Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3324 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „К.Е.“
ЕООД ЕИК *** срещу ЗД „Г.З.“
ЕАД ЕИК *** , в условията на евентуалност срещу
„Ю.Б.“ ООД ЕИК ***, иск с правно основание чл.386 от КЗ. Ищецът твърди,
че по силата
на приложената Застрахователна полица ***г, сключена с посредническвото
на втория ответник „Ю.Б."ООД, ***, първият ответник е застраховал
имуществото на ищеца, представляващо стоки за търговска продажба находящи се в склад в гр.***.
Ищецът твърди, че тези стоки, подробно описани в приложен Авариен протокол № ***
са били застраховани за всички застрахователни рискове, включително и
наводнения, съгласно Общите условия на ЗД „Г.З.“ ЕАД, валидни към датата на издаване на
застрахователната полица.
Ищецът излага, че лицензирания
застрахователен б. „Ю.б."ООД, извършва ликвидация на щети по сключени
застрахователни договори", със санкцията на Комисията за
застрахователен надзор. Твърди, че в множеството разговори с представители на
първия ответник, същият многократно е твърдял, че следва да се търси
обезщетението от застрахователния брокер, тъй като на него са му предоставени
по клиентска сметка парични средства на застрахователя за покриване на
конкретното застрахователно обезщетение. Ето защо, ищецът счита че има превен интерес от
предявяване на евентуален иск срещу застрахователния б. „Ю.б."ООД.
Ищецът
твърди, че в периода
между 01.01.2016 - 06.01.2016г, вследствие на рязкото
влошаване на времето и изключително лошите атмосферни условия в гр.Варна, както
и необичайно ниските температури, достигнали до под -10 градуса, водопроводна
тръба в склада, където се намира застрахованото имущество се е спукала,
вследствие на което, част от това застраховано имущество/ описано в Аварийния
протокол, е било увредено до степен
80%. Сочи, че цялото имущество в склада
винаги е било надлежно съхранявано на палети, наводнението е билодо степен, увредила друга част от
застрахованото имущество на 100%. Тази част представлявала пълна загуба.
Уточнява, че е узнал за първи път за настъпилото в периода 01.01.2016 - 06.01.2016г .застрахователно събитие на
06.01.2016г, от своята служителка ***, която отговаряла за склада на
дружеството, находящ се на ул."***.
Излага, че 06.01.2016 е бил първият работен ден за въпросната служителка
след новогодишните празници, когато тя е посетила склада в изпълнение на
служебните си задължения и след като е установила наводнението и щетите, е
информирала по телефона Управителя *** На същата дата /06.01.2016/
незабавно била уведомена и Служба „Пожарна безопасност", която е извършила
отводняване на склада.
Ищецът
твърди, че своевременно е уведомил още на 07.01.2016г по телефона и чрез
ел.поща ответниците за настъпилото застрахователно
събитие и е изпълнил добросъвестно всички свои задължения по Застрахователната
полица и Общите условия. По указания на ответниците,
незабавно е сепарирал увреденото имущество от стоките, които не са били
увредени от наводнението и е преместил увредените стоки в друг склад, за което
първият ответник е приел да заплати дължимия наем и разходите по пренасяне, на
стойност 2000 лева. От тях, първият ответник заплатил само 700 лева. Освен
това, пак по указание на ответниците, твърди че е
запазил техните регресни права по отношение на
собственика на склада, търговско дружество, „***, а с приложената Нотариална покана
от 11.02.2016г. е изпратил на първия
ответник цялата изискана, огромна документация във връзка с щетата. Оказал и
цялото необходимо съдействие на изпратените от първия ответник за оглед на
щетите служители и сървейъри.
Ищецът
излага, че въпреки изпълнението на всички поставени от застрахователя
изисквания, на 14.03.2016 получил приложеното писмо изх***, с което първият ответник го
уведомил за отказа си да изплати застрахователно обезщетение.
Ищецът
излага, че неоснователно застрахователят му е отказал да му изплати
обезщетението поради увреждане на голяма част от стоката вследствие на
предходно събитие от 28.10.2014г.
Претендира
заплащане, след допуснато от съда увеличение на предявения иск на сумата от 24 449,60 лева представляваща 40.81% от
стойността на всеки увреден артикул подробно посочен в исковата молба в
табличен вид, включваща само стойността на увреждането/обезценка
на артикулите от ЗД „Г.З.“ ЕАД ЕИК *** , в условията на евентуалност от „Ю.Б.“
ООД ЕИК ***. Заявява,
че предявява евентуален иск против брокера, предвид твърдението на
застрахователя, че му е превел сумите за покриване на щетите. Излага, че ако
действително е превел суми, то първия иск би бил неоснователен и затова го
предявява и срещу брокера, като евентуален.
В срока за
отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Г.З.“ ЕАД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва изцяло твърденията на ищеца. Счита, че твърдените
увреждания на имуществото на ищеца са вследствие от предходно събитие от
25.10.2014г. В отговора
ответника „Г.з.“ ЕАД твърди груба небрежност от страна на ищеца. Същият твърди,
че е предизвикал умишлено счупване на водопроводната тръба, чрез оказване на
външна сила върху нея с цел инсцениране на застрахователно събитие и неоснователно
обогатяване от получаване на застрахователното обезщетение. Твърди, че
досъдебно производство № 337/2017г. по описа на ОД на МВР Варна не е
приключило. Оспорва по размер претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
В
едномесечния срок за отговор е постъпило становище от Ю.Б. ООД. Ответникът Ю.Б. ООД, твърди че не е получавал
застрахователно обезщетение от застрахователя. Никога не е разполагал и с
изрично пълномощно за получаване на застрахователно обезщетение от ищеца. Изразява
становище за неоснователнсост на иска. Оспорва иска
по размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави
следните правни изводи:
Видно от застрахователна полица № 8300016115025826, е че между „Г.з.“ ЕАД и
„К.Е.“ ЕООД е сключен валидeн застрахователен
договор, с основно застрахователно покритие: пожар и други щети на имущество.
Застрахователният договор е сключен при общи условия (л.71-84 вкл.), чието
приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Срокът на действие на застрахователния
договор е от 24.09.2015 г. до 23.09.2016 г. На полицата е отбелязано, че застрахованото имущество са „материални запаси“. Място
на застраховката гр***, склад на К.Е. ЕООД. Видно от
квитанция за заплатена застрахователна премия № *** то същата в размер на 426,07 лв. е
заплатена.
По делото е представен Предложение-въпросник , в който
е отразено, че застрахованото лице е нямало щета през предходните 12 месеца за
застрахованото имущество, посочено е, че имуществото са мебели и аксесоари за
дома.
Регистрирана е щета по уведомление № ***/06.01.2016г. за щетата е съставен и
констативен протокол на 07.01.2016г.
Видно от
полицата застрахованото имущество не може да бъде индивидуализирано, поради
това, че предварителен опис при самото застраховане, не е извършен. Видно от
приложения договор от 31.07.2015 г. (л. 187-190), процесният
склад, находящ се в гр. Варна, ул.Мир, на територията
на Хлебозавод 2 , където са били разположени застрахованите стоки, е бил предоставен под
наем от "*** *** на "К.Е." ЕООД. От представените писмени доказателства се
установява, че след наводняване на помещението на 06.01.2016 г., ищецът е
уведомил своевременно застрахователя /на 06.01.2016 г./ за настъпилото
застрахователно събитие по уговорения начин, след което ответното дружество е
образувало при себе си преписка по щета № ***
От приложеното по делото писмо с изх. № *** от *** (л. 213) се установява, че след проведени огледи,
включително и съвместни и след изготвяне на огледи и описване на нанесените
щети от независими експерти, ответното дружество, застраховател е отказало
заплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 34,Раздел VІІ,гл.1,
т.55, т.5.6,т.5.8 и т.5.9 от раздел ІІ, Глава 2 и т.14 и 15 от раздел V, Гл.2 към
"Общи условия" на застрахователната полица, тъй като е констатирало,
че голяма част от стоката описана по щетата е била увредена вследствие на
предходно събитие настъпило на 28.10.2014 г. в същото помещение, което
представлява съзнателно неточно обявяване на обстоятелства, както и
неизпълнение на основни задължения по т. 32.1, 32.2 и 32.4 от ОУ.
От извършената по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
се констатира, че съгласно представен протокол на „*** при извършен оглед на 07.11.2014 г. е установено, че с напълно изгубени търговско-експлоатационни
качества е стока на стойност 75 330.30 лева.
Съгласно банково извлечение от 07.01.2015 г. е постъпила сума в размер на 77 393.90 лева, като основанието за
извършване на превода е „щета 09101400310969".
отразените стоки за брак от наводнение е на стойност 77 393.90 лева. Основанието за счетоводното записване е „щета хди,
наводнена стока". По счетоводни данни към 31.12.15г. погиналото имущество
от събитието е бракувано и не се намира при К.Е. ЕООД. Въпреки това към
31.12.2015г. част от описаното иущество по доклада на
*** сървисиз е за същите артикулни
номера, както по доклада на ***.При ****и няма направени отбелязвания по
във връзка с издадена бележка за депонирани отпадъци от ***.По допълнителната ССЕ в табличен
вид са посочени наличните артикули към 31.12.2015г., унищожените по предходната
щета и наличните към 25.10.2014г., от която се установява, че част от унищожени
артикули по предходната щета по счетоводно отразяване са налични към
31.12.2015г.
Открито е производство по
оспорване по чл.193 от ГПК на служебна бележка, изд. от ***-л.28 от делото и на Авариен
протокол № 0119/2016г., с оглед приетата СГЕ, оспорването на документите не е
доказано. Същите представляват истински документи подписани от издателите.
По смисъла на чл. 386 от КЗ,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение, следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка между претендиращото застрахователно обезщетение лице - ищеца
"*** и ответника – застраховател, настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката
риск, липса на отрицателните предпоставки по чл. 211 от КЗ
за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.
В конкретния се установява, че страните са обвързани от валиден
договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 200 от КЗ
(отм.), по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в
рамките на посочения в полицата лимит /160 хил.лв./, имуществените вреди, които
би претърпял застрахованият, с оглед предвиденото застрахователно покритие.
Спорен е въпроса относно настъпването на застрахователно събитие,
в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск. Посочената
от застрахования Клауза Д2 изтичане на вода и пара, част от ОУ.
Изложените
данни от фактическа страна, налагат извода, че основният спорен въпрос по
делото е - налице ли е невярно декларирани данни в попълнения въпросник към
застрахователната полица, дали голяма част от стоката
описана по щетата е била увредена вследствие на предходно събитие настъпило на
28.10.2014 г. в същото помещение, неизпълнение на задължението на застрахования да не поставя застрахованите стоки
директно върху подовата част на помещението, където са складирани, неизпълнение
на задължението на застрахования да взима
необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие,
респ. дали е налице основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, поради неизпълнението на тези задължения. Изключение от покритието
на застраховката в тази насока е предвидено в Общи изключения по гл.ІІ от
Общите условия.
Отговорността на застрахователя не би могла да бъде ангажирана на
първо място, поради недостоверно декларирано обстоятелство от застрахования „К.Е.“
ЕООД, чрез управителя ***, в Приложение-въпросник към застрахователната полица, че е нямала
щети през последните 12 месеца със застрахованото имущество. Абсолютно
неоснователни са възраженията на същата, че въпросника бил попълнен от
застрахователния брокер, а тя само го подписала. Това е така защото самата
функция на този въпросник е удостоверителна и декларативна. Разпитания по
делото като свидетел Х., участвал като брокер при сключването на застраховката
излага, че предварително се попълват въпросите при диалог с клиента, след
разпечатването Г-жа *** е прочела отговорите и не
е имала коментари или възражения, след което е подписала. Никои не може да
черпи права от своето неправомерно поведение, както е в случая, декларирайки неверни
обстоятелства. Освен това ищецът е търговец и като такъв не може да се позовава
на собственото си незнание и небрежност при водене на търговската си дейност.
След като, управителят е подписал въпросника на 23.09.2015г., то същия е бил
длъжен да посочи в него настъпилото предходно събитие на 25.10.2014г., което не
е направил. Декларирането на предходна щета е важно с оглед възможността на
застрахователя да извърши оглед на застрахованото имущество. Още повече, че от
събраните по делото доказателства се установява действително настъпило
застрахователно събитие на 25.10.2014г., когато голяма част от стоката описана
по щетата е била увредена в същото помещение. По делото се установи от ССЕ, че част от унищожени артикули по предходната щета по счетоводно отразяване
са налични към 31.12.2015 г. Поради което, не биха могли да бъдат точно
установени застрахованите материални активи, предмет на процесната
застрахователна полица. Не може да се приеме за доказано, че е увредено
точно застраховано имущество-материални запаси на ищеца, посочени в застрахователната
полица. От представената бележка за депониране на отпадъци, издадена от ****,
стоките са посочени общо и не може да се установи дали точно увредените стоки
от предходната щета са унищожени.
Спорен въпрос по делото е и причината за
отчупване на част от тръба от канализационната система, причинило изтичане на
вода и увреждане на имуществото. Дали същото е следствие от замръзването или е
механично увредена. От ангажираните по делото две СТЕ, като втората е комплексна, по
които съдът приема за установено, че по въпрос т.1 приема даденото заключение
от специалист „топлотехника“, че температурата в помещението в периода 01.01.2016-06.01.2016г. е било с температура, не по-ниска от
-1.4 С градуса, тъй като същата притежава нужната квалификация. И от двете
заключения се установява, че процесната тръба е полиетиленова. Съдът възприема даденото заключение от в.л.
по комплексната СТЕ относно факта, че риск от замръзване на тръбите възниква,
когато температурата на водата в тях падне под 1 градуса С. Тъй като,
заключението на в.л. по единичната експертиза е идентично, по отношение на този
въпрос, в.л. е дало отговор относно външната температура която следва да е
минус 20 градуса С , за да замръзне водата в тръбите, а не каква следва да е
температурата вътре в тръбите. Относно дадените заключения по въпроса, може ли
да се отчупи парче от водопроводната тръба вследствие на замръзване, съдът
възприема отрицателния отговор даден по първата експертиза. По втората вещите
лица не са дали категоричен отговор, а изложеното от доц. Ч., че смята че
замръзването, ако е имало такова е в
друга част от водопроводната система потвърждава този факт. Отчупената част от
тръбата не е приобщена към доказателствата по настоящото дело, ищецът не е
обезпечил доказването на предявения иск обезпечавайки доказателствен
материял, поради което и не би могло да се направи
експертиза от материаловед. От друга страна такава не
е и необходима. Дори и да се приеме, че аварията е настъпила вследствие на замръзване
или микропукнатина, изностване
на тръбите или амортизация, то това би означавало, че застрахования не е взел
необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие
по т.33.4 от ОУ. Основание за даване вяра на
заключението по първата СТЕ в тази част, са и останалите доказателства по
делото. На първо място застрахования не е съхранявал застрахованото имущество
съобразно изискванията.
Като процесуален способ за защита в
исковото производство, правоизключващото възражение
на ответника се свежда до неизпълнение на задълженията на застрахования,
вменени му с Общите условия пo застраховката - Глава
Десета, "Общи изключения", съгласно които Застрахователят е предвидил
изрично случаите, в които той няма да носи отговорност, респ. застрахователното
покритие отпада. Според установената съдебна практика /Решение № 49/29.VІІ.2013
г. по т. д. № 840/2012 г. на І-во т.о. на ВКС; Решение
№ 124/04.08.2015 г., т. д. № 440/2014 г. на І-во т.о. на ВКС и др./, приложението на чл. 211, ал. 2 КЗ
(отм.); е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия
към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, поради което тя следва да бъде доказана в
процеса от ответника, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределяне на доказателствената тежест.
Установяването на факта, че застрахованите стоки
са били положени директно на пода на помещението и несъобразяване съхранението
на стоката с естеството й по време на настъпване на застрахователното събитие
на 06.01.2016 г., като положителен такъв, водещ до благоприятни за ответника
последици, е в тежест на ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели **** и *** посетили мястото непосредствено
след случилото се установява, че не всички стоки са били разположени върху
палети, както и че склада не е бил в добро състояние. Свидетелят ***
излага: „ Целият склад беше олюпен, беше целия във влага, стените бяха олющени.
Мухъл имаше, част от мебелите бяха с
отлепено покритие, ако има кожа тя беше отлепена. Това беше по маси, по
фотьойли и други. По мебелите също имаше мухъл. Помещението имаше следи от
измокряне. Мебелите също имаха следи от измокряне.“, съответно свид. ***„Помещението беше в много лошо състояние. Имаше
следи от мухъл, от отлюпване на мазилката от влага,
но по мое мнение тези следи бяха доста стари.“ Разпитаната по делото свидетелка
*** излага, че при валеж на дъжд винаги ходят да проверяват
склада, което води до извода, че независимо от настъпило застрахователно събитие
през 2104 г., застрахования не е взел никакви мерки за подобряване на
канализационната система в помещението за предотвратяване на застрахователно
събитие, както и подобряване условията за съхранение на стоката.
С оглед изложеното, съдът намира иска срещу
главния ответник за неснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска срещу главния
ответник, съдът следва да разгледа предявеният срещу застрахователен б. „Ю.б."ООД,
иск предявен като евентуален.
Поради гореизложените съображения искът и
спрямо застрахователен б. „Ю.б."ООД е неоснователан.
Ищецът не доказа твърденията си, че на брокера
са му предоставени по клиентска сметка парични средства от застрахователя за
покриване на конкретното застрахователно обезщетение, за да бъде ангажирана
отговорността му. Поради което и този иск се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски следва да се присъдят в полза на всеки един от ответниците.
На ответника „Г.З.“ ЕАД за депозит по ССЕ , СТЕ, за
свидетел, сумата в размер на 480 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено съобразно чл.25 ал.2 от Наредба
за заплащането на правна помощ вр.чл.78,ал.8 от ГПК
следва да се присъди общо сумата от 930 лв.
На „Ю.Б.“ ООД ЕИК ***, сумата от 1260 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
срещу „Г.З.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за заплащане на
сумата от 24 449,60 лева
представляваща 40.81% от стойността на всеки увреден артикул, посочени подробно
в исковата молба на л.14,15 и 16 от делото, включваща само стойността на
увреждането/обезценка на артикулите за настъпило
застрахователно събитие на 06.01.2016г., по застрахователна полица ***г.
*
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.Е.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление ***
срещу „Ю.Б.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** за заплащане на сумата от 24 449,60
лева представляваща 40.81% от стойността на всеки увреден артикул, посочени
подробно в исковата молба на л.14,15 и 16 от делото, включваща само стойността
на увреждането/обезценка на артикулите за настъпило
застрахователно събитие на 06.01.2016г., по застрахователна полица ***г.
ОСЪЖДА „К.Е.“ ЕООД,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Г.З.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 930 лв.(деветстотин и тридесет
лева) разноски в производството, на осн.чл.78
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.Е.“
ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Ю.Б.“ ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 1260 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева) за
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.чл.78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежинаобжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия: