Определение по дело №1670/2019 на Окръжен съд - Варна

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …….../…..…... 2019 г.

                                                                   гр.Варна               

                                                                                     

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА   

                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                     мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

            въззивно търговско дело № 1670 по описа за 2019 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:        

       

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 65864/11.09.2019 г., депозирана от „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, район Одесос, ул. „Дебър" № 58, ет. 9, действащ чрез адв. И А, против Решение № 3516, постановено на 29.07.2019 г. по гр. д. № 18638 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 16-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният, на основание чл. 92 от ЗЗД, осъдителен иск от въззивника срещу ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92", ЕИК: 83501224, със седалище и на управление с. Ковачевец, общ. Попово, обл. Търговище, действащ чрез адв. А П, за осъждане на въззиваемия да заплати на въззивника, сумата от 22 546.80 лв. (двадесет и две хиляди петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на продавача по договор за покупко-продажба № WH1112Т/20022018 от 28.03.2018 г.,  ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба – 11.12.2018 г.  до окончателното погасяване на задължението.

            В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор с вх. № 71649/03.10.2019 г. от въззиваемия ЗКПУ „КАЛАКОЧ-92", ЕИК: 83501224, със седалище и на управление с. Ковачевец, общ. Попово, обл. Търговище, действащ чрез адв. А П.

            І. По допустимостта на въззивното производство:

            Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

            Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен към делото доказателствен материал. Въззивникът твърди, че изводите на РС-Варна, досежно недължимостта на претендираната неустойка, са неправилни, доколкото същата се дължи и след срока за доставка на процесната пшеница – предмет на договора за продажба от 28.03.2018 г. след отправяне на изрична покана, на основание чл. 7, т. 1, изр. 2-то от договора. Сочи, че такава е отправена на 22.10.2018 г., като е даден срок за изпълнение до 24.10.2018 г.

            Счита, че отговорността за неустойка, чийто размер е едностранно определен от купувача на базата на пазарните нива на пшеницата, на които последният извършва сделки със същия предмет в периода от 01.07.2018 г. до 30.08.2018 г., е обусловена от неизпълнението на задължението за прехвърляне собствеността на остатъчното количество пшеница в заявения срок до 24.10.2018 г. 

            Поддържа, че кредиторът е предоставил необходимото съдействие на длъжника, като неизпълнението не е последица от наличието на извънредни обстоятелства, които да освободят длъжникка от отговорността му за неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълненото количество стока, а именно – 250 520.00 мт, чиято парична стойност е 22 546.80 лева.

            Навежда доводи за това, че клаузата за неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не може да бъде намалена поради прекомерност, доколкото сделката е сключена между търговци. Сочи, че неустойката не излиза извън рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

            Моли съда да постанови нов акт, с който да отмени атакуваното решение изцяло, като вместо него постанови ново, с което да уважи исковата претенция в пълен обем.

            Претендира сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

            В депозирания от въззиваемия отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на РС-Варна да се потвърди, като правилно. Поддържа се, че купувачът по договора не е оказал необходимото съдействие на продавача, изразяващо се в отправяне на писмена заявка в срок от 15.07.2018 г. до 30.08.2018 г. за количеството пшеница, което следва да се достави, което е условие по договора за изпълнение на непаричното задължение от страна на продавача. Счита, че отговорността за неустойка не може да се реализира след изтичане срока на договора, дори да има отправена заявка след същия, като целта на настоящото производство е единствено неоснователното обогатяване на въззиника.

            Сочи се, че начинът, по който е определена цената на процесната пщеница – едностранно от купувача, е в разрез с клаузите на договора, съгласно които същата следва да се определи с анекс, т.е. по взаимно съгласие. Едностранното определяне на цената от купувача представлява злоупотреба с право, доколкото се цели увреждане на продавача, тъй като цената от 300.00 лева за метричен тон е значително под пазарната. Твърди се, че липсата на заявка от страна на купувача обуславя липсата на забава от страна на продавача, поради което не може да се реализира отговорността за неустойка, доколкото същата се дължи единствено при наличие на забавено изпълнение на договорните задължения за предоставяне на заявеното количество пшеница. 

            От друга страна, се навеждат доводи за това, че уговорения размер на неустойката значително надхвърля присъщите ѝ функции, поради което неустоичната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

            Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            Страните не са обективирали искания по доказателствата.

            Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът

                         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

            ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 65864/11.09.2019 г., депозирана от „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п. к. 9000, район Одесос, ул. „Дебър" № 58, ет. 9, с ЕИК: *********, действащ чрез адв. И А, против Решение № 3516, постановено на 29.07.2019 г. по гр. д. № 18638 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 16-ти съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1670/2019 г. по описа на ОС-Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 18.12.2019 г. от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника, се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                      2.