Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 113 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.11.2018
г. на ответника „Г.П.“ ЕООД против решението от 20.10.2017 г. по гр. дело № 47407/2015
г. на Софийския районен съд, 73 състав в частта, с която на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на “Т.С.” ЕАД сумата 518,92 лв., представляваща стойността
на доставена топлинна енергия за периода м. 01.2013 г. – м. 04.2014 г. и
стойността на услуга дялово разпределени за търговски обект, находящ се в гр.
София, ж. к. “********партер, заедно със законната лихва, считано от 12.05.2015
г. до окончателното изплащане, и сумата 86,01 лв. – обезщетение за забава за
периода 28.02.2013 г. – 18.03.2015
г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски по делото за
исковото производство в размер на 646,06 лв., а за заповедното в размер на 75,00
лв.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. За да достигне до извод за частична основателност на исковете, СРС се
е позовал на заключението на служебно назначената от него допълнителна ССЕ за
установяване на факти, които не са предмет на спора и в нарушение на чл.195,
ал.1 ГПК и принципите на състезателното начало и равенство между страните. Освен това съдът неправилно е определил
правните последици от установените в заключението факти, че фактурите са
осчетоводени, и че е ползван данъчен кредит. Според въззивникът тези факти имат
правно значение единствено за установяване на облигационната връзка между двете
дружество, който факт не се оспорва от ответника. На следващо място се
поддържа, че СРС не е взел предвид установеното от СТЕ, в заключението на
която, пояснено и в о.с.з. от вещото лице, е посочено, че в процесния имот няма
вертикална сградна инсталация и няма четири отоплителни уреда. Именно въпросите
досежно размера на отопляемия обем на имота, при липса на сградна инсталация и
фактурирано потребление за четири отоплителни тела, при установено наличие на
три такива, са съществени при определянето на размера на задължението, при
което като не е анализирал установените от СТЕ факти, първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение.
Въззиваемата страна-ищец “Т.С.” ЕАД, не е
депозирала отговор на жалбата.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове са отхвърлени частично, не е обжалвано от
ищеца и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо. Настоящата инстанция намира, че атакуваното решение е частично неправилно
по следните съображения:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 вр.
чл.415, ал.1 ГПК положителни установителни искове за наличието на вземания на
ищеца спрямо ответника за заплащане на цена на доставена топлинна енергия и
цена на услугата дялово разпределение в размер на 969,83 лв. за периода м.01.2013
г. – м. 04.2014 г., както и вземане за мораторни лихви върху главницата в размер на 122,59
лв. за периода от 28.02.2013 г. до 18.03.2015 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 25335/2015 г. по описа на СРС, 73
състав.
Въззивният съд намира, че дължимостта на процесните
вземания е доказана по основание. Между страните не се спори, а това се
установява и от доказателствата по делото, че между страните е сключен договор
от 14.11.2012 г. по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди.
Спорен между страните е въпросът за количеството
на потребената топлинна енергия и нейната стойност. Тези възражения на
ответника обаче не са достатъчни да обусловят извод за недоказаност на исковете
по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в търговския обект на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК.
По отношение размера на исковете, СРС е
кредитирал заключението на допълнителната
съдебно – счетоводната експертиза, депозирана на 16.03.2017 г., според която цената
на реално доставеното количество топлинна енергия в обекта е в размер на 743,09
лв., формирана като сбор от прогнозно начислените суми по фактурите-521,73 лв.
и сумата за доплащане от абоната по изравнителните сметки – 221,36 лв., а стойността
на услугата дялово разпределение е в размер на 44,88 лв. Вещото лице е
констатирало също така, че ответното дружество е погасило частично вземанията
за топлинна енергия, дължими за процесния период, както следва: на 20.11.2013
г. е платена сумата от 53,97 лв. , на 25.09.2015 г. – 117,95 лв. и на
18.12.2015 г. – 97,13 лв., поради което неплатеното задължение за главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение,
възлиза на 518, 92 лв. Кредитирал е също така и допълнителното заключение на
ССЕ, депозирано на 12.06.2017 г., допуснато служебно от съда, според което
процесните фактури с прогнозно начислените суми са декларирани от ответника
пред НАП, записани са в дневника за покупки на дружеството с отразяване на
право на приспадане на данъчен кредит в справките декларации по ЗДДС.
Основателни са оплакванията във
въззивната жалба, че съдът в нарушение на разпоредбата на чл.7 ГПК е допуснал
служебно допълнителна ССЕ със задача да
установи дали процесните фактури са осчетоводени от ответното дружество. С
чл.7, ал.1 ГПК се въвежда служебно начало при изпълнение на функциите на съда,
като му се вменява задължението да съдейства на страните за изясняване на
делото от фактическа страна, като това негово задължение е доразвито в чл.145,
ал.1 и ал.2 ГПК, съгласно което съдът може да поставя въпроси на страните, като
им указва значението им за делото, да конкретизират твърденията си и да
отстранят противоречията в тях .При всички случаи обаче, указанията, които дава
съдът, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7,
ал.1 и чл.8, ал.2 ГПК и при съблюдаване на изискванията на чл.9 от ГПК за равни
възможности на страните да упражняват предоставените им права в чл.10 ГПК, като
съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за
решаване на делото. Оказваното съдействие на страните трябва да има адресат и
двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо
противната. В конкретния случай, назначената допълнителна ССЕ не е била
необходима за изясняване на делото от фактическа страна, тъй като фактът, който
е установен с нея не е бил навеждан от страна на ищеца, респ. не е оспорен от
ответника, а освен това е и без значение за спорния между страните въпрос, а
именно какво е количеството на доставената в обекта топлинна енергия, тъй като
фактурите, които са осчетоводени от ответника не установяват количеството на
реално доставената енергия, а само прогнозно начислените от ищеца суми.
Същевременно по делото е прието и заключение
на съдебно - техническата експертиза, което е изготвено след направен оглед от
вещото лице на процесния търговски обект, при който е установено, че обектът,
който първоначално е представлявал подблоково свободно пространство между
колони на блока, което впоследствие е преградено, е топлозахранен, като са
монтирани отоплителни тела-3 бр., но не е захранен със студена и топла вода и
през него не преминава вертикален щранг. Според вещото лице цената на реално
доставеното количество топлинна енергия възлиза на 600,74 лв. / сбор между прогнозно
начислените по фактури суми - 521,73 лв. и 78,71 лв.- сума за доплащане от
изравнителната сметка за отчетния период/.Именно това заключение следва да се
кредитира, тъй като то установява стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия, тъй като то е изготвено след оглед на имота и при
съобразяване на единствената изравнителна сметка, издадена за процесния период
и данните от главния отчет на уредите в търговския обект.
При това положение и при съобразяване
на факта на извършени частични плащания от ответника в общ размер на 269,05 лв.
и на установения размер на услугата дялово разпределение /44,88 лв./, въззивният
съд приема, че неплатената част от стойността на реално доставената топлинна
енергия и на услугата дяловото разпределение за процесния период възлиза на 376,57
лв., поради което решението на СРС следва да се отмени в частта, с което е
уважен иска за разликата над тази сума до размера от 518,92 лв. и вместо него
да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата над 376,57 лв.
По
отношение на иска за мораторни лихви следва да се посочи, че правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
потребена топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в ЗЕ и
Наредба 16-334/2007 г., като анализът на тази нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т.1 или 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Наличието на „изравнително“ вземане в полза на
потребителя в края на отчетния период му дава право единствено да получи
изравнителната сума, а ако е платил прогнозните вноски, да прихване срещу
сумата, която подлежи на връщане други задължения към топлопреносното
предприятие, но не води до недължимост на предходно начислените месечни
прогнозни вноски. Последните се дължат в установените срокове в Общите условия,
утвърдени от ДКЕВР, като падежът им настъпва 30 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят, съгласно чл.33 от ОУ от 2008 г./ действащи през процесния
период/, от когато върху тях се дължи лихва за забава, така както върху всички
други парични задължения. С оглед изложеното, въззивният съд кредитира
заключението на допълнителната ССЕ от 16.03.2017 г./ приложение 1/ в частта, в
която вещото лице е дало заключение, че размерът на дължимите лихви за забава
върху прогнозно начислените суми по фактурите /521,73 лв./ и върху сумата за
цена услугата дялово разпределение /44,88 лв./ за периода от датата на падежа на
съответната фактура до 18.03.2015 г., възлиза общо на 68,45 лв., от които
ответникът е погасил сумата от 8,13 лв. на 20.11.2013 г., или непогасеното
вземане за обезщетение за забава върху главницата, представляваща цена на
доставена топлинна енергия и на дяловото разпределение възлиза на 60,32 лв. Ето
защо, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която е прието, че
ответникът дължи мораторна лихва върху прогнозно начислените суми за топлинна
енергия и върху цената на услугата дялово разпределение за разликата над 60,32
лв. до присъдения размер от 81,01 лв.
Решението на СРС следва да се отмени и
в частта, с който ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство в размер над 29,99 лв., а за исковото производство в
размер над 258,38 лв.
При този
изход на спора, на въззивника - ответник се дължат разноски за производството
пред СРС в размер на още 79,84 лв., съобразно отхвърлената част на исковете. За
настоящото производство въззивникът не претедира разноски. На въззиваемата
страна не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като по делото не е депозиран
отговор на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представитлество в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 20.10.2017
г. по гр. дело № 47407/2015 г. на Софийския районен съд, 73 състав в частта, с която е прието за
установено, че „Г.П.“ ЕООД дължи на “Т.С.” ЕАД сумата над 376,57 лв. до
присъдения размер от 518,92 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода м. 01.2013 г. – м. 04.2014 г. и стойността на
услуга дялово разпределени за търговски обект, находящ се в гр. София, ж. к. “********партер,
заедно със законната лихва, считано от 12.05.2015 г. до окончателното
изплащане, и сумата над 60,32 лв. до присъдения размер от 81,01лв. – обезщетение
за забава върху главницата за периода 28.02.2013 г. – 18.03.2015
г., както и в частта, с която „Г.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на “Т.С.” ЕАД
разноски за заповедното производство за разликата над 29,99 лв., а за исковото
производство за разликата над 258,38 лв., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК********против „Г.П.“ ЕООД, ЕИК ********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
признаване за установено, че „Г.П.“ ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата над 376,57 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м.
01.2013 г. – м. 04.2014 г. и стойността на услуга дялово разпределени за търговски
обект, находящ се в гр. София, ж. к. “********партер, заедно със законната
лихва, считано от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане, заедно със законната
лихва, считано от 12.05.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата над 60,32
лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2013 г.
– 18.03.2015 г.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК********да
заплати на „Г.П.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
79,84 лв.-неприсъдена част от разноските за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 20.10.2017 г. по гр. дело № 47407/2015 г. на Софийския районен
съд, 73 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.