Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..............,гр. София, 28.11.2018г.
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, Въззивно отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и
първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Велизар Костадинов
при участието на секретаря В.
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7132 по описа за 2017 година , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение от
17.01.2017г., постановено по гр.дело № 71578/2014г.
на СРС, 47 състав, с което е
отхвърлен предявеният от М.Д.П. срещу К.М.Д. иск с
правно основание чл.108 от ЗС, с предмет – ревандикацията на недвижим имот с идентификационен номер
68134.1377.2009.2.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, представляващ апартамент №71, находящ се в гр.София, район ********,
състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
44,42 кв.м., при съседи: от изток – ап.№ 70, от запад-ап.№ 72, от
север-стълбище и от юг-двор, заедно с
избено помещение № 23 с полезна площ от 3,39 кв.м. и 1.468% ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Решението
се обжалва и в частта, с която М.Д.П. е осъдена да заплати на К.М.Д. сумата от
253,80лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивникът М.– Й.Д.П.
заявява искане за отмяна на атакуваното
решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че изводите на първата
инстанция не кореспондират на събраните по делото доказателства. В тази връзка
твърди, че неправилно с обжалваното решение е прието, че по делото са разпитани
четирима свидетели, след като разпитаните са шестима. Въззивницата
счита, че необосновано от първата инстанция не са кредитирани показанията на
ангажираните от нея свидетели, които са обективни , непротиворечиви и почиващи
на лични впечатления на свидетелите. Възразява, че неправилно от първата
инстанция е прието, че владението на процесния имот е
предадено на ответника на основание сключения предварителен договор – в деня на
подписването му, след като по делото е установено, че владението е предадено
една година след сключване на сделката, а именно- през юни 2005г. Твърди, че по делото не е
установена и точната дата на сключване на предварителния договор- дали е 16.06.2004г., или е 16.05.2004г. – както е
изписана на копието от договора, представено от ответника, или на друга дата-
22.06.2004г. Поддържа, че самият
ответник сочи момент - по-късен от приетия от СРС , на придобиване на
собствеността по давностно
владение. Възразява, че необосновано от
съда са кредитирани показанията на свидетелите на ответника, след като
установените от тях факти противоречат на същите факти, така както са заявени
от ответника с отговора на исковата молба. Счита за неправилен и извода на първата
инстанция, с който е прието, че процесният имот е
владян необезпокоявано от ответника, тъй като този извод противоречи на
представената по делото нот.покана, изходяща от праводателката й , на исковата молба по чл.108 от ЗС и на
решението по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД. На последно място твърди, че правото й
на защита е нарушено, тъй като от първата инстанция не са обсъдени заявените от
нея доводи с представените по делото писмени бележки. С изложените съображения въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявеният от нея иск да бъде уважен като доказан и основателен с присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемият , К.М.Д.
оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното решение. Твърди, че макар от
първата инстанция да не са обсъдени всички свидетелски показания, то и да бяха
взети предвид, съдът отново би достигнал до същия правен извод, а именно, че процесният имот е придобит от него по давностно владение.
Счита, че правилно с обжалваното решение са кредитирани показанията на неговите
свидетели, а не е дадена вяра на свидетелите на ищцата, тъй като показанията на
последните относно посочения от тях
момент на установяване на владението от негова /на ответника/ страна, се опровергават
от представените по делото писмени доказателства - съдържанието на
предварителния договор, в който изрично е отразено, че владението е предадено в
деня на подписването му. Счита, че законосъобразно- при спазване на чл.172 от ГПК, от СРС не са кредитирани показанията на свидетелката Р.К.като майка на
ищцата, както и тези на съпруга на свидетелката- св.К.Т.. Твърди, че не
представлява особено съществено нарушение , допуснато от първата инстанция ,
изведеният извод относно момента на установяване на владението, за който факт от
СРС е прието, че е настъпил на датата на
16.06.2004г., вместо на действителната датата на предаване на владението - в деня на нотариалната заверка на подписите на
предварителния договор – 22.06.2004г. , тъй като и от втората дата – до датата
на предявяване на исковата молба по настоящото дело е изтекъл законоустановеният
10 годишен давностен срок. Относно намерението за своене
се позовава на презумпцията по чл.69 от ЗС, като моли съда да вземе предвид, че
самият закон му признава качеството на владелец- чл.70 от ЗС и се позовава на
съдебна практика по този въпрос. Счита, че независимо, че от първата инстанция
не са разгледани възраженията на ищцата за прекъсване на давността с
предявените искове по чл.108 от ЗС и по чл.19,ал.3 от ЗЗД, и с изпратената от праводателката й нотариална покана, то крайният извод на
съда отново би бил , че установеното от него владение е било спокойно и
непрекъснато. Поддържа, че прекъсване на давността не е настъпило с
предявяването на иска по чл.108 от ЗС, след като производството по него е
прекратено. Що се отнася до заведения от него облигационен иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД счита, че той също не прекъсва давността, като именно в този смисъл са и
разрешенията на константната съдебна практика.
По отношение на нотариалната покана поддържа , че тя не само не прекъсва давността, но и не смущава
владението. При условията на евентуалност, поддържа заявеното от него право на
задържане - до заплащане от ищцата на направените от него подобрения в процесния имот. Заявява искане за присъждане на разноските,
направени във въззивното производство. При условията
на евентуалност- поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на
адвокатските възнаграждения, заплатени от ищцата.
Софийски
градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа :
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС.
С обжалваното решение искът е отхвърлен като
неоснователен, като е прието за доказано и основателно заявеното от ответника
възражение за придобиване на процесния имот на оригинерно основание – по давностно владение, установено на
16.06.2004г. и продължило повече от 10 години – до датата на предявяване на
исковата молба по настоящото дело.
Настоящият съдебен състав при извършената проверка по
реда на чл.269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение и валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав частично споделя изводите на
първата инстанция, като приема, че предявения иск е основателен до размера на
½ ид.ч. от процесния
имот и съответно- неоснователен е за останалата ½ ид.ч.
от имота.
Между страните по делото не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е закупен от Р.Н.П.по време на брака й с Д. Е.П.с договор за покупко-продажба, сключен с М.П.С.с
нот.акт № 44, том 1 по нот.дело
№ 44/2000г. С представеното по делото решение от 24.06.2002г. по гр.дело № 37/2002г. на Червенобрежки
районен съд бракът между Р.Н.П.и Д. Е.П.е прекратен, в резултат на което е
прекратена и съпружеската имуществена общност по отношение на процесния имот и всеки един от бившите съпрузи е придобил
по ½ ид.ч. от процесния
имот. След смъртта на Д. П. 19.07.2010г.
той е оставил за наследници по закон – ищцата М.– Й.П. – дъщеря и К.П. /по рождение Д.Д./-
майка. С договор за дарение от
20.12.20013г. , сключен с нот.акт с нот.акт № 130, том Х по нот.дело
№ 1702/2012г. притежаваните идеални части от процесния
имот от Р.Н.К./ с предишно фамилно име- П.- факт, по който страните не спорят/ и П. К.по
баща- Д., са прехвърлени на ищцата. Т.е. от събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата се легитимира като собственик на
целия процесен имот на договорно основание- договора
за дарение от 20.12.2013г., както и на основание наследяване по закон от баща й Д.П..
Правният спор е относно конкуренцията на правото на
собственост на ищцата с противопоставеното твърдяно такова на ответника,
заявено като придобито на оригинерно основание.
Ответникът основава владението си като установено на основание предварителен
договор, сключен с праводателите на ищцата- Р.К.и Д. Потидас на
16.06.2004г. В клаузата на т.3.3 от
предварителния договор изрично е удостоверено, че владението на процесния имот се предава от продавачите на ответника –
купувач в деня на подписването, което подписване, съгласно нотариалното
удостоверяване на подписите на страните по договора, е извършено на датата
22.06.2004г. Фактът, че договорът е
подписан от страните по него на датата , на която е извършено и нотариалното удостоверяване на подписите им
се потвърждава и от показанията на свидетелката на ищцата- св.Р.К.. Настоящият съдебен състав приема, че фактът на
установяване на владението върху процесния имот от
страна на ответника през месец юни 2004г. се установява освен от писменото
доказателство- предварителният договор и от показанията на разпитаните по
делото свидетели на ответната страна- св. В., св.Н.и св.С.. Съдът кредитира
показанията на свидетелите на ответника като почиващи на техни преки и
непосредствени впечатления и кореспондиращи относно момента на установяване на владението от
ответника- през месец юни 2004г. и на писмените доказателства- както на
отразеното в предварителния договор относно момента на предаване на владението
на купувача, така и на представената от самата ищца и изходяща от праводателката й нот.покана, в която
изрично се признава, че с подписването
на предварителния договор е предадено и владението върху имота на ответника
именно през месец юни 2004г., в
изпълнение на клаузата на т.3.3 от предварителния договор. Настоящият съдебен
състав приема, че не е налице сочената от въззивницата-ищца
недостоверност на показанията на св.Н.относно момента на установяване на
владение от ответника. Свидетелят изрично заявява, че познава ответникът от
момента на нанасянето му в процесния имот, което е
станало 8-12 години преди датата на съдебното заседание, в което е разпитан,
като уточнява, че е посещавал жилището на ответника преди 12 години- т.е. –
през 2004г. Що се отнася до посочените от този свидетел години- 2002г.-2003г., свидетелят
заявява, че те касаят само момента, в
който той е започнал работа в магазина на родителите си в близост до процесния имот, но свидетелят не обвързва този по-ранен момент с
познанството си с ответника, за което както вече бе посочено по-горе е
уточнено, че е през 2004г. Не е налице и противоречие между фактите, установени
с показанията на св.Н.и тези, на които се позовава самият ответник в отговора
на исковата молба. Никъде в показанията си св.Н.не заявява, че входната врата
на жилището е била сменена през 2004г., което да противоречи на момента на
смяната, посочен в отговора на исковата молба-2010г. Нещо повече, свидетелят не
сочи точно определен във времето момент, в който са били извършени ремонтните
работи от ответника, като заявява само,
че това е станало след нанасянето му в процесния
имот, поради което и не е налице соченото от въззивницата-ищеца
противоречие между показанията му и твърдяните от
самия ответник факти в отговора на
исковата молба. Що се отнася до показанията на св.С., съдът отчита очевидната
заинтересованост на този свидетел, като баща
на ответника по реда на чл.172 от ГПК, но също така съобразява, че
показанията му относно момента на установеното от ответника владение върху процесния имот, както вече бе посочено по-горе в мотивите ,
се подкрепят както от показанията на останалите незаинтересовани свидетели на
ответника, така и от писмените доказателства, включително и доказателство /нот.покана/, ангажирано от самата ищца.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката на ищцата- св. Р.К., относно установения с тях по-късен момент на
предаване на владението на ответника – през юни 2005г., като съобразява на
основание чл.172 от ГПК очевидната заинтересованост на тази свидетелка, като майка на ищцата, както и опровергаването
им относно този факт от писменото
признание на същата тази свидетелка на по-ранния момент на предаване на
владението- сключването на предварителния договор и нотариалната му заверка, съдържащо се в представената от
самата ищца нотариална покана с рег.№ 4783/08.05.2009г,. изходяща от
свидетелката и адресирана до ответника. Съдът не кредитира и показанията на
свидетелката на ищцата- св.Р., относно установения от нея факт, че в периода
2003г. - до лятото на 2005г. в процесния имот е живял синът на праводателката
на ищцата /синът на свидетелката К./, както и тези на св.Т.относно установения факт за предаване на
имота на ответника през 2005г., отново
поради противоречието им с признатия от праводателката
на ищцата неблагоприятен факт на установеното в по-ранен момент владение от
ответника, съдържащо се в обсъдения по-горе писмен документ- нот.покана, както и на отразения в предварителния договор
момент на установяване на владението от ответника. Съдът не кредитира
показанията на св.К. и св.Т.и поради липсата на логическа последователност в
показанията им. Така, от една страна и тримата
свидетели на ищцата еднозначно и
категорично установяват, че окончателният договор за покупко-продажба е следвало
да бъде сключен с ответника през октомври 2004г., както и че такъв не е сключен. От друга страна, свидетелката К. не
сочи логична причина защо в последващ момент, много
по-късно във времето- през м.юни 2005г. владението на процесния
имот е било предадено на ответника , след като окончателният договор не е бил
сключен на падежа -20.10.2004г. и при изрично установения от същата тази
свидетелка факт, че договорът е бил „развален“ през месец октомври 2010г. Съдът не кредитира в тази връзка и показанията
на св.Т.относно установения от него факт, че през 2005г. ответникът е бил
пуснат да живее в процесния имот от свидетелката К.,
тъй като не е имало къде да живее след развод. Показанията на свидетеля относно
този факт противоречат на установения от същия свидетел факт, че след октомври
2004г. ответникът е избягвал контакт и срещи със свидетелката К., както и на
показанията на другата свидетелка на ищцата –св. Р., която установява, че
ответникът е бил допуснат да живее в процесния имот,
тъй като му е бил продаден. На следващо място, съдът не кредитира показанията на св.Р. и поради
липсата на конкретика относно правно- релевантни
факти, от които може да се направи извод за достоверността им. Така
свидетелката от една страна заявява, че е често е посещавала процесния имот, но от друга страна заявява, че не може да
си спомни точното състояние на имота, като например съществен белег- дали
банята е била с боя или плочки.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че от съвкупната преценка на представените и обсъдени по-горе по делото
писмени доказателства и кредитираните гласни доказателства на ответника, може
да се направи изводът, че владението върху процесния имот
е установено от ответника на посочената от него дата- 22.06.2004г.
На следващо място, от показанията на кредитираните от
настоящия състав свидетели на ответника се установява, че владението е
упражнявано непрекъснато от ответника от датата 22.06.2004г.- до датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело - 23.12.2014г. По делото не се
установява това владение като фактическо състояние, да е прекъсвано чрез
отстраняването на ответника от процесния имот.
Настоящият съдебен състав приема, обаче, че започналата да тече в полза на
ответника придобивна давност е прекъсната по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот с предявяването на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД,
на основание чл.116,б.“а“ от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС,
предвид съдържащото се в исковата молба по
чл.19,ал.3 от ЗЗД изричното признание на ответника по настоящото дело /ищец по
иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД/ на правото на
собственост на праводателите на ищцата относно тази
½ ид.ч. Именно с оглед така признатото право на собственост на праводателите
на ищцата върху ½ ид.ч. от процесния
имот, от ответника е заявена и
претенцията за сключване с тях, в качеството им на собственици на тази ½ ид.ч. , на окончателен договор за покупко-продажба по
исковия ред на чл.19,ал.3 от ЗЗД за тази ½ ид.ч.. Действително, искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД е
облигационен и като такъв предявяването му няма за правна последица-
прекъсването на давността, като основателно е заявеното в тази връзка
възражение на ответника. Прекъсването на давността е последица от съдържащото се
в исковата молба признание на ответника на правото на собственост на праводателите на ищците върху ½ ид.ч.
от процесния имот.
Към момента на предявяване на исковата молба от ответника по чл.19,ал.3
от ЗЗД – през 2012г., 10 годишният давностен срок
по чл.79,ал.1 от ЗС , започнал да тече
на 22.06.2004г.- не е изтекъл. Считано от датата на признанието на правата на праводателите на ищцата, съдържащо се в исковата молба
относно ½ ид.ч. от процесния
имот, давността е прекъсната и от 2012г. е започнал да тече нов 10 годишен
давностен срок по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот, който срок към датата на образуване на
настоящото производство по чл.108 от ЗС /2014г./, с което отново е прекъсната
давността, на основание чл.116,б.“б“ от ЗЗД, вр. с
чл.84 от ЗС, не е изтекъл. Ето защо, съдът приема, че за ½ ид.ч. от процесния имот
ответникът не се легитимира като собственик на заявеното от него оригинерно основание. Собственик на тази ½ ид.ч. е ищцата, на договорно основание и наследяване по
закон , поради което искът по чл.108 от
ЗС се явява основателен за тази идеална част, доколкото ответникът не оспорва,
че владее същата, а както вече бе посочено по-горе в мотивите, не се установи
наличието на правно основание за упражняваното владение.
По отношение на останалата ½ ид.ч.
от процесния имот, за която по делото не се установява прекъсване
или спиране на давността, настоящият съдебен състав приема, че тя е придобита
от ответника на оригинерно основание. Давността не е
прекъсната за тази идеална част с предявения от праводателите
на ищцата – Р.К.и П. К./по баща Д./ иск по чл.108 от ЗС с исковата молба вх.№
23714/21.12.2012г., доколкото производството по делото по тази искова молба е
прекратено с разпореждането за връщането
й от 24.06.2013г. по гр.дело № 61492/2012г. на СРС, 48 състав и на основание чл.116,б.”б”,
предл.2 от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС. Давността не е
прекъсната и с отправената нотариална покана от праводателката
на ищцата - Р.К.– до ответника - за предаване владението на процесния
имот, доколкото това действие не попада
в приложното поле на изчерпателно изброените основания по чл.116 от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС.
Ето защо , по отношение на тази останала ½ ид.ч.
исковата претенция по чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлена, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че тя е придобита от ответника
на оригинерно основание- по давностно
владение, установено на 22.06.2004г. и упражнявано до датата на предявяване на
исковата молба по настоящото дело- 23.12.2014г. -повече от изискуемия 10
годишен давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗС.
Като последица от уважаването на предявения иск по
чл.108 от ЗС за ½ ид.ч. от процесния
имот настъпва процесуалното условие за разглеждане на заявеното от ответника
евентуално възражение за упражняване право на задържане върху процесния имот – до заплащане на подобренията , претендирани от ответника.
Доколкото владението е установено от ответника на основание сключен
предварителен договор с праводателите на ищцата,
законът приравнява правното положение на ответника за извършените от него
необходими и полезни разноски с на това
на добросъвестния владелец- чл.70,ал.3 от ЗС Извършените от ответника
подобрения се установяват от разпитаните по делото свидетели В., Н.и С., които
съдът кредитира като почиващи на техни преки и непосредствени впечатления и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, включително и от
ангажираните от ищцата гласни доказателства, както и от приетите по делото
заключения на СТЕ. Съгласно приетото по делото във въззивното
производство неоспорено заключение на СТЕ стойността на целият процесен имот се е увеличила в резултат на извършените
подобрения със сумата от 5 000,00лв.
/равна на разликата между сумата от 74 000,00лв., представляваща
стойността на процесния имот с извършените подобрения
към датата на депозиране на заключението на СТЕ и сумата от 69 000,00лв.- стойност на
имота без подобренията към същата дата /. Ищцата дължи на ответника 1/2 ид.ч.
от увеличената стойност на процесния имот ,
съответстваща на притежаваната от нея ½ ид.ч.
от процесния имот – или сумата от 2 500,00лв.,
като до заплащане на тази сума от ищцата , ответникът има правото на задържане
върху собствената на ищцата ½ ид.ч. от процесния имот, на
основание чл.72,ал.3 от ЗС. За останалата
½ ид.ч. от процесния
имот, която е собственост на ответника, както и до заплащането на разликата над
сумата от 2 500,00лв.- до пълния предявен размер от 6 335,00лв.,
заявеното от ответника възражение за упражняване право на задържане следва да
бъде отхвърлено, като неоснователно.
Тъй като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта на
отхвърления иск по чл.108 от ЗС за ½ ид.ч. от процесния имот и вместо него – да бъде постановено друго, с
което ревандикационният иск относно тази ½ ид.ч. да бъде уважен, като на ответника бъде признато право
на задържане върху тази ½ ид.ч., на основание
чл.72,ал.3 от ЗД – до заплащане на сумата от 2 500,00лв., от страна на
ищцата, представляваща дължимата от нея припадаща
се част от увеличената стойност на процесния имот, на
основание чл.72,ал.1 от ЗС, вр. с чл.70,ал.3 от ЗС. За останалата ½ ид.ч.
от процесния имот, която е собственост на ответника и
до заплащане на разликата над сумата от 2 500,00лв.- до пълния
предявен размер от 6 335,00лв., възражението за упражняване право на
задържане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съответно- в частта на
отхвърлената претенция по чл.108 от ЗС относно останалата ½ ид.ч. от процесния имот- първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските: При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски за
първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска и за въззивното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата на ищцата. В рамките на първоинстанционното производство от ищцата са направени
разноски в общ размер на 3 220,00лв., включващи държ.такса
от 220,60лв. и адвокатско възнаграждение от 3 000,00лв. По отношение на
адвокатското възнаграждение от ответника е заявено възражение за прекомерност
по чл.78,ал.5 от ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Като съобрази фактическата и правна сложност на делото , както и броя на
проведените пред първата инстанция съдебни заседания, в които са събирани
доказателства по делото, настоящият съдебен състав приема, че на основание
чл.78,ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата следва да
бъде намалено до размера на сумата от 1 800,00лв. Като последица от това,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, за първата инстанция на ищцата се дължат
разноски, съразмерно с уважената част от иска от 1 010,30лв. За въззивното
производство от ищцата са направени разноски в общ размер на 810,30лв.,
включващи 110,30лв.- държ.такса и
700,00лв.-адвокатско възнаграждение. От ответника е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78,ал.5 от ГПК,
което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Заплатеното за въззивното производство адвокатско възнаграждение е под
минималния размер от 893,80лв. по чл.9,ал.1 от Наредба № 1/2004г., като се има
предвид, че освен подаване на жалбата, за която е дължим посоченият минимум, за
ищцата е осъществено процесуално представителство от адвоката- пълномощник и в
проведените две съдебни заседания във въззивното
производство. С оглед изложените мотиви и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съдът
приема, че дължимите на ищцата разноски за въззивното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата й възлизат на сумата от
405,15лв.
От своя страна , на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът
има правото на разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
иска от 125,00лв. – депозит за вещо лице, като за разликата над тази сума- до
пълния присъден размер от 253,80лв.- първоинстанционното
решение следва да бъде отменено. За въззивното
производство на ответника се дължат разноски в размер на 100,00лв. /депозит за
вещо лице/, съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищцата.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от
17.01.2017г., постановено по гр.дело № 71578/2014г.
на СРС, 47 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.Д.П. срещу К.М.Д. иск с
правно основание чл.108 от ЗС, с предмет – ревандикацията на ½ ид.ч. от
недвижим имот с идентификационен номер 68134.1377.2009.2.71 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.София, представляващ апартамент №71, находящ се в гр.София, район ********, състоящ се от: една
стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44,42 кв.м., при
съседи: от изток – ап.№ 70, от запад-ап.№ 72, от север-стълбище и от
юг-двор, заедно с избено помещение № 23
с полезна площ от 3,39 кв.м. и 1.468% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и в частта, с която М.Д.П. е осъдена да заплати на К.М.Д.
разликата над дължимата сума от 125,00лв.- до размера на сумата от 253,80лв.-
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, че М.– Й.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: гр.********и съдебен
адрес:***, кантора 9- адв.В.Й., е
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификационен номер
68134.1377.2009.2.71 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, представляващ апартамент №71, находящ се в
гр.София, район ********, състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 44,42 кв.м., при съседи: от изток – ап.№ 70, от
запад-ап.№ 72, от север-стълбище и от юг-двор,
заедно с избено помещение № 23 с полезна площ от 3,39 кв.м. и 1.468% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя и ОСЪЖДА К.М.Д. да предаде на М.– Й.Д.П. владението
на ½ ид.ч.
част от описания подробно по-горе недвижим имот, на основание чл.108 от Закона за собствеността.
ПРИЗНАВА
ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ, на основание чл.72,ал.3 от ЗС, на К.М.Д. върху ½ ид.ч.
от гореописания недвижим имот - до
заплащане от страна на М.– Й.Д.П. на К.М.Д. на сумата от 2,500,00лв., на
основание чл.72,ал.1, вр. с чл.70,ал.3 от ЗС,
представляваща ½ ид.ч. от увеличената стойност
на гореописания имот и съответстващи на притежаваната от М.Д.П. ½ ид.ч. от имота, в резултат на подобренията, извършени в
имота от К.М.Д. в качеството му на владелец по предварителен договор от
16.06.2004г. с нотариална заверка на подписите от 22.06.2004г., сключен с праводателката на М.– Й.Д.П. – Р.Н.К.– за покупко-продажба
на гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от К. М.Д. възражение за упражняване право на задържане по чл.72,ал.3
от ЗС върху останалата ½ ид.ч. от
гореописания имот , както и до заплащане на разликата над сумата от
2 500,00лв.- до пълния предявен размер от 6 335,00лв., претендирана на основание чл.72,ал.1, вр.
с чл.70,ал.3 от ЗС, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.01.2017г., постановено по гр.дело № 71578/2014г. на СРС, 47 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.М.Д. да
заплати на М.– Й.Д.П., на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от
1 010,30лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
405,15лв.- разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.– Й.Д.П. да
заплати на К.М.Д., на основание чл.78,ал.3 от ГПК – сумата от 100,00лв.-
разноски по делото за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.