените му
задължения за обществена услуга, но което упражнява в конкуренция с
частни оператори и извън посочения периметър на изключителност и друга
част от своята дейност, която не е предмет на същите задължения, когато не е
възможно въз основа на сигурни данни от неговото счетоводство да се
установи разликата между разходите, свързани с частта от неговата дейност в
зоната, обект на концесията, и съответната печалба и следователно не е
възможно да се изчисли допълнителният разход, произтичащ от
изпълнението на задълженията за обществена услуга от това предприятие.
При съобразяване на несъвършената уредба на Регламент /ЕИО/ №
1191/69, водеща до различия в прилаганите процедури в различните държави-
членки, включително по отношение на задължението за компенсация, с оглед
практиката на Съда на Европейския съюз, е намерено за необходимо правната
рамка на Общността да се актуализира, чрез приемането на Регламент /EO/ №
1370/2007. Изискването за разделно счетоводно отчитане на дейностите ,
попадащи в обхвата на Регламента, при спазването на всички останали
допълнителни условия в Приложението във връзка с отчитането, обезпечава
именно тези сигурни данни от счетоводството, които правят възможно
изчисляването на дължимата компенсация. В своята практика СЕС
приема, че при липса на водено отделно счетоводство, индуктивният метод на
установяване на разходите и изчисляване на загубите /какъвто е използван от
вещото лице при изготвяне на заключението по делото/ не отговаря на
горните условия. По принцип наличието на задължение за компенсация
следва да се докаже преди на транспортния оператор да се изплати такава, а
не впоследствие. Липсата на разделно отчитане сама по себе си създава
риск от свръхкомпенсиране, което е достатъчно условие за
недопустимостта на подобна компенсация , поради противоречие с чл. 107
ДФЕС /така, Определение №50063/13.02.2023г. по т.д. №1893/2021г. на ВКС,
II т.о./.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че с оглед
изискването на чл.56, ал.1 субсидии да се предоставят само на превозвачи, с
които съответната община има сключени договори, отговарящи на
изискванията на Регламент №1370/2007г., то следва да се съобрази, че
воденето на разделно счетоводство по смисъла на чл.58 от Наредбата и т.5 от
Приложение 1 към Регламент №1370/2007г. се явява задължително
изискване /абсолютна предпоставка/ за упражняване правото му на
субсидиране /за неговото изчисляване и заплащане/. Този извод не може
да бъде преодолян чрез последващо установяване на нетния финансов ефект
от дейността, пост фактум. Горното обуславя извод за основателност на
исковата претенция за възстановяване на изплатената субсидия в размер на
56530лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед акцесорния характер на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, при направения
14
в настоящото решение извод за основателност на претенцията за главния дълг
за връщане на неоснователно платена на ответника субсидия, дължимо е и
обезщетението за забава при наличието на предпоставките на чл.86 от ЗЗД.
Текстът предвижда, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. Правилото
на чл.84, ал.2 ЗЗД изисква, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът да изпада в забава след покана от страна на кредитора. Когато
кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще
настъпи с изтичането на този срок /така, ТР №5/2017г. от 21.11.2019г. по т.д.
№ 5/2017г. на ОСГТК/.
Не е спорно по делото, че описаната във фактическата обстановка
покана за връщане на сумата с изх. № ФС-23-7796/22.11.2022г. е получена от
ответното дружество. Доколкото няма данни за по-ранна дата на получаване,
настоящият състав приема, че това е 15.12.2022г., на която „Т.А.Т” ЕООД
отговаря на отправената покана /л.139/. Предоставеният срок за изпълнение
на задължението е законоустановеният такъв, или в срок до 15.01.2023г., на
основание чл.61 от Наредбата. Длъжникът е изпаднал в забава след изтичане
на предоставения от кредитора срок по правилото на чл.72, ал.1 ЗЗД, или на
16.01.2023г. За периода 16.01.2023г. – 28.02.2023г. съдът изчислява с
помощта на calculator.bg, че дължимата от ответника мораторна лихва върху
главницата от 56530лв. е в размер на 789.03лв.
Предвид недължимостта на главницата от 773.66лв. за компенсации, то
недължима се явява и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД във връзка с
нея.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът изрично е указал на
страните доказателствената тежест по предявените искове, като ищецът
община Тутракан безспорно доказа, че процесните суми са заплатени на
ответника в размера, посочен в исковата му молба и във връзка с посочените
договори.
По отношение на сумата от 773.66 лв. безспорно се установи от
събраните доказателства и заключението на вещото лице, че същата не се
дължи от ответника, предвид това, че с възстановяване на сумата от
13864.14лв. е покрил повече от това, което действително неоснователно му е
платено за компенсации.
Доколкото основанието за начисляване и изплащане на субсидии е
обусловено от водене на аналитично счетоводна отчетност, предвид
изчисляване на нетния финансов ефект, въз основа на сигурни данни, то
ответника не установи в хода на процеса правно призната причина за
получаване на сумата от 56530лв., което да му дава право да задържи
полученото.
Като неоснователни съдът оценява възраженията на ответника за
недължимост на сумата, доколкото платеното не е с общински бюджетни
средства. Платеното се твърди, а и се установява да е над дължимото по
договорно правоотношение, страни по което са именно страните по делото,
15
поради което платеното от възложителя в повече се дължи именно на него.
Горното е в съответствие и с чл.61, ал.1 вр. ал.3 от Наредбата. Възражението
не е съпроводено и с твърдение или доказателства за заплащане на
процесните суми в държавния бюджет.
Поради горните обстоятелства съдът намира исковата претенция по чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 773.66лв. за надплатени компенсации за
неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Съответно, като
основателна съдът приема исковата претенция за сумата от 56530лв. -
надплатена сума за субсидия за 2020г., която не се дължи на ответника и
следва да бъде възстановена на община Тутракан, като платена без основание,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /01.03.2023г./ до
окончателното плащане на задължението.
Обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД се дължи върху главницата от
56530лв., за периода 16.01.2023г. – 28.02.2023г. в размер на 789.03лв., като за
разликата над тази сума до предявения размер от 1592лв., за периода
22.11.2022г. до 15.01.2023г. и върху главницата от 773.66лв. исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
И от двете страни се претендират своевременно в процеса разноски.
Съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в размер на 9758.58лв., от които за заплатена
държавна такса в размер от 2310.45лв., депозит вещо лице в размер на
1024.81лв. и адвокатски хонорар в размер на 6423.32лв.
С постулатът на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСТГК, ВКС приема, че
„Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”.
Доколкото, в настоящия случай от „Т.А.Т.” ЕООД е представен
единствено договор за правна защита и съдействие /л.170/, от който е видно,
че страните по същия са уговорили възнаграждение в размер на 6250лв.,
платимо по банков път, но няма банкови документи, удостоверяващи
плащането, настоящият състав, намира, че на ответника не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение. Отразяване в договора за правна
защита и съдействие, че възнаграждението е платено по сметка не променя
горния извод, тъй като същото няма характера на банков платежен документ
по смисъла на т.1 от цитираното ТР /така, Определение №222/13.04.2018г. по
дело №2390/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 2031 от 06.07.2023 г.
по ч. гр. д. № 2058/2023 г. на IV, г.о./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА “Т.А.Т.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Тутракан, ул. “Силистра” №54, представлявано от управителя
Пламен Николов, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ТУТРАКАН, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул.
“Трансмариска” №3, представлявано от кмета Димитър С. сумата от
56 530лв. /петдесет и шест хиляди петстотин и тридесет лева/,
представляваща неоснователно изплатени субсидии за периода януари-
декември 2020г. по Договор №00-07-621/23.07.2019г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 01.03.2023г. до окончателното
плащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ОБЩИНА ТУТРАКАН, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул. “Трансмариска” №3,
представлявано от кмета Димитър С. срещу “Т.А.Т.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Тутракан, ул. “Силистра” №54,
представлявано от управителя Пламен Николов, иск за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 773.66лв. /седемстотин седемдесет и три лева и
шестдесет и шест ст./, представляваща неоснователно изплатени
компенсации, над дължимите за периода януари-декември 2020г. по Договор
№ 00-07-619/23.07.2019г., Договор № 00-07-620/23.07.2019г., Договор №00-
07-621/23.07.2019г., сключени между страните, на основание чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Т.А.Т.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Тутракан, ул. “Силистра” №54, представлявано от управителя
Пламен Николов, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ТУТРАКАН, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул.
“Трансмариска” №3, представлявано от кмета Димитър С. сумата от
789.03лв. /седемстотин осемдесет и девет лева и три ст./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 56 530лв. за периода 16.01.2023г.
до 28.02.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената сума от
789.03лв. до предявения размер от 1592лв. и за периода 22.11.2022г. до
15.01.2023г., и върху главницата от 773.66лв., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Т.А.Т.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Тутракан, ул. “Силистра” №54, представлявано от управителя
Пламен Николов, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ТУТРАКАН, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул.
“Трансмариска” №3, представлявано от кмета Димитър С. сумата от
9758.58лв. /девет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и петдесет и
осем ст./, представляваща сторени разноски в производството пред първата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
18