№ 15987
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110103088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от Б. П. П. ЕГН ********** с
предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на неустоечна клауза, обективирана в договор за кредит №....../26.05.2022
г., сключен с ответника „....... ООД ЕИК ...... за заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит
№....../26.05.2022 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 400 лв. със
задължение да я върне на 11 седмични вноски, при ГЛП 40,05% и ГПР- 49,78 %. Сочи,
че в процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищецът следва в срок от три дни
да предостави обезпечение, представляващо банкова гаранция или поръчители, като
били поставени множество условия за това, като при неизпълнение на това задължение
се дължала неустойка в размер, надвишаващ размера на главницата по кредите. Счита,
че процесната неустоечна клауза е нищожна, като протИ.речаща на добрите нрави,
поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало
да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя. Навежда, че по същество се начислява
печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде
включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор. Моли съда да
прогласи нищожността на процесната договорна клауза. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковете. Изрично признава, че между страните е бил сключен договор
1
за паричен заем №682/26.05.2022 г., по силата на който предоставил на ищеца сумата в
размер на 400 лв. при задължение да я върне на 11 седмични погасителни вноски при
ГЛП 40,05% и ГПР- 49,78 %. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения
в съглашението, като същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в
съответствие със законовата формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за
заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне
на исковете.
В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД срещу ищеца по
първоначалния иск за заплащане на сумата от 400 лв. представляваща главница по
договор за кредит №....../26.05.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба до плащането, както и за сумата в размер на 17,30 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 09.06.2022 г. до 11.08.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли за
тяхното отхвърляне. Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като кредиторът е
следвало да включи изначално начислената неустойка при формиране на ГПР.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:
За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит
№....../26.05.2022 г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице твърдените пороци, че процесните клаузи от договора са индивидуално
уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват
добрите нрави, както и плащане.
Между страните не се спори и в отговора на исковата молба ответникът изрично
признава, че на 26.05.2022 г. между „....... ООД като заемодател и Б. П. П. като
заемополучател, бил сключен договор за паричен заем №......, по силата на който
ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 400 лв. при
задължение да я върне на 11 седмични погасителни вноски при ГЛП 40,05% и ГПР-
49,78 %. С определението на съда от 23.05.2023 г., в което е обективиран проекта за
доклад по делото, съдът на осн. чл. 190 ГПК е задължил "Сити кеш" ООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи по делото в цялост кредитното досие
по процесния договор. В проведеното на 21.06.2023 г. открито съдебно заседание
съдът е констатирал, че ответното дружество не е изпълнило задължението си, като
повторно е указал на ответника, че следва да представи по делото в цялост преписката
2
по договор за паричен заем №....../26.05.2022 г., като му е указал, че непредставянето
на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК. В
указания от съда срок ответникът повторно не е изпълнил задължението си да
представи изисканите документи. Въпреки това, фактът на възникнало облигационно
правоотношение между страните по процесния договор за паричен заем не е спорно
между страните. Освен това по делото е прието основно и допълнително заключение
по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице по което е извършило
справка в счетоводството на ответното дружество, като са му предоставени счетоводни
документи във връзка с процесния договор. От приетото експертно заключение се
установява, че общо платената от ищеца сума по договора е в размер на 49 лева, от
която: 3,12 лева лихви за периода от 27.05.2021 г. до 02.06.2021 г. и 45,88 лева
неустойка за непредставяне на обезпечение. Уговореният ГПР, включващ разходите и
лихвата е в размер на 49,78 %. Отразено е, че като се вземе предвид и уговерената в
договора неустойка за непредставяне на обезпечение, ГПР би бил в размер на 1494,92
%.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася
3
както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/. По силата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 49,78%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – уговорената неустойка за непредоставяне на поне едно от обезпеченията,
предвидена в чл.6 от договора за кредит, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49,78 %, но от съдържанието на договора потребителят не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Предвид описаните по-горе предпоставки, при които възниква
задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение,
то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест
на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе
известно /чрез изначалното му включване в разходите по кредита/, то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
4
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и
на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно протИ.речие с чл. 3, §1 и чл.4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР.
От друга страна, от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че при погасителен план от
единадесет вноски по 49 лв. при включена към същите неустойка и заета сума от 400
лв., прогнозираната годишна доходност би била в размер на 1494,92 %. С оглед
приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е
налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че клаузата за неустойка при
непредоставяне на обезпчение от договор за паричен заем №....../26.05.2022 г., сключен
със „....... ООД ЕИК ...... протИ.речи на закона и на добрите нрави, респ. е нищожна на
основание чл. 26 ЗЗД. Същата е в протИ.речие с чл. 8 пар. 1 съображение 28 от
Директива 2008/48, за това, че кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, съответно и в чл. 16 ЗПК, като при
необходимост да направи справка в съответна база данни. С уговарянето на тази
неустойка на практика се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция върху длъжника. При така уговорените алтернативи на
обезпечаване на изпълнението, осигуряването на такова обезпечение от страна на
кредитополучателя е невъзможно, следователно още при сключването на договора е
ясно, че това задължение не може да бъде изпълнени. Така единствената цел на
уговарянето на неустойката е да осигури допълнително възнаграждение за кредитора в
размер, значително надвишаващ размера на отпуснатия кредит.
Предвид посоченото предявеният иск се явява изцяло доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
5
За основателността на иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и
главно пълно и главно сключването на валиден за договор за кредит №....../26.05.2022
г., с твърдяното съдържание и предаване на сумата от 400 лева на ответника, като
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва
в претендирания размер.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
изпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит ответникът по
насрещния иск е заплатила на ищеца сумата от 49 лв. Предвид обстоятелството, че
процесния договор за потребителски кредит е нищожен, ответникът по насрещния иск
не дължи заплащане на сумите по договора, надхвърлящи чистата стойност на кредита.
Поради това, предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от 400 лв. следва да
бъде уважен за сумата от 351 лв., а в останалата част и за сумата над 351 лв. до пълния
предявен размер от 400 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Върху сумата от
351 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба –19.04.2023 г. Искът с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл.240 ал.2 ЗЗД за сумата
в размер на 17,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
09.06.2022 г. до 11.08.2022 г., следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, по
изложените по – горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по първоначалния иск следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв. за платена държавна такса и депозит за
вещо лице. Процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. М. от САК претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА въз основа на представен на (л.38) договор за правна
защита и съдействие. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ минималният размер на
адвокатското възнаграждение по делото възлиза на сумата от 480 лв. с ДДС, като
същото следва да се присъди в полза на ЕАД „............, БУЛСТАТ .......
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Същият доказва заплащането на държавна такса в
размер на 100 лв., депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 50 лв., и
следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК в размер на 100 лв., или общо неговите разноски в производството са на стойност
250 лв. Съобразно с уважената част от насрещния иск, ответникът по него следва да
6
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 210,28 лв. В полза на ЕАД „............,
БУЛСТАТ ...... следва да се присъди адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ответника по насрещния
иск в размер на 76,26 лв. с ДДС съобразно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
отношенията между Б. П. П. ЕГН **********, съдебен адрес гр.................. и „....... ООД
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ........... че е нищожна клаузата от
договор за потребителски кредит №....../26.05.2022 г., предвиждаща заплащане на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Б. П. П. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „....... ООД ЕИК ...... сумата от 351 лeва, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №....../26.05.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда –19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 351 лева до пълния предявен
размер от 400 лева, както и предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД
за сумата от 17,30 лева възнаградителна лихва за периода от 09.06.2022 г. до
11.08.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „....... ООД ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ на
Б. П. П. ЕГН ********** сумата от 400 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „....... ООД ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ
на ЕАД „............, БУЛСТАТ ......, сумата от 480 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие на ищеца по делото в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „....... ООД ЕИК ...... сумата от 210,28 лева разноски в производството съобразно
уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „....... ООД ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ
на ЕАД „............, БУЛСТАТ ......, сумата от 76,26 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие на ищеца по делото в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8