Р Е
Ш Е Н
И Е № 260071
гр.
Кюстендил, 02.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
втори март
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
с
участието на секретаря Любка Николова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в. гр. д. № 578
по
описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба с вх. № *******/16.11.2020 г. от адв. Е.Й.А. ***, с
адрес на упражняване на дейността: гр. Д., ул. „Н.“ № ***, област К., в
качеството на пълномощник и процесуален представител на Г.Р.Д., ЕГН **********,***,
насочена срещу решение № 260079 от 30.10.2020 г., постановено от РС – Дупница
по гр.д. № 2802/2019 г. по описа на същия съд.
С оспорваният
първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил
като неоснователен предявения от Г.Р.Д. *** против СОУ „*******“ гр.Б.Д.,
ул. „*************“ № ***** иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за *****
лева обезщетение за неимуществени вреди и ***** лева обезщетение за имуществени
вреди. Осъдил е Г.Р.Д. да заплати на СОУ „*****” гр Б.Д. *****лева деловодни
разноски.
Въззивникът обжалва постановения от районния съд съдебен акт в частта, в която искът за сумата от *****лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен изцял и относно иска за имуществени вреди съобразно допуснатото изменение на иска в размер на *****лева, релевирайки доводи за неговата неправилност. Отбелязва, че съдът вярно и правилно е посочил, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, както и за да е налице се изискват три кумулативни предпоставки: наличие на валидно трудово правоотношение между страните, наличие на установена трудова злополука и претърпени вреди от неимуществен и имуществен характер в резултат на това внезапно увреждане на здравето, но съдът неправилно е приел, че тези предпоставки, обуславящи уважаването на иска по чл. 200 от КТ в случая не са налице. Твърди, че безспорно към датата на увреждането 22.03.2019 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което не се оспорва от ответната страна; безспорно е, че Г.Д. е работил при ответника по трудово правоотношение, като е заемал длъжност „************“, също и че внезапното увреждане на здравето му е станало, докато се е намирал на работното си място и е отдавал труд въз основа на трудовия му договор, като самото ответно учебно заведение – работодател на Д. е декларирало злополуката като трудова пред ТП на НОИ гр. К.. Акцентира, че внезапното увреждане на здравето на ищеца е признато за трудова злополука по смисъла на чл. 61 от КСО с Разпореждане № 10 от 2019 г., прието като писмено доказателство по делото. Сочи, че по делото са представени болнични листове за установяване наличието на увреждане на здравето на ищеца, изготвена и приета била и съдебно-медицинска експертиза, събрани са гласни доказателства за доказване на причинените неимуществени вреди и техния размер, както и е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза за наличието на имуществени вреди. Твърди, че изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковете по чл. 200 от КТ е неправилен, приет без да се обсъждат събраните по делото доказателства, а в самото решение липсва фактическа обстановка, обсъждане на доказателствата и обосновка на правните изводи на съда.
По същество се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявения от Г.Р.Д. иск по чл. 200 от КТ, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди се приложи принципа на чл. 52 от ЗЗД, а претенцията за имуществени вреди да се уважи съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза и допуснатото изменение на исковата претенция. Претендират се сторените деловодни разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – СОУ „*******“, гр. Б.Д., ул. „*************“ № *****, чрез пълномощника и процесуален представител адв. С.Г.. В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното решение на ДнРС е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуален закон и взето след комплексна преценка на доказателствата по делото, като се сочи че съдът обосновано и законосъобразно е приел че предявените искове са недоказани и следва да се отхвърлят. Твърдението на жалбоподателя, за това, че изводът на ДнРС, че не са налице трите кумулативни предпоставки за уважаване на иск по чл. 200 от КТ е неправилен, се определя като неоснователно. Сочи се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че непосредствено след инцидента и в периодите след него Г.Д. не е променил поведението си и не е имало каквото и да било влошаване на психическото и емоционалното му здравословно състояние, не е търпял болки и страдания, напротив още деня след злополуката той е бил квестор на математическо състезание и е бил напълно работоспособен. Липсата на претърпени болки и страдания се потвърждава и от обстоятелството, че след проведения преглед на 25.03.2019г. той продължил да изпълнява трудовите си функции на ************, и едва на 28.03.2019 г му бил издаден болничен лист с диагноза „************“, различна от вписаната в Сведение за оказана медицинска помощ от 25.03.2019 г, като самият той в писмено обяснение от 22.03.2019 г. е посочил – „************“. Твърденията на Г.Д. за претърпени неимуществени вреди и техния размер се определят като недоказани в процеса и опровергани от събраните писмени и гласни доказателства и заключението на приетата СМЕ. По същество се иска отхвърляне на въззивната жалба като изцяло неоснователна и потвърждаване на решението на ДнРС. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
- 2 -
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. При проведения инстанционен контрол не се
установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен или недопустим / в обжалваната му част/
съдебен акт.
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, което е легитимирано да обжалва и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по който ищецът е заемал длъжност „************“ в ответното училище – негов работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ. Между страните не се спори, че на тази длъжност същият е работил през учебната ***** г. – *****г., включително и към датата 22.03.*****г.
Със Заповед № 621/21.06.*****г. на директора на ответното училище е обективирано прекратяването на трудовото правоотношенние между страните на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 22.06.*****г.
Не се спори, че на 22.03.*****г., ищецът бил на работа и е преподавал в трети учебен час по английски език в седми клас. От приетата като писмено доказателство заверено ксерокопие от заповед № 502/03.05.*****г. на директора на ответното училище, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка“ се установява, че по време на провеждането на този трети учебен час в седми клас, ищецът е допуснал присъствието на двама ученици от десети клас в учебната стая и не е проведен ефективен учебен процес.
По време на този час учебната дисциплина била нарушена, а в момент, в който ищецът бил с лице към учебната дъска бил ударен по главата с пластмасова бутилка с обем ***** мл., пълна с течност. При удара усетил силна болка, а в последствие на мястото на удара се появила подутина.
По повод травмата ищецът е отишъл на преглед на 25.03.*****г., когато бил прегледан от лекар –хирург, който установил контузия на главата с травматичен отток и е приел наличие на мозъчно сътресение.
Впоследствие за периода от 28.03.*****г. до 20.04.*****г. е бил в отпуск по болест при временна неработоспособност, въз основа на издадени болнични листове с № ************/ 28.03.*****г. и № ************/10.04.*****г. Отразената в болничините листове диагноза е Открита рана по окосмената част от главата.
От приетата служебна бележка вх. № 529/ 25.03.*****г. е видно, че ищецът е бил квестор на областен кръг на национално математическо състезание, проведено на 23.03.*****г. за времето от 10.00 ч. до 12.40 ч.
Въз основа на надлежно съставена от работодателя – ответното училище документация, с Разпореждане № 10/17.06.*****г. на ТП на НОИ Кюстендил на основание чл. 60, ал.1 от КСО станалата на 22.03.*****г. злополука с Г.Р.Д. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО€ Разпореждането като необжалвано е влязло в сила.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинската експертиза и поясненията на в. л. в о.с.з. се установява, че на ищеца са поставени гореописаните диагнози, период на отпуск по болест, през който е провел домашно лечение, когато е приемал и предписан му медикамент. Поради персистиращите оплаквания у ищеца периодът на лечение е продължен с още 10 дни.
Вещото лице изрично е посочило, че в медицинската документация се споменава за рана в окосмената част на главата, без да е описана същата с характерните й белези като място, размери, дълбочина и т. н. Липсват и направени изследвания, документиращи мозъчни изменения. Въз основа на така съставените документи в.л. приема, че у ищеца е била налице рана в окосмената част на главата, както и субективна симптоматика от страна на мозъка, вследствие на удара.
На 27.05.2020 г. при извършен преглед, в. л. е установило, че ищецът е възстановен напълно. Поради липса на характеристика на раната и данни в медицинската документация, не може да бъде определен времето на възстановяването й.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на в. л. Роза Христово, изготвила съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за времето от 28.03.*****г. до 20.04.*****г., през което ищецът е бил във временна неработоспособност е получил обезщетение в размер на *****лева. В случай, че не бе настъпила трудовата злополука за същия период би получил трудово възнаграждение в размер на *****лева.
Разликата между двете суми е сумата от *****лева, т.е. ищецът е бил лишен да получи тази сума като трудово възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като по искане на ищеца е разпитана св. Й.. В показанията си свидетелката сочи, че към момента на възникване на трудовата злополука е работила в ответното училище като ************. Сочи, че в резултат на удара ищецът имал подутина около 2-3 см. След 3-4 дни мястото на удара, което свидетелката описва, че е в тила било лилаво на цвят. Първоначално свидетелката заявява, че ударът е бил преднамерен, като така и не става ясно, въз основа на какво твърди това.Впоследствие сочи, че няма преки впечатления, но преценката й е на база разговори, на които е присъствала в училището. Твърди, че ищецът се оплаквал от главоболие и пиел болкоуспокояващи лекарства.По-късната дата, от която ищецът е бил в отпуск по болест свидетелката обяснява с устно разпореждане на директора на училище до ищеца, да стои в училището до ден сряда / съобразно данните от календар 27.03.*****г./, когато е следвало да се проведе разговор с майката на ученика нанесъл удара, който разговор се е състоял на посочената дата.
По искане на ответника е разпитана св. Х., която е в трудово правоотношенние с ответника. Била е класен ръководител на момчето нанесло удара.Пресъздава твърдения на учениците относно механизма на удара. Според нея децата са си подхвърляли бутилката, не са се били, но „************ят просто се е озовал по трасето на самата бутилка“. Видим оток или рана по главата не е имало според свидетелката, не е имало видимо зачервяване или кръвотечение.
В останалата им част показания на двете свидетелки, съдът не обсъжда, тъй като те касаят въпроси относно това ищецът има ли умения да поддържа дисциплина в часа си, поведението на учениците, респективно на ученика нанесъл удара, дали последният се е извинил на ищеца или не, сегашното му поведени е и успех, трудова дисциплина на ищеца, които въпроси са ирелевантни.
Ищецът е предявил претенция № ************/23.04.*****г. за изплащане на застрахователна сума по застраховка „Злополука за учащи деца от детски градини и ясли до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Видно от отбелязването на страница първа, изписано с ръкописен текст, на 04.06.*****г. на ищеца са платени *** лева. Доказателството не е оспорена.
Документите съставени във връзка с налагане на дисциплинарното наказание, съдът не обсъжда, като неотносими към настоящия правен спор.Достатъчно за обсъждане
- 3 -
на възражението за съпричиняване е описанието на нарушението в съдържанието на горепосочената заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ, поради липса на всички предпоставки от фактическия състав.не става ясно за причините, поради които съдът е счел, че и предпоставката касаеща наличие на трудово правоотношение към момента на възникване на трудовата злополука не е налице. Решението е обжалвано от ищеца.
Настоящата съдебна инстанция
приема, че първият от предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до размер от ****** лева,
която сума представлява обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на процесната трудова злополука. Налице са предпоставките за
уважаване на иска. Претенцията касае ангажиране безвиновната отговорност на
работодателя за претърпени неимуществени вреди от ищеца – негов служител. В
случая безспорно установено е съществуването на трудово правоотношение между
страните, наличие на трудова по своя характер злополука призната по надлежния ред установен в КСО.
Налице е била временна неработоспособност за период по-
малък от месец, причинена именно в
резултат на трудовата злополука – описаното по-горе травматично увреждане, т.е
налице е и причинна връзка. При това положение безвиновната отговорност на
работодателя следва да бъде ангажирана на основание горепосочената законова
разпоредба, съгласно която последният отговаря имуществено за претърпените
вреди от служителя.
Неоснователни са поддържаните от
ответника, сега въззиваем доводи за неоснователност на иска, поради липса на
увреждане изразяващо се в открита рана, липса на страдания от физическо
естество, предвид полагането на труд непосредствено след злополуката и
по-късното ползване на отпуск по болест, а не непосредствено след
злополуката.
В случая, злополуката от 22.03.*****г.
е установена и приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен
акт – Разпореждане № 10/17.06.*****г. на ТП на НОИ Кюстендил. В практиката на
ВКС трайно е застъпено, че за да се приеме една злополука за трудова е
необходимо да има постановен акт по смисъла на чл.
60, ал. 1 КСО – разпореждане от длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, за признаването
й. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт и подлежи на
обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото
/пострадало лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди
разпореждането да е било обжалвано и е влязло в сила, съдът е длъжен да приеме
/поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило увреждане
по описания в разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.
Претендираните вреди са от вида на
неимуществените.
Събраните по делото доказателства
установяват безспорно съществуването им, вида, естеството и степента на
неимуществените вреди. Засегната от травмата е главата в зоната на тила с
открита рана и оток.
Това увреждане е причинило болки и страдания от физическо и морално
естество. Възникването на травмата очевидно
е било съпроводено с по-интензивна болка предвид описания механизъм. За
неустановен по продължителността си период, ищецът е имал съпровождащи
оплаквания от главоболие, в началото и световъртеж. Св. Й. има впечатления по
данни от ищеца за първите няколко дни. Вещото лице изрично сочи, липса на
достатъчно данни в медицинската документация.
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства обуславя извод за това, че получената от удара с бутилка
по главата в областта на тила, ищецът не е търпял интензивни и продължителни
физически болки, травматичното увреждане, макар и недостатъчно
индивидуализирано е установено при преглед и отразено в документ, като не е бил оспорен по реда на ГПК при
представянето му като доказателство от насрещната страна.
Очевидно и непосредствено след
травмата ищецът не бил ограничен от самото увреждане да спазва определено
поведение или режим, предвид обстоятелството, че още на следващия ден е бил на
работа.
Всичко изложено обуславя извод за
това, че налице е травматично увреждане,
което е причинило дискомфорт у ищеца, болки от физическо естество,
негативни изживявания от морално естество, предвид конкретната ситуация, при
която е възникнало – от удар с бутилка и то по време на час от ученик.Неизбежно
в подобно положение човек изпитва чувство на огорчение, потиснатост.
Всички тези понесени болки от
физическо естество представляват неимуществени вреди.
Изложеното налага извод за това, че
гореописаните неимуществени вреди са претърпени от ищеца и предвид естеството и
степента им , както и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че за
репарирането им следва да бъде определено обезщетение в размер на ****** лева.
Същото е справедливо по смисъла на посочената законова разпоредба и адекватно
на претендираните вреди. От страна на
ищеца не са посочени доказателства установяващи твърденията му в исковата молба
относно влошаване на състоянието му след последвалите деня на злополуката два
почивните дни, за това че е търпял интензивни болки в областта на травмата,
страдания причинени при проявата на
мозъчна симптоматика.
При това положение обезщетение в
по-висок размер не би могло да бъде определено. Определяне на по-високо
обезщетение от ****** лева би нарушило принципа за справедливост.
В обобщение следва да се приеме, че
решението на ДРС в частта, в която искът е отхвърлен до размер от ****** лева е
неправилно и следва да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен за тази
сума. В частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над ****** лева до предявения размер от *****лева
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частично основателен е и вторият иск
и следва да бъде уважен до размер от ******лева.
Събраните по делото доказателства
установяват факти и обстоятелства обуславящи извод за това, че ищецът е
претърпял и имуществени вреди.Те също следва да бъдат репарирани до установения
им размер. Чрез заплащане на обезщетение от ответника.
Всичко изложено по-горе относно
наличие на предпоставките за уважаване на иска следва да се има предвид и по
втория иск.
Както бе посочено трудовата злополука
е причинила временна неработоспособност у ищеца, като за определен период е
ползвал отпуск при временна неработоспособност и е получавал парично
обезщетение.
Несъмнено, ако не бе настъпила процесната трудов злополука при съществуващо и през исковия период трудово правоотношение, ищецът би получавал трудово
- 4 -
възнаграждение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че полученото
обезщетение е по-ниско по размер от трудовото
възнаграждение.Следователно претърпени са имуществени вреди от вида на
пропусната полза за исковия период. Разликата между полученото обезщетение и
трудовото възнаграждение, което би получил е размера на имуществените вреди в
случая. Ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на *****лева.
Работодателят обаче следва да
заплати сумата от ******лева като обезщетение. На репариране подлежат
действително претърпени вреди. В случая с полученото застрахователно
обезщетение в размер на *** лева също са репарирани част от претърпени именно
от злополуката вреди.
Предвид изложеното решението на ДнРС следва да бъде отменено в частта, в която втория иск е отхвърлен до размер от ******лева и вместо това да се уважи до този размер. За разликата над уважения размер до пълния предявен размера предвид и допуснатото изменение на иска от *****лева, искът е неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение. В тази част решението следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че за ангажиране на безвиновната отговорност на работодателя са
ирелевантни обстоятелствата относно това умишлено л не е бил нанесен удара от
страна на ученика, дали той се е извинил на ************я, какъв е резултатът
от проведения разговор с майката на ученика, какво е неговото поведение и
успех.
Неоснователно е направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат. Ответникът основава твърдението си за процесното съпричиняване на
извършено от ищеца дисциплинарно нарушение,
което в случая е неправилно.
Очевидно е необходимо да се
акцентира върху това, че разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ предвижда
възможност за намаляване отговорността на работодателя, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
Небрежността като понятие в
гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата
грижа. Работникът или служителят действа при груба небрежност само в случаите,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия ************ в случая не
е установено .
Независимо от твърденията за
съпричиняване от страна на ищеца, ответникът не е представил доказателства
обуславящи извод, че е проявена груба небрежност.
Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност
- липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. В случая не се установи от
страна на ищеца при работата му да не е проявено елементарно старание или
внимание, както и да е пренебрегнал някакво основно технологично правилно.
Съгласно задължителната съдебна
практика установена с решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК за разлика от компенсацията
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за
съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията
предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането.
При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Както бе посочени и по - горе
трайната и последователна съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Правилно върху така присъденото обезщетение от ******лева на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от момента на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 и до окончателното заплащане на сумата. Касае
се до неизпълнение на парично задължение и за
вредите от забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва. се дължи и върху сумата от ******лева, считано от
Предвид частичното уважаване на исковете за главниците, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от ****** лева и ******лева на основание чл. 86, ал. 1 от ГПК. Законната лихва се дължи, считано от момента на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 - 22.03.*****г. и до окончателното заплащане на сумите.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски в първоинстанционното производство в размер на ****** лева за адвокатско възнаграждение по представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че сумата е платена в брой. По втория представен по делото договор за правна защита и съдействие липсва отбелязване за извършено плащане на договорената сума от ****** лева и начина на плащане. Посочена е само договорената сума с цифрово означение и словом. Съобразно уважената част от исковете, при съобразяване и допуснатото изменение на размера на втория иск, на ищеца се дължат разноски в размер на ******лева.
Липсват доказателства за сторени от въззивника разноски във въззивното производство
Ответникът е сторил разноски в размер на *****лева в първоинстанционното производство и в размер също на *****лева във въззивното производство за заплащане на адвокатски възнаграждения – платени в брой. Общо разноските са в размер на 1400 лева. Съобразно частичната неоснователност на исковете и въззивната жалба на ответника се дължат разноски в размер на общо 1308, 46 лева. С обжалваното решение е присъдена сумата от *****лева и в тази част решението следва да бъде потвърдено. С настоящото решение следва да се присъди сума в размер на още ****** лева
В първоинстанционното производство са сторени разноски в размер на 165 лева и ******лева за възнаграждения на вещи лица или общо сумата от ****** лева, заплатена от бюджета на съда. Съобразно уважената част на исковете ответникът дължи заплащане на разноски в размер на ******лева, като сумата следва да бъде внесена по сметка на ДнРС.
Съобразно уважената част на исковете ищецът дължи заплащане на държавна такса в размер на по *** лева по първия и по втория иск или общо сумата от ****** лева, която следва да се внесе по сметка на КнОС.
Воден от горното, КнОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 260079 от 30.10.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2802/*****г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.Р.Д., ЕГН **********, с постоянен
- 5 -
адрес:
гр. Д., жк „Е.“, бл. ***, ап. *** против СОУ „*******“ гр.Б.Д., с адрес: гр.Б.Д.,
ул. „***********“ № ***** искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, както
следва: до размер от ****** лева, която сума представлява обезщетение за
неимуществени вреди и до размер от ******лева, която сума представлява
обезщетение за имуществени вреди И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д., ул. „***********“ № ***** да
заплати на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** сумата от ****** лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, следствие от претърпяна на 22.03.*****г. трудова злополука, призната
за трудова с разпореждане № 10 / 17.04.*****г.
на НОИ, ТП – Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.03.*****г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д., ул. „***********“ № ***** да
заплати на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** сумата от ******лева представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропусната
полза явяваща се разликата между
полученото от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и трудовото
възнаграждение, което би получил на
заеманата от него длъжност“************“ за времето от 28.03.*****г. до 20.04.*****г.
, следствие от претърпяна на 22.03.*****г. трудова злополука, призната за
трудова с разпореждане № 10 / 17.04.*****г.
на НОИ, ТП – Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.03.*****г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от
30.10.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2802/*****г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.Р.Д.,
ЕГН **********,*** против СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д., ул. „***********“ № *****
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, както следва: за разликата над ******
лева до предявения размер от *****лева, която
сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от физическо и морално естество и за разликата над ******лева
до предявения размер от *****лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди представляващи
пропусната полза, явяваща се разликата между полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил на заеманата от него
длъжност“************“ за времето от 28.03.*****г. до 20.04.*****г., които
вреди са претърпени в следствие на възникнала на 22.03.*****г.
трудова злополука, призната за трудова с разпореждане № 10 / 17.04.*****г. на НОИ, ТП – Кюстендил,
както и в частта, в която Г.Р.Д. е
осъден да заплати на СОУ „*******“ гр.Б.Д. сумата от *****лева, разноски по
водене на делото.
ОСЪЖДА СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д.,
ул. „***********“ № ***** да заплати на Г.Р.Д., ЕГН **********,*** сумата ******лева,
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Г.Р.Д. да заплати на СОУ „*******“
, с адрес: гр.Б.Д., ул. „***********“ № ***** сумата от още ****** лева,
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д.,
ул. „***********“ № ***** да заплати по сметка на КнОС сумата от ****** лева държавна такса.
ОСЪЖДА СОУ „*******“, с адрес: гр.Б.Д.,
ул. „***********“ № ***** да заплати по сметка на ДнРС сумата от ******лева разноски за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от
исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: