Решение по дело №1680/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430201680
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

31.01.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1680 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0256-000753/ 21.06.2019г. на *** на ***при *** - ПЛЕВЕН, на Б.А.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно, без да излага мотиви в тази връзка – и моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително изтъкват, че извършеното от Б.Б. деяние не е умишлено, в т.ч. - че същият не е имало как да знае, че управляваният лек автомобил е с прекратена регистрация. Пледират за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, а алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

За ответната страна – *** – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №***. от страна на П.В.А. – мл.автоконтрольор при ***, в присъствието на свидетеля Ц.И.М. и нарушителя – Б.А.Б.. Съставен е за това, че на ***.2019г. около 19:30 часа на път *** – газстанцията, посока гр.***, управлява л.а. „***“ с рег***, като 1. не носи СУМПС и контролен талон към него – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и 2. автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /непрехвърлен в срок/ - нарушение по чл.140 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

С Постановление от 10.06.2019г. по преписка №***. по описа на РП – ПЛЕВЕН е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 НК, като преписката е изпратена на *** на ***– за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

Междувременно обаче, въз основа на съставения АУАН №***. било издадено Наказателно постановление № ***г. на *** на ***при *** - ПЛЕВЕН, с което на Б.А.Б. ЕГН: ********** било наложено административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице, не било обжалвано и влязло в сила на  13.06.2019г. /л.78 от делото/.

Следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, изложена в Наказателно постановление № ***г. напълно възпроизвежда изложената в Акт за установяване на административно нарушение №***. фактическа обстановка, включително – че управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /непрехвърлен в срок/, което е квалифицирано като нарушение по чл.140 ЗДвП; в диспозитивната част на същото НП, наред с налаганата глоба на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, е отразено и налагане на глоба в нулев размер на основание „чл.345 ал.2 НК от ЗДвП“.

От друга страна, при описания развой на споменатата прокурорска преписка, от страна на *** на ***било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на Б.А.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. В същото НП, в обстоятелствената му част, административнонаказващият орган счел за достатъчно да посочи, че Б.Б. „…като Водач на лек автомобил – ***, с рег***, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: УПРАВЛЯВА МПС С ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЧЛ. 143, АЛ. 15 ОТ ЗДВП /НЕ ПРЕХВЪРЛЕН В СРОК/

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.55 – 57 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, по собствено усмотрение, административнонаказващият орган е видоизменил фактическата обстановка, изложена в АУАН, но не по посока на нейното прецизиране, а напротив – лишил издаденото Наказателно постановление от адекватна обстоятелствена част, в която отсъстват както време, така и място, и обстоятелства по извършване на твърдяното административно нарушение. По този начин, НП се явява издадено в разрез с императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила; ограничено е правото на защита на нарушителя, тъй като е отнета възможността му да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност и за какво нарушение.

На второ място, както беше вече изтъкнато, налице е влязло в сила на 13.06.2016г. Наказателно постановление № ***г. на *** на ***при *** – ПЛЕВЕН. Отново следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е издадено това НП, от една страна и тази, която е предмет на обжалваното Наказателно постановление, са идентични. Това е напълно понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа на един и същи Акт за установяване на административно нарушение и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, при което водачът не разполага с издадените на негово име СУМПС и контролен талон към същото. Налице е едно деяние, при което се явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – Наказателно постановление № ***г. на *** на ***, следователно издаването на обжалваното Наказателно постановление № 19-0256-000753/ 21.06.2019г. на *** на ***влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, Б.А.Б. е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на 13.06.2019г. Наказателно постановление № 19-0256-000501/07.01.2019г. на *** на ***. При наличие на това влязло в сила Наказателно постановление, административнонаказващият орган е следвало да се въздържи от издаването на Наказателно постановление № 19-0256-000753/ 21.06.2019г. на *** на ***, а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото, второ по ред Наказателно постановление – което по изложените вече причини, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0256-000753/ 21.06.2019г. на *** на ***при *** - ПЛЕВЕН, с което на Б.А.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: