Р Е Ш Е Н И Е
7389/27.11.2018г.
гр.София, 27.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание
на пети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
Мл.с. ИВА НЕШЕВА
При секретаря Илияна Коцева и прокурора.......................,
като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№16379/2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл.
С решение от 08.08.2017г.
по гр. дело №42960/2016г., СРС, 41 състав е Ю.Б.”АД (с предишно наименование «Ю.
и Е.Д.Б.» АД е осъдено да заплати на М.Н.М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в
размер на 4 175,29 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34916, сключен на 26.03.2008 г„ която съставлява
разликата между първоначалния размер на договорената лихва и изменения такъв в
резултат на едностранното увеличаване от страна на „Ю.Б.”АД на размера на
дължимата от кредитополучателя лихва за периода от 04.08.2011 г. до 04.03.2012
г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата
на подаване на исковата молба, до окончателното й плащане, както и сумата от 3
046,41 евро, представляваща заплатена без правно основание сума по договор за
потребителски кредит № HL 35496,
сключен на 26.03.2008 г., която съставлява разликата между първоначалния размер
на договорената лихва и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване
от страна на „Ю.Б.”АД на размера на дължимата от кредитополучателя лихва за
периода от 23.08.2011 г. до 26.05.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 29.07.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба Ю.Б.”АД. Жалбоподателят твърди,
че решението на СРС е неправилно, като излага доводи, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че процесните клаузи от договорите не са индивидуално
уговорени, както и че ищеца не се е ползвал от възможността да поиска промяна
на предложените от клаузи., а така също и че нераявнопоставеността на клаузите
следва да се преценява към момента на сключвани на договора. Твърди, че СРС е
допуснал процесуаялни нарушения по делото, предвид на това, че не е дал точни указания на странитие за кои
факти носсят доказателстевна тежест. Моли да отмени решението на СРС в обжалваната
му част и постанови друго, с което да уважи предявения иск за проглаосяванеи
нищожността на клаузата на чл.23 ал.1 от процесния договор. Претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата М.Н.М. оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СРС
е сезиран обективно кумулативно съединени искове предявени от М.Н.М. оспорва срещу „Ю.Б." АД с
правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Софийски градски съд обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В съответствие с нормата на
чл. 269 от ГПК, очертаваща правомощията на въззивния съд като втора съдебна
инстанция при сезиране с въззивна жалба съдът извършва служебна проверка на
валидността на първоинстанционното решение и на неговата допустимост.
Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в
рамките на посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ - изложените по –
горе доводи на въззивника за нарушение на материалния и процесуален закон. Въззивният съд напълно споделя мотивите
на СРС досеижно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
От анариза на приетите по
делото доказателства се установява, че страните са сключили на 26.03.2008г.. договори за банков кредит
- правната уредба на който се съдържа в разпоредбите начл.430 и сл. от ТЗ. По силата на тях ответникът се е задължил да отпусне на ищеца -
кредитополучател парични суми за определен
срок и за определени цели ,
като ищеца е поел задължение да използва сумата съобразно уговореното и да ги върне след
изтичане на срока при заплащане на лихва
по кредита. При сключването на договора е била спазена иизскуемата от закона форма за действителност по чл.430 ал.3 от ТЗ. Клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от
Закона за защита на потребителите/в сила от 10.06.2006 г./. Такава възможност е
прпедвидена в процесните два договора в клаузите на чл.3 ал.5, чл.6 ал.3 и
мл.12. От страна на ищеца, обаче, се заявява възражение за нищожност на така
постигнатите между страните уговорки, тъй като същите са неравноправни по
смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В настоящият случай кредитополучателя М.Н.М. е физическо лице, на което по силата
на договора за кредит за
покупка на недвижим имот HL34916
от 26.03.2008г. и договор за потребителски кредит HL 35496 от 26.03.2008г.. са пердоставени банкови кредити, които не са
предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което и същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно
ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и "Ю.Б."
АД по силата на процесните договори за банков кредит
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта,
касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори
въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Доколкото обаче в чл. 146, ал. 1
ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално, следва на първо място да се
отговори на въпроса дали процесните клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12 от договора за кредит са индивидуално уговорени с потребителя или не. Установява се, че
посочените уговорки не са част от общите условия при които банката -ответник
сключва договорите за кредит с физически
лица, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за
кредит. Това, обаче, не е достатъчно същите да бъде квалифицирани като
индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед
направеното възражение от ищеца, че те са част от стандартни/бланкетни/, изготвени
предварително договори за кредит, които сключва банката и не подлежат на
коментар и промяна. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на "Ю.Б."
АД на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода на
производството ответникът, обаче, не е представил доказателства, че включването
на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане
на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. След като по
делото не е установено от "Ю.Б." АД, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени, то за ответника са неблагоприятните последици от
неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 3 и чл. 12 от договорите за
кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. С оглед на това посочените клаузи от
договора за кредит са нищожни по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗПП и на осн.чл..26 ал.1, пр.1 от ЗЗД
следва да бъдат обявени за такива. След като клаузите от договора за кредит, в които е
предвидено правото на банката едностранно да увеличава размера на базовия
лихвен процент и съответно на дължимата от кредитополучателя лихва,
представляваща възнаграждение за времето на ползване на предоставените от
търговеца парични средства, са нищожни, то същите не могат да породят правни
последици. От тук се налага
извода, че извършеното от ответника "Ю.Б." АД едностранно увеличаване
на размера на основното задължение на М.Н.М.
да заплаща възнаградителна лихва за предоставения кредит за периода от 30.10.2008г. до 12.01.2015г., е направено
без да е налице валидно правно основание за това и подлежи на връщане на осн.чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че
първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от въззивника –ответник
процесуални нарушения при разглеждане на делото, тъй като същия с оглед
заявените от страните факти, на които основават своите искания и възражения,
които са достатъчно конкретизирани и непротиворечиви, първоинстанционният съд,
в изпълнение на задълженията си по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е изготвил доклад по делото, в който правилно разпределя
доказателствената тежест, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК и е допуснал
събирането на поискани от страните доказателства.
Предвид
изложеното решението на СРС като
валидно, допустимо и прпавилно следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК, вр.чл.78 ал.5
от ГПК и направеното възражение от въззивника
последния следва да заплати на въззиваемия разноските по дело направени
пред въззивната инстанция за процесуално представителство в размер ан 954 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 08.08.2017г. по гр. дело
№42960/2016г., СРС, 41 състав
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД (ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***«С.»,
ул. «Проф. ********и съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 954лв.-разноски
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.