№ 478
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500342 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 531/21.01.2025г., подадена от Х.
К. Х. (преди М.), ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето Ф. Б. М., ЕГН ********** срещу решение №
4/06.01.2025г., постановено по гр.д. № 1082/2024г. по описа на РС-Провадия, в
частта, с която е определен срок от 6 месеца на наложената на Б. Х. М., ЕГН
********** мярки за защита от домашно насилие забрана да приближава на
разстояние по-малко от 100 метра Х. К. М., ЕГН ********** и Ф. Б. М., ЕГН
**********, жилището, в което те пребивават, находящо се в *** както
месторабота на молителката – гара „Юнак“ община Аврен, и обществените
места й за социални контакти в ***, детска площадка, находяща се в ***
адреса на родителите на молителката: ***.
Във въззивната жалба са възпроизведени събраните по делото
доказателства, съобразно които въззивниците считат, че наложеният срок от 6
месеца за мярката забрана ответникът да ги приближава е недостатъчен,
1
поради което настояват за увеличаване на срока на 12 месеца, като бъде
наложена и мярката забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация при условия и срок, определени от съда. Моли и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу
въззивната жалба от въззиваемия Б. Х. М., ЕГН **********, с което жалбата
се оспорва като неоснователна. В същото се сочи, че период от 12 месеца на
мярката извършителят да не доближава детето би способствал за развитие на
синдром на родителско отчуждение. Излага се още, че заповедта за защита се
издава, за да се преустанови една дейност, а не да се даде срок на молителите
да се възстановят. Сочи се, че заповедта цели да предотврати следващи актове
на домашно насилие, а видно от събраните доказателства ответникът избягва
контакт с бившата си съпруга.
В тридневния срок за подаване на възражение е депозирана и насрещна
въззивна жалба вх.№ 875/30.01.2025г. от Б. Х. М., ЕГН ********** срещу
решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. № 1082/2024г. по описа на РС-
Провадия в цялост. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и наличие на съществени процесуални нарушения. Излага
се коментар на събраните по делото доказателства, като се поддържа, че от
същите не са установени конкретни извършени от ответника актове на
домашно насилие. В условията на евентуалност се сочи, че не е установен
умисъл за извършване на конкретно посегателство. Моли решението да бъде
отменено изцяло, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции.
В законоустановения тридневен срок е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от Х. К. М., ЕГН ********** лично и в качеството й на майка
и законен представител на детето Ф. Б. М., ЕГН **********, с който се
настоява за отхвърлянето й. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че спрямо молителите са извършени конкретни катове на домашно
насилие.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни, подадени са
2
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по молба на Х. К. М.,
ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на
детето Ф. Б. М., ЕГН ********** срещу Б. Х. М., ЕГН ********** за защита
от домашно насилие.
В молбата са изложени твърдения, че молителката Х. М. и ответника са
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с Решение №
200/27.07.2024 г. по гр.д. 708/2024 г. по описа на ПРС. От брака си молителите
имали родени две деца, едно от които било малолетно, а именно молителката
Ф. Б. М., като родителските права по отношение на нея били предоставени на
майката. Излага се, че в последните години, особено след като се разболял
тежко през 2023г., ответникът се е ядосвал много лесно, крещял на съпругата
си и я обиждал пред малката им дъщеря. Това довело до неспокоен сън за
детето и изпускане през нощта по малка и голяма нужда, както и до
повръщане. Твърди се, че след развода ответникът заживял в една стая на ***,
озлобил се към молителката и й оказвал психически тормоз и отправял
обидни думи. С оглед упражняване режимът на лични отношения с детето,
ответникът започнал да посещава дома на молителката, но при всяко
посещение разговорите прераствали в заяждане, дразнене, обвинения и обиди.
Посочени са конкретни случаи, както следва:
3
1) На 25.07.2024 г. ответникът дошъл в дома на молителката М. да види
детето около 12;30 часа. Двамата пили кафе и пушили цигари на терасата, но
той започнал да се заяжда с нея и да я дразни във връзка с това, че имала нов
приятел. След това излезли на заведение с детето Ф., където Б. отново се
заяждал с Ф. и я обиждал, че е лека жена;
2) На 28.07.2024 г. отново дошъл в апартамента да види детето и скоро
пак започнал да обижда бившата си съпруга, че не си гледа детето и го оставя
при родителите си, за да прави на спокойствие секс с приятеля си, че не
ставала за майка, че никоя нямало да я търпи, нарекъл я „курва“ и „лека жена“,
говорел, че приятелят й е мъжка курва, казал й че е бременна от приятеля си и
била ходила на гледачка, за да разбере пола на детето, като всичко това се
случило пред детето Ф.;
3) На 29.07.2024 г. молителката Х. М. била на работа и ответникът й
звъннал по телефона и пак се заяждал с нея, че била отишла на работа с колата
на приятеля си, като се изразявал нецензурно за взаимоотношенията им, а
освен това с насмешка и казал, че може и той някой ден да дойде да прави
секс с нея, въпреки че са разведени;
4) На 01.08.2024 г. ответникът отново отишъл в апартамента на
молителките, за да види Ф., която не искала да излизат на заведение, защото
било много топло. Б. отново пред детето започнал да говори обидно за
приятеля на Х., която му казала, че ако продължава така следващият път ще се
виждат извън апартамента;
5) На 04.08.2024 г. ответникът дошъл около 12:00 часа да види Ф., но Х.
не го допуснала в апартамента и той излязъл с детето. Разбрали се да го върне
в 15:30 ч., но той го върнал в 13:30 часа. Ф. била притеснена и с насълзени
очи, като споделила, че баща й я разпитвал за личния живот на майка й.
Твърди се още, че детето започнало да посещава детски психолог и
психиатър, защото вследствие на скандалите и агресията на ответника към
нея, на които ставала свидетел, е започнала да се изпуска по малка и голяма
нужда вечерно време и да повръща. Детето споделило, че не желае да общува
с баща си и че се страхува от него.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва молбата и изложените в нея обстоятелства. Излага, че молителката
сама търси контакт с него и цели упражняване на контрол върху него и
4
неговите решения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените удостоверение за раждане детето Ф. Б. М. е
родено на 10.09.2015г. от родители Х. К. М. и Б. Х. М..
Видно от решение № 200/27.07.2024 г. по гр.д. 708/2024 г. по описа на
РС-Провадия, влязло в сила на 24.07.2024г., бракът между Х. К. М. и Б. Х. М. е
прекратен и родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката.
В декларацията на молителите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени
твърденията от молбата им за защита, описани по-горе.
Представен от молителите е амбулаторен лист от 17.08.2024г., видно от
който детето Ф. Б. М. е прегледано от психиатър, като му е поставена диагноза
„разстройство в адаптацията“ и е предписана терапия. В анамнезата е
посочено, че Ф. споделя страх от изоставяне, както и че преди да се разделят
родителите й много са се карали и това я е напрягало.
Съгласно писмо с вх. № 6749/13.09.2024 г. от РУ Провадия се за периода
23.08.2023 – 23.08.2024г. от страна на Х. К. М. е подаден един сигнал против
Б. Х. М. на 23.08.2024 г. с данни за упражнено домашно насилие.
Представена по делото е още кореспонденция между страните чрез
приложението „Вайбър“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на молителите – К. С. (баща на молителката Х.
М. и Б. М. (дъщеря на молителката Х. М. и на ответника) и двама свидетели на
страната на ответника – Й. П. и Р.П..
Съгласно показанията на свидетеля С. съжителството между страните е
придружавано от напрежение и стрес, предизвиквано от ответника, което
оказало и здравословно влияние върху по-малката му внучка, тъй като
започнала да повръща и да се изтърва. Споделя, че ответникът е тормозел
семейството си, както физически, така и психически. Посочва, че е посягал да
бие и него самия, както и възприел подобни оплаквания от съседите. Излага,
че от внучка му е известно това, че Б. всеки ден по телефона я разпитвал за
5
майка й и нейния личен живот, както и че обиждал молителката и се е
разправял физически с нея. Посочва, че ответникът е упражнявал редовно
насилие спрямо дъщеря му и внучка му, като след издаване на заповедта
счита, че внучката му е по-спокойна и нейното състояние се стабилизира.
Съгласно показанията на св. Б. М. родителите й не са се разбирали от
години, но след болестта на ответника, наложила болнично лечение,
отношението му към майка й се влошило. Споделя, че той постоянно Х., че си
има любовник и се държал с нея ужасно. По подобен начин постъпвал и с
малката й сестра, тъй като й звънял, за да разпитва за майка й, което довело до
психологични проблеми у нея, които са овладяни след преустановяване
контактите помежду им. Проблемите се изразявали в повръщане, изпускане от
стреса, предизвикани от разправиите между страните. Сестра й споделяла, че
не иска да вижда баща си и че изпитва страх с от него. Излага, че е ставала
свидетел на насилие и тормоз, осъществен от ответника спрямо майка й.
Св. П. споделя, че от 2006 г. познава ответника, с когото са колеги и
приятели, и приятели. Описва го като добър и неконфликтен човек, готов да
помогне на всеки. След раздялата със съпругата си той заживял на гарата, като
преди това около месец и половина останал при свидетелката и съпруга й.
Счита, че е преживял тежко развода, бил психически изнервен, гледал
втренчено, не разговарял, затворил се в себе си. Излага, че молителката е
конфликтна и че е създавала контакти с други мъже.
Съгласно показанията на св. П., в който също е колега на ответника, Б.
никога не е проявявал агресия. Споделя, че един ден на работа го видял, че е
умълчан и го разпитал какво става, при което Б. обяснил, че ще се развежда, че
се е набълбукал с кредити и че има самоубийствени мисли. Според свидетеля
молителката е тази, която предизвиква кавгите и повишава тон, а ответникът
винаги се съгласявал. След раздялата Б. останал при свидетеля и съпругата му
и изглеждал като болен. Впоследствие се преместил да живее на гарата.
Съгласно заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, от поведението на молителката Х. М. може
да се направи изводът, че тя е в ситуация на фрустрация и възникващата във
връзка с нея тревожност се преживява като импулс, което е дало основание на
психиатъра да постави диагнозата „тревожно-депресивно разстройство“ и
6
предписано медикаментозно лечение. Посочва се, че поведението на
ответника е допринесло за емоционалното натоварване и на молителката Х.
М., и на детето им Ф. М.. Заключава се, че клиничните симптоми на психично
разстройство при Х. М.са в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника, като провеждане на адекватно медикаментозно лечение и
отстраняване на фрустратора от семейното жилище са фактори, които
допринасят за ефективното отзвучаване на клиничните симптоми.
Констатирана е по-висока тревожност у детето, когато се обсъждат
отношенията с бащината фигура, като тези психотравмени преживявания се
свързват с появата на вторична енуреза и енопреза, отшумяли към настоящия
момент. При изслушването си вещите лица разясняват, че тревожните
състояния на молителката и детето, освен от осъществено домашно насилие,
могат да се дължат и на психотравмите, преживяни от развода, раздялата,
събитията в дома им, болестта на ответника. Посочват, че вторичната енуреза
е форма на регрес – защитен механизъм спрямо силно стресиращо събитие, но
не може категорично като единствена причина за него да се определи
отношението на бащата.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза спрямо ответника, неоспорено от
страните, което съдът също кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че органичното разстройство на личността, причинено от
заболяването епилепсия и прекарания мозъчен инсулт през 2023 г., обуславя
емоционално-волева неустойчивост, раздразнителност и склонност към
агресия. С оглед характеристиките на личността на освидетелстваното лице и
симптомите на органично разстройство, е възможно ответникът да е
извършил психическо и емоционално насилие спрямо детето и съпругата си.
Направеният уринен тест не установява прием на наркотични вещества, като
се констатира, че е спрял приема на антиконвулсивните медикаменти за
лечение на епилепсия. Заболяването епилепсия и прекараният мозъчен инсулт
са причинили психични и поведенчески разстройства, дължащи се на мозъчна
увреда. Един от симптомите на органичното разстройство на личността е
лесната раздразнителност и склонност към агресия. Като реакция на развода и
ограниченията от срещи с малолетното му дете са констатирани леки
депресивни изживявания, без данни за суицидни мисли и намерения.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
7
съдът намира следното от правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно
легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.1 и т. 4 и чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДН
и е процесуално допустима. Същата е придружена с декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН за извършено домашно насилие.
В насрещната въззивна жалба са наведени оплаквания за неправилен
извод на съда въз основа на събрания доказателствен материал, че са
установени извършени от ответника актове на домашно насилие спрямо
молителите. Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд в
тази насока.
Описаните в молбата действия на ответника съставляват актове на
домашно насилие съгласно дефиницията на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващи се
в психическо насилие над молителката Х. М., съответно на основание чл.2,
ал.2 от ЗЗДН и над детето Ф. М.. Извършването на посочените актове се
установява от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която сама по себе си
представлява доказателство в процеса и се подкрепя от показанията на св. С. и
М., както и заключенията на допуснатите по делото експертизи. Макар и
свидетелите да не са очевидци на конкретните актове на насилие, същите като
близки на страните, дават подробно описание на взаимоотношенията им,
особено към момента на раздялата им и близкия период след нея. В
допълнение свидетелите сочат, че лично са присъствали на предходни актове
на насилие, както и че от детето Ф. знаят, че е било разпитвано за живота на
майка си от страна на баща си. Макар и показанията да са дадени от кръга от
лица по чл.172 от ГПК, същите се кредитират от съда като подробни,
последователни, без вътрешни противоречия или такива с останалия събран
по делото доказателствен материал. Показанията на св. П., макар и да са
дадени от незаинтересовани лица, не са достатъчно информативни и касаят
само техния общ поглед на лица извън семейството (колеги на ответника) и
тяхното мнение за личността на молителите. В този смисъл същите не оборват
твърденията, изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Досежно
възражението за недоказаност наличието на умисъл за извършване на
конкретно посегателство, съдът намира, че не е необходимо да се установява
такъв. Достатъчно е, че ответникът целенасочено, последователно и системно,
е отправял към молителката нецензурни реплики, обидни думи и се е опитвал
8
да я уязви, при това в присъствието на детето. Липсата на намерение да се
навреди на детето, не лишава акта от характеристиките му на домашно
насилие спрямо него по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
По отношение на вида и размера на мерките за защита, които да бъдат
наложени, следва да се имат предвид конкретните действия на ответника
спрямо молителите при съобразяване на тяхната тежест и продължителност,
както и да се извърши оценка на риска съобразно чл.15, ал.4 от ЗЗДН и
методиката за оценка на риска по чл.74-77 от ПП на ЗЗДН.
В настоящия случай са налице няколко акта на домашно насилие,
извършени през кратки периоди от време, макар и да са само вербални и с
невисок интензитет. Следва да се има предвид, че съгласно свидетелските
показания са налице данни и за предходни актове на домашно насилие.
Отделно от това, видно от заключението на КСППЕ относно Б. М., същият
страда от ограничено разстройство на личността, причинено от епилепсия и
прекаран мозъчен инсулт, което обуславя емоционална неустойчивост,
раздразнителност и склонност към агресия. Очевидно именно това е
причината за честите вербални избухвания спрямо молителката Х. М., които е
вероятно да продължат, а може би и да ескалират. В допълнение скорошната
раздяла на страните е допринесла за утежняване на състоянието на ответника,
което е видно и от конкретните отправени реплики спрямо молителката, които
са насочени предимно към новата й връзка и отношенията с партньора й,
включително интимните такива. Същото се установява и от поведението му
спрямо детето Ф., което е присъствало на вербалната агресия на баща му
спрямо майка му, т.е. обстоятелството, че момичето на 9 години е с тях не е
възпряло ответника да обижда майката и да говори нецензурни думи относно
новата й връзка. Не на последно място детето е разпитвано от бащата за
личния живот на майката, въпреки обстоятелството, че видимо това го
разстройва. От КСППЕ по отношение на пострадалите, се установява още, че
поведението на ответника е допринесло за емоционално натоварване както
при майката, така и при детето. Симптомите на вторична енуреза и енкопреза
при детето са отшумели, като не е установено същите да са причинени
конкретно от актовете на домашно насилие, предмет на настоящото
производство, но същите се дължат на общата му тревожност по отношение на
бащата и на психотравмените събития, свързани с раздялата на родителите и
поведението на бащата.
9
По гореизложените съображения, съдът намира, че е налице риск от
последващо домашно насилие спрямо молителите, макар и с невисок
интензитет, поради което споделя изводите на първоинстанционния съд, че
освен общата мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, изразяваща се в задължаване да
се въздържа от извършване на домашно насилие, на ответника следва да бъде
наложена и мярката по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН, а именно забрана да
приближава молителите, жилището, местоработата, училището и местата за
социални контакти и отдих на пострадалите лица така, както същите са
посочени в молбата за защита. Въззивният състав счита, че определеният
период от 6 месеца е подходящ срок на забраната, като от същия съобразно
чл.5, ал.2 от ЗЗД следва да се приспадне срока на действие на същата мярка,
наложена като незабавна защита със Заповед № 19 от 22.08.2024г., т.е. ще се
счита, че шестте месеца започват да текат от 22.08.2024г. (понастоящем вече
са изтекли). Искането във въззивната жалба на молителите за по-дълъг срок
не е обосновано с оглед конкретните актове на домашно насилие. Основателно
е и възражението на насрещната страна, че мерките по ЗЗДН се определят с
цел предоставяне на защита от бъдещи посегателства, а не за да се даде срок
на пострадалите лица да се възстановят, както се сочи в жалбата на
молителите.
По отношение на искането за налагане на мярка по чл.5, ал.1, т.4 от
ЗЗДН, изразяваща се в забрана ответника да осъществява контакт с
молителите под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, съдът намира, че такава мярка не е
необходима. На първо място, няма данни за осъществяван тормоз по телефон
или друг електронен път. Напротив, от представената по делото вайбър
кореспонденция между страните е видно, че същите общуват нормално. В
допълнение, липсата на всякакъв контакт с детето, ще е допълнителна
предпоставка за емоционалното му отделяне от бащата. На следващо място,
такава мярка не е наложена със заповедта за незабавна защита. Понастоящем
срокът на забраната на ответника да приближава молителите вече е изтекъл.
От осъществяване на актовете на домашно насилие и от подаване на молбата е
изтекъл период от около 10 месеца, поради което на практика такава мярка на
този етап се явява закъсняла и ненужна.
10
Налагане на мярка по чл. 5, т.6 от ЗЗДН - задължаване на извършителя
на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, настоящият съдебен състав също намира, че не е
необходимо, предвид конкретните актове на насилие, които са само вербални,
и обстоятелство, че причина за същите са основно заболяванията на
ответника. Отделно от това, единствената налична програма в района се
предоставя от Фондация „SOS Семейства в риск“ и е на територията на гр.
Варна. В този смисъл с оглед отдалечеността на населеното място, в което
живее ответника, от гр. Варна, както и здравословното му състояние,
задължаването му да посещава програмата се явява неудачно.
По отношение на пострадалите и данните за емоционалното им
състояние подходящо се явява налагането и на мерките по чл.5, ал.1, т.7 и 8 от
ЗЗДН. Налична програма за възстановяване на територията на обл. Варна се
предоставя от Фондация „SOS Семейства в риск“.
Поради частично съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която се
налага мярка по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН и да бъде потвърдено в останалите му
части.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба на Х. Х., отправеното
своевременно искане и представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК, Х. Х. следва да заплати на Б. М. направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение. Тъй като не е посочено каква част от
възнаграждението е за правна защита и съдействие по жалбата на Х. Х. и
каква част е по жалбата на Б. М., следва да се приеме, че е по равно. В този
смисъл дължимата сума за разноски на Б. М. е в размер на 300 лева.
С оглед изхода на спора по насрещната въззивна жалба на Б. М.,
отправеното своевременно искане и представените доказателства, и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, Б. М. следва да заплати на Х. Х. направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение. От същия е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от 1500 лева, което съдът
намира за основателно. Минимално предвиденото адвокатско възнаграждение
съгласно чл.22 от Наредба № 1 от 2004г. за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за защита от домашното
насилие е в размер от 600 лева. При съобразяване на фактическата и правна
11
сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано
на 1000 лева. Тъй като не е посочено каква част от възнаграждението е за
правна защита и съдействие по жалбата на Х. Х. и каква част е по жалбата на
Б. М., следва да се приеме, че е по равно. В този смисъл дължимата сума за
разноски на Х. Х. е в размер на 500 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и
неоснователността на жалбите им Х. Х. и Б. М. следва да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на по 11,50 лева.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. №
1082/2024г. по описа на РС-Провадия, в частта му, с която задължен Б. Х. М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да посещава специализирани програми за срок
от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4/06.01.2025г., постановено по гр.д. №
1082/2024г. по описа на РС-Провадия, в частите му, с които е задължен Б. Х.
М., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Х. К. М., ЕГН ********** и Ф. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; забранено е на
Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да приближава на разстояние по-
малко от 100 метра Х. К. М., ЕГН ********** и Ф. Б. М., ЕГН **********,
жилището, в което те пребивават, находящо се в *** както месторабота на
молителката – гара „Юнак“ община Аврен, и обществените места й за
социални контакти в ***, детска площадка, находяща се в *** адреса на
родителите на молителката: *** за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата
на издаване на Заповед № 19 от 22.08.2024г. за незабавна защита, основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, насочени са пострадалите лица Х. К. М., ЕГН
********** и Ф. Б. М., ЕГН ********** към програми за възстановяване, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б. Х.
М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща
12
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х. К. Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 лева, представляваща направени
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13