Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. С., 22.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 15226 по
описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.06.2017г., постановено по гр.дело № 70069/2016г.
по описа на СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените от Х.Б.Х. ***
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищеца,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата със
Заповед № СОА 16-РД 15-9923/10.10.2016г. на кмета на С.О.; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и
концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии” при С.О.и иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане
на сумата от 5 928 лева – обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 10.10.2016г. до 10.04.2017г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца Х.Б.Х.. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното
решение и нарушения на материалния закон. Навежда съображения, че СРС е
формирал изводите си по спора без да обсъди доводите и възраженията на ищеца,
без да направи преценка на представените от страните доказателства, като в
решението липсват фактически и правни съображения, т.е. липсват мотиви по
смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Във въззивната жалба се поддържат изложените
в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението, както следва:
не е установено да е налице реално съкращаване на щатни бройки; длъжностното
щатно разписание е съставено и утвърдено без да са налице предвидените в закона
предпоставки – конкретно не е представено решение на Общинския съвет за
одобряване на общата численост и структурата на общинската администрация;
оспорва се законосъобразността на извършения от С.О.подбор – при конкретни
оплаквания, че не е извършена оценка на работата на всеки участник в него и
съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, липса на
обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, а и на всички
останали служители, участвали в подбора. Жалбоподателят счита, че при надлежно
и своевременно оспорени констатации на комисията по подбора работодателят е
следвало да установи по пътя на пълното и главно доказване фактите и
обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора, което в случая не
било сторено. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Ответникът по жалбата С.О.не е подал отговор на
въззивната жалба. В проведеното по делото публично съдебно заседание е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е по делото, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността "старши експерт” в отдел „Концесиониране и
концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ при С.О.. Това
трудово правоотношение било прекратено със заповед № СОА16-РД15-9923/10.10.2016г.
на кмета на С.О., считано от деня, следващ датата на връчване на заповедта,
издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на
щата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.
1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на
10.10.2016г.
Видно е от длъжностно разписание на С.О.в дейност
„Общинска администрация“, в сила от 01.04.2016г. на основание Решение № 177 по
протокол № 9/25.02.2016г. на Столичен общински съвет, утвърдено от кмета на С.О.,
че в него фигурират 7 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност "старши
експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция
„Обществени поръчки и концесии“. Представено е и длъжностно разписание на С.О.в
дейност „Общинска администрация“, в сила от 01.09.2016г. на основание Решение №
528 по протокол № 19/28.07.2016г. на Столичен общински съвет, утвърдено от
кмета на С.О.на 31.08.2016г., с което от посочената дата броя на числеността на
персонала за длъжност "старши експерт” в отдел „Концесиониране и
концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и концесии“ е 4 щатни
бройки /т.е. с 3 щатни бройки по-малко/. Не е спорно, че към датата на
утвърждаване на новото щатно разписание фактически заетите щатни бройки на
посочената длъжност били общо 5 броя.
Във връзка с утвърденото ново щатно разписание, в сила
от 01.09.2016г, кмета на С.О.е издал Заповед № СОА16-РД91-391/21.09.2016г., с
която на основание чл. 329 КТ била определена комисия за извършване на подбор между
служителите, които заемат длъжността "старши експерт” в отдел
„Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и
концесии“, направление „Законност, координация и контрол“. Със същата заповед
били утвърдени критерии за подбор, а именно – квалификация и оценка на изпълнението
на длъжността /на възложената работа/ за 2015г.
По делото е представен протокол от 28.09.2016г. на комисията
по извършване на подбора по реда на чл. 329 от КТ. При прилагане на приетите критерии
била извършена комплексна оценка на всички лица, заемащи към момента длъжността
"старши експерт” в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към
Дирекция „Обществени поръчки и концесии“, направление „Законност, координация и
контрол“. В протокола е посочено, че служителите М.С.Ш.-С., С.К.З.и Л.З.И.притежават
допълнителна професионална квалификация и по-висока степен на образование от
изискващата се за длъжността, в сравнение със служителя Х.Б.Х., който е
бакалавър. Служителката С.К.З.била завършила УАСГ специалност „Водоснабдяване и
канализация“, което отговаря напълно на изискването за справяне със задачите
поставяни в отдел „Концесиониране и концесионен контрол“, при отчитане
спецификата на работа свързана с проверки на място, констатиране на аварии и
проблеми с ВиК мрежата. Комисията е констатирала, че служителите Л.З.И.и Х.Б.Х.
имат оценка за изпълнение на длъжността /3/ „изпълнението отговаря на
изискваниятя“, която е по-ниска от другите двама участници в подбора, но Л.И.е
с юридическо образование, което в процеса на работа е от значение при вземането
на важни становища, разглеждане на жалби от граждани, тълкуване на концесионни
договори, работа със Закона за водите, кореспонденция с КЕВР и други
компетентни органи. Служителката М. С. имала добри професионални знания и
умения, свързани с организиране и провеждане на концесионни процедури,
отговорна и изпълнителна при поставяне на възложените задачи, които се
изпълнявали в срок. Посочено е още, че последната служителка - Р.А.Д., била в
продължителен отпуск за бременност и раждане към датата на извършване на
подбора. Комисията е формирала извод, че с оглед направения анализ, на работа
следва да останат служителите М.С.Ш.-С., Р.А.Д., С.К.З.и Л.З.И.. Направено било
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение с Х.Б.Х.. Отразените в
протокола на комисията за подбор факти и обстоятелства са надлежно оспорени от
ищцата още в исковата молба.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението /м.09.2016г./, е в размер на 988 лева.
В съдебно заседание на 20.06.2017г. съдът е извършил
констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е установил, че
след вписване на прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на 11.10.2016г.
не е отразено последващо възникнало трудово правоотношение.
Други доказателства не са ангажирани.
По отношение на правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че от събраните писмени доказателства се
установяват твърдените от ответника в писмения отговор обстоятелства за
законосъобразност на извършеното уволнение. Посочено е, че е реализиран
фактическият състав на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – към 10.10.2016г.
са били реално премахнати от щатното разписание при ответника трудовите функции
на 3 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност. Законосъобразността на
извършения подбор се установявал от представения по делото протокол на комисия
по извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ. По тези съображения е
направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и на обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ:
Процесното трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с извършване на
съкращение в нарушение на процедурата по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, тъй като
не е взето решение от Столичния общински съвет за промяна в общата численост и
структурата на общинската администрация; липса на реално съкращение на щата и с
неизвършване на законосъобразен подбор по чл. 329 КТ. По така наведените доводи
съдът намира следното:
Изискванията за законност на уволнението
поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности
от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е
премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
По въпроса дали кметът е компетентен да утвърждава
щатното разписание на администрацията или компетентен за това е общинският
съвет, е формира трайна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и
от настоящия съдебен състав. В решение № 29 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №
2841/2015г., ІІІ ГО, е прието, че общинският съвет, в съответствие с
правомощията си по чл.
21, т. 2 и т.
5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на общинската
администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за
работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на
общината. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината,
който съгласно чл.
44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския
съвет, утвърждава щатното разписание-длъжностите и съответните щатни бройки за
тях. Утвърденото от кмета щатно разписание е основание за привеждане на
числеността на персонала в съответствие с действащия щат, за назначаване и
прекратяване на трудовите договори с работниците и служители от кмета на
общината, в изпълнение на правомощията му по чл.
44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА. Кметът е ръководител на общинската администрация и
орган по назначаването на служителите в нея. В неговите компетенции е да
утвърди и измени длъжностното разписание, включително броя и вида на
необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на
правоотношението, по което те се заемат. Уреденото в чл.
21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата
численост и структурата на общинската администрация в общината, района и
кметството по предложение на кмета на общината, няма отношение към правомощието
на кмета като изпълнителен орган на общината по чл.
44, ал. 1, т. 1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината,
в това число да извършва промени в щатното разписание. Именно кметът на
общината е оперативният орган, който утвърждава, респективно изменя щатното
разписание. То е от компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и
изпълни решението на общинския съвет. Без правно значение е броят и вида на
съкратените бройки, дали това е свързано или не със структурни промени.
Съответствието на тези промени с приетата структура няма отношение към
законността на уволнението. Това съответствие има значение единствено в
отношенията между кмета и общинския съвет, като пряко избрани органи на
местното самоуправление. В този смисъл са и решение на ВКС по гр. д. № 378/2009 г.,
IV ГО, решение по гр.
д. № 1880/2009 г., IV ГО, решение по гр. д. № 229/2009 г.,
IV ГО, решение по гр.
д. № 1086/2011 г., IV ГО, решение по гр. д. № 527/2012 г.,
IV ГО др. По изложените съображения релевираните от ищеца доводи, че
длъжностното щатно разписание е съставено и утвърдено без да са налице
предвидените в закона предпоставки – конкретно при липса на доказателства за взето
решение на Столичен общински съвет за промяна в общата численост и структурата
на общинската администрация, са неоснователни.
В конкретния случай от данните по делото се установява
категорично, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца Х.Б.Х. длъжност.
Това се доказва, от представените щатни разписания на длъжностите,
удостоверяващи промяна в броя на щатните длъжности за "старши експерт” в
отдел „Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и
концесии“, направление „Законност, координация и контрол“, считано от
01.09.2016г. – намаляване от 7 на 4 броя. Следователно, ако не изцяло, то поне
отчасти, е налице премахване за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения
общ брой на служителите, изпълняващи функциите на въпросната длъжност, т. е.
съкращаване на щата в действителност има и то предхожда момента на процесното
уволнение. Съкращаване на щата е налице както при пълно премахване на
определена длъжност от щата на работодателя, така и при частично намаляване на
бройките за служителите, които я изпълняват. Без значение е обстоятелството
дали е бил намален обема на функциите, извършвана от служителите, заемащи
посочената длъжност, а важното е, че тези функции за в бъдеще ще се изпълняват
от по-малко на брой служители. Представените по делото длъжностни разписания са
утвърдени от компетентен орган – кмета на С.О., който извод е обоснован от
настоящия съдебен състав с мотивите, посочени по-горе в решението. Щатното
разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след
промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да
съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата – каквато в процесния
случай се установи несъмнено. Съкращаването е извършено с утвърждаване на
новото щатно разписание от кмета на С.О., обективиращо волята на работодателя
за съкращаване на щатната бройка, поради което уволнението е извършено при
наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от КТ. Утвърждаването
на новото щатно разписание, в което щатните бройки са намалели, съставлява
решение за съкращаване на щата.
При това положение въззивният съд трябва да изложи
съображения по отношение на втория спорен между страните въпрос, свързан с това
дали е извършен законосъобразен подбор по чл. 329 КТ.
Според разпоредбата на чл. 329 КТ "при закриване
на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на
обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по добре". Извършването на подбор е задължение на
работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки
измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово
право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност - така
изрично мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 329 КТ
първоинстанционният съд е приел, че при уволнение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната щатна бройка
не е единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността /какъвто е
именно и настоящия случай/, работодателят има задължение за извършване на
подбор. В тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение,
тъй като то не може да се упражни, без да се извърши подбор. Подборът следва да
се извърши от работодателя след издаване на акта, с който е извършено
съкращаването в щата. В конкретния случай новото щатно разписание е било в сила
от 01.09.2016г., а заповедта за извършването на подбора, протоколът за неговото
извършване и процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение са
били издадени след горепосочената дата.
Критериите, въз основа на които се извършва подбора са
установени в чл. 329, ал. 1 КТ - квалификацията /деловите и професионални качества
и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на
възложената работа /относно срочното, количествено и качествено изпълнение на
възложените задачи/. Тези критерии имат обективни признаци и тяхното спазване е
начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при
спор се преценява от съда. Начинът и формата за извършване на подбора са
предоставени на преценката на работодателя - дали извършването му ще бъде
документирано в протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде
документирано писмено /в този смисъл и ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК - ВКС/.
Извършването на подбора следва да бъде доказано от
работодателя пред съда по релевирания спор за законосъобразността на
уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му като част от правото на
уволнение на това основание. Работодателят може да доказва извършването на
подбора с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на
свидетели. Предмет на доказване е, чрез сравнение, съпоставката между работниците
и служителите, между които се извършва подбора по критериите за извършване на
подбора /квалификацията и нивото на изпълнение на работата/, че са останали на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
В конкретния случай в исковата молба е оспорен
подбора, като неправилно извършен, без да са отчетени обективно приложените от
работодателя критерии. Така поддържаните от ищеца доводи са своевременно
въведени в процеса и засягат съответствието на дадените от работодателя оценки
на участващите в подбора служители на действително притежаваните от тях
качества и ниво на изпълнение на възложената работа. Когато преценката по чл.
329, ал. 1 КТ е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността
на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя,
чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с
оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора /тези
разрешения са обективирани в ТР
№ 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК, както
и решение по гр.
дело № 333/2009 г., на ВКС, ІV ГО, решение по гр. дело №
3912/2008г. на ВКС, IV ГО/. Първоинстанцонният съд не е съобразил тези
разрешения, като е приел, че може да
обоснове изводите си за законосъобразност на подбора единствено на протокола на
комисията от 28.09.2016г. В случая за ответника е възникнало задължението да
докаже съответствието на отразените в протокола констатации за участващите в
подбора служители на действително притежаваните от тях качества и ниво на
изпълнение на възложената работа. Доказването на законосъобразността на подбора
при надлежно въведено оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите
въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на
законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните
показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация
/подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e
допустимо с всички доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав счита, че протоколът за
подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при
оспорване от ищеца на констатациите на работодателя за квалификация и ниво на
изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора.
Протоколът за подбор, като частен свидетелствуващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от
подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените
в него обстоятелства. Преценката на работодателя по чл.
329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и при въведен довод за нарушение разпоредбата на чл.
329, ал. 1 КТ, състоящо се в липсата на обективна преценка на трудовите
качества на уволнения служител, съдът следва да провери, основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително
притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.
В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, въз основа на които да се извърши проверка дали дадената в
протокола оценка на притежаваната от ищеца квалификация и професионален опит е
обективна и отговаря на действителните факти. Не са представени и
доказателства, установяващи квалификацията и нивото на изпълнение на
възложената работа и на останалите служители, участващи в подбора. При липсата
на такива доказателства следва да се приеме, че са останали недоказани
прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по
отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация
на служителя с оглед на възложената работа, поради което се налага извод, че
осъщественият подбор е незаконосъобразен. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест в процеса, не е ангажирал доказателства за фактите, дали основание на
комисията да приеме, че уволненият работник се е справял с работата си по-зле
от предпочетените да останат на работа. В приложение на правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан, т.е. следва
да приеме незаконосъобразно упражняване на правото на подбор. Последица от това
незаконосъобразно упражняване е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Относно
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване
на работа и обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и, че
трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът се явява
основателен. Не се твърди, а и не се установява в процеса друго обстоятелство,
препятстващо упражняването й занапред, като без значение остава дали
понастоящем съществува, съответно под какво наименование и къде в
организационната структура на ответника са включени съществените за тази
длъжност трудови функции. Ето защо предявеният иск е основателен и ищецът следва
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ:
Акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е основателен.
Налице е фактическият състав на вземането за обезвреда
по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в
рамките на посочения срок, вследствие на осуетено от незаконното уволнение
увеличение на имуществото му, което се съизмерва с неполученото брутно трудово
възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на
репариране пропуснати ползи.
Доказването на вредата – оставането без работа по
трудово правоотношение, е в тежест на ищеца – в този смисъл са задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 год. на ВКС по
тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК. Това доказване може да се осъществи с всички
доказателствени средства – най-често – с трудова книжка и удостоверение от
бюрото по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 347 КТ трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника и служителя, в който съгласно чл. 349, ал. 2 КТ
всеки работодател е длъжен да вписва точно и своевременно данните по чл. 349,
ал. 1 КТ. В разглеждания случай оставането без работа на ищеца през процесния
период е установено по несъмнен начин въз основа на представеното от него и
неоспорено от ответното дружество копие от трудовата му книжка, като е
представен за констатация от съда и нейният оригинал.
По делото е представена служебна бележка, издадена от
работодателя, видно от която размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението
/м.09.2016г./, е в размер на 988 лева. При това положение настоящият
съдебен състав приема, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ, която е договорна и е за имуществени вреди
/пропуснати ползи/, които са договорно определени. В хипотезата на чл. 225, ал.
1 КТ обезщетението се съизмерва с пропуснатото брутно трудово възнаграждение, което в случая възлиза на сумата от
общо 5 928 лева.
По изложените съображения се налага извод, че
първоинстанционното решение е неправилно, поради което същото следва да се
отмени и вместо него да се уважат предявените обективно кумулативно съединени
искове.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 630 лева – за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските,
направени в първоинстанционното производство, които възлизат на сумата от 510
лева за адвокатско възнаграждение.
Според нормата на чл.
78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството /какъвто е настоящият случай/,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като
съответните суми се присъждат в полза на съда. Поради това С.О.следва да бъде
осъдена да заплати в полза на СРС сумата от 397, 12 лева - държавна такса за
производството пред СРС, а в полза на СГС - сумата от 198, 56 лева - държавна
такса за въззивното производство.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 160127 от
30.06.2017г., постановено по гр.д. № 70069/2016г. на Софийски районен съд, ГО, 123
състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Х.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед №
СОА16-РД15-9923/10.10.2016г. на кмета на С.О..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Х.Б.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност - "старши експерт” в отдел
„Концесиониране и концесионен контрол“ към Дирекция „Обществени поръчки и
концесии“ при С.О..
ОСЪЖДА С.О.,
гр. С., ул. „*********да заплати на Х.Б.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата
от 5 928 /пет хиляди деветстотин двадесет и осем/ лева – обезщетение за
оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 10.10.2016г. до
10.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 01.12.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. „*********да заплати на Х.Б.Х., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 510 /петстотин и десет/ лева –
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 630 /шестстотин и тридесет/ лева –
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА С.О., гр. С., ул. „*********на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 397, 12 /триста деветдесет и седем лева и 12 ст./ лева, представляваща
дължима държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С.О., гр. С.,
ул. „*********на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 198, 56
/сто деветдесет и осем лева и 56 ст./ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.