РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Търговище, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101675 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Х. А. Г. от гр.*****, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. И. И.-ТАК, твърди в исковата молба, че работи по
служебно правоотношение с ответната ОД МВР Търговище, като изпълнява
задълженията си при сменен режим на работа, полага и нощен труд, като в
периода от 15.12.2019 г. и до датата на депозиране на исковата молба-
15.12.2022г. е положил общо около 500 часа нощен труд.Излага още, че този
труд, съгл. чл.9,ал.2 от НСОРЗ е следвало да се преизчислява в дневен труд с
коефициент 1,143, но ответникът не е сторил това, при което на ищеца са
останали неизплатени около 71ч. извънреден труд, поради което ищецът
приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове за заплащане на сумата от 500лв. за положен извънреден труд в
периода от 15.12.2019 г. до 15.12.2022г.,претендира законната лихва и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 50лв. за периода от
падежа на всяко задължение до 15.12.2022г., като в съдебно заседание по реда
на чл. 214,ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на исковете
съобразно заключението на вещото лице, при което искът за главница се
счита предявен за сумата от 3991,67лв., а обезщетението за забава-в размер на
485,39лв. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния
представител на ищеца адв.И. И. -ТАК, който пледира за уважаването им,
1
като излага, че въпреки постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№
1/2020г. на ОСГК на ВКС, е налице неравноправно третиране на заплащането
на нощния труд на служителите от МВР спрямо останалите работници и
служители в страната, излага подробни съображения и пледира за
уважаването на предявените искове, претендира определяне на адв.
възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника,
действаща чрез гл. юрисконсулт Л.Ж., предявените искове се оспорват
изцяло. Не се оспорва обстоятелството, че в периода 15.12.2019 г. до
15.12.2022г. ищецът е работил на смени и е полагал нощен труд, но по
същество се излагат доводи за неприложимост на разпоредбите на КТ и
НСОРЗ, доколкото съществува изрична нормативна уредба в ЗМВР и
действалите в процесния период наредби , издадени от министъра на МВР и
положения от ищеца труд в процесния период е заплатен по действащите
специални правила. В чл.3, ал.3 от Наредбата било предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагане на труд и през нощта
между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, или съотношението
между дневен и нощен труд за служители на МВР е 1 към 1, а не както е по
КТ – 8 часа към 7 часа, което води до съотношение 1.143, както е посочил
ищеца. Поддържа, че на ищеца редовно е плащано възнаграждение в
процесния период както за извънреден, така и за нощен труд по действащите
правила, поради което не следва да се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, което би довело до дублиране на заплащането.Посочва,
че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като
нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен,
както и че същия не съставлява извънреден труд, като при действащата
нормативна уредба на служителите в МВР се дължи допълнително
възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение за
нощен труд, които се определят по различен ред и правила. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно със законните
последици, а в евентуалност се иска в случай, че съдът приложи разпоредбата
на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, то дължимата сума да се определи като обезщетение
за нощен труд съобр. заповедите на Министъра на МВР, с приспадане на вече
платеното такова.В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се
поддържат от ст. юрисконсулт Ж., която не оспорва обстоятелството, че
ищецът е работил по служебно правоотношение в процесния период и е
полагал нощен труд, но по подробно изложените и в писмения отговор
съображения за неприложимост на нормите на КТ и НСОРЗ счита исковете за
неоснователни, позовава се и на постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по
тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, като пледира за отхвърлянето на
исковете, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
2
По делото не е спорно между страните, че ищецът е в служебно
правоотношение с ответната ОДМВР, както и обстоятелството, че е полагал
труд на 12-часови смени при сумирано отчитане на работното време.Това се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, като е видно,
че от 09.10.2018г. същият е бил назначен на **** в група „Охранителна
полиция “ към РУ Попово, а от 03.12.2020г. е назначен на длъжност ****
(********) в група „Охранителна полиция“ към РУ Попово, на която е и до
настоящия момент. Безспорно е също така, че в процесния период ищеца е
работил на 12 -часови смени, съответно дневни и нощни, по утвърдени
графици, приложени по делото, при сумирано изчисляване на работното
време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. От приложените заповеди на
Министъра на вътрешните работи от 2017 год., 2020 год. и 2022 год., е видно,
че са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и редът за
тяхното изплащане на държавните служители в МВР, съгласно които за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв. съгл. първата, по 1,00лв.
съгл. втората и по 1,07лв. съгл. третата заповед. Видно от приложените по
делото фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца
в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд,
което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от
приложените писмени доказателства – графици и протоколи е отчитано
отработеното от ищеца време между 22,00 ч. и 06,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.От
приетото заключение на назначената по делото СИЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно, безпристрастно и подробно
се установява, че в процесния период 15.12.2019 г. до 15.12.2022г., ищецът е
положил общо 2816 часа нощен труд, като от прегледа представените за
делото платежни бележки по месечните ведомости за РЗ на ищеца за
проверявания период експертизата е установила, че начисленото
допълнително възнаграждение за положен нощен труд е пресметнато без
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на
сумираното работно време. След преизчисляване на часовете нощен труд в
дневни часове с коефициент 1.143 експертизата е установила, че приравнени
на часове дневен труд, той се равнява на 3218 часа, като часовете извънреден
труд, които не са заплатени на ищеца са 402 часа, а дължимата брутна сума
за този труд е в размер на 3991,63 лв., като размерът на обезщетението за
забава върху нея от падежа на всяко дължимо плащане на процесиите суми до
датата на предявяване на иска (15.12.2022 г.) е 485,39 лв.Вещото лице е
извършила изчисления и за периода от 15.12.2019 г. до 10.07.2020г., като
часовете извънреден труд са 77часа, за които дължимата сума е 691,58лв., а
обезщетението за забава е в размер на 176,57лв. до датата на депозиране на
исковата молба-15.12.2022г.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Безспорно по делото е, че ищецът е държавен служител по чл.
142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда
със ЗМВР, като съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР(ДВ бр.60/2020г.) нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгласно
изр. второ, нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период, а съгл. ал.3 от същата разпоредба за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както и ищецът), работното време
се изчислява сумирано, за тримесечен период, като служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение –и не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно-ал.7. Съглaсно чл. 187, aл. 9 от ЗМВР редът зa
оргaнизaциятa и рaзпределянето нa рaботното време, зa неговото отчитaне, зa
компенсирaнето нa рaботaтa нa държaвните служители извън редовното
рaботно време, режимът нa дежурство, времето зa отдих и почивките зa
държaвните служители се определят с нaредбa нa министърa нa вътрешните
рaботи. Зa процесния период сa действaли прaвилaтa нa Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., Нaредбa № 8121з-36/07.01.2020 г., Нaредбa № 8121з-
1174/21.10.2020г., Нaредбa № 8121з-1353/15.12.2020г. и Нaредбa № 8121з-
992/22.07.2022г., в които е посочено отчитането и компенсирането на
положения извънреден труд, като в същите липсва разпоредба за
преизчисление на отработените нощни часове в дневни.
Основният спор между страните по делото е относно това дали при
отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служителите
на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.Именно по този въпрос се
произнесе и ВКС с решение № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК
на ВКС, като постанови, че „при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове“.В мотивите на посоченото ТР е
изяснено, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, като съпоставката на
нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на
4
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение, а различието – установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на
МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.Посочено е още, че действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни, доколкото случаите по ЗМВР и по
КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни
и прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране
на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да
се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта -
„8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден
се разполага – през деня или през нощта.Изтъкнато е също, че
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск -чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение -чл.234, ал. 1
ЗМВР, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд -чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия -чл. 69, ал. 2
КСО, пенсиониране при условията на І категория труд -чл. 69 КСО и др., като
е направен и извод, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС, а с
решението по образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по
направено запитване от български съд се приема, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. ВКС
уточнява, че чл. 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в
смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.В
обобщение се посочва, че като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в
5
частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т.80).При така
установените обстоятелства и като взе предвид, че съгл. разпоредбата на
чл.130,ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления
са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за
органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които
издават административни актове, съдът приема, че с постановяването на
решение № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС е
преодоляна протИ.речивата практика на съдилищата и следва да се приеме, че
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.С оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото
посочените разпоредби на КТ и НСОРЗ са неприложими в случая, то
доводите на процесуалния представител на ищеца адв.И. И.-ТАК са
неоснователни, като следва да се приеме, че не е налице положен, но
незаплатен извънреден труд от ищеца в размер на 402 часа на стойност
3991,63 лв., за периода от 15.12.2019 г. до 15.12. 2022г г., обуславящо
отхвърлянето на главния иск, като неоснователен, на осн. чл. чл.178, ал.1, т.3
във вр. с чл.187 от ЗМВР.Доколкото главният иск е приет за неоснователен,
то такъв е и акцесорния иск за сумата от 485,39 лв. за периода от падежа на
всяко дължимо плащане до датата на предявяване на иска -15.12.2022 г.,
поради което същият следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът приема, че на юрисконсулт Ж. следва да се определи
такова в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
23,т.1,пр. второ от НЗПП.Доколкото ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски към съда, но не и към ответника, то ищецът следва да
заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Г. с ЕГН ********** от *********
против ОД МВР Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грамадов“, № 36,
6
представлявана от директора М. М., осъдителен иск за заплащане на положен
извънреден труд в размер на 402 часа на стойност 3991,63 лв., за периода от
15.12.2019 г. до 15.12. 2022г г., като неоснователен, на осн. чл. чл.178, ал.1,
т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Г. с ЕГН ********** от ***********
против ОД МВР Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грамадов“, № 36,
представлявана от директора М. М., иск за сумата от 485,39 лв. обезщетение
за забава върху главницата от 3991,63лв. за периода от падежа на всяко
дължимо плащане до датата на предявяване на иска -15.12.2022 г., като
неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. А. Г. с ЕГН ********** от ************** да заплати на
ОД МВР Търговище, гр.Търговище, ул.“Спиридон Грамадов“, № 36,
представлявана от директора М. М., разноски в размер на 100лв., на осн. чл.
78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7