№ 228
от 29.10.2021 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 120 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Делото е образувано по жалба от М.М.Л. и Г.Д.Л., двете с адрес: ***, срещу Заповед № РД-00-313/18.03.2021 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ им е наредено да премахнат стоманобетонова тераса, изградена на ниво втори жилищен етаж на североизточната фасада на съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-2067, кв. 317 по плана на гр. Кюстендил. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по делото.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на М.Л. и Г.Л. – адвокат Д.Х..
Ответникът – кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност за възнаграждението, платено на адвокат Х..
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 17.12.1999 г. М.Л. и Г.Л. са придобили въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 86, том III, дело №1393/1999 г. по описа на нотариус с рег. № 188, собствеността по отношение на 182/520 идеални части от дворно място, за което е отреден парцел VII, имот пл. сн. №2067, кв. 317 по плана на гр. Кюстендил, състоящ се целият от 520 кв. м, ведно със северната половина на мазето, намиращо се в масивната жилищна сграда, както и целия втори етаж от сградата, 1/2 идеална част от общите части на сградата и навеса, находящи се в парцела, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „*****” №5.
Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт № 13/20.11.2020 г. от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ (Т. В. М. и Й. С. Т. – служители в отдел „Контрол по строителството” при Община Кюстендил). В констативния акт е отразено, че на ниво втори жилищен етаж на североизточната фасада на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-2067, кв. 317 по плана на гр. Кюстендил, е изградена стоманобетонова тераса с размери 2,10/4,00 м, която е подпряна на два броя метални колони с Ф100 и е разположена на вътрешната регулационна линия с УПИ I-2068. Посочено е, че видно от представената декларация от М.Л., с нотариална заверка на подписа от 01.08.2019 г., терасата е изградена през 1968 г. от баща ѝ – М. А. Л., както и че с оглед изложеното в Уведомление вх. № 94-00-2260/09.11.2020 г. от М.Л. изграждането на терасата е възможно да е станало и през 1980 г. Стоманобетоновата тераса не е предвидена в утвърдения архитектурен проект от 21.05.1964 г. за „Надстройка на жилищната сграда” от М. Л.. Отразено е и че строителството на терасата е извършено без строителни книжа и документи, в несъответствие с ПУП и в нарушение на правилата и нормативите, действали по време на строителството и действащи към датата на съставяне на акта. Отбелязано е, че актът е изготвен в присъствието на М.Л. и Г.Л., но те отказали да го подпишат (отказът им е удостоверен с подписа на двама свидетели – Е. К. и Р. С.). Въз основа на констативния акт кметът на община Кюстендил е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че изградената на ниво втори жилищен етаж на североизточната фасада на двуетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-2067, кв. 317 по плана на гр. Кюстендил, стоманобетонова тераса с размери 2,10/4,00 м, която е подпряна на два броя метални колони с Ф100 и е разположена на вътрешната регулационна линия с УПИ I-2068, е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ. Изградена е без строителни книжа и документи, без отстъпено право на строеж и право на надстрояване и пристрояване, в нарушение на § 187, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ) (обн., Изв., бр. 76/1960 г., отм., ДВ, бр. 62/1973 г.), § 30 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места (СПНИНМ) (обн., Изв. бр. 75/1959 г., отм. с § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство– ДВ, бр. 69/1977 г.), както и на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 183 от ЗУТ.
По делото са разпитани като свидетели Л.Д.И. (първа братовчедка на Г.Л.) и Г.М.И.. Същите заявяват, че са съпрузи и от 1958 г. до 1968 г. са живели в гр. Радомир, а от 1968 г. се установили в гр. Кюстендил. През периода от 1958 г. до 1968 г. не са идвали в гр. Кюстендил, но когато през 1968 г. посетили дома на М. и Г. Л.и, процесната тераса била построена.
По делото е назначена съдебна техническа експертиза, в заключението по която вещото лице сочи, че процесната тераса е с размери 4,00/2,10 м и е изградена от стоманобетонова плоча, подпряна на два броя стоманени колони с Ф100 и захваната в североизточната фасадна стена на жилищната сграда на нивото непосредствено над междуетажната подова конструкция между първия и втория жилищни етажи. На терасата е изпълнен бетонов парапет, който е вкопчан челно във фасадната тухлена стена. Бетоновите елементи, от които е изградена терасата (плоча и парапет), са силно ерозирали. Монтираната дограма – прозорец и врата, през която се излиза на терасата, е аналогична като материал и начин на изпълнение на останалата дограма на втория етаж на сградата, поради което вещото лице предполага, че прозорецът и вратата на терасата са монтирани, ако не едновременно, то в разстояние на сравнително кратък период след строителството на сградата, което е периода на шестдесетте години на миналия век. Вещото лице сочи, че процесната тераса не е самостоятелен обект, а е неразделна част от втория етаж на жилищната сграда, от който е и единственият достъп до нея. Доколкото елементите, от които е изпълнена терасата, са монолитно свързани с фасадната стена, е възможно евентуалното им разбиване да крие риск за здравината на сградата. Процесната тераса представлява част от строеж, който е от пета категория съгласно чл. 10, ал. 1, б. „а” от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ. В заключението е посочено и че съгласно одобрения от 21.05.1964 г. проект за сградата е допуснато и изпълнено увеличение на вече съществуващо свързано застрояване по границата между УПИ VII-2067, в който е изградена процесната тераса, и съседния УПИ I-2068. Съществуващите към настоящия момент сгради са нанесени в регулационния план на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед № 1345/26.05.1965 г., който е действащ и към момента, като няма начин да се провери какво е било предвиденото застрояване в застроителния план, одобрен със същата заповед, тъй като планът е похабен, а на вещото лице не е известно да е имало застроителен план към регулационния план от 1960 г. Изследването за допустимост по § 16 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ може да се извърши единствено по строителните правила и норми, действали към момента на изграждането на терасата, а не по действащ план. По време на действието на Закона за планово изграждане на населените места (обн., ДВ, бр. 227/1949 г., отм., бр. 29/1973 г., в сила от 01.06.1973 г. и СПНИНМ (отм.) свързано застрояване с дължина на калкана до 14 м е било допустимо. Съгласно чл. 15 от СПНИНМ (отм.) дължината на калканните зидове при групово и сключено застрояване може да бъде от 8 до 14 м. Вещото лице обосновава извод, че в случая, ако в проекта е било заложено изграждането на тераса, би било допустимо да бъде одобрено – по проекта е предвидена калканна стена с дължина 11,25 м, а изпълнената тераса е с ширина 2,10 м, или общо дължината би била 13,35 м – по-малко от допустимите 14 м. В заключението е отразено и че процесната тераса е пристроена към сградата и доколкото стъпва на колони, не представлява балкон, поради което към нея са неотносими посочените в заповедта норми на § 30, ал. 3 от СПНИНМ (отм.) (съгласно същата пред вътрешните строителни линии към страничните съседи се допускат балкони – до 1 м; тези балкони не могат да заемат повече от 1/3 от съответното лице на сградата и трябва да отстоят от страничната регулационна линия най-малко на 2 м), чл. 26, ал. 1, т. 4 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69/1977 г., отм., бр. 48/1995 г., в сила от 26.07.1995 г.) (съгласно същата пред вътрешните строителни линии– към страничните регулационни линии и тези към дъното на парцелите, се допускат издатини, ако са осигурени изискуемите по чл. 10 , 11 , 13 и 14 разстояния между сградите и до регулационните линии в съседните парцели, като тези размери за балкони и козирки над входове са до 1,20 м) и чл. 88, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3/2004 г., посл. изм. бр. 21/2013 г., в сила от 01.03.2013 г.) (съгласно същата пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м и еркери – до 0,3 м).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лица с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 и от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната стоманобетонова тераса е част от строеж по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, който е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ, и с оглед местоположението ѝ компетентен да разпореди премахването ѝ като част от незаконен строеж съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е кметът на община Кюстендил, респ. упълномощено от него длъжностно лице.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалваната заповед на това основание. В изпълнение на изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Както бе посочено по-горе, процесната тераса представлява част от строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ. Съдържащите се в констативния акт и в заповедта фактически обстоятелства за вида, местонахождението и параметрите на терасата не са опровергани в съдебното производство. Потвърждават се от заключението на вещото лице.
Процесната тераса е незаконна част от строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изградена в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. По делото не се представиха одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж по отношение на същата. В заключението на вещото е посочено, че в Община Кюстендил няма строителни документи за изграждането на процесната тераса.
Характеристиката на процесната тераса като незаконна част от строеж е основание за административния орган да издаде заповед за премахването ѝ. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо процесната тераса са налице предпоставките за търпимост на същата. По делото липсват категорични данни относно годината на изграждане на терасата, но с оглед декларацията от М.Л., с нотариална заверка на подписа от 01.08.2019 г., изложеното в заключението на вещото лице по съдебната техническа експертиза относно периода на изграждане на сградата и терасата, както и показанията на свидетелите Л.И. и Г.И., следва да се приеме, че терасата е изградена до края на 1968 г., поради което относно търпимостта на същата е приложима хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, съгласно одобрения от 21.05.1964 г. проект за процесната двуетажна жилищна сграда е допуснато и изпълнено увеличение на вече съществуващо свързано застрояване по границата между УПИ VII-2067, в който е изградена процесната тераса, и съседния УПИ I-2068, и ако в проекта е било заложено изграждането на тераса, би било допустимо да бъде одобрено – по проекта е предвидена калканна стена с дължина 11,25 м, а изпълнената тераса е с ширина 2,10 м, или общо дължината би била 13,35 м – по-малко от допустимите 14 м. Процесната тераса е пристроена към сградата и доколкото стъпва на колони, не представлява балкон. Съгласно действащите към този период ЗПИНМ (отм.) и СПНИНМ (отм.) свързано застрояване с дължина на калкана до 14 м е било допустимо. Предвид изложеното процесната тераса е търпима по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Като е разпоредил премахването ѝ, административният орган е издал незаконосъобразен индивидуален административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК процесната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на всяка от жалбоподателките направените разноски по производството на делото. М.Л. е направила разноски в размер на 710,00 лева (10,00 лева – платена държавна такса, 300,00 лева – внесена сума за възнаграждението на вещото лице, и 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение (половината от платеното на адвокат Х. възнаграждение в размер на 800,00 лева), а Г.Л. – разноски в размер на 410,00 лева (10,00 лева – платена държавна такса и 400,00 лева – платено адвокатско възнаграждение (половината от платеното на адвокат Х. възнаграждение в размер на 800,00 лева). Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител по пълномощие на ответника по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на платеното на адвокат Х. възнаграждение, доколкото последното е под минималния размер от 900,00 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-00-313/18.03.2021 г., издадена от кмета на община Кюстендил.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, да заплати на М.М.Л., с адрес: ***, сумата в размер на 710,00 (седемстотин и десет) лева – разноски по делото, както и да заплати на Г.Д.Л., с адрес: ***, сумата в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: