Решение по дело №56873/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12771
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20221110156873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12771
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110156873 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

19.07.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №56873 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила по подсъдност от РС- гр.Белограчик искова молба
1
от ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...- Управител,
чрез адв.Н. С. от САК, срещу И. Т. Ч., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на репутацията на
ищцовото дружество на коректен търговец на млечни продукти от отправени клеветнически
твърдения и внушения за сърбизация и за погрешно етикиране на продуктите, чрез имейл,
изпратен от ответника по ел. поща на Областната управа в гр......, довели до извършване на
проведени от държавни органи. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, по подробно изложени съображения.
Оспорва се противоправния характер на деянието, както и наличие на основание за
ангажиране на отговорността на ответника от действията на държавните органи. Излагат се
съображения за ирелевантност на съдебната практика на СЕС спрямо процесния случай.
Претендират се разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на подадено по ел. път писмо от ищеца, с
поставен входящ печат на Областна управа- гр......, със заглавие: „Сърбите- мандраджии/
с.Боровица и в сайта си пишат Белоградчишка област“, както и съставените от Областния
управител на гр...... заповед за извършване на проверка, предписание на ОДБХ- гр...... и
влязло в законна сила решение на Адм. съд- гр......, с което е отменено даденото
предписание досежно преетикирането на продукцията.
В съдебно заседание е проведен разпит на .......- финансов консултант на ищеца, който
посочва, че писмото, подадено от ищеца до Областната управа на гр...... е станало повод за
предприемане на проверки от различни държавни институции. От горното дружеството е
загубило време и следователно пари, както и е бил налице стрес за служителите му. Описва
личните подбуди на ищеца за подаване на писмото, които научил от него на изложение на
млечни продукти. Твърди, че при извършваните проверки е тръгнала мълва от служителите
сред местната общност, което е довело до нарушаване на доброто име и загуба на имидж на
ищеца.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва да бъде разгледан въпросът досежно възможността ЮЛ да
търпи неимуществени вреди. В по- старата съдебна практика се приема, че в българското
законодателство не е предвидена възможност за оценяване на неимуществени вреди,
причинени на ЮЛ, което се обосновава както с правната форма, под която даден субект
осъществява търговска дейност, така и с възможностите на определено лице да изпитва
негативни емоции и страдания, причинени от незаконни действия или бездействия на
органи на държавната власт. Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по
правилото на чл. 52 ЗЗД на ЮЛ- търговец е лишено от основание в закона. Неимуществени
вреди са причинени, когато увреждането е засегнало психическата сфера на пострадалия,
като трайно и продължително състояние, а това житейски и правно е неприложимо към ЮЛ.
Неимуществените вреди са свързано със засягането на емоционалния живот на пострадалия
или с достойнството му, като паричното обезщетение е единственото възможно средство за
компенсиране на засегнатите блага с неимуществено изражение. Само физическите лица
имат психика и физическо здраве и са способни на неблагоприятни субективни усещания и
преживявания. Репутацията на ЮЛ няма имуществена стойност, различна от тази на
предприятието на търговеца. Клиентелата и реномето на търговеца са част от фактическите
отношения, включени в търговското му предприятие. Обратното означава да се признае на
ЮЛ, че могат да търпят болки и страдания и да изпитват чувства, което е недопустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице изменения в обществените условия или
2
в законодателството, които да налагат да бъде променена константната съдебна практика, че
обективното ни материално право не допуска в полза на ЮЛ да възникне вземане за
обезщетение на неимуществени вреди в частноправните им отношения. Всички права, които
има ЮЛ са с имуществен характер, вкл. и тези, свързани с маркетинговия имидж,
търговските марки и пр. Следва да се посочи, че практиката на ЕСПЧ е свързана с
приложението на ЕКЗПЧОС, представляващ правен стандарт и механизъм за ефективното
осъществяване на основни права и свободи, каквито са правото на живот, на свобода и
сигурност, на справедлив съдебен процес, на свобода на мисълта, съвестта, религията,
словото, събранията и сдруженията и пр. човешки ценности от висш порядък. Последната
не създава материални граждански права, на които могат да се позовават
гражданскоправните субекти в частноправни отношения извън хипотезите на ЗОДОВ, които
не са предмет на настоящото дело.
В настоящия случай делото има за предмет накърняване на търговската репутация на
ищеца от отправен сигнал от ответника до Областна управа- гр......, във връзка с който е
предприета проверка от ОДБХ- гр....... Следва да се споделят аргументите, че ответникът не
носи гражданска отговорност за отправянето на сигнал до държавен орган за твърдяно
закононарушение и започнатите в тази връзка административни и
административнонаказателни процедури. Обществената реакция за извършвана проверка в
предприятието на ищеца, чуждестранния произход на инвестицията и пр. са обстоятелства,
за които отправИ.т сигнал гражданин не носи гражданска отговорност. Правомощие на
компетентния орган е да уважи сигнала и да вземе незабавно мерки за отстраняване на
допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите
заинтересовани лица или да не признае основателността на сигнала. С доклада е указано, че
в тежест на ищеца е да установи вредоносно деяние, извършено от ответника, изразяващо се
в накърняване на репутацията на ищцовото дружество на коректен търговец на млечни
продукти от отправени клеветнически твърдения и внушения, настъпила вреда и причинна
връзка между двете. Доказване в тази насока не може да се приеме за надлежно проведено и
в пълнота. С оглед на горното исковата претенция е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът
претендира разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение за
процесуална защита по делото по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й
ги заплати. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по
делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ,
ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не
по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва
да се присъдят разноски от 1 300 лв., съобразно приложимата редакция на наредбата към
датата на образуване на делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...- Управител, срещу И. Т. Ч., ЕГН:**********, осъдителен иск за сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
накърняване на репутацията на ищцовото дружество на коректен търговец на млечни
продукти от отправени клеветнически твърдения и внушения за сърбизация и за погрешно
етикиране на продуктите, чрез имейл, изпратен от ответника по ел. поща на Областната
управа в гр......, довели до извършване на проверки от държавни органи, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
...- Управител, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адв.А. М. К. от САК, сумата от
1 300 /хиляда и триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.


Районен съдия:



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4