№ 246
гр. Б., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно административно
наказателно дело № 20231200600798 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 вр. чл. 313 и сл. от НПК и е
образувано по жалба от адв. И. К. – защитник на обв. А. А., срещу Решение №
9111/25.04.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 381/2020 год. по описа на РС-
Гоце Делчев с искане да се оправдае обв. А. за престъплението по чл. 131 от
НК, в което е обвинен, защото изводът за доказаност на авторството на
телесната повреда на Р. О. не е правилен поради това, че противоречи на
приетите за установени факти, изложени в мотивите към решението, и поради
това, че e основан на повторните показания на всички свидетели на
обвинението, а не на тези от досъдебното производство /доводи, защитени в
допълнителните писмени съображения/.
В съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник не се явяват.
Представителят на Окръжна прокуратура – Б. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и счита, че решението на
първоинстанционния съд трябва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се
1
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна с оглед на
следното:
С обжалваното Решение № 9111/25.04.2023 г., постановено по н.а.х.д. №
381/2020 год. по описа на РС-Гоце Делчев, обвиняемият А. А. А. от с. К., обл.
Б., е признат за виновен в това, че на 08.05.2019 г. в село С., обл. Б. е
причинил лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на
здравето на длъжностно лице, при изпълнение на службата му – Р. Н. О. от с.
К., обл. Б., на длъжност заместник-кмет на община С. – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1, пр. 1, хип. 1, пр. 1 от НК вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 78а от НК, съдът го освобождава от наказателна
отговорност за извършеното престъпление като му налага административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лв.
Наред с това, обвиняемият А. А. от с. К., обл. Б. е осъден да заплати в
полза на ОД на МВР Б. сумата в размер на 201,60 лв. (двеста и един лева и
шестдесет стотинки), представляващи разноски на досъдебната фаза, по
сметка на РС – Гоце Делчев, сумата от 116,27 лв. (сто и шестнадесет лева и
двадесет и седем стотинки) – направени разноски на съдебната фаза, както и
държавна такса в размер на по 5 (пет) лева за всяка от сумите на РС – Гоце
Делчев, за издаване на изпълнителен лист.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че от проведеното от
първоинстанционния съд съдебно следствие, със законоустановените способи
за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно се
изясняват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като
в резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните
фактически обстоятелства:
Свидетелят Р. Н. О. към момента на извършване на престъплението бил
заместник-кмет на Община С., обл. Б.. С трудов договор № 18/06.06.2012 г.,
сключен между Общинска администрация със седалище с. С., представлявана
от д-р А. М. – кмет на община С., от една страна /работодател/, и Р. Н. О.
/работник/, последният е бил назначен на длъжност заместник-кмет на
община С. по социалните дейности. С допълнително споразумение към
трудов договор от 20.01.2014 г. св. О. бил преназначен на същата длъжност –
заместник-кмет на община С., като със Заповед № 069/20.02.2015 г. на кмета
на община С., на св. Р. О. били делегирани правомощия и отговорности в
дейност „Образование“. С оглед длъжността и вменените му задължения като
заместник-кмет на община С., св. О. е осъществявал ръководна работа в ЮЛ –
община С. и към 08.05.2019 г. е имал качество на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Преди да заеме тази длъжност същият
бил кмет на с. К., обл. Б..
Докато св. Р. О. бил кмет на с. К., обл. Б., обвиняемият А. А., родом от с.
2
К., живеел в Р Испания и рядко се прибирал в селото. По същото време в
кметството на с. К. пристигали призовки за обвиняемия А. А., който водел
дело в РС-Гоце Делчев. Изходът от воденото от обв. А. дело не бил в негова
полза, в резултат на което той претърпял финансова загуба. Обв. А. обвинил
за това кмета Р. О., като считал, че е загубил делото поради това, че не му
била връчена призовка по същото. Още преди процесния случай, двамата
разговаряли нееднократно по този въпрос и А. го обвинявал за невръчването
на призовката и съответно загубата на воденото дело.
На 08.05.2019 г. св. Р. О. бил на работното си място в кметството в село
С., като около 09.30 часа излязъл от кабинета си, който се намирал на третия
етаж в общината и слязъл до втория етаж по работа. Връщайки се на третия
етаж, видял, че на канапето пред кабинета му седят две жени – свидетелите Д.
Д. и Н. С.. Свидетелят Р. О. бил на метър-два от кабинета си, когато чул
някой да тича по стълбите. Обръщайки се да види кой идва след него, св. Р.
О. видял обв. А. да замахва с юмрук с дясната си ръка, с който в следващия
момент го ударил в дясната част на лицето му. Обвиняемият А. му нанесъл
още няколко удара с ръце по главата, хванал го за раменете и го повалил на
земята. Докато бил на пода нападателят му нанесъл и удар с крак по тялото.
При падането на земята на св. О. му паднали очилата и му било почти
съблечено якето. Двете жени, които седели пред кабинета на О., се развикали
за помощ и обвиняемият А. избягал надолу по стълбите. Още същия ден св.
О. отишъл на преглед при личния си лекар, който му издал медицинско
свидетелство, в което описал констатираните наранявания.
От приложеното медицинско свидетелство, издадено от д-р Р. К. на
08.05.2019 г., се установява, че св. О. е посетил личния си лекар при СК
„Медика“ ГППМП – с. К., обл. Б., който е констатирал следните телесни
увреждания: зачервяване и подуване в областта на дясната скула на лицето,
без кръвонасядания и разкъсно-контузни рани. Личният лекар е дал
заключение, че нараняванията отговарят да са получени по начина и времето
на причиняване, както съобщава пациента, без опасност за последния.
Районният съд коректно е посочил, че от изготвеното заключение по
назначената съдебномедицинската експертиза се установява, че пострадалият
Р. Н. О. е получил травматично увреждане, изразяващо се в контузия в
областта на главата – зачервяване и подуване /оток на тъканите/ в дясната
скулна област, което увреждане не е причинило разстройство на здравето на
пострадалия и следва да се квалифицира по признака болка и страдание. Сочи
се, че описаното травматично увреждане е получено в резултат от действието
на твърд тъп предмет по механизма на удар от такъв предмет и по своя вид,
локализация и морфологична характеристика отговаря и е възможно да е
получено по начин и време, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство, цитирани в обстоятелствената част на експертизата, а именно в
резултат от нанесен удар с ръка /юмрук/ в лицевата област на главата, при
инцидент, настъпил на 08.05.2019 г.
3
Изложената фактическа обстановка РС приел за установена по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р. О., И. К., Д. Д., Н. С.,
С. И. и П. Д.. Изложеното от пострадалия се подкрепя изцяло от показанията
на свидетелките Д. Д. и Н. С. – очевидци на процесния инцидент, и от
останалия събран доказателствен материал, който хармонизира в пълна
степен с изложеното от него и с направеното признание от обвиняемия А. на
фаза ДП и изразеното от него съжаление за извършеното.
Визираните фактически обстоятелства настоящият състав на въззивния
съд намира за установени по несъмнен начин, след внимателен анализ на
всички събрани гласни и писмени доказателства, и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Ето защо, анализирайки така приетата за
установена по-горе фактическа обстановка, въззивната инстанция намира за
обосновани и правилни изложените изводи, съображения и доводи, че в
случая обвиняемият А. А. е осъществил деяние, съставомерно по чл. 131, ал.
1, т. 1, пр. 1, хип. 1, пр. 1 от НК вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на проведеното съдебно следствие, първата инстанция е събрала
достатъчно доказателства, въз основа на които е изяснила оптимално
фактическата обстановка по делото. Индиция за това е и обстоятелството, че
страните не представят и не сочат нови такива пред настоящата съдебна
инстанция. Проведеният анализ на доказателствената маса е изчерпателен, с
изрично посочване на кои доказателства в каква степен се дава вяра и защо.
Направените въз основа на същия правни изводи са логични,
законосъобразни и обосновани. Възприемайки същите изцяло, въззивният съд
не намира за необходимо да ги преповтаря.
По безспорен начин (предвид установените фактически дадености) по
делото се установява наличието от обективна страна на всички елементи от
състава на престъплението по посочените разпоредби: обвиняемият А. А. на
08.05.2019 г. в кметството в с. С., обл. Б. около 09.30 часа, нанасяйки удар с
ръка и блъскайки го на земята, е причинил на св. Р. О. от с. К., обл. Б., на
длъжност заместник-кмет на община С., лека телесна повреда без
разстройство на здравето – контузия на главата – зачервяване и подуване
/оток на тъканите/ в дясната скулна област – престъпление по 130, ал. 2 от
НК. Налице са и квалифициращите признаци по чл.131, ал.1, т.1 НК, а именно
– пострадалият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК и
телесната повреда му е причинена по повод изпълнение на службата му.
Обвиняемият е упражнил върху пострадалия физическо въздействие,
изразяващо се в нанасяне на удар с ръка /юмрук/ в лицевата област на
главата, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на упражненото насилие
пострадалият е получил телесно увреждане в дясната скулна област, което не
е причинило разстройство на здравето на пострадалия и следва да се
квалифицира по признака болка и страдание.
4
Конкретният акт на престъпна проява на обвиняемия обективира
отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината – обв. А. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпване на общественоопасните му последици.
По направеното възражение, че изводът за доказаност на авторството на
телесната повреда не е правилен, поради това, че противоречи на приетите за
установени факти, посочени в мотивите към решението, а именно:
„Обръщайки се, видял Р. О. да се приблжава. Същият му нанесъл удар с
юмрук с дясната ръка в лицето, блъснал го, от което А. паднал на пода.
Докато бил на пода нападателят му нанесъл и удар с крак по тялото.“,
настоящият състав счита, че противоречието се дължи на техническа грешка в
изписването на имената на въпросните лица, и от останалото съдържание на
мотивите и от диспозитива на решението се извлича действителната воля на
съда по отношение на авторството на деянието. Поради това и тази
техническа грешка в мотивите е изяснима и отстранима чрез приемане, че
става въпрос за неволна размяна на имената на пострадал и обвиняем.
За извършеното престъпление съставът на районния съд при условията
на чл. 78а от НК обосновано е освободил обв. А. от наказателна отговорност
– налице са всички кумулативни предпоставки, предвидени в разпоредбата на
чл.78а НК, и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
(хиляда) лв. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е
индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази
връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното
деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл. 54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като бихме могли да добавим, че личността на дееца се
характеризира с ниска степен на обществена опасност поради чистото му
съдебно минало, а към смекчаващите вината обстоятелства следва да се
посочат и добрите му характеристични данни.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно
наказание ще способства за изграждане у обвиняемия на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правен ред и ще
възпира извършването в бъдеще на други общественоопасни деяния, с което
ще се реализира личната превенция – основна цел на наказанията по чл. 36 от
НК. Наред с това санкционирането с визираното наказание ще способства да
се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото с цел генерална превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. А. А. следва да заплати и
сторените по делото разноски.
Проверявайки изцяло атакувания съдебен акт съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, ОС – Б. не констатира основания за неговото
5
изменение или отмяна. Като законосъобразен и правилен същият следва да
бъде оставен в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9111/25.04.2023 год., постановено по
н.а.х.д. № 381/2020 год. по описа на РС-Гоце Делчев.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6