№ 1448
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110125608 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 11 760.34 лв., представляваща част
от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 37580,18 лева за
неплатени --ови вноски с настъпил падеж за периода от м. април 2018 г. до м.
май 2019 г., включително, за което са образувани ликвидационни преписки №
*********,№ *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, №*********, №*********, *********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
07.12.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. № 70065/2021 г. по описа на СРС, 26
състав.
Ищецът твърди, че между ЗАД „----”, „---” ЕООД и „---“ ЕООД било
сключено Рамково споразумение за застраховка на договори за -- от
14.10.2008г. и Анекс № 4 от 28.01.2015г. към Рамковото споразумение
относно застраховане на вземания на „---“ ЕООД, като --одател, произтичащи
от сключени между --одателя и трети лица, като --ополучатели, договори за --,
1
както и че към същото бил подписан Сертификат за застраховка на договори
за -- № 16120101500289, по силата на който са застраховани вземанията на
застрахования, произтичащи от Договор за отдаване на автомобили при
условия на оперативен -- от 13.05.2015г., сключен между „---“ ЕООД, като --
одател, и ответникът „--“ ЕООД, като --ополучател, и Поръчка № 3 от
16.06.2015г. с реф. № -- към него с предмет МПС „--”, шаси № ---.
На 18.12.2015 г. в Търговския регистър било вписано обстоятелството,
че ищецът е универсален правоприемник на ЗАД „----”.
Сочи се, че във връзка с настъпило застрахователно събитие,
изразяващо се в просрочени и неиздължени суми по --ов договор от
13.05.2015г. и Поръчка № 3 от 16.06.2015г. с реф. № -- към него, от „--“ ЕООД
съгласно погасителния план към договора за --, в „Д-----“ АД са предявени
претенции от --одателя, във връзка с което са образувани 10 броя
ликвидационни преписки, по които са заплатени обезщетения, както следва:
по ликвидационна преписка № ********* в размер на 11760.34 лева,
представляващо дължимите, неизплатени и просрочени --ови вноски с
настъпил падеж съгласно погасителния план за периода от месец април
2018г., за непогасената част, до месец август 2018г., включително, с преводно
нареждане от 27.09.2018г., по ликвидационна преписка № ********* в размер
на 2857.15 лева, представляващо дължимата, неизплатена и просрочена --ова
вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец септември
2018г. с преводно нареждане от 22.10.2018г., по ликвидационна преписка №
********* в размер на 2860.04 лева, представляващо дължимата, неизплатена
и просрочена --ова вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план за
месец октомври 2018г., с преводно нареждане от 21.11.2018г., по
ликвидационна преписка № ********* в размер на 2862.95 лева,
представляващо дължимата, неизплатена и просрочена --ова вноска с
настъпил падеж съгласно погасителния план за месец ноември 2018г., с
преводно нареждане от 20.12.2018г., по ликвидационна преписка №
********* в размер на 2865.87 лева, представляващо дължимата, неизплатена
и просрочена --ова вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план за
месец декември 2018г., с преводно нареждане от 18.01.2019г., по
ликвидационна преписка № ********* в размер на 2868.80 лева,
представляващо дължимата, неизплатена и просрочена --ова вноска с
настъпил падеж съгласно погасителния план за месец януари 2019г., с
2
преводно нареждане от 19.02.2019г., по ликвидационна преписка №
********* в размер на 2871.77 лева, представляващо дължимата, неизплатена
и просрочена --ова вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план за
месец февруари 2019г., с преводно нареждане от 25.03.2019г., по
ликвидационна преписка № ********* в размер на 2874.75 лева,
представляващо дължимата, неизплатена и просрочена --ова вноска с
настъпил падеж съгласно погасителния план за месец март 2019г., с преводно
нареждане от 23.04.2019г., по ликвидационна преписка ********* в размер на
2877.75 лева, представляващо дължимата, неизплатена и просрочена --ова
вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план за месец април 2019г., с
преводно нареждане от 21.05.2019г., както и по ликвидационна преписка №
********* в размер на 19572.66 лева, от които: 2880.76 лева - дължимата,
неизплатена и просрочена --ова вноска с настъпил падеж съгласно
погасителния план за месец май 2019г. и остатъчна стойност в размер на
16691.90 лева, с преводно нареждане от 24.06.2019г. По изложените
съображения, ищецът претендира изплатеното обезщетение в размер на 11
760.34 лв. по ликвидационна преписка № *********, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.12.2021 г.,
до изплащане на вземането, както и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че е извършил плащания
към --одателя „--- --“ ЕООД на просрочените --ови вноски, като част от
заплатената от него сума покрива и процесиите --ови вноски за периода
04.2018 г.-08.2018 г., като на 13.06.2018 г. е заплатил сумата от 9000 лв., на
20.03.2019 г. е заплатил сумата от 3132,79 лв., както и на 25.07.2019 г. е
заплатена сумата от 35 318,74 лв., поради което исковата претенция била
неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на валидно
възникнал застрахователен договор между „--- --" ЕООД с ищец а.
Поддържа, че не е бил надлежно уведомен, нито е изразявал съгласието си за
сключване на процесната застраховка във връзка с посочения --ов договор,
както и не е бил надлежно уведомен за заведена претенция по процесната
ликвидационна преписка и не е бил уведомен за промяната на кредитора по
отношение на процесното вземане. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на последната --ова вноска за периода
август 2018 г., за която се отнася процесната ликвидационна преписка е бил
3
05.08.2018 г., съответно давността за завеждането на иска е изтекла на
05.08.2021 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
поддържа исковата молба. Счита, че е доказано че за периода от 04.2017 г. до
08.2018 г. ответникът не е направил вноски по договора за --, поради което --
ът е платен от застрахователя - ищецът. Счита, че е доказано, че ищецът е
платил на --одателя сумите на 25.07.2019 г., покриващи главница, лихви,
неустойки. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Ответникът „--ИС“ ООД, редовно призован, в о.с.з. се представлява от
адв. Коен. Поддържа отговора на исковата молба (ОИМ). Признава, че
ответникът е забавил плащанията, но не е бил уведомен за прехвърляне на
задължението към новия кредитор. Твърди, че към 25.07.2019 няма
задължения към --одателя и да я държи тази сума година и половина.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 70065/2021 г. По
заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
3703/03.02.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника на 21.02.2022 г., поради
което срокът по чл.414 ГПК изтича на 21.03.2022 г. (л.11 от заповедното
дело). Подадено е възражение на 21.03.2022 г., което в законовия срок (л.13
от заповедното дело). Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл.
415 ГПК са връчени на ищеца на 27.04.2022 г. (л.17 от заповедното дело),
поради което срокът изтича на 27.05.2022 г. Исковата молба е подадена в съда
на 18.05.2022 г. и на същата дата е представено доказателство. Исковата
молба е в преклузивния срок.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
4
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение.
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, приложим към момента на
възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Спори се между страните в производството относно обхвата на
регресното право.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и размера на задължението към застрахования.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 112 от 15.01.2015 г. по т.
д. № 2936/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
при суброгиране в правата на застрахования застрахователят не може да има
5
повече права от самия застрахован. Третото лице (длъжникът или --
ополучателят в хипотезата на договор за --), не може да бъде задължено да
плати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования --одател. -
-овите вноски с ненастъпил падеж, т. е. --овите вноски за периода от
прекратяване на договора за -- до крайния му срок, респективно от връщане
на автомобила до крайния срок на договора, не следва да бъдат включени в
застрахователното обезщетение по договор за застраховка "Загуби вследствие
неплащане на --ови вноски".
За да бъде уважен предявеният иск срещу причинителя на вредата, по
делото трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона
предпоставки, при които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател,
възниква суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, които са
следните:
1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца и увреденото лице (договор за застраховка между --одателя и
ищеца);
2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят покрива (липса на изпълнение на ответника по договор за
--, което изпълнение е обезпечено чрез застраховка – застрахован риск от
неплащане на --ови вноски от страна на --ополучателя(ответник) по
договора за --);
3) настъпили вреди за застрахования, които да са в причинна връзка със
събитието, т. е. да са следствие от него (неплащане от страна на ответника
по договора за -- към --одателя в размер на дължимите суми);
4) възникнали права на застрахования срещу причинителя на вредата на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (договор за -- между застрахованато
лице и ответника);
5) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за
настъпилите вреди в полза на застрахования (застрахователят да е платил
по договора за -- в полза на --одателя в разчер на дължимите суми,
поради неплащане).
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми за периода на
6
дължимост. Прави възражения, че не е бил уведомен за сключената
застраховка и възражение за давност.
По сключен договор за застраховка и покрития риск
Видно от представеното споразумение за застраховка на договор за --, на 14.10.2008 г.
между ЗАД „----“, като застрахователя и „---“ ЕООД, като застрахован, е сключен договор за
застраховка, която покрива вземанията на застрахования, които има като --одател (чл.1 от
договора). Покритият застрахователен риск е неплащането от страна на --ополучателя в
продължение на 60 дни, на която и да е изискуема --ова вноска, съгласно погасителна схема
по договора. Застрахователното събитие се счита за настъпило с изтичане на 60 дни от
датата на настъпване на изискуемостта (чл.5-6 от договора). Договорът е с период съглласно
сертификат за всеки договор за -- (чл.4 от договора.) Размерът на плащането е размерът на
погасителните вноски, съгласно погасителния план по договора за -- (чл.2.1 от общите
условия към договора за застраховка на --) (л.11-25 и л.28 от договора).
С допълнителен договор страните са се уговорили, че страна по договора за
застраховка на --ови плащания е и „--- --“ ЕООД, който договор се прилага от 28.01.2015 г.
(л.24-25 от делото).
От представения сертификат за застраховка на -- се установи, че предмет на
застраховка е бил договор за -- № --1L сключен между „П---“ ЕООД, ЕИК ----, която
застраховка е с валидност от 22.07.2015 г. до 05.05.2019 г. (л.26 от делото).
След служебна справка в ТР съдът установи, че от 18.12.2015 г. правоприемник на
застрахователя ЗАД „----“ е ищецът по делото „Д-----“ АД. Следователно ищецът придобива
всички права и задължения на своя праводател. Доказана е материалната легитимация на
ищеца. Същият факт се установи и от представеното удостоверение. (л.94 от делото).
Исковата претенция е --ови вноски за периода от 04.2018 г. до 05.2019 г., а
застраховката покрива период от 27.05.2015 г. до 05.05.2019 г. Налице е доказателствен
извод, че застраховката покрива исковия период.
От всички тези факти, съдът достигна до правен извод, че са доказани
първата и втората предпоставка за уважаване на иска. Валиден договор за
застраховка между ищецът и трето лице (--одател) с покрит риск -
неплащанията на --ополучателя „П---“ ЕООД спрямо --одателите - „---“
ЕООД и „--- --“ ЕООД за периода 22.07.2015 г. до 05.05.2019 г.
По договор за --
Видно от представените материали се установи, че между --- --“ ЕООД и ответникът
„П---“ ЕООД има договор за -- --1L от 13.05.2015 г., като предметът на --а е
индивидуализиран с допълнителен акт и срокът на --ът е 48 месеца, като последната --ова
вноска е 15.05.2019 г. (л.37-1, 53,54 от делото).
Следователно е доказана четвърта предпоставка за доказване на иска,
7
а именно задължение на ответника да заплаща --ови вноски към --одателя „---
--“ ЕООД за периода от 15.07.2015 г. до 19.05.2019 г., което задължение е
застраховано при ищеца.
По неплащането от страна на ответника към --одателя
По делото се установи, че --одателят „--- --“ ЕООД е завел ликвидационни препис при
ищеца, на основание наплащане от страна на ответника по договора да -- (л.58-94 от
делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът напълно
кредитира като всеобхватна, пълна и изготвена от компетентното лице.
Исковата претенция е --ови вноски за периода от 04.2018 г. до 05.2019 г.
Съгласно т.4 от заключението на ССчЕ за периода от 04.2018 г. до 05.2019 г.
ответникът не е платил сумата от 360.28 лева за вноска 04.2018 г. и нито една сума за вноски
от 05.2018 г. до 05.2019 г. (л.141 от делото).
Съгласно т.6, общият размер на неизплатените --ови вноски от ответника към --
одателя са в размер на 37580.22 лева – 360.28 лева за м.04.2018 г. и 37219.94 лева от
м.05.2018 г. до м.05.2019 г. (л.141 от делото).
Съгласно т.5 то заключението на ССчЕ, по ликивадционните преписки не са
постъпили плащания от ответника при ищеца (л.141 от делото).
Не се доказа плащането от ответника на сумите по договора за -- в
размер на 37580.22 лева, нито към --одателят, нито към застрахователя.
Доказани са втората и третата предпоставка за уважаване на иска.
По плащането на ищеца към увреденото лице
От т.7 към заключението на ССчЕ се установи, че ищецът е платил на --одателя
(трето за делото лице) сумата от 37580.17 лева по заведените ликвидационни преписки, на
основание наплащане на ответника (--ополучателя) по договора за -- с третото за делото лице
(л.141 от делото).
Доказана е петата предпоставка за уважаване на иска, а именно
плащане на застрахователя към увреденото лице.
Исковата претенция е за сумата от 11 760.34 лева частично от 37 580.18
Лева. Ето защо частичната претенция следва да бъде уважена.
По отношение на бъдещия иск (ако настоящото решение влезе в сила и
се ползват СПН за правопораждащи ЮФ ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. №
3/2016 на ОСГТК на ВКС) за остатъка от 11 760.34 лева до 37 580.18 лева,
то същият евентуално ще бъде основателен до 37 580.17 лева, като следва да
се отхвърли за 0.01 лева, тъй като застрахователят е платил 37 580.17 лева, а
8
не 37 580.18 лева и той не може да има повече права от застрахованото лице.
По възраженията на ответника
Неоснователно е възражението на ответника, че е следвало да бъде
уведомен за сключената застраховка. Това не е необходимо, тъй като
договорът е между застрахователя и --одателят, който си застрахова своите
вземания. Задължение за уведомяване ще има ако ответникът е потребител и
застрахователната премия е включена в погасителния план и върху нея се
начислява договорна лихва. В процесния случай не са налице тези
предпоставки. Правоимащото лице се застрахова за вреди от трети лица или
събития (като договор за каско на МПС). Възражението на ответника касае
нарушение на чл.199а, ал.2 КЗ отм.), който е действал към момента на
сключване на договора 14.10.2008 г. и сега чл.382, ал.2 КЗ. Принципно
възражението е правилно, но касае отговорността на застрахователя спрямо
застрахования, предоставяне на необходимата преддоговорна информация и
наличие на неравноправни клаузи. В процесният случай е за суброгационни
права на платилия застраховател срещу задължението на ответника като --
ополучател. Процесният случай не касае чл.384 КЗ, тъй като по отм. КЗ
такава разпоредба е липсвала.
Спорен остава въпросът за давността.
Съгласно чл.378, ал.5-6 КЗ Регресните и суброгационни искове на
застрахователя срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години,
считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение
на третото увредено лице, ако застраховката е по класове т.10-13. В
процесният случай застраховката обезпечава кредит и --, поради което е от
класове т.14 и т.16 от приложение № 1 от КЗ, поради което чл.378, ал.5-6 КЗ
не са приложими. Не е приложима разпоредбата на чл.378, ал.1 КЗ, тъй като
касае вземания па застрахователния договор между страните, а не правата на
суброгиралия се кредитор. Ето се прилага общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД, тъй като регресът настъпва на свое основание, по силата на
закона, след плащане (ex lege), а не на договорно основание, за да се приложи
чл.398 КЗ. Ето защо давността, започва да се брои от извършеното плащане
на застрахователя и не представлява периодично плащане.
От т.7 от ССчЕ се установи, че най-далечната дата, от която ищецът,
застраховател, е платил на --одателя е 27.09.2018 г., следователно
9
петгодишната давност изтича на 27.09.2023 г. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 06.12.2021 г., от която дата давността е прекъсната, а докато трае
заповедното и исковото производство, давността е спряна. След като
давността за най-далечната вноска не е изтекла, то не е изтекла давността и по
отношение на последващите вноски. Възражението на ответника за настъпила
давност е неоснователно (л.138 от делото).
По делото е приета и втора ССчЕ, която съдът напълно кредитира.
Видно то нея се установи, че ответникът е плащал на --одателя различни суми
за процесния период по процесния договор за --. Експертизата е назначена по
искане на ответника, за да докаже, че има извършено плащане, което е
погасило част от исковата претенция. Въпреки това, от приетото заключение
на ССчЕ и от представеният договор, ответникът като --ополучател е бил
задължен да заплаща данък МПС, застраховка Гражданска отговорност и
застраховка Каско за автомобила и консумативите и прегледи (чл.30 от
договора) и неустойки (чл.60 от договора). От заключението на тази
експертиза се установи, че наистина ответникът е плащал суми на --одателя
за процесния период и по процесния договор, но видно от основанията за
платежни, сумите са преведени с цел погасяване на задължения (застраховки,
данък, консумативи и прегледи и неустойки по договора) на колата, а не за
погасяване на --овите вноски. Освен това в договорът за -- страните не са се
уговорили в какъв ред се погасяват вземанията на --ополучателя спрямо --
одателят. Ето защо са приложими общите правила на чл.76 ЗЗД, според който
най-накрая се погасява главницата, сиреч вноските по --а. И на това основание
възражението на ответника за погасяване на вземането по договора за -- не е
основателно (л.198-100 от делото).
По делото е налице трето заключение по ССчЕ, от която е видно, че с
плащанията за процесния период се погасяват лихви към просрочени вноски,
но не и главница. Тази експертиза потвърждава първата, която установява, че
неплатените суми на ответника към --одателят са само главниците. След като
има забавено плащане и няма неплатени неустойки, застраховки Каско и
Гражданска отговорност, данъци, прегледи и обслужване, то е логично
обосновано, да остава само непогасен главният дълг, а плащанията да са
погасили лихвите, неустойките и другите вземания на кредитора. И на това
основание възражението на ответника не е основателно. От това заключение
се установи, че има плащане от ответника към --одателя, но касае друг
10
договор за -- 58988L, а не процесният -- (л.218-222 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че има плащане по
процесния договор. Този факт не се оспорва, че 2020-2023 ответникът е
плащал суми по договора за --, но това е станало след настъпване на
изискуемостта по договора и след плащане от страна на застрахователя за
периода м.04.2018 – м.05.2019 г. Настина тази сума се явява платена двама
пъти – един път от застрахователя за сметка на ответника и втори път от
ответника след плащането от застрахователя (едва през 2013 г.), но това само
касае друг вид иск, евентуално чл.55-59 ЗЗД. Това е така, тъй като исковата
производство е за период от м.04.2018 г. – м.05.2019 г., в който се установи,
че няма плащане. Плащане, извършено след този период е предмет на друг
иск и права.
Неоснователно е възражението, че ответникът не е уведомен за новият
кредитор. В процесният случай имаме универсално правоприемство между
първоначалния застраховател и ищецът. Липсва частно правоприемство, за да
се приложи разпоредбата на чл.99 ЗЗД.
Представеното споразумение и фактури, касаят договор по чл.365 ЗЗД,
но след настъпване на застрахователно събитие, но не е с ищеца, а с --
одателят. Посочените права са предмет на друг спор и друг иск. Ето защо те
са неотносими към предмета на делото. Предмет на делото се правата на
суброгиралият се кредитор, а не между --одателят и --ополучателят (л.236-250
от делото).
Ищецът не претендира лихви, освен лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед изложеното исковата претенция се явява основателно и следва
да бъде признато за установено, че „--“ ООД, ЕИК ----, гр. Со----- дължи на
„Д-----“ АД, ЕИК --, гр. С---- сумата 11 760.34 лева (единадесет хиляди
седемстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер
от 37 580.18 лева, за неплатени --ови вноски с настъпил падеж за периода от
м. април 2018 г. до м. май 2019 г., включително, за което са образувани
ликвидационни преписки № *********,№ *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, №*********,
№*********, *********, ведно със законната лихва върху главницата от
11
датата на подаване на заявлението – 07.12.2021 г., до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. №
70065/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно представен списък с разноски (л.235 от делото), ищецът
претендира следните разноски:
ВидИсководоказателствоЗаповеднодоказателство
производство
Държавна такса235.21Л.9235.21Л.8
1
Депозит вещо лице350.00Л.111--
2
Юрисконсултско300.00-100-
3
възнаграждение
Общо885.21 лева-335.21-
лева
Ето защо „--“ ООД, ЕИК ----, гр. Со-----, следва да бъде осъдено да
заплати на Д-----“ АД, ЕИК --, гр. С----, сумите от: 335.21, представляващи
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 70065/2021 г. по описа
на СРС; 885.21 лева, представляващи разноски в настоящото производство;
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „--“ ООД, ЕИК ----, гр. Со-----
дължи на „Д-----“ АД, ЕИК --, гр. С---- сумата 11 760.34 лева (единадесет
хиляди седемстотин и шестдесет лева и тридесет и четири стотинки),
12
представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер
от 37 580.18 лева, за неплатени --ови вноски с настъпил падеж за периода от
м. април 2018 г. до м. май 2019 г., включително, за което са образувани
ликвидационни преписки № *********,№ *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, №*********,
№*********, *********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 07.12.2021 г., до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. №
70065/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „--“ ООД, ЕИК ----, гр. Со-----, да заплати на „Д-----“ АД,
ЕИК --, гр. С----, сумите от: 335.21 лева (триста тридесет и пет лева и
двадесет и една стотинки), представляващи разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 70065/2021 г. по описа на СРС; 885.21 лева
(осемстотин осемдесет и пет лева и двадесет и една стотинки),
представляващи разноски в настоящото производство; на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13