Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В
състав в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия
Бошнакова в. гр. дело № 9613 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение от 21.02.2020 г., постановено по гр.
дело № 48576/2018 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е признато за установено по
отношение на ответниците Г.Н.З., Е.В.С. и Н.В. С.съществуването на вземане на ищеца „Т.С.“ ЕАД за следните суми: сумата от 125,53 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г.
до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ гараж, находящ се в гр. София,
общ. ********, код на платеца Т327396, ведно със законна лихва от 13.02.2018 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 35,89 лв. за
периода от 03.03.2015 г. до 08.02.2018 г., сумата от 18 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015
г., ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,73 лв. за периода от 03.03.2015
г. до 08.02.2018 г. както следва – Г.З.
дължи сумите от 95,69 лева, ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 23,93 лв. за периода от 03.03.2015
г. до 08.02.2018 г., 12 лева за сума за разпределение
на топлинна енергия и мораторна лихва в размер на 3,15 лв. за периода от 03.03.2015
г. до 08.02.2018 г., Е.С.
дължи сумата от 23,92 лв., ведно със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 5,98 лв. за периода от 03.03.2015
г. до 08.02.2018 г., 3 лева за сума за разпределение на ТЕ и мораторна лихва в
размер на 0,79 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 08.02.2018 г. и Н.С. дължи сумата от 23,92 лв., ведно
със законна лихва от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,98 лв. за периода от 03.03.2015 г. до 08.02.2018 г., 3 лева за
сума за разпределение на топлоенергия и мораторна лихва в размер на 0,79 лв. за
периода от 03.03.2015 г. до 08.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
9982/2018 г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Със същия съдебен акт ответниците Г.Н.З.,
Е.В.С. и Н.В. С.са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на
600 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производства.
Подадена е
въззивна жалба от въззивниците – ответници в първоинстанционното производство Г.З., Е.С. и Н. С.,
с която се обжалва поставеното решение, като се излагат доводи, че същото е
необосновано, тъй като районният съд не е съобразил приетата като писмено
доказателство вноска бележка, удостоверяваща плащането на сумата в размер на
125,53 лева, дължима за доставка на топлинна енергия за периода от 01.01.2015
г. до 30.04.2015 г.
По делото не е депозиран отговор на въззивна
жалба от въззиваемата страна, нито становището от третото лице – помагач на
страната на ищеца – „Б.“ ООД.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена от активно
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явява допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността е ограчен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да
приложи и императивна правна норма (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но същото се явява недопустимо в частта, в която е признато за установено
по отношение на ответника Г.З., че дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата над 83,59 лева, представляваща цена за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до
30.04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ гараж, находящ се в гр. София, общ. ********, код на платеца Т327396, по отношение на ответника Е.С., че
дължи на ищеца сумата над 20,92 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ гараж,
находящ се в гр. София, общ. ********, код на платеца Т327396, както и по отношение на ответника Н.С.,
че дължи на ищеца сумата над 20,92 лева,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ гараж,
находящ се в гр. София, общ. ********, код на платеца Т327396.
Предметът на делото е спорното материално субективно
право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието
и петитума на иска. С подаването на исковата молба ищецът е направил искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника Г.З. при условията на разделна отговорност при квота 4/6, че дължи
сумата в размер на 95,69 лева – главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през исковия период и за процесния имот, по отношение на
ответника Е.С. при условията на разделна отговорност при квота 1/6, че дължи
сумата в размер на 23,93 лева – главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през исковия период и за процесния имот, по отношение на
ответника Н.С. при условията на разделна отговорност при квота, че 1/6 дължи
сумата в размер на 23,93 лева – главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през исковия период и за процесния имот. С молба с вх. №
5101045/12.06.2019 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, чрез своя процесуален представител
юрк. С.С.(л. 65 от първоинстанционното дело) ищецът е уточнил размера на
претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия спрямо всеки
един от ответниците, както следва: Г.З. - 83,59 лева, Е.С. - 20,92
лева и Н. С.- 20,92 лева, което обстоятелство е съобразено от районния съд при
обявяване на проекта на доклада по делото за окончателен (протокол от публично
съдебно заседание, проведено на 01.10.2019 г., л. 77). Въпреки това обаче
първоинстанционният съд се е произнесъл извън заявеното от ищеца – по отношение
на ответника Г.З. за разликата над
83,59 лева до първоначално претендирания размер от 95,69 лева, по отношение на ответника Е.С. за разликата над 20,92 лева до уважения размер от 23,92 лева, по отношение на ответника Н.С. за разликата над 20,92 лева до уважения размер от 23,92 лева. Следователно
решението в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл за
разликата над предявените размери на претенцията за главница до уважените,
следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено, тъй като съдът
се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран - свръхпетитум .
В останалата част постановеното решение е допустимо,
което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по
правилността на съдебния акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният
съд намира, че фактическата страна по спора е правилно установена от СРС. В
настоящото производство страните не са ангажирали нови доказателства по смисъла
на чл. 266 ГПК, които да променят така приетата за установена фактическа
обстановка. Районният
съд е извършил всички дължими процесуални действия по изготвяне на доклада по
делото съобразно правилата на чл. 146 ГПК и
е дал точни и ясни указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест за тяхното установяване. В
допълнение към изложеното от районния съд и с оглед доводите, направени във въззивната
жалба, съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаването на предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено
разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца, а именно – да докаже обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна
енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на
разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение); връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи
факти, породили обедняването и обогатяването – че топлинната енергия е ползвана
от ответника; липса на правно основание за имущественото разместване и липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Страните не спорят, че помежду им не е възникнало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за стопански
(небитови) нужди.
Не се отрича, а и от съвкупната преценка на събраните
писмени доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на
процесния недвижим имот, представляващ гараж, находящ се в гр. София, общ. ********.
По
делото е установено, че през исковия период процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Количеството
доставена топлинна енергия и нейното разпределение (извършването на услугата
дялово разпределение), които не се отричат от ответниците, както
и техните стойности, са установени въз основа на събраните
писмени доказателства и заключенията на вещите лица по извършените в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
По отношение на оплакването на жалбоподателите относно
необосноваността на постановеното решение - съдебният състав го намира за
неоснователно. При формиране на своите изводи по фактите и правото първата
инстанция е съобразила всички писмени доказателства, в това число представената
от ответниците и приета като писмено доказателство вноска бележка за извършен
касов превод от 23.05.2018 г. (л. 54 от първоинстанционното дело). Именно с
оглед твърдението на страната за извършено от нея плащане е поставена изрична
задача към вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според експертното
заключение по която плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период, не са били извършени. В производството пред първата инстанция ответниците Г.З., Е.С. и Н. С.нито лично, нито чрез своя процесуален
представител са
оспорили истинността на съдържащите се в заключението констатации за
релевантните за спора факти, както и не са поискали в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК допълнително
или повторно заключение
по
някоя от двете експертизи по същите въпроси поради неяснота/непълнота или съмнение в тяхната правилност. В тази
връзка въззивният съд намира, че приетите като неоспорени от страните заключения на вещите лица по
СТЕ и ССчЕ са изготвени компетентно,
обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които
спортният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че за процесния период е налице потребление на топлинна енергия от
страна на въззивниците-ответници в първоинстанционното производство, които са
се обогатили, спестявайки разходите, които е следвало да направят за заплащане
на стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение, а съответно въззиваемата
страна е обедняла, защото не е получила цената на доставките, като
имущественото разместване на двете страни произтичат от един и същ факт. В тази
връзка втората инстанция намира, че при установеното правно положение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна
уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на
доставена топлинна енергия, правилно СРС е приел, че установителните искове за
главница и за забава са основателни до претендираните размери и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
Предвид частичното обезсилване на първоинстанционното
решение съдът следва да преизчисли размера на присъдените от районния съд
разноски. В производството пред първата инстанция ответниците не са претендирали
такива, поради което не им се дължат. При този изход на делото решението на СРС
следва да бъде отменено в частта, в която ответниците са осъдени да платят на
ищеца разноски за разликата над 546, 57 лева до присъдения от СРС размер от 600
лева.
По отношение на разноските във въззивното производство:
Въззивниците-ответници претендират разноски в общ размер
225 лева, от които 75 лева – държавна такса, 150 лева – адвокатско
възнаграждение. Съдът намира искането за своевременно направено, като същото е
частично основателно – само по отношение на доказаните разноски, каквито се
явяват тези, представляващи държавна такса.
Според съдебната практика страната следва да е
представила доказателства, установяващи действително извършване на
претендираните от последната разноски. В случая по делото е приложен договор
за правна помощ и съдействие (л. 35), от съдържанието на което се установява размера на
уговорения адвокатски хонорар (150 лева), но не е указан
начина на неговото плащане – в брой или по друг начин. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, самият договор има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само го е
договорила, но и платила. Доколкото по делото страната не е представила
платежен документ, а в самия договор за правна защита и съдействие не е посочен
начина на плащане на уговореното възнаграждение, поради което не може да се
предполага, че същото е било платено в брой, съдът намира претенция относно адвокатския
хонорар за недоказана и като такава за неоснователна.
При тези съображения в полза на въззивниците-ответници се
дължат съдебно-деловодни разноски от въззиваемата страна-ищец, както следва: на
Г.З. - 22,77 лева, на Е.С. – 22,77 лева, на Н.С. – 22,77 лева.
С оглед изхода на спора на въззиваемата
страна-ищец, макар искането да е своевременно направено, разноски не следва да
се присъждат, тъй като по делото няма данни за извършени процесуални действия
от пълномощника на тази страна – няма подаден отговор на въззивна жалба, нито
неин процесуален представител се яви в съдебното заседание. По тези съображения
въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна-ищец не се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 48037/21.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 48576/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 144 състав в частта,
в която е уважен предявения от Т.С.“ ЕАД , ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД срещу ответника
Г.Н.З. с ЕГН: ********** , с адрес: *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата над 83,59 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот,
представляващ гараж, находящ се в гр. София, общ. ********, код на платеца
Т327396, срещу ответника Е.В.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
над 20,92 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот,
представляващ гараж, находящ се в гр. София, общ. ********, код на платеца
Т327396, срещу Н.В.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата над 20,92 лева, представляваща
цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г.
до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, представляващ гараж, находящ се в
гр.София, общ.********, код на платеца Т327396, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2018 г. по ч. гр. дело №
9982/2018 г. по описа на СРС, 144 състав, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО и прекратява производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 48037/21.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 48576/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 144 състав в частта,
в която ответниците Г.Н.З., ЕГН: **********, Е.В.С., ЕГН: ********** и Н.В.С., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК:******* сумата над 546,77 лева до присъдения от СРС размер от 600
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. дело 48576/2018 г. и по ч.
гр. дело № 9982/2018 г. по описа на СРС, 144 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48037/21.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 48576/2018 г. по описа на СРС, III
ГО, 144 състав в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление:*** да плати на Г.Н.З., ЕГН: ********** сумата в размер на 22,77
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление:*** да плати на Е.В.С., ЕГН: ********** сумата в размер на 22,77 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление:*** да плати на Н.В.С., ЕГН: ********** сумата в размер на
22,77 лева - разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страна на ищеца - „Б.“ ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.