Решение по дело №4270/2019 на Районен съд - Русе

      Р Е Ш Е Н И Е №1549

                                               гр. Русе,  09.10.2019г.

 

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       II-ри .гр.с.    в публично заседание на   08-ми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

                                         

         при секретаря     Т. ПЕТРОВА   и в присъствието на прокурора………………..…….., като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 4270 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

         Ищецът П.И.Г. твърди, че е работил при ответника за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2019г./вкл./, като заемал длъжността „общ работник”, а трудовото  му правоотношение е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.07.2019г. Твърди, че  работодателят не му е изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение за м.05 и м.06 2019г. в размер на 371.60 лв./нетна сума/. Предвид забавеното изплащане на трудовото възнаграждение счита, че работодателя му дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на 0.82 лв.  Моли съда да постанови решение,с което да осъди “Хлебозавод Русе 2” ЕООД да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска,  както и направените по делото разноски.

         Съдът като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245, ал.1 и ал.2 КТ.

         Ответното дружество “Хлебозавод Русе 2” ЕООД-гр.Плевен не представя в срок отговор на исковата молба.

         Съдът като взе предвид събраните по делото доказателсва намира за установено от фактическа страна следното:

         Страните по делото не спорят, че за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2019г. /вкл./, ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.07.2019г.

         По делото са представени  писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:                    

         По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение  за м.05 и м.06 2019г. в размер на 371.60 лв./нетна сума/- искът е основателен.     

         Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите между тях. В тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на това задължение, каквито доказателства не бяха релевирани, а сумите бяха доказани от ищеца до претендирания размер/видно от представената справка, изх. от ТД НАП-Варна/. С оглед изложеното претендираното нетно трудово възнаграждение до размера на сумата от 371.60 лв. за процесния период следва да се заплати от работодателя на ищеца.   

            По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава – същият е основателен. Съгласно чл.245,ал.2 КТ при неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати ежемесечно договореното трудово възнаграждение същото остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Следва да се отбележи и че съдът е установил размера на дължимата се  лихва на основание чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, като този размер възлиза на сумата от 0.82 лв.        

         Предвид основателността на иска за заплащане на главница, следва да се уважи и акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумите. Следва да бъде уважено, на основание чл.242, ал.1 ГПК и направеното в о.с.з., искане за допускане на предварително изпълнение на решението.

          На основание чл.359 КТ и чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по с/ка на РРС в размер на 100.00лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата от 400.00 лв.-адвокатско възнаграждение.       

         Мотивиран така, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

            ОСЪЖДА “Хлебозавод Русе 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Дойран” №116, ап.5, представлявано от П. П. В. да заплати на П.И.Г., ЕГН **********,*** чрез адв.З.П. сумата от 371.60 лв.- незаплатено нетно трудово възнаграждение  за м.05 и м.06 2019г. и сумата от 0.82 лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода 01.07.2019г.-09.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019г. до окончателното плащане.

 ОСЪЖДА „Хлебозавод Русе 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Дойран” №116, ап.5, представлявано от П. П. В. да заплати на адвокат З.Д.П.,*** сумата от 400.00лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.38, ал.2 ЗА.

         ОСЪЖДА Хлебозавод Русе 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Дойран” №116, ап.5, представлявано от П. П. В. да заплати по сметка  на Районен съд-Русе  държавна такса  в размер на 100.00 лв.

          ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 09.10.2019г. на осн.чл.315,ал.2 ГПК.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :