Р Е Ш Е Н И Е
.../3.9.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение на осми юни две хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19329 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по допускане на делбата на съсобствени недвижими имоти и е образувано по молба
на Р.Й.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес адв. П. С. С.от ВАК, с адрес гр. В.,
ул. ... и адв. Г.С.Н. от ВАК, с адрес ***, офис срещу ответници М.Х.Н., ЕГН **********, Н.А.Н., ЕГН **********,
И.А.Н., ЕГН **********,*** и М.Й.К., ЕГН
**********. Последната е конституирана
като страна в производството на
осн.чл.225 ГПК.
Имотите, по отношение на които се иска
делбата представляват УПИ № VII-681, в
квартал 36, находящ се в гр.А., Община А., Област Варна, с площ 475 кв.м. по
документ за собственост, а по скица с площ 571 кв.м. по действащия план на гр.А.,
Община А., Област Варна, одобрен със Заповед №358/20.1 2. 2001г. на Кмета на
Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№380, в кв.36 по
стар план от 1967 г. и парцел VII-380 и
част от имот с пл.№ 380, в кв.36 по предходен план от 1980 г., както и на част
от парцел III-156, в кв.52 по стар ог 1921 г., при граници: улица, УПИ №
VIII-684, УПИ № ХХ-682, УПИ № ХХ1-679 и УПИ № VI-680 и изградените в имота двуетажна къща, със ЗП от
80 кв.м., състояща се от сутеренен етаж - 80 кв.м., първи етаж - 93 кв.м.,
втори /мансарден/ етаж - 101 кв.м., лятна кухня с площ 48 кв.м. и гараж с площ 18.00
кв.м.
Ищецът е заявил, че
страните не могат да постигнат съгласие за делба на съсобствените имоти и моли
съдът да допусне такава при квоти: за дворното място 3/6 ид.части за ищеца Р.А.
и по 1/6 ид.част за всеки ответник М.Н., Н.Н. и И.Н. и
за сградата 6/12 ид.части за ище ца Р.А., 4/12 ид.части за М.Н. и по 1/12 ид.част за Н.Н.
и И.Н..
Моли на осн.чл.344, ал.2 ГПК съдът да определи ползването на имота от съделителите като ответниците му
заплащат обезщетение в размер на 600 лева.
Направил е искане за
заплащане на разноски за производството.
Ответниците са
представили отговор на молбата с който оспорват иска за делба за описания втори
мансарден етаж от жилищната сграда с площ 101 кв.м., лятна кухня с площ 48
кв.м. и гараж с площ 18 кв.м. Считат, че същите следва да се изключат от
делбата, тъй като ищецът не се легитимира като собственик.
В
евентуалност сочат, че са собственици на същите самостоятелни обекти по давност, след като в тяхна полза е изтекла
придобивна давност и са осъществявали несмущавано фактическата власт без
посочване на периода на владението.
Оспорват молбата по
чл.344, ал.2 ГПК като неоснователна, тъй като ищецът ползва по-голяма част от
притежаваната от него част от съсобствения имот.
Направили са искане за заплащане на разноски
за производството.
Съделителката М.Й.К. е направила
искане да се допусне делбата при квоти ¼ ид.част от сградата за нея
и ¾ ид.части за наследниците на Р.А..
В хода на производството
е починал ищеца Р.А. и съгласно представени удостоверения за наследници, издадени
от Община А. са конституирани неговите наследници по закон С.С.Г. и С.Р.А. /с оспорени наследствени права в
производството/.
В съдебно заседание
страните поддържат молбата и отговорите, както и постъпилите становища.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, становищата на страните и по
свое убеждение съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното
с молба доказателство нотариален акт № 56, том VII, дело 1726/1959 год. се установява, че А. Н. Ц. и Н. А.Н., двамата земеделци от с.К., К. са придобили недвижими имоти, представляващи къща, обор
и навес заедно с дворното място от 1500 кв.м. съгласно протокола по ч.гр.д.№
689/1937 г. на Варненски околийски съд и кр.акт № 852/1905 г. на Варненския
нотариус, представляващо урегулиран парцел III, пл. № 156 в кв.52 по плана
на с.А., Варненско от 1375 кв.м., при съседи: А. Ив.Я., Г. П.и път за сумата
9000 лева, която е изплатена напълно от купувача на продавача.
С договор за доброволна делба от 08.04.1963
г. продажба съсобствениците са поделили придобитите имоти като А. Н. Ц. е
получил в дял и собственост парцел XII-156 с площ 485 кв.м. и парцел XIII-156 с площ 170 кв.м. при посочени граници.
Н. А.Н. получава в дял и собственост парцел III-156 с площ 945 кв.м.
С договор за дарение
по нотариален акт № 22, том XIII, дело № 359 от 1975 г. Н. А.Н. е дарил на сина си А. Н. Ц. празно дворно място в с.А., Варненско с
площ 475 кв.м., представляващ парцел VI-380 по плана на селото, при съседи: А. Я., Г. П., Н. А.
***.
На А. и
Й. А. се позволява да построят жилище върху 80 кв.м. от собственото си място
върху 80 кв.м., кв.№ 36, парцел VI, по
протокол № 113/31.07.1963 г. съгласно строително разрешение № 134 на лист 12 от
делото.
С договор за дарение
на недвижим имот по нотариален акт № 71,
том 4, дело № 605 от 2011 г. А. Н.Н. е дарил на
племенника си Р.Й.А. недвижим имот,
придобит в индивидуална собственост, а именно ½ /една втора/ идеална
част от УПИ № VII-681 в кв.36,
находящ се в град А., общ.А., обл.Варна, с площ 475 кв.м. по документ за
собственост, а по скица 571 кв.м. по действащ план на гр.А., одобрен със
заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36 по стар план от 1967 г., както и на парцел
VII-380 и част от имот пл.№ 380 в кв.36
по предходен план от 1980 г., както и на част от парацел III-156 в кв.52 по стар план от 1921 г., при
граници: улица, УПИ VIII-684, УПИ XX-682 УПИ XXI-679 и УПИ VI-680.
С договор за продажба на
недвижим имот по нотариален акт № 72, том 4, дело № 606 от 2011 г. А. Н.Н. и М.Х.Н. продават на
Р.Й.А. недвижим имот, представляващ ½ /една втора/ идеална част от сутеренен
етаж с площ 80 кв.м. по данъчна оценка и ½ идеална част от първи етаж с
площ 93 кв.м. по данъчна оценка от двуетажна къща, цялата със ЗП 80 кв.м. със
сутеренен и тавански етаж, изградена в УПИ № VII-681 в кв.36, находящ се в град
А., общ.А., обл.Варна, с площ 475 кв.м. по документ за собственост, а по скица
571 кв.м. по действащ план на гр.А., одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на
кмета на Община А., съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№ 380 в
кв.36 по стар план от 1967 г., както и на парцел VII-380 и част от имот пл.№
380 в кв.36 по предходен план от 1980
г., както и на част от парацел III-156 в
кв.52 по стар план от 1921 г., при граници: улица, УПИ VIII-684, УПИ
XX-682 УПИ XXI-679 и УПИ VI-680.
Представено е
удостоверение за търпим строеж № 98/16.07.2018 г., издадено от Община А.. От
същото се установява, че в УПИ № VII-681 в кв.36 по плана на град А., общ.А., обл.Варна е изградена
жилищна сграда, състояща се от приземен, първи и втори мансарден етаж, със ЗП
173.00 км.м. и РЗП 542.00 кв.м. Сградата се състои от три жилища с отделни
входове, които се ползват самостоятелно и независими едно от друго. Същите са
описани като жилище № 1 /приземен и първи етаж/, ЗП площ 53.00 кв.м., жилище №
2 /приземен и първи етаж/, ЗП 120.00 кв.м. и жилище № 3 /втори и мансарден
етаж/, ЗП 136.00 кв.м. В имота съществува и стопанска постройка с площ 8.00
кв.м. Същите са търпими строежи съгласно пар.127, ал.1 ПЗР на ЗУТ и не подлежат
на премахване и забрана за ползване.
От декларация от
10.03.1969 г. на Н. А.Н. се установява, че същият е дал съгласие синовете му А.
и Й. да построят жилищна сграда в собствения му имот, представляващ парцел VI-380 в кв.36 по плана на с.А.. Подписът е поставен в присъствието на дл.лице от
СОНС – А. с посочени три имена и длъжност.
От удостоверение за
наследници на Н. А.Н.,***, починал на 29.01.1997 г. се установява, че същият
е оставил наследници по закон Н. Н.А. –
дъщеря, Н.А.Н. и И.А.Н. – двамата наследници на
починал син А. Н.Н., М.Х.Н. съпруга, М.Й.К. и Р.Й.А. – двамата наследници
на починал син Й. Н.А..
Видно от
удостоверение за сключен гр.брак, издадено от Община А., А. Н. е сключил
гр.брак с М. М. на 30.04.1976 г.
От представената
преписка от Районна Проектантска организация се установява, че на инвеститорите
А. и Й. А. е изготвен проект част „Електроинсталация“ на жилищна сграда в с.А., Варненско.
На името на А. Н. е
разрешено изграждането на гараж с размери 6.00/3.00 м. Съгласно разрешение за строеж на лист 61
от делото.
От заключението на СТЕ от
09.10.2020 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че дворното място, представляващо УПИ № VII-681, кв.36 по плана на гр.А. с площ 571 кв.м. е реално неподеляемо. В същото е
изградена многофамилна жилищна сграда в която не могат да се обособят 5
самостоятелни жилища съгласно изискванията на ЗУТ. Сградата е изградена без
строителни книжа, пристроявана и надстроявана без инвестиционни проекти,
строително-техническа документация, акатове образци № 7, 12, 14, 15, 16 по
Наредба № 3 от 1503.2003 към ЗУТ и други строителни книжа аза въвеждане на
сградите в експлоатация. Издадено е удостоверение за търпимост № 98 от
16.07.2018 г. на Община А.. От
заключението по допълнителната задача на
СТЕ от 25.11.2020 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че процесната жилищна сграда не е била
нанесена в предходни планове на гр.А. и
същата не е съществувала преди 1976 г. Същата е била нанесена в УПИ със заповед
№ 358 от 30.12.2001 г. на кмета на Община А..
От събраните гласни доказателства се
установява, че свид.К. е бивш съпруг на М.К. и тя е
живяла в къщата от раждането си. Заедно с
брат й Р. ползвали първия етаж,
втория етаж н бил довършен преди около 10 години и никой не живеел там. Преди
къщата била двуетажна, а сега е на 4 етажа. Къщата е близнак и от едната страна
бил тъста на свидетеля, след като починал останала на Р. и М., а от другата
страна бил А., сега са децата му.
Свидетелката Г. разказва,
че Р. и М. са й пременници и преди и след смъртта на баща си са живяли в
бащиния си дом в гр.А., ул.“***. Ползвали първия етаж на който Р. правел
ремонт. Втория етаж не е довършен. В момента никой не ползва защото М. е в
чужбина. Когато си идва отсяда в имота. Другата къща е близнак и там живеят
братята И. и Н. заедно с майка им М..
Двамата не допускат майката на Р. - С. до имота. Преди години съпруга на
свидетелката отишъл да прави ремонт в имота на Р., но И. и Н. го изгонили.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
изводи:
По отношение
недвижимите имоти за които се иска допускане на делбата:
От представената по делото скица,
издадена от Община А. се установява, че дворното
място, представляващо УПИ № VI1-681 се намира в квартал 36 по плана на гр.А., община А., област Варна. Същото е с
площ 475 кв.м. по документ за собственост, а площта по действащия план на гр.А.,
община А., област Варна, одобрен със Заповед №358/20.12. 2001г. на Кмета на
Община А. е 571
кв.м., при граници на имота: улица, УПИ № VIII-684, УПИ № ХХ-682, УПИ № ХХ1-679
и УПИ № VI-680. Изградената в имота без
строителни книжа жилищна сграда със ЗП 173.00 кв.м. и РЗП 542.00 кв.м. е нанесена в плана
със заповед № 358 от 30.12.2001 г. на кмета на Община А.. Същата представлява търпим строеж по смисъла на параграф 16 ПР на ЗУТ, което е
установено от издаденото от Община А. удостоверение за търпимост № 98 от
16.07.2018 г. Същото няма действие по отношение на вещното право на собственост, а удостоверява
единствено, че строежът е търпим. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. От
изложеното следва, че процесното дворно място и изградените в него без
строителни книжа жилищна сграда, стопанска постройка и лятна кухня са
съсобствени между страните.
По отношение на
изградения в дворното място гараж с площ 18.00 кв.м. следва да се приеме, че
същият е изграден от А. Н., който е наследодател на ответниците Н.. Това обстоятелство е установено от издадено
разрешение за строеж, поради което следва да се приеме, че гаража не попада в
хипотезата на чл.92 ЗС, а е собственост на ответниците Н. и следва да се
изключи от делбата, доколкото
собствениците не желаят неговата делба.
По отношение правата
на страните:
Съдът намира, че
заявените от М.К. възражения във връзка със заявеното от нея право на
собственост за сградата не са доказани, поради което същата не
притежава вещно право за апроцесния имот и следва да се изключи от
делбата.
Съдът намира, че от
събраните в производството гласни доказателства не са доказани правата на ответниците Н. на заявеното от тях придобивно
основание за втори мансарден етаж от сградата
и за лятната кухня, съгласно изложените по-горе мотиви. Мансардния етаж е
описан в удостоверението за търпим
строеж № 98/16.07.2018 г., издадено от Община А., а за лятната кухня няма
документи, издадени на името на страните. За двата обекта е приложимо правилото
на чл.92 от ЗС и следва да се приеме, че същите са съсобствени между
страните.
От удостоверение за наследници, издадено на
23.05.2019 г. от Община А. се установява, че единствен наследник по закон на
починалия в хода на производството ищец Р.Й.А. е неговата майка С.С.Г.. Същата е била
конституирана по реда на чл.227 ГПК съгласно представени доказателства за
родствена връзка с ищеца. От удостоверение за наследници, издадено на 29.01.2020
г. от Община А. се установява, че
единствен наследник по закон на починалия в хода на производството ищец Р.Й.А.
е неговата дъщеря С.Р.А.. Същото е съставено въз основа на акт за раждане №
0011 от 15.5.2019 г., съставен въз основа на решение № 190/09.09.2019 г. на
кмета на Община А. с което е признато
съдебно решение за установяване на произход от бащата по семейно дело №
6503-1404458 на Районен съд Копеник, Германия, влязло в законна сила на 12.07.2019
г.
В хода на производството съделителите са оспорили наследствените права
на малолетната съделителка, която е била конституирана по реда на чл.227 ГПК
съгласно представени доказателства за родствена връзка с ищеца.
Съдът е провел процедура по
събиране на доказателства по реда на
Регламент № 1206/2001 г. на Съвета. От представеното от замолената
държава съдебно решение № 26 F 56/19 на Районен съд Копеник, Германия, Отделение за
семейни дела се установява, че Р.Й.А. е баща на С. С.. Когато наследодателят е
оставил деца, които са наследници от първи ред по чл.5 ЗН, същите изключват
правата на наследниците по чл.6 ЗН, каквито са родителите. В производството се
установиха по безспорен начин наследствените права на малолетното дете С.Р.А.,
която е дъщеря на Р.А. съгласно официални документи - удостоверение за
наследници, издадено от Община А. и съдебно решение за установяване на произход
от бащата по семейно дело № 6503-1404458 на Районен съд Копеник, Германия,
влязло в законна сила на 12.07.2019 г.
Съобразно притежаваните права на страните делбата
следва да се допусне между съделителите и при квоти за дворното място 3/6 ид.части за С.Р.А. като
наследник на починалия в хода на производството Р.Й.А. и по 1/6 ид.част за
всеки от съделителите М.Х.Н., Н.А.Н.
и И.А.Н.Н., а за
двуетажната къща със ЗП 80 кв.м.,
стопанската постройка с площ 8.00 кв.м. и лятната кухня с площ 48 кв.м. при квоти
6/12 ид.части за С.Р.А. като наследник на
починалия в хода на производството Р.Й.А.,
4/12 ид.част за М.Х.Н. и по 1/12 ид.част за всеки от съделителите Н.А.Н.
и И.А.Н.Н..
Следва да се изключат от делбата съделителите С.С.Г. и М.Й.К..
Следва да се изключи от делбата изградения в дворното място гараж с площ 18 кв.м.
Ищцата
С. Р.А., която е била конституирана като
страна в производството за делба по реда на чл.227 ГПК не е направила искане в
производството по реда на чл. чл.344, ал.2 ГПК чрез законния си представител, поради
което на този етап на производството не следва да се определя начина на
ползване на съсобствения имот.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на УПИ №
VII-681, в квартал 36, находящ се
в гр.А., Община А., Област Варна, с площ 475 кв.м. по документ за собственост,
а по скица с площ 571 кв.м. по действащия план на гр.А., Община А., Област
Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12. 2001 г. на Кмета на Община А.,
съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№380, в кв.36 по стар план от
1967 г. и парцел VII-380 и част от имот с пл.№ 380, в кв.36 по предходен план
от 1980 г., както и на част от парцел III-156, в кв.52 по стар от 1921 г., при
граници: улица, УПИ № VIII-684, УПИ № ХХ-682, УПИ № ХХ1-679 и УПИ № VI-680,
както и изградените в имота жилищна
сграда, състояща се от приземен,
първи, втори и мансарден етаж със ЗП 173.00 кв.м. и РЗП 542.00 кв.м., стопанска постройка с площ 8.00 кв.м. и
лятна кухня с площ 48 кв.м.,
изградени без строителни книжа съгласно удостоверение за търпимост № 98 от
16.07.2018 г., издадено от Община А., на осн.чл.34 ЗС между съделителите
при следните квоти:
за дворното място 3/6 ид.части за С.Р.А.
като наследник на починалия в хода на производството Р.Й.А. и по 1/6 ид.част за
всеки от съделителите М.Х.Н., Н.А.Н.
и И.А.Н.Н.
за жилищната сграда със ЗП 173.00 кв.м., за стопанска
постройка с площ 8.00 кв.м. и за лятна кухня с площ 48 кв.м. 6/12 ид.части за С.Р.А.
като наследник на починалия в хода на производството Р.Й.А., 4/12 ид.част за М.Х.Н. и по 1/12 ид.част за всеки от съделителите Н.А.Н.
и И.А.Н.Н..
Изключва от делбата С.С.Г. и М.Й.К..
Изключва
от делбата гараж с площ 18 кв.м., изграден в същото дворно място,
представляващо УПИ № VII-681, в квартал
36, находящ се в гр.А., Община А., Област Варна, с площ 475 кв.м. по документ
за собственост, а по скица с площ 571 кв.м. по действащия план на гр.А., Община
А., Област Варна, одобрен със Заповед №358/20.12. 2001 г. на Кмета на Община А.,
съответстващ на парцел VI-380 и част от имот пл.№380, в кв.36 по стар план от
1967 г. и парцел VII-380 и част от имот
с пл.№ 380, в кв.36 по предходен план от 1980 г., както и на част от парцел
III-156, в кв.52 по стар ог 1921 г., при граници: улица, УПИ № VIII-684, УПИ №
ХХ-682, УПИ № ХХ1-679 и УПИ № VI-680.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от връчване на съобщението
до страните.
Районен
съдия: