№ 3434
гр. Благоевград , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501401 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК .., с седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „..“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Н.Л., против Разпореждане № 504326/ 28.10.2020 г., постановено по ч. гр.
д.№ 1035/ 2020 г. по описа на РС – Р., в частта, в която е отхвърлено
подаденото заявление от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „..“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н.,
Ц.С., Я.Ч. и Я.Ч. – управители, чрез юрк. Р.И., за издаване на заповед за
изпълнение за парично задължение против Г.Д.К, ЕГН ****, за сумата от
370.35 лв. (триста и седемдесет лева и 35 стотинки) – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата от 33.65
лв. (тридесет и три лева и 65 стотинки) – договорно възнаграждение за
изтеглен кредит.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното разпореждане и по-
конкретно срещу изводите на съда, че е извън правомощията на заповедния
съд да отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение приемайки,
1
че сделката, от която заявителят черпи права, е невалидна. Поддържа се, че за
да се позове заповедния съд на неравноправна клауза в потребителски
договор, следва да е обявено това преди това по надлежния ред.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане в
обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение.
Претендира се присъждането на разноски за държавна такса и юрисконсулт.
Въззивната инстанция намира така подадената частна жалба за
процесуално допустима, доколкото е подадена от активно легитимиран
правен субект, срещу акт подлежащ на обжалване, в предвидения за това срок
и съдържа необходимите - форма, съдържание и приложения. Разгледана по
същество, съдът установи следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/ 2017 г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно
въззивно. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията,
осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на
обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да
установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма,
да вземе собствено становище по предмета на производството и да се
произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната
жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания
срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за
становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички
правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата
инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните
от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да
осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена
от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 370.35 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от
33.65 лв., представляваща договорно възнаграждение за изтеглен кредит, като
2
е приел, че в случая са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за
отхвърляне на заявлението в тези части, поради противоречие с чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като посочените услуги и лихви водят до неоснователно
обогатяване, като тези клаузи създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като
намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.
В съдебната практика – Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
875/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о.
и др. се приема, че на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП защитата при
неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена за
индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от
договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, доколкото
нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен характер, доказването на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на
доставчика на услугата. Само обстоятелството, че договорът е подписан е
ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото
обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало
търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при
всички потребителски договори.
В заповедното производство, проверката за неравноправния характер на
клауза в потребителски договор се проверява служебно от съда, при
инициирано искане до съда за издаване на заповед за изпълнение, по силата
на императивната разпоредба на чл. 146 ЗЗП, както и по силата на чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, където законодателя изрично овласти заповедния съд. В този
смисъл, възражението в частната въззивна жалба е неоснователно.
Като изцяло споделя изцяло горното разбиране и се присъединява към
3
него, настоящия състав споделя извода на първата инстанция, че част от
искането се основава на неравноправни клаузи.
Искането е основано на неравноправни клаузи, както правилно е приел
заповедния съд. Клаузата в договор е неравноправна, когато: 1/ не е
индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във
вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки,
една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично
посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП - поменатото посочване е
примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според настоящия състав, са налице всички
горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на обсъжданите клаузи от процесния договор, вкл. и
предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените такива по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП. А че уговорената такава в процесните
текстове създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, е безсъмнено.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се
установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице и
липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговоря на
договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с
оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ приложимите норми
са и тези на ЗЗП, съгласно чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП.
Със заявлението се претендира заплащане на сумата от 370.35 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и за сумата от 33.65 лв., представляваща договорно възнаграждение за
изтеглен кредит. Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тези посочени „допълнителни услуги“ и
възнаграждение за изтеглен кредит представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита – аргумент
от легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК, или пък тези услуги
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
От друга страна, потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно
поети от заявителя задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
тези възможности не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Аналогично е и положението по отношение на претенцията за
заплащане на сумата от 33.65 лв., представляваща договорно възнаграждение
за изтеглен кредит. Посочената уговорка е в разрез с нормите на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за
действия свързани с усвояване на кредита. По силата на сключения договор,
потребителя получава в заем сума, като кредитодателя-заемодател, възниква
правото му да получи лихва, което е възнаграждение за отпуснатата сума в
заем, но самото сключване на договора за кредит не е основание за заплащане
на възнаграждение за сключване на договора за кредит.
В случая, претендираното възнаграждение е в противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, защото в посочената разпоредба е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тази
клаузи на договора е в противоречие със закона, понеже по същество с нея се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин
5
кредитът се оскъпява и това води до неоснователно обогатяване. По силата на
сключения договор, потребителя получава в заем сума, като кредитодателя-
заемодател, възниква правото му да получи лихва, което е възнаграждение за
отпуснатата сума в заем, но самото сключване на договора за кредит не е
основание за заплащане на възнаграждение за сключване на договора за
кредит. Определянето на това задължение от заявителя като договорно
възнаграждение, а не като неустойка или друго, представлява опит да се
представи същото като възнаграждение за извършването на допълнителни
услуги, които, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, са разрешени. Следва да се има
предвид обаче, че дейността по разглеждане, сключване на договора и
плащане на заетата сума, отлагане на определен брой вноски, намаляване на
определен брой вноски, смяна на датата на падежа, е свързана именно с
отпускането и изплащането на задълженията по сключения договор за
потребителски кредит. Ето защо, по същество това начислено договорно
възнаграждение е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, поради
което тази сума е недължима.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и
атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а
частната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане
на разноски следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № Разпореждане № 504326/
28.10.2020 г., постановено по ч. гр. д.№ 1035/ 2020 г. по описа на РС – Р., в
частта, в която е отхвърлено подаденото заявление от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..“ 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от С.Н.Н., Ц.С., Я.Ч. и Я.Ч. – управители, чрез юрк. Р.И., за
издаване на заповед за изпълнение за парично задължение против Г.Д.К, ЕГН
****, за сумата от 370.35 лв. (триста и седемдесет лева и 35 стотинки) –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и сумата
6
от 33.65 лв. (тридесет и три лева и 65 стотинки) – договорно възнаграждение
за изтеглен кредит.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7